ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3096

София, 10.06.2026 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Б. ч. гр. дело № 1028 по описа за 2026 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от К. И. И., чрез адвокат З. П., срещу определение № 62/16.01.2026 г., по въззивно гр. д. № 486/2025 г. на Русенския окръжен съд, с което окръжният съд е допълнил свое въззивно решение № 465/12.11.2025 г., постановено по същото дело, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което не се извършва предварителна селекция за допускане на обжалването по реда на чл. 288 ГПК.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност – счита, че не дължи съдебноделоводни разноски, защото съдът не бил отхвърлил иска й, а производството по делото било прекратено „поради администрирането на съда“, за което страната не намира никаква вина в собствените си процесуални действия. Дължимите такси били платени още през 2016 г., както е посочено от Русенския районен съд. Следват съображения за нищожност на определението от 29.06.2025 г., което няма отношение към предмета на настоящата частна жалба. С цитираното определение е частично прекратено въззивното производство, като недопустимо – подадено е в защита на чужди права. Дължимите на противната страна разноски за тази част от въззивното производство са присъдени с допълнително определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, различно от настоящето, предмет на това производство, като то е и вече потвърдено от друг състав на ВКС, в друго частно производство.

Насрещната страна М. Т. К. не е изразил становище по частната жалба.

„Г. 13“ ЕООД не е страна по ч. гр. д. № 1028/2026 г. и никога не е било насрещна страна на жалбоподателката К. И. И. по делото. Да се извърши корекция на страните в системата. Грешните записвания в списъците за призоваване на въззивния съд и предприети процесуални действия по администриране на частната жалба, не променят страните по делото.

Частната жалба, предмет на настоящата проверка, е допустима, подадена в срок от надлежна страна, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе, съставът на ВКС взе предвид следното:

Въззивният съд оставил без движение исковото производство по иска на К. И. за сумата от 6635,63 лв. С решение № 465/12.11.2025 г. Русенският окръжен съд, като намерил, че ищцата К. И. не е изпълнила дадените указания за уточняване на иска й, обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото, в съответствие със задължителните указанията в ТР № 1/2001 г., обявено на 17.07.2001 г. по ТД № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Дадените в тълкувателния акт разяснения са относими и към ГПК от 2007 г., както изрично е обявено в ТР № 1/2013 г., обявено на 09.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивното решение е постановено на осн. чл. 270, ал. 3 ГПК, като санкцията – прекратяване на производството, е основана на чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК, които са приложими норми във въззивното производство съгласно чл. 273 ГПК. Дължимите между страните разноски се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 4 ГПК.

В случая въззивният съд е пропуснал да се произнесе в решението си и по нарочното искане на въззиваемата страна М. Т. К. за присъждане на съдебноделоводни разноски за въззивната инстанция.

К. е подал молба по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд се е произнесъл по нея с определение № 62/16.01.2026 г., като допълнил въззивно решение № 465/12.11.2025 г. и осъдил ищцата – въззивник К. И. да заплати на насрещната въззиваема страна/ответник - М. К., съдебноделоводни разноски в размер на 334,89 евро, сторени в защита по иска за сумата от 6635,63 лв., пред въззивната инстанция.

Определението е правилно – ищецът дължи на насрещната страна съдебноделоводни разноски, вкл. възстановяване на заплатен адвокатски хонорар, не само, когато съдът отхвърли иска, но и в случаите, когато прекрати исковото производство поради недопустимост. В случая К. И. е предявила нередовна искова молба, по която първостепенният съд недопустимо се е произнесъл по същество, без да отстрани неяснотата във фактическите твърдения и в петитума. Тя не е сторила това и при надлежните указания на въззивния съд, поради което, със собственото си бездействие, е станала причина за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството (правилността на решението по чл. 270, ал. 3 ГПК не подлежи на проверка в настоящото производство; въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС по гр. д. № 1029/2026 г., и е влязло в сила). Сторените от насрещната страна М. К. разноски, подлежат на възстановяване по чл. 78, ал. 4 ГПК. Заплатените от ищцата държавни такси по исковата молба нямат отношение към дължимите от нея на насрещната страна съдебноделоводни разноски за въззивното производство.

В заключение, определението на въззивния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

МОТИВИРАН от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 62/16.01.2026 г., по въззивно гр. д. № 486/2025 г. на Русенския окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: