Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

А. А. ЧЛЕНОВЕ:

Р. Р. Г. С. при секретар

А. С. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя

А. А. по административно дело № 4572/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Х. Ц., чрез адв. Ц. като процесуален представител, срещу решение № 7466 от 23.02.2026 г., постановено по адм. дело № 10636/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № РТР25 - РД56 -124/29.04.2025 г. на кмета на Столична община (СО), район „Триадица“. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът прави искане за отмяната му и постановяване на друго решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на СО, район „Триадица“ не изразява становище по касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Х. Ц. срещу заповед № РТР25 - РД56 - 124 /29.04.2025 г. на кмета на СО, район „Триадица“, с която на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж „Бизнес клуб“, ползван не по предназначение като „обект за обществено хранене“ - самостоятелен обект с идентификатор 68134.1005.86.1 по КККР, находящ се в приземен етаж на многофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.1005.86.2, УПИ ХХІХ-125, кв. 119, м. „Класно село - плавателен канал“, район „Триадица“, с посочен административен адрес.

За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Достига до заключение, че констатациите в изготвения в административното производство констативен акт не се опровергават в хода на съдебното производство, а напротив – подкрепят се от събраните по делото доказателства. Приема за установено, че описаният в административния акт обект представлява строеж, четвърта категория, който е въведен в експлоатация с разрешението за ползване за жилищната сграда, в която се намира. Обосновава извод, че е налице промяна на предназначението на обекта от „бизнес клуб“ в „заведение за обществено хранене“, като, ако промяната е осъществена чрез извършване на строителни и монтажни дейности, приложима е хипотезата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ и се изисква въвеждането му в експлоатация, а в случай, че такива не са извършени, приложима е хипотезата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ и е необходимо разрешение за промяна на предназначението по чл. 147а ЗУТ. Приема за ирелевантен факта, че в оспорената заповед не е конкретизирано коя от двете хипотези е изпълнена, доколкото и в двата случая ползването на строежа подлежи на забрана. Счита, че предвид установената година на извършване на промяната на предназначението – 2016 г. не са налице предпоставките по 16 ПР ЗУТ или 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Обосновава извод, че за ползването на обекта като „бизнес клуб“ съгласно издаденото за сградата разрешение от 11.09.1998 г., следва да се възстанови това предназначение. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С определение от 06.11.2025 г. съдът конституира страните и разпределя доказателствената тежест, като им указва фактите, които следва да докажат. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото писмени доказателства. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните.

Противно на твърдението на касатора, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила неназначаването от съда на съдебно-техническа експертиза с цел установяване дали действително е налице промяна на предназначението на обекта, както и дали тя е осъществена със или без извършването на строително-монтажни работи. Такава не е поискана от страните, както и не са били налице предпоставките за служебното й назначаване с оглед изискването за специални знания, с каквито съдът не разполага. По делото са събрани достатъчно данни, сочещи на промяна на предназначението на обекта, поради което не е необходимо този факт да се установява чрез експертно заключение.

Не следва да бъде обсъждан наведеният в касационното производство довод, че съдът неправилно оставя без разглеждане жалбата на „Мултигръб“ ЕООД, ползвател на обекта и прекратява делото в тази част. Защита срещу постановеното от съда е следвало да бъде търсена от това дружество като лице с правен интерес посредством обжалване на определение № 36667/06.11.2025 г. По делото липсват данни за надлежното му оспорване, поради което същото е влязло в сила. Недопустимо е касаторът да предявява чужди права.

Противно на наведените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебния акт, фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Липсата на доказателства, че промяната на предназначението на обекта е извършена именно през 2016 г., както съдът приема, в случая е ирелевантно, тъй като това обстоятелство подлежи на изследване във връзка с режима на търпимост на строежите, който е неприложим в конкретната хипотеза. От съществено значение за преценката относно наличието на приетото от административния орган материалноправно основание е обстоятелството дали процесният обект се ползва или не по предназначението съобразно одобрените строителни книжа.

