РЕШЕНИЕ

№ 354

гр. София, 10.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Н.

ЧЛЕНОВЕ: Г. Н. СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И. като изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 4743/2024 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Предмет на производството е касационната жалба на М. Х. М. и М. В. И. срещу въззивното решение № 4527/26.07.2024 г. по гр. д. № 3669/2024 г. на СГС, В ЧАСТТА с която в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение № 20921/18.12.2023 г. по гр. д. № 48613/2023 г. на РС – София, ответниците М. Х. М. и М. В. И. са осъдени по иск на В. Б. И., на основание чл. 109 ЗС да преустановят действията си по неправилно паркиране на ползваните от тях леки автомобили на собственото им паркомясто № 43 - 44, представляващо 57.20/954.32 ид. части от гараж в жилищна сграда в [населено място], ул. К., № 102 - 106, с граници: двор, стена, маневрено пространство и паркомясто № 45 - 46, като за целта демонтират и позиционират правилно съществуващия механизъм за двуетажно паркиране, така че да не навлизат в общото маневрено пространство. На страната на ответниците са участвали трети лица-помагачи „КА С. И. ЕООД и „П. И. ЕООД.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение в частта по иска по чл. 109 ЗС е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Насрещната страна в касационното производство В. Б. И., оспорва жалбата с писмен отговор, чрез пълномощник адв. Ж. Н. - САК.

Третите лица помагачи – „КА С. И. ЕООД и „П. И. ЕООД не са представили писмени становища в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

В откритото съдебно заседание по чл. 290 ГПК страните не са се явили и не са заявили допълнителни становища.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, доводите на страните, и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК в допуснатата до касационно обжалване част, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено, че в сградата на адрес на [населено място], ул.К., № 102-106, ищецът притежава в собственост жилище - апартамент № 02.2, на трети етаж, както и 44.37/954.32 идеални части от гараж с идентификатор *****, с площ от 18.82 кв. м., представляващо паркомясто № 41-42 с инсталиран механизъм за двуетажно паркиране, а ответниците притежават заедно в собственост жилище - ап. 04.2, както и 57.20/954.32 идеални части от гараж с идентификатор *****, с площ от 24.26 кв. м., представляващо паркомясто № 43-44 с инсталиран механизъм за двуетажно паркиране.

Със заповед № РА-51-144/30.07.2019 г., е било допълнено издаденото разрешение за строеж № 10/29.01.2018 г. на Гл. архитект на Столична община за строителството на сградата, в която се намират описаните паркоместа, като под рампата към ул.О. към вътрешния двор на кота + 4.00 единичното паркомясто № 43 по одобрен проект е променено на механизъм за двуетажно паркиране. Съгласно разрешение за ползване № СТ - 05-32/20.01.2022 г. на ДНСК, горепосочената сграда е въведена в експлоатация.

