РЕШЕНИЕ

№ 269

гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Христина Михова

Членове: Елена Каракашева

Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова

в присъствието на прокурора Р. Т. С.

като разгледа докладваното от Е. К. К. наказателно дело от общ характер № 20268002200353 по описа за 2026 година Касационното производство е образувано по жалби /лична на подсъдимата А. П. Н. и такава от защитника й - адв.Г. Л./ срещу присъда № 160/08.12.2025г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 6462/2025 година.

С атакувания съдебен акт , на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК е отменена изцяло присъда №501 от 18.09.2024г. по нохд № 16721/23г., постановена от Софийски районен съд, с която подс.А. П. Н. е призната за невиновна и оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и вместо това, с новата въззивна присъда, подсъдимата Н. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 03.01.2023г., в гр.София, на входа на Терминал 2 и метростанцията, е отнела чужди движими вещи – куфар с вещите в него, на обща стойност 1 265,51лв., от владението на Ф. Р., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като е налице маловажен случай, поради което и на основание посочената материалноправна норма и чл. 54 от НК й е наложено наказание „ГЛОБА от 200лв.“, като е призната за невиновна по първоначално предявеното и обвинение по чл. 194, ал. 1 от НК.

С присъдата въззивния съд е възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимата.

В касационните жалби /депозирани преди изготвяне на мотивите към обжалвания съдебен акт/ са изложени бланкетни съображения, ангажиращи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се моли в условията на алтернативност за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС или за цялостно оправдаване на подсъдимата по приетата от въззивния съд правна квалификация на инкриминираната престъпна деятелност.В допълнителното изложение, изготвено от адв.Л. са развити пространни съображения в подкрепа на релевираните касационни поводи и се поддържат отправените искания.

В съдебно заседание пред касационната инстанция защитника на подсъдимата адв. Л. поддържа касационните жалби ведно с изложените в допълнението към тях съображения и отправени искания, като излага допълнителна аргументация в подкрепа на релевираните доводи.

Подсъдимимата Н. в лична защита пред касационния съд заявява, че е невинна и моли да бъде оправдана.Акцентира върху проблемите, които се създават на летище София във връзка с допълнителните такси, дължими от пасажерите, в случаите, в които ръчните им багажи надвишават лимита на ползвания авиопревозвач, особено ако последния е от нискотарифна компания.Твърди, че е възприела процесния куфар като изоставен такъв и именно това е била причината да го вземе.

В правото си на последна дума моли да бъде призната за невинна.

Представителят на ВКП моли въззивната присъда да бъде оставена в сила.Според изложените от държавния обвинител съображения, доводите за несъставомерност на деянието са неоснователни и не следва да бъдат уважавани.Обжалваната присъда е законосъобразна, а заявените касационни поводи не са налични.Предлага атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

В правото си на реплика адв.Л. поставя акцент върху мястото, на което е бил процесният куфар преди подсъдимата да установи фактическа власт върху него, а именно – в близост на гишетата на „заминаващи пътници“, както и върху допуснатото от страна на въззивния съд нарушение на процедурата по чл. 294 от НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Касационните жалби са допустими, подадени са от легитимирани лица, в установения срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка.

Съдържанието на сезиращите касационната инстанция документи позволява съвместното им разглеждане, поради сходството на изложените съображения и отправени искания.

І.Преимуществено разглеждане следва да получат доводите, ангажиращи касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, доколкото евентуалното наличие на заявените съществени процесуални нарушения би предопределило крайния изход на делото чрез отмяна на постановения съдебен акт със съответните законови последици.

І.1.Преди това е необходимо да се отбележи, че в значимата си част въведената в подкрепа на посоченото касационно основание аргументация очертава възражение за необоснованост на въззивната присъда, което не е сред касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК.Тази констатация на касационната инстанция се основава на прочита на допълнението към касационните жалба, в което преобладаващата част от оплакванията се свеждат до личния /на касатора/ преглед на доказателствената съвкупност с извеждане на собствени фактически и правни изводи.В тази насока следва да се отбележи на първо място, че коментираните оплаквания са относими само към съдилищата по фактите, доколкото касационния съд /извън хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, която в конкретния случай не е налична/ не може да установи нови, различни фактически положения и въз основа на тях да оправдае подсъдимата, каквото искане се прави от касаторите.В правомощията на ВКС, при конкретното разглеждане на делото е единствено да провери дали са спазени разпоредбите, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените източници.В този ред на мисли, касационният съд няма да вземе отношение по направената от защитника интерпретация на доказателствените материали /показанията на свидетеля К. и служебната бележка от “М. С. , тъй като отправените в тази връзка възражения не очертават порок в дейността на съда по събиране, оценка или анализ на доказателства и в този смисъл не аргументират такъв при формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд при изграждането на фактическите изводи, а целят приемане на нови фактически положения и изграждане на противоположни от изведените от въззивния съд правни изводи.

