Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Г. К. ЧЛЕНОВЕ:

С. К.

Р. Й. при секретар

М. Т. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя

Г. К. по административно дело № 4167/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. и Д. Г. Г., подадена чрез адв. К., срещу решение № 7557 от 24.02.2026 г., постановено по адм. дело № 11476/2025 г. по описа на Административен съд София - град.

В касационната се релевират доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се възражения, че категорията на процесния строеж е неправилно определена, което според касаторите обуславя липса на материална компетентност на органа, издал оспорената заповед. Навеждат се и твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставянето на констативния акт. Освен това се поддържа, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че жалбоподателите притежават качеството на възложители и собственици на процесния строеж. Поддържат се възражения и, че категорията на процесния строеж е неправилно определена, което според касаторите обуславя липса на материална компетентност на органа, издал оспорената заповед. Молят да бъде отменено съдебното решение и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се отмени процесната заповед. Претендират присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответната страна Столична община, се представлява от ст. юрк. М., която оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - София, чрез процесуалния си представител гл. юрк. М., в съдебно заседание и в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците Електразпределителни мрежи Запад ЕАД и Софийска вода АД, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

За Върховна касационна прокуратура не се явява представител.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Д. И. Д. и Д. Г. Г., против заповед № ДК-02-С-6 от 03.10.2025 г. на началника на РДНСК - София, с която на основание на основание чл. 225, ал. 1 и чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на касаторите е наредено, като възложители на строежа, да премахнат незаконен строеж: Външно ел. захранване с кабели Н.Н. от съществуващ ЖР стълб в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 44224.5791.178 по КККР, до ПИ с идентификатор 44224.5784.25, м. [местност], землището на [населено място], изграден надземно и подземно източно и успоредно на общински път за [населено място], район Н. И. - СО.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед, предвид категорията на строежа, е издадена от компетентен орган с делегирани правомощия от началника на ДНСК, съгласно представена заповед. Тя е постановена в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са съображения за наличие на строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ, квалифициран като мрежи и съоръжения на техническа инфраструктура за електроснабдяване, съгласно 5, т. 31 ДР ЗУТ. Категорията на строежа е приета за правилно установена от органа по посочените норми. Незаконността му е обоснована с липсата на строителни книжа. Съдът е изследвал и търпимостта на строежа, като установил невъзможност за приложение на съответните норми, предвид времето за изпълнението му.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Изводите на административния съд за издаване на заповедта от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на материалния закон, се споделят от настоящата инстанция изцяло.

Аргументирано, в съответствие със закона и обосновано от доказателствата е заключението на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях се премахват със заповед, издадена началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. В случая предпоставките на законовата норма са изпълнени. По делото е представена заповед № РД-13-176/20.06.2024г. на началника на ДНСК, с т. 10 от която на началника на РДНСК - София е предоставена функцията да издава заповед за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ от 1-ва до 3-та категория вкл.

Неоснователни са и оплакванията за съществени процесуални нарушения при съставяне на констативния акт. Производството по чл. 225 ЗУТ е специално административно производство, при което констативният акт има характер на подготвителен документ, удостоверяващ установените факти, а не на санкционен акт. Изискването за участие на проверяваните лица не е абсолютно, като законът допуска съставяне на акта и при тяхно отсъствие, стига да е осигурена възможност за защита, каквато в случая е реализирана чрез надлежно връчване и упражнено право на възражение. Следователно не е налице нарушение, което да опорочава крайния административен акт по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.

Разпореденото за премахване непрекъснато линейно съоръжение електрозахранващо кабелно трасе ниско напрежение, включващо въздушни и подземни участъци, разположено в различни поземлени имоти и завършващо с присъединяване към вътрешна електроинсталация, безспорно представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ, който отговаря по вид и характер на мрежи и съоръжения като елементи от техническата инфраструктура според 5, т. 31 ДР на ЗУТ. Същият е трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. б ЗУТ, тъй като представлява елемент от техническата инфраструктура електроснабдителна мрежа. Доводите, свързани с мощността на електрическата енергия или технически характеристики на електромера, не са релевантни към критериите за категория на строежа, са неоснователни, тъй като не са релевантни към правната квалификация на строежа по закона.

Не се споделя от настоящия съдебен състав твърдението на касаторите, че първоинстанционния съд при постановяване на решението неправилно е възприел констатациите на административния орган относно дължината на процесното трасе, описано в оспорената заповед, както и относно имотите, през които същото преминава. Както административният орган, така и назначеното по делото вещо лице са установили неговата дължина приблизително, което не се отразява върху индивидуализацията на строежа. От значение за идентифицирането на трасето са неговите начална и крайна точка, които са ясно и недвусмислено определени, както в административното производство, така и в заключението на вещото лице. Ето защо правилно съдът е приел, че евентуалните различия в посочената дължина на трасето не представляват съществено несъответствие, което да води до неяснота относно предмета на заповедта или до ограничаване правото на защита на жалбоподателите. По същите съображения правилни и законосъобразни са и изводите на съда относно описанието на имотите, през които преминава процесното трасе.

Неоснователни са и доводите за липса на материалноправна легитимация на жалбоподателите като възложители и собственици на процесния строеж. От събраните по делото доказателства, включително договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа и установеното трасе на захранването, правилно е прието, че именно касаторите са лицата, в чийто интерес е изградено съоръжението и които носят отговорност за неговото изграждане след границата на собствеността, съгласно приложимата нормативна уредба.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.), когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Същото правило е възпроизведено и в действащата разпоредба на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, съгласно която когато електрическата енергия се доставя на обект за потребление от съоръжения на оператор на електроразпределителна/затворена електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост са изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. В конкретния случай процесното електрическо трасе е изградено между изходящите клеми на електромера, монтиран в поземлен имот с идентификатор 44224.5791.178, и електрическото табло, обслужващо обекта в поземлен имот с идентификатор 44224.5784.25. Следователно процесното трасе се намира след границата на собственост на електроразпределителното предприятие и представлява част от електрическата инсталация на присъединения имот. От фактическото му предназначение и местоположение се установява, че същото обслужва единствено ПИ 44224.5784.25, който е собственост на жалбоподателите, съгласно представен Нотариален акт № 97, том LXXXII, рег. № 34136, дело № 29956/10.07.2014 г. При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателите са собственици на процесното трасе и съответно притежават качеството на възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Възраженията, основани на твърдения за чужда собственост върху отделни елементи от трасето, са ирелевантни, тъй като предмет на административната принуда е цялостното функционално съоръжение, а не отделни негови компоненти.

Адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде както неговият извършител, така и неговият собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, касаторите са посочени като адресати на заповедта в качеството им на възложители и собственици на строежа и с това изискванията на закона са изпълнени. Следователно в конкретния случай, административният орган правилно е посочил адресатите на заповедта.

Първоинстанционния съд е установил, включително с използването на специални знания точното местоположение, вид и категория на наредения за премахване строеж, има ли издадени за него строителни книжа, чия собственост е строежа, като съобразно тези установявания е направил преценка за законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК съгласно задължението му по чл. 168 АПК.

Правилно съдът приема, че времето на изпълнение на строежа изключва определянето му като търпим съгласноо 16, ал. 1 ДР на ЗУТ, така и по смисъла на 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.). Периодът на неговото изграждане след 2012 г. е извън приложното поле на изброените разпоредби. Поради това строежът като незаконен и недопустим подлежи на премахване.

Не е налице и нарушаване на принципите за съразмерност и пропорционалност по чл. 6 АПК. При установен незаконен строеж, който не е търпим, за административния орган не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на РДНСК в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел.

Като е достигнал до заключение за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила.

При този изход на спора, своевременно направените искания на ответниците за осъждане на касаторите да им заплатят сторените пред касационната инстанция разноски, като основателни и доказани, следва да бъдат присъдени както следва: в полза на Столична община сума в размер на 102,26 евро (равняваща се на левовата равностойност от 200 лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение и в полза Дирекция за национален строителен контрол сума в размер на 102,26 евро (равняваща се на левовата равностойност от 200 лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7557 от 24.02.2026 г., постановено по адм. дело № 11476/2025 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Д. И. Д., [ЕГН] и Д. Г. Г., [ЕГН] да заплатят на Столична община направените за касационното производство разноски в размер на 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д. И. Д., [ЕГН] и Д. Г. Г., [ЕГН] да заплатят на Дирекция за национален строителен контрол, с адрес: гр. София, бул. Х. Б. № 47 направените за касационното производство разноски в размер на 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Г. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. К.

/п/ Р. Й.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?