По спорния по делото въпрос дали инсталираният механизъм за двуетажно паркиране в паркомясто № 43 - 44 е поставен съгласно строителните книжа и дали пречи на ищеца да използва притежаваното от него паркомясто № 41 - 42, въззивният съд е обсъдил събраните по делото заключение на приетата в първата инстанция СТЕ и показанията на свидетеля Б. И.. От заключението, вкл. и при направени от вещото лице измервания при наличните при огледа паркирани две коли на двуетажното паркомясто на ответниците № 43 - 44, е установено, че паркоместата на насрещните страни по делото се намират в крайната зона на гаража на сградата, на партерното ниво, като достъпът до тях се осъществява по коридор откъм останалата част на гаража, стигащ до паркомясто № 43 - 44, след което се прави 90-градусов завой вляво за достъп до другите паркоместа. Установено е, че монтираният механизъм за двойно паркиране на колите една върху друга в паркомясто № 43 - 44 е по-напред от останалите такива - конкретно, на разстояние 425 сантиметра от вертикалната колона на подемника до стената и на 310 сантиметра от най-крайната точка на платформата до стената, за разлика от съседното паркомясто № 45 - 46, където тези размери са съответно от колоната 205 сантиметра и от най-крайната точка на платформата - на 90 сантиметра. Констатирано е, че в процесното паркомясто № 43 - 44 системата за двойно паркиране е монтирана по-напред на разстояние 220 сантиметра, излиза от очертанията на паркомястото и навлиза в зоната за маневриране, като не е изравнен и с останалите паркоместа. Вещото лице сочи, че по този начин се затруднява маневрата на автомобил от паркомясто № № 41 - 42, още повече при наличието на автомобил и в паркомясто № 45 – 46 /съседното на това на ответниците/, като необходимото пространство за направа на десен завой при излизане от паркомясто № 41 - 42 /на ищеца/ е ограничено заради разположението на механизма и паркираните две коли на паркомясто № 43 - 44 /на ответниците/ монтиран по-напред на разстояние 220 сантиметра. Също така е установено, че височината на тавана над процесното паркомясто е различна в предната и задната му част-съответно 358 см. и 309 см, поради което при промяната на проекта, с която от единично паркомясто № 43 става за двуетажно паркиране, механизмът за последното е монтиран по-напред, за да се осигури нужната височина, иначе паркиране на автомобил на второто ниво ще е невъзможно. При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание, същото изяснява, че ако механизмът да двуетажно пракиране в паркомястото на ответниците се монтира според схемата, не може да се ползва второто ниво на процесното паркомясто заради липсата на височина, а ако се монтира малко по-навътре автомобил на първото ниво / 1,50 м. навътре/, автомобил на второто нищо може да паркира на преден ход и да излиза само на заден ход и шофьорът няма да може да излезе –няма да може да отвори вратата. Според вещото лице в сграда има едно свободно паркомясто № 13 с необходимата височина за двуетажно паркиране. От показанията на свид.Б. И. - баща на ищеца, ценени при условията на чл. 172 ГПК, описва невъзможността синът му, още от закупуването на апартамента с гараж в сградата, да излича с кола от гаража, поради невъзможност да прави десен завой при излизане заради издаването на кола на насрещното паркомясто, чийто механизъм е 2 м. напред. Това налагало свидетелят да взима сина си с кола от дома му, а после последният да оставя свидетеля обратно в дома му, да ползва неговата кола.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че макар сградата, в която се намират паркоместата на страните, да е била въведена в експлоатация като построена в съответствие със строителните правила и норми, механизмът за двуетажно паркиране на ответниците е монтиран на място, което навлиза в зоната за достъп до гаражите и в зоната за маневриране, като по този начин създава пречки за придвижване и ползване на останалите паркоместа, и най-вече на паркомястото на ищеца.

При така установените факти, въззивният съд е заключил, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест, като е доказал, че правото му на собственост е подложено на неоснователното въздействие от поведението на ответниците, с което поведение те пречат на упражняване на правото му на собственост, поради което исковите му претенции по чл. 109 ЗС са основателни и правилно са били уважени от първоинстанционния съд. Защитното възражение на ответниците, че не те са монтирали механизма и монтирането му е съобразено с издаденото разрешение за строеж и въвеждането му в експлоатация, въззивният съд е счел за неоснователно. По аргумент от разясненията по ТР № 31/6.02.1985 г., че с този иск се защитава правото на ищеца и когато източникът на неоснователно въздействие е в съседен имот, както и когато е строеж, извършен от трето лице, или в съсобствен имот, извършен от съсобственик или трето лице, е прието, че макар ответниците да не са отговорни за монтирането на този механизъм, доколкото с поведението си поддържат това състояние, то пречат на ищеца да ползва своето паркомясто. За неоснователно е прието и възражението на ответниците, че така те ще бъдат лишени от възможността да ползват своето паркомясто, поради установеното от вещото лице, че е възможно монтиране на механизма в паркомястото на ответниците малко по-навътре /с около 1,50 м./, което, макар да не може да се възстанови напълно навлизането му в маневреното пространство от 2,20 м., ще даде възможност на ищеца да маневрира и да ползва своето паркомясто № 41 - 42.

По основанието за допускане касационното обжалване: Касационното обжалване на въззивното решение в частта по произнасянето по иска с основание чл. 109 ЗС е допуснато с определението по чл. 288 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – поради вероятна недопустимост с оглед неопределеността на действията, които ответниците се иска да бъдат осъдени да извършат, редовността на предявения иск и съответствието му с търсената защита. Извършената преценка на въззивния акт при упражняване на правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК потвърждава съмнението за недопустимост. Съгласно разясненията, обективирани в мотивите към т. 1 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, предявяването на иск по чл. 109 ЗС има за задача да даде защита на правото на собственост на ищеца като се постанови да бъде преустановено упражняваното от ответника неоснователно въздействие върху собствената на ищеца вещ или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на ограничения върху правото на собственост на ищеца, неправомерността на накърненията, установени или поддържани от ответника, както и преустановяването на неправомерните въздействия и възстановяване в положение отпреди нарушението. Когато предявеният негаторен иск съдържа осъдителен петитум, както е в случая, евентуално постановеното осъдително съдебно решение ще подлежи на изпълнение - доброволно или принудително. Последното налага изискването в диспозитива да бъдат посочени конкретните действия, които ответникът следва да извърши или от извършването на които ответникът следва да се въздържа, респ. – състоянието, което следва да бъде постигнато. С оглед правилото по чл. 6, ал. 2 ГПК такъв диспозитив може да бъде постановен при сезиране с отправено към съда искане, отговарящо на изискването за описание на изискваните от ответника действия/състояние.