Въз основа на разпоредбата на чл. 178, ал. 6 ЗУТ и приобщената по делото заповед № СОА25-РД09-1193/03.02.2025 г. на кмета на Столична община за делегиране на правомощията по чл. 178, ал. 6 ЗУТ на кметовете на райони, съдът достига до правилен извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Настоящият състав споделя извода за спазване на изискванията за форма и съдържание на заповедта по чл. 59, ал. 2 АПК. Неоснователен е касационният довод за липсата на яснота относно фактическите основания за издаване на оспорения акт, като не е конкретизирано дали е осъществена хипотезата на чл. 178, ал. 1 или чл. 178, ал. 4 ЗУТ. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Алинея 4 на същата разпоредба предвижда, че не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Двете разпоредби уреждат различни хипотези, като настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая е без значение коя от тях е осъществена. В мотивите на оспорения акт е посочено, че строеж „бизнес клуб“ е въведен в експлоатация с разрешение за ползване от 11.09.1998 г., като понастоящем се ползва не по предназначение като „обект за обществено хранене“. Фактическите основания, посочени в мотивите на заповедта, безспорно сочат на хипотезата по чл. 174, ал. 4 ЗУТ. В случая не се касае за преустройство на обекта, като никъде в акта не се съдържат констатации за извършени строително-монтажни работи без разрешение за строеж или за ползването му без да е въведен в експлоатация.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Административният акт е издаден въз основа на констативен акт № 3 (РТР24-ГР94-2678) от 20.01.2025 г., с който е установено ползването на самостоятелен обект в сграда „бизнес клуб“ като бистро със съответстващо разпределение на помещения за хранене, кухненско - складов блок, санитарни помещения и тераса, обзаведена в „обект за обществено хранене“.

Законосъобразен е изводът на административния съд, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая следва да бъде съобразено легалното определение, съдържащо се в 5, т. 41 ДР ЗУТ, според което „промяна на предназначението“ на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. От данните по делото, включително представените строителни книжа за жилищната сграда, в която се намира спорният обект, се установява по безспорен начин, че строежът, чието ползване е забранено, е с предназначение „бизнес клуб“ съгласно одобрения инвестиционен проект и обяснителна записка. Правилно административният орган приема, че за този вид обект, доколкото неговото предназначение се свързва с обединяване на хора от определен кръг или професии за обсъждане на различни теми, е приложим код 650 – за делова и административна дейност съгласно приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Противно на доводите на касационния жалбоподател, ползването на помещенията като обект за обществено хранене се потвърждава от събраните по делото доказателства. Приобщено е подадено от ползвателя на строежа заявление за работно време на стационарен търговски обект от 06.06.2016 г., отнасящо се до закусвалня с адрес гр. София, [улица]. Представено е и удостоверение за категоризация от 29.08.2023 г., според което същият е определен като бистро, категория една звезда. Уговореното ползване на помещенията съгласно анекс към договор за наем на недвижим имот, сключен на 27.02.2024 г. между касационния жалбоподател като собственик на имота и наемателя „Мултигръб“ ЕООД, е за „търговско помещение - закусвалня“. По административната преписка е наличен и касов бон от 26.03.2025 г., издаден от наемателя за извършена в обекта продажба на ястия. Всички тези доказателства безспорно сочат на ползване на строежа като обект за обществено хранене, за който според цитираното приложение № 4 на подзаконовия нормативен акт е определен код 570. При тези данни правилно административният орган и първоинстанционният съд приемат, че е налице промяна на предназначението по смисъла на 5, т. 41 ДР ЗУТ.

Неоснователно е твърдението на касатора, че проектите по отношение на разпределението на обекта в приземния етаж на жилищната сграда, разрешението за строеж и удостоверението за ползване по същество са одобрени за „обект за обществено хранене“. Разрешеното ползване на строежа е за „бизнес клуб“. Следователно, безспорно се установява ползване като заведение за обществено хранене, т. е. ползване не по предназначението му, което е основание да се забрани с оспорената заповед. В този смисъл крайният извод на съда за нейната материална законосъобразност е правилен.

Предвид изложеното не са налице релевираните в касационната жалба пороци на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този резултат по делото на касатора не се дължат разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7466 от 23.02.2026 г., постановено по адм. дело № 10636/2025 г. по описа на Административен съд София - град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. Р. п/ Г. С.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?