І.2.По оплакванията на касаторите, по които касационната проверка е допустима в аспекта на ангажирания касационен повод, посочен по-горе: Те са в две направления.Първото е за накърнено право на защита на подсъдимата, аргументирано с отказа на съда да предяви съгласно реда по чл. 294 НПК предмета на престъпление.Оплакването е неоснователно.

Без съмнение, разпоредбата на чл. 284 от НПК регламентира задължението на съда да предяви събраните в хода на производството веществени доказателства, като страните, въз основа на личните си възприятия могат да вземат отношение по приемането им. В принципен план, непредявяването на веществените доказателства съставлява нарушение на процесуалните правила, но за да бъде оценено то като съществено, е необходимо да е довело до ограничаване на процесуалните права на привлеченото към наказателна отговорност лице или на другите страни. Такова оплакване – за нарушаване на процесуални права, не е аргументирано от жалбоподателите по начин, който да очертае съществен порок в дейността на проверявания съд на това основание. Непредяваването на процесната вещ, /която за коректност следва да се отбележи, че няма характер на веществено доказателство, а съставлява предмет на престъпление, без да е нужно да се излагат доктринални съображения за разликата между двете понятия/, не може да бъде оценено като ограничаващо процесуалните права на подсъдимата Н..Несъмнено, основно право на обвиняемия/подсъдимия е да научи въз основа на какви доказателства е привлечен към наказателна отговорност. Гарантирането на това право е пряко свързано със справедливостта на процеса по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, защото на привлечения към наказателна отговорност трябва да са предявени всички доказателствени материали, на които се основава обвинението. В случая, в съдебната фаза на наказателното производство на страните не е бил предявен предмета на престъпление /куфар с находящите се в него вещи/, но това не съставлява нарушение на процесуалните правила, още по-малко пък съществено такова.От материалите по делото /л. 39 от ДП/ е видно, че процесния куфар е бил върнат на правоимащото лице с постановление на наблюдаващия прокурор от 06.04.2023г., като именно поради тази причина първоинстанционния съд е отказал да уважи защитното искане /вж. протокола от съдебното заседание, проведено на 18.09.2024г. пред СРС/ .По същественото обаче е това, че процедирайки по описания процесуално издържан начин съдът не е накърнил правото на защита на подсъдимата.Изрично, в разпоредбата на чл. 111, ал. 2 от НПК е предвидена възможност предметите, иззети като веществени доказателства да бъдат върнати на правоимащите лица, преди да завърши наказателното производство, когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина.При това положение, не може да бъде споделена отправената критика към наблюдаващия прокурор и към съда на това основание, тъй като липсва нарушение по смисъла на чл. 13 от НПК.Разкриването на обективната истина в процесния случай не е компрометирано чрез връщането на посочения предмет на престъпление, доколкото както инкриминирания куфар, така и вещите, намиращи се в него преди връщането им, са били предмет на оглед, за което е съставен протокол от 20.02.2023г., в който същите са били подробно огледани и описани /л. 39 от ДП/, като наред с това е изготвен и фотоаблум, в който са заснети и онагледени /л. 40-43 от ДП/.Това предпоставя извод, че посочените писмени доказателства, с обективираните в тях резултати не са били неизвестни за подсъдимата Н. в целия ход на наказателното производство, защото тя лично, заедно с упълномощения си защитник, са се запознали с всички материали, събрани на досъдебното производство, което обстоятелство е отразено в протокол за предявяване на разследване от 22.11.2023г. /л. 148 от ДП/.