В случая постановеният осъдителен диспозитив на първоинстанционното решение по иска по чл. 109 ЗС, потвърдено с обжалваното въззивно решение, съответства напълно на заявения в исковата молба петитум – да преустановят действията си по неправилно паркиране на ползваните от тях леки автомобили на собственото им паркомясто № 43 – 44 от гараж в жилищна сграда в [населено място], [улица] – 106, като за целта демонтират и позиционират правилно съществуващия механизъм за двуетажно паркиране, така че да не навлизат в общото маневрено пространство. Това осъдително решение ще подлежи на изпълнение – доброволно или принудително, което налага посочване на конкретния начин на позициониране на механизма за паркиране в паркомястото на ответниците така, че да не пречи на ищеца да ползва своето паркомясто, респ. и на общото маневрено пространство на подземния паркинг. В това се изразява постановяването на търсеното преустановяване на неоснователното въздействие върху ползването от ищеца на неговото паркомясто и на общото маневрено пространство, като израз на търсената защита с иска по чл. 109 ЗС, каквито са и разясненията в мотивите по т. 1 на ТР № 4 от 6.11.2017 год. по т. д. № 4/2015 год. на ВКС, ОСГК. В този смисъл петитумът на исковата молба е твърде общ и не е в състояние да даде търсената от ищеца защита, защото с него не е посочено кои действия или бездействия следва да очертават осъдителната част на диспозитива на съдебното решение по чл. 109 ЗС по изпълним начин, който да кореспондира на целта на търсената с иска по чл. 109 ЗС защита. Този неясен петитум е обусловил и произнасяне на решение в същия смисъл, което поради неопределеността на новия начин на позициониране/разполагане/ на механизма за двуетажно паркиране в паркомястото на ответниците, няма да може да бъде изпълнено, като създава същевременно възможност за спорове по преценката относно характeристиките на този нов начин на поставяне/позициониране/ на механизма за двуетажно паркиране в паркомястото на ответниците.

Поради това настоящият касационен състав съд приема, че въззивното решение е постановено по нередовна искова молба, тъй като изложените обстоятелства, сочещи на нужда от защита с иск по чл. 109 ЗС, не съответстват конкретно на формулирания петитум по отношение вида и обема на търсената защита, конкретно относно мястото и начина, по който се иска новото позициониране на механизма за двуетажно паркиране в паркомястото на ответника с оглед предмета на негаторния иск.

Като не е констатирал това несъответствие и не е указал на ищеца да го отстрани, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото се върне за ново разглеждане от друг състав, при което се съобразят горните констатации и се укаже на ищеца да уточни петитума на исковата молба/т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г., гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/, като посочи конкретния начин, по който да се постави /позиционира/ двуетажния механизъм за паркиране в паркомястото на ответника, така че да не пречи на ищеца да ползва своето паркомясто и общото маневрено пространство в паркинга. При затруднение на ищеца да направи това уточнение, следва да се назначи и СТЕ, с помощта на която да се определи какъв би бил възможния начин за такова правилно позициониране. Като последица следва да се обезсили въззивното решение и в частта за разноските.

По разноските, вкл. и за настоящето производство, следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Ето защо, настоящият състав на Второ отделение на Гражданската колегия на ВКС,РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 4527/26.07.2024 г. по гр. д. № 3669/2024 г. на Софийски градски съд в ЧАСТТА по произнасянето по предявеният от В. Б. И. срещу М. Х. М. и М. В. И., с трети лица помагачи на ответниците „КА С. И. ЕООД и „П. И. ЕООД, иск с основание чл. 109 ЗС, както и в частта за разноските.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг въззивен състав, съобразно изложеното в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: