ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3134

гр. София, 11.06.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1370/2026 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. А. А., чрез адв. Р. против решение № 364 от 26.11.2025 г. по гр. д. № 580/2025 г. на Окръжен съд – Хасково.

Ответникът „Център за подкрепа за личностно развитие – Обединени ученически общежития“ – [населено място], чрез адв. В. в отговора в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК взема становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение в частите, с които:

- е потвърдено решение № 235 от 03.04.2025 г. по гр. д. № 3029/2024 г. на Районен съд – Хасково за отхвърляне на предявените от Р. А. А. срещу „Център за подкрепа за личностно развитие – Обединени ученически общежития“ – [населено място] искове за защита срещу незаконно уволнение: по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на уволнението на ищцата със заповед № 44/09.10.2024 г. на директора на ответния център, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за незаконно и неговата отмяна, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищцата на предишната работа като „старши възпитател“ при ответника и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за времето от 10.10.2024г. до 10.04.2025г., в размер на 17 198. 94 лв., и в полза на ответника са присъдени разноски и

- е потвърдено определение № 1264 от 03.06.2025 г. по гр. д. № 3029/2024 г. на Районен съд – Хасково, постановено в производство по чл. 248 ГПК (в тази си част въззивното решение има характер на определение).

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат по исковете за защита срещу незаконно уволнение като е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „старши възпитател“ при ответния център към 09.10.2024 г., когато със заповед № 44/09.10.2024 г. на неговия директор е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Изтъкната причина за прекратяването на правната връзка е „намаляване броя на учениците, приети в центъра за учебната 2024/2025 г.“. Установил е, че по щатното разписание при ответника, в сила от 16.09.2024 г., общата численост на персонала, работещ в предприятието му, е била 32 щатни бройки, от които 15 бройки - педагогически персонал, в т. ч. 11 бройки за длъжността „старши възпитател“ и 2 бройки за длъжността „възпитател“, и 17 бройки – непедагогически персонал. Направен е извод, че несъмнено е налице съкращаване на една от бройките за длъжността „старши възпитател“, заемана от ищцата до този момент. Прието е също, че при уволнението на ищцата работодателят е извършил подбор по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ измежду служителите, заемащи длъжностите „възпитател“ и „старши възпитател“, за което е издал заповед № 38/02.10.2024 г. за назначаване на нарочна комисия и определяне на критериите за подбора и класирането. Ищцата е била член на синдикалната организация на СБУ при ответния център, но при уволнението й е спазено изискването на чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като е получено предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Критериите за подбора са включвали квалификация (тук е била относима степента на образование); професионална квалификационна степен; длъжности, според чл. 124/2 от ПМС № 254/26.09.2009 г. за кариерното развитие; ниво на извършената работа – изразяващо се в дейности по даване на консултации по учебната програма, по подпомагане процеса на самоподготовка, по организация с децата по тематични събрания, състезания, беседи и др.; спазване на Етичния кодекс и за извършени нарушения по КТ–наказание „забележка“ и наказание „предупреждение за уволнение“, за които е предвидено да се отнемат съответно 5 и 10 точки. Изтъкнато е, че комисията по подбора е била съставена от трима души - заместник директор по АСД при ответника, неговия главен счетоводител и кариерния му консултант, които са извършили самостоятелно и независимо един от друг оценяване на лицата в обсега на подбора, по посочените в заповедта критерии, обективирано в изготвена от тях т. н. „оценъчна карта за подбор на възпитателите“. Така според обобщените резултати е извършено класиране на горните лица съгласно протокол № 1 от 04.10.2024 г., което е определило ищцата да е с най – нисък брой точки, с резултат от 24.01 т. Второинстанционният съд е обсъдил събраните по делото свидетелски показания, вкл. и на лицата, извършили подбора в качеството си на членове на нарочната комисия и ги е кредитирал като съответни на останалия доказателствен материал при оценяването на ищцата по критерия „ниво на изпълнение на работата“ и в частност относно съдържанието му за спазване на етичния кодекс. Развил е доводи, че оценката почива на обективни данни за липса на умения у ищцата за работа в екип, създавани от нея затруднения при предаване на дежурството между възпитателите в общежитието, изразено нежелание да общува и осъществява контакт с част от колегите си, пораждане на интриги сред персонала, уронване престижа на директора. Прието е, че по горния критерий в частта относно организирането на тематични събития, състезания и беседи сред децата, макар и да е вземала участие в мероприятията на училището и различните инициативи, ищцата не е участвала в организацията им, което е довело до по – ниската й оценка. Обсъдено е заключението на назначената във въззивното производство съдебна експертиза, че: 1/ след уволнението на ищцата в предприятието на ответника няма назначен по щата друг служител на същата или сходна длъжност като заеманата от ищцата, а има само назначение по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – за заместване на служител в болнични; 2/ че във връзка с определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение на възпитателите, през м. септември 2024 г., е изготвена оценка на труда им от комисия при работодателя, която е напълно идентична за всички тях (с еднакъв брой точки по всеки от показателите), които за поведение в съответствие с етичните правила са получили оценка в средния размер (4 т. от възможни 8 т.). Вещото лице е изтъкнало, че получило информация за причините за еднаквото оценяване - за да се обоснове еднакъв размер на ДТВ за всички служители и се избегнат конфликти помежду им. При горните факти съставът на втората инстанция е направил извод, че оспореното потестативно право на работодателя на уволнение е съществувало и упражняването му е довело до законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото в заповедта основание. Приел е, че проведеното съкращаване на щата е реално, т. е. действително е премахната една бройка от длъжността, изпълнявана от ищцата и на нейно място (на идентична длъжност) не е назначено впоследствие друго лице, като се е позовал и на заключението на назначената във въззивното производство съдебна експертиза. Изложил е съображения, че в разглежданата хипотеза ответникът е извършил подбор по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ съобразно действително притежаваните от служителите, попадащи в приложното му поле, квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, при които ищцата е получила най – ниската комплексна оценка (обоснована с установени обективни факти, които рефлектират върху изпълнението на работата й и занижават оценката, доколкото има данни за констатирани дефицити при работа в екип, създадени затруднения при предаване на дежурство, нежелание за общуване с част от колеги й по повод на службата, опити за пораждане на интриги в колектива, вкл. нейна проява през м. юни 2024 г., изразена в демонстриране на недопустимо за възпитател поведение и отношение на публично място към директора на ответния център). В тази връзка е направен решаващ извод, че ответникът е провел пълно и главно доказване на фактите, обусловили релевантната преценка, обективирана в протокола на комисията и послужила за провеждане на процесното уволнение. Тези факти са относими към законоустановените критерии, които са били предмет на подбора и са изцяло съобразени от комисията. Прието е също, че подборът не е фиктивен (защото оценката на работата на възпитателите през м. септември 2024 г., е извършена на друго основание - за нуждите на тяхното допълнително материално стимулиране; от комисия в различен състав и там обективираните стойности – еднакви за всички атестирани, вкл. и за поведение в съответствие с етичните правила, са отражение на желанието на ръководството да избегне напрежение и конфликти в колектива, породени от различни по размер допълнителни възнаграждения). Неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е предпоставила изхода на спора и по обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, с тяхното отхвърляне.

В имащата характер на определение част от въззивното решение е прието, че постановеното от първостепенния съд определение по чл. 248 ГПК, с което молбата на ищцата за изменение на постановеното решение в частта за разноските е оставена без уважение, е правилно и следва да се потвърди. За да приеме това, въззивният съд е мотивирал доводи, че възражението на ищцата за прекомерност на заплатеното в първата инстанция адвокатско възнаграждение на ответника, е неоснователно. Възнаграждението е счетено, че не е прекомерно с оглед размерите по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за защита по дела с предмет искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ. Съобразено е, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, възнаграждението е в размер на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, равняващ се в случая на 933 лв. - съгласно ПМС № 193/12.10.2023 г. По осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ при цена от 17 198. 94 лв. е намерено, че размерът на дължимото за защитата по този иск адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Така изчислено то възлиза на 1 947. 90 лв. или сборът от двете минимално определени възнаграждения се равнява на 2 880. 90 лв. Изтъкнато е, че присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. са под предвидения в наредбата минимален размер и не се явяват необосновано високи. В тази връзка е отчетена фактическата и правна сложност на делото, допълнително въвежданите в хода на разглеждане на делото възражения и оспорвания от страна на ищцата и възложеното в доказателствена тежест на ответника установяване правомерността на извършеното уволнение с ангажиране на многобройни писмени и гласни доказателства. Мотивирано е, че присъденото адвокатско възнаграждение на ответника е съизмеримо и с оглед претендираните от ищцата разноски под формата на платен хонорар за адвокат от 1 600 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси със следното съдържание:

1. „Допустимо ли е при подбор по чл. 329, ал. 1 КТ работодателят да приложи критерий спазване на етичен кодекс и да санкционира твърдяно поведение (скандали, уронване на престиж, конфликтни ситуации) без да е инициирал дисциплинарно производство по реда на Раздел III от КТ и без твърденията да са подкрепени с писмени доказателства, съставени към момента на соченото поведение, а единствено с последващи свидетелски показания на членовете на комисията по подбор?“;

2. „При упражняване на съдебен контрол по чл. 329, ал. 1 КТ, достатъчно ли е подборът да се основава единствено на последващи свидетелски показания на членове на комисията за твърдени недостатъци в работата или съдът е длъжен да провери дали оценките се основават на писмени доказателства, особено в хипотезата когато по делото е налична информация за предишни атестационни оценки по сходни критерии, които противоречат на оценките при подбора?“;

3. „Задължен ли е съдът в решението си да обсъди доводите и възраженията на страните, както и всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни или е допустимо да се позове само на избрани от него доказателства без да обсъди останалата доказателствена съвкупност и без да изложи съображения защо отхвърля дадени доказателства като недостоверни?“ (обобщаващ въпрос под № 3, изведен от ВКС съгласно правомощията му с т. 1 от ТР № 1/2010 г., ОСГТК).

4. „Дали възможността за обективно оценяване на педагогическа работа изисква съдът да обсъди и вземе предвид продължителното отсъствие на служители, които са получили по - високи оценки от други служители, за да се гарантира законосъобразност на съкращението в щата и правилното приложение на чл. 328 и сл. КТ?“.

По първия въпрос се обосновават предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че по него няма създадена практика на ВКС, а произнасянето на касационния съд е обосновано с твърдяната необходимост да се даде отговор, с който да се проведе разграничение между обективните критерии по чл. 329, ал. 1 КТ (квалификация и ниво на изпълняваната работа) и дисциплинарната отговорност по Раздел III от КТ с нейните процесуални гаранции.

По второто и третото питане се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за достъп до касация. По второто се сочи отклонение с ТР № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, а по третото – с ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/04.01.2001 г., ОСГК, както и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 222/06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., и трите по описа на II т. о., решение № 22/29.06.2017 г. по гр. д. № 2113/2016 г. на I г. о.

Последният въпрос се поставя за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с аргументи, че няма формирана по него практика на ВКС, но има претендираното значение за обективната преценка при подбора по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните качества, доколкото изисква критично обсъждане от съда на определени обстоятелства – в случая работата на продължително отсъстващи служители (педагози), които са получили по – високи оценки от други, вкл. ищцата, за да се изключи рискът от формално и недобросъвестно упражняване на правото на работодателя на уволнение поради съкращаване на щата, при произволна оценка на качеството на изпълняваната работа.

Иска се достъп до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение в частта на произнасяне по исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ.

Във връзка с оспорването с касационна жалба на имащата характер на определение част от въззивното решение оплаквания не са изложени, респ. няма и поставени правни въпроси в изложение на основанията за допускане на обжалването – по чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение в частта по исковете за защита срещу незаконно уволнение.

С оглед на изложените там решаващи мотиви на въззивния съд първите два повдигнати въпроса не удовлетворяват общо основание за селектиране на жалбата (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК). Съгласно даденото с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване този въпрос (материалноправен или процесуалноправен) следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правната воля на въззивния съд по конкретното дело. В случая горните питания са поставени с оглед тезата на касатора, че процесното уволнение не е проведено законосъобразно, в нарушение е на чл. 329, ал. 1 КТ, доколкото не е извършен подбор по там разписаните критерии, а е включен като подкритерий (в частта относно „ниво на изпълнение на работата“) спазването на етично поведение от възпитателя, което не е допустимо предвид наличието на друг ред за съобразяване спазването на етичните правила, свързано с евентуалното дисциплинарно наказване на провинилия се; респ. че дадената при подбора оценка по посочения подкритерий не почива на обективни писмени доказателства, а се основава на показания на свидетели, т. е. на техни възприятия за релевантните факти и не е съобразена с извършената в близък предходен момент атестационна оценка на уволнения служител. И двете питания изразяват несъгласието на страната с фактическите констатации и правните изводи на въззивната инстанция, поради което се явяват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на обжалваното решение. Необосноваността и незаконосъобразността на решението като негови пороци обаче не могат да се проверяват в производството по селектиране на касационната жалба (по чл. 288 ГПК), а са относими и подлежат на проверка в производството по разглеждане на жалбата (по чл. 290 ГПК). В настоящото производство се преценява дали дадените от въззивния съд правни разрешения обуславят изхода на делото, но не и дали те са законосъобразни. Непоставянето на правен въпрос, което е релевантен за изхода по конкретното дело само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от горепосочения тълкувателен акт.