Следователно, доколкото коментираните доказателства са били известни на подсъдимото лице, непредявяването на предмета на престъпление в съдебно заседание не може да се възприеме като ограничаващо процесуалните му права, в частност, правото му да се запознава с материалите по делото и да организира защитата си, и не може да аргументира наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Следващото оплакване е за произволност на изводите на въззивния съд, предвид това, че са доказателствено необезпечени.То също е несъстоятелно.Установените по делото от проверявания съд фактически положения са изведени в резултат на пълен, обективен и комплексен анализ на доказателствената съвкупност.При това не е налице едностранчиво или тенденциозно обсъждане на доказателствените материали или предаване на съдържание на същите, каквото те нямат.За коректност следва да се отбележи, че действително както сочи касаторът, инкриминирания куфар не е имал отбелязвания, указващи, че е бил превозван със самолет /специални лепенки, поставени на дръжките му/ и това е обективирано в протокола за оглед и приложения по делото фотоалбум.В този смисъл, споделено е твърдението на жалбоподателя, че приетото по фактите на л. 6, абзац 5-ти от мотивите не само е доказателствено необезпечено, но е и в разрез със събраните по делото доказателства, посочени по-горе.Констатираното нарушение обаче няма характер на съществено процесуално такова, обуславящо отмяна на проверявания съдебен акт на това основание.Дали процесния куфар е имал или нямал съответните обозначения няма рещаващото значение, което му придава защитата, тъй като посоченото обстоятелство не рефлектира върху изводите, касаещи главния факт на доказване – извършването на деянието, неговото авторство и вината на дееца. В този смисъл стореното от въззивния съд погрешно заключение по фактите е ирелевантно за отговорността на подсъдимата.Наред с това, то не е от естество да промени крайния извод на проверявания съд, доколкото чрез него контролираната инстанция е аргументирала единствено позицията си, че се касае за пристигнал на летище София багаж, а не за такъв, предназначен за отпътуване, което няма съществено значение за съставомерността на деянието.От значение за последното е, и то на плоскостта на правилното квалифициране на инкриминираната престъпна деятелност, дали предмета на престъпление има характер на забравена или на загубена вещ, като в конкретния случай, въззивния съд убедително е защитил заключението си, че се касае именно за забравена вещ /вж. мотивите на л. 5 – 7 от въззивното дело/. В обобщение, в хода на воденото наказателно производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.Поради тази причина касационният съд прецени, че не са налице предпоставките за отмяна на атакувания съдебен акт по оплакванията, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

ІІ.От прочита на допълнението към касационните жалби се установява, че твърдяното от касаторите нарушение на материалния закон не е във връзка с начина на установяване на фактите по делото, а на плоскостта на дадената от въззивния съд правна оценка като такива, субсумиращи престъпния състав на чл. 194, ал. 3 от НК.Възражението е подкрепено с доводи за субективна несъставомерност на деянието по текста на наказателния закон, за който подсъдимата е призната за виновна и осъдена.

Касационната проверка установява, че в рамките на приетите фактически положения законът е приложен правилно, което определя възраженията и по този пункт от жалбите като неоснователни.Проверяваният съд убедително е защитил позицията си, според която осъщественото от подсъдимата Н. деяние представлява маловажен случай на кражба, позволяващ преквалифициране на престъпната й деятелност по чл. 194, ал. 3 от НК.В тази връзка, касационната инстанция се солидаризира с правните съображения на въззивния съд, изложени на л. 5 -8 от съдебните мотиви / с резервата, посочена по - горе, по отношение на приетото по фактите на л. 6, абзац 5, което както се отбеляза няма касателство за съставомерността на деянието/ . Не може да се сподели тезата на касаторите, че подсъдимата не е имала умисъл за присвояване на инкриминираните вещи, тъй като е била убедена, че процесния куфар е бил изоставен.Аргументацията, поставена в основата на тази позиция е основана в решителна степен на практиката на пасажерите да изоставят носения от тях багаж, заради угрозата да заплатят допълнителни такси ако той надвишава въведените от съответния авиопревозвач лимити, с настояване, че именно това е причина подсъдимата да възприеме процесният куфар като изоставена вещ.Така застъпената позиция е била поставена на вниманието на въззивния съд, който мотивирано я е приел за несъстоятелна.В допълнение към съображенията на контролирания съд следва да се отбележи и това, че според приетото по фактите,