Третият поставен въпрос се отнася до правомощията на съда като инстанция по съществото на материалноправния спор, вкл. е относим и към дейността на въззивния съд, доколкото тя е решаваща по своето естество. Въпросът осъществява обща предпоставка, но не и допълнителната предпоставка на соченото селективно основание (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По него е налице установена съдебна практика, вкл. задължителна такава, която е изразена в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 240/15.01.2019 г. по т. д. № 518/2018 г. на I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на II т. о., решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на I т. о., решение № 210/15.08.2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г. на IV г. о. и др. Там е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. При изграждане на фактическите и правни изводи въззивният съд трябва да изследва всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, събрани пред въззивната и пред първата инстанция, като прави собствени заключения, които обосновава и подкрепя от анализа на целия доказателствен материал по делото и по вътрешно убеждение. Въззивният съд е съобразил всички тези правни разрешения. Налице са обосновани мотиви за наличие на обстоятелствата от състава на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, обсъдено е изпълненото изискване на чл. 333, ал. 4 КТ при процесното уволнение, извършен е детайлен анализ на упражненото от работодателя право на подбор по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, вкл. събраните в хода на съдебното дирене по делото доказателства, които установяват релевантните за това факти и обстоятелства и е изведено съждението, че извършеното оценяване на нивото на изпълнение на работата от ищцата съответства на действителното положение. При тази си дейност съдът е аргументирал подробно правните си изводи и е изложил мотиви защо счита, че определени факти от предмета на спора са се осъществили, а други не като е обосновал защо дава вяра на едни доказателствени средства, а други приема за недостоверен източник на информация. Във въззивното решение са изложени доводи по всички твърдения и възражения на ищцата за опорочаване на упражненото от ответника потестативно право на уволнение и са направени самостоятелни фактически и правни изводи, въз основа на които е постановен обжалвания резултат. Решението е постановено в съответствие с формираната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, поради което отсъстват предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по разглежданото питане.

Последният въпрос също като първите два не изпълнява изискването за правен въпрос по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., ОСГТК и не реализира предпоставки за достъп до касация. Продължителното отсъствие от работа на работник или служител само по себе си няма за необходима последица по – ниското оценяване на неговия труд и ниво на работа спрямо такива лица, които не са отсъствали. Това обстоятелство не обуславя на самостоятелно основание порочност на проведения подбор и не компрометира резултатите от него. Релевантна в случая е била проверката дали критериите по чл. 329, ал. 1 КТ са били приложени от работодателя спрямо лицата в обхвата на подбора (без значение кои от тях и колко време са отсъствали от работа) и дали приетите там оценки се основават на действително притежаваните от тези лица квалификация и качества. Въззивният съд е изложил съображения именно в тази насока - изрично е посочил в мотивите си, че е извършил такава проверка и тя сочи, че получените при подбора оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ съответстват на действително притежаваните от съпоставените работници квалификация и качества. Преценката на инстанцията по същество, че дадената оценка обективно съответства на качеството на работата на ищцата, не подлежи на контрол в производството по чл. 288 ГПК.

Не може да се уважи и искането за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, основано на доводите за очевидна неправилност на въззивното решение в частта по исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ. Последното не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т. е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В заключение, касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което касационен контрол на въззивното решение в частта на произнасяне по исковете за защита срещу незаконно уволнение, не следва да се допуска.

При този изход на делото ответникът по касационна жалба има право на разноските за настоящата инстанция, които са претендирани своевременно. Те са под формата на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960 евро, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 18.03.2026 г. Разходът е реално извършен, в удостоверение на което е приложен банков документ за извършеното плащане по начина, посочен в договора – по банкова сметка (така указанията по т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК).

По касационната (частна) жалба срещу въззивното решение в частта (с характер на определение) за потвърждаване на определението по чл. 248 ГПК на първостепенния съд.

Допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В задължение на касатора е да посочи правния въпрос, който обуславя изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Изискването за точно и мотивирано изложение на касационните основания (чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК), е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът – вж. мотивите към т. 1 от ТР № 1/2010 г., ОСГТК.

В разглеждания случай по касационната жалба срещу имащата характер на определение част от въззивното решение не се формулира правен въпрос с обуславящо значение, нито се обосновава наличие на допълнителни предпоставки от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Ето защо, при съобразяване и с посочените мотиви от задължителната съдебна практика, искането за допускане на касационен контрол на въззивното решение в разглежданата му част е неоснователно.

С оглед на изложеното, касационен контрол на въззивното решение не може да се допусне както в частта му по исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, последният във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, така и в частта за потвърждаване на определението на първостепенния съд по чл. 248 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 364 от 26.11.2025 г. по гр. д. № 580/2025 г. на Окръжен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Р. А. А. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплати на „Център за подкрепа за личностно развитие – Обединени ученически общежития“ – [населено място], [улица] сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) евро – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.