подсъдимата двукратно е отваряла инкриминираната вещ /първо на мястото, на което е бил намерен куфара и впоследствие в метрото, където е огледала по-подробно находящите се в него вещи/. В този смисъл тя е възприела лично последните, като несъмнено в обхвата на възприятията й е бил безспорно установения факт, че сред тях е имало и новозакупени такива /книги, ризи, играчки и електронни игри/.В този смисъл твърдението й, че процесния куфар е бил изоставен, тъй като в него е имало само стари вещи, не само противоречи на надлежно установените по делото факти, но и е лишено от житейска логика, доколкото е малко вероятно новозакупени вещи да бъдат изоставени или изхвърлени.На следващо място, на плоскостта на описаната по-горе практика на авиопревозвачите, касационният съд ще отбележи общоизвестния факт за всеки пасажер, ползващ услугите на последните, в това число и нискотарифните такива, че кофликтните ситуация породени от необходимостта да се заплащат допълнителни такси поради това, че багажа на съответния пасажер надвишава в количествено отношение лимитите на ползвания от последния авиопревозвач възникват или при чекирането на багажа или непосредствено преди качването на самолета, когато се касае до ръчен багаж.Предвид размерите на инкриминираната вещ и липсата на обозначения по него, очевидно в случая иде реч за ръчен багаж, който ако се приеме за достоверна застъпената теза, е следвало да бъде изоставен в района след проверката за сигурност, а не в този, извън сградата на летището, както е в процесния случай.Нелогично и неправдоподобно е твърдението, че пасажер, чийто ръчен багаж е извън предвидените лимити ще премине отново проверката за сигурност /отделен е въпроса дали това е възможно/ за да остави багажа си извън сградата на летището, след което отново ще премине тази проверка, отправяйки се към желаната дестинация .Като дългогодишен служител на А. С. при това в Дирекция „Наземно обслужване, отдел „Обслужване на пътници“, подсъдимата на още по-силно основание е била наясно с посочения общоизвествен факт.Твърденията на подсъдимата в коментираната насока, противоречат на заявеното от самата нея пред настоящата инстанция, според което, обичайно нискотарифните авиопревозвачи са ситуирани за излитане или кацане на най - далечните изходи на съответния терминал, а пасажерите се известяват за дължимите по-високи такси на самия изход преди качването на самолета.

Останалите развити от касаторите доводи, с които също е направен опит да се аргументира субективна несъставомерност - за недобросъвестното поведение на пострадалия, какви санкции е следвало да му се наложат и как той е следвало да процедира в конкретната ситуация; за времето, в което багаж може да престои на територията на „М. С. ; за разликата между терминът „изгубени вещи“ в неговата гражданска трактовка и специалните правила на авиопревозвачите за третирането на тези вещи; както и относно това дали процесния куфар е бил „оригинален или евтина имитация/ нямат отношение към инкриминираното поведение на подсъдимата и към ангажирането на наказателната й отговорност по чл. 194, ал. 3 от НК.Поради това, касационният съд не намира за необходимо да ги обсъжда, доколкото нито едно от откроените обстоятелства няма отношение към съставомерността на деянието, нито към обективната, нито към субективната такава.От значение за последните е ясно манифестираното намерение у подсъдимата да се разпореди с инкриминираните вещи като със свои; отказа й да уведоми съответните летищни органи за наличието на багаж, оставен без надзор, пренебрегвайки както процедурата, установена от последните в тази насока, която и е била известна, така и отправеното й предложение на свидетелката Николова да процедират съгласно тази процедура.Вместо това е установила своя фактическа власт върху процесния куфар, разпореждайки се с част от вещите, находящи се в него.

Що се касае до подробно развитите съображения, с които се аргументира становището, че Постановление №6 от 26.04.1971г. по н. д. №3/71г. на Пленума на ВС е изгубило своята актуалност с оглед драстичната промяна на обществено - икономическите условия, ще се отбележи това, че то не е загубило своята правна сила към настоящия момент.Всъщност, в основата на това виждане на жалбоподателите отново са поставени съображенията свързани с проблемната практика на нискотарифните авиопревозвачи, за които касационния съд вече посочи, че не може да аргументира в конкретния случай липса на умисъл у подсъдимата.

Водим от горното и като намери касационните жалба за неоснователна, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 160/08.12.2025г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 6462/2025 година.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.