ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3178

гр.София, 12.06.2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. ч. гр. дело №1193 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 23610 от 18.12.2025 год. на Л. А. Б. срещу определение № 5695 от 08.12.2025 год., постановено по гр. дело № 2264/2025 год. по описа на ВКС, ІІІ г. о., ГК, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба с вх. № 50889 от 13.05.2025 год. на Л. А. Б. срещу мълчалив отказ на ВАдС да се произнесе по негова жалба от 27.03.2025 год. срещу мълчалив отказ на АдС – Пазарджик по молбата му от 24.02.2025 год. за възстановяване на адвокатските му права след изтичане на срока на наложеното му наказание „лишаване от право за упражнява адвокатска професия“.

Частният жалбоподател поддържа, че срокът на наложеното му наказание „лишаване от право за упражнява адвокатска професия“ бил изтекъл на 19.02.2025 год., като от този момент била отпаднала пречката за упражняване на професията. На 21.02.2025 год. подал молба до Адвокатски съвет – Пазарджик за повторно вписване като адвокат, която била изпратена по електронен път на официалния имейл адрес на колегията и подписана с квалифициран електронен подпис. Адвокатският съвет регистрирал молбата едва на 24.02.2025 год. с вх. № 088. Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗА, Адвокатският съвет следвало да се произнесе по молбата в едномесечен срок, след проверка на условията по чл. 4 и отсъствие на пречките по чл. 5 ЗА. Непроизнасянето в този срок се смятало за мълчалив отказ. В случая едномесечният срок бил изтекъл на 21.03.2025 год. респ. на 22.03.2025 год. или 24.03.2025 год., но във всички случаи преди 25.03.2025 год. Този мълчалив отказ бил обжалван пред горестоящия орган – Висшия адвокатски съвет с жалба от 26.03.2025 год. /с вх. № 681 от 27.03.2025 год./, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 7, ал. 2 и 4 ЗА. Адвокатският съвет твърдял, че бил провел заседание и приел протоколно решение № 20 от 25.03.2025 год., с което на жалбоподателя били дадени указания за представяне на документи за приключване на процедурата /свидетелство за съдимост, удостоверение за липса на досъдебни производства, трудов стаж, декларация по чл. 5 ЗА и др./. Това решение, обаче, не представлявало надлежно произнасяне по молбата, а междинна процедура по събиране на документи. Към момента на изтичане на едномесечния срок – 24.03.2025 год. жалбоподателят не бил уведомен за това решение. От своя страна Висшият адвокатски съвет не се бил произнесъл в 1-месечния срок по чл. 7, ал. 4 ЗА, който срок изтичал в края на м. април 2025 год. /отброяващ се от 27.03.2025 год./. Поради това и на основание чл. 7, ал. 5 ЗА сезирал ВКС с жалба с вх. № 50889 от 13.05.2025 год., която била оставена без разглеждане с обжалваното определение. В същото неправилно било прието, че молбата била надлежно подадена на 24.02.2025 год. В тази връзка следвало да се има предвид нормата на чл. 29, ал. 6 АПК, а дори и да се приемело най-благоприятното за ответника тълкуване, че срокът по чл. 6, ал. 2 ЗА се отброява от 24.02.2025 год., то същият изтичал на 24.03.2025 год. – чл. 60 ГПК вр. с чл. 8 ЗА. Действията на 25.03.2025 год. били извършени след изтичането на срока и не можело да санират мълчаливия отказ. Неправилен бил и изводът на ВКС, че в случая не е налице мълчалив отказ. Липсата на документи не спирила автоматично едномесечния срок. ЗА не съдържал изрична уредба на процедурата по отстраняване на нередовности или спиране на срока при непълна документация. Органът бил длъжен да се произнесе и можел да откаже повторно вписване с изричен акт, посочвайки липсващите условия. Вместо това не било постановено никакво решение в срок. Висшият адвокатски съвет бил длъжен да разгледа подадената жалба по същество, но също бездействал, поради което законът допускал директно сезиране на ВКС – чл. 7, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗА. ЗА поставял сроковете в обществен интерес. Тричленният състав на ВКС неправилно се бил позовал на „нередовност“ при липсата на ясни критерии, като по този начин поставял заявителя в по-лошо положение ако Адвокатски съвет – Пазарджик бил постановил изричен отказ. Нарушен бил и принципът за бързина и ефективност на производството – чл. 13, ал. 2 АПК. Адвокатският съвет не понасял санкция за своето забавяне. Нарушен бил и принципът на правната сигурност. Освен това съдът бил отказал правосъдие. Междувременно жалбоподателят оставал без възможност да практикува професията си, въпреки че бил изтърпял наказанието и правната пречка за вписване била отпаднала още на 19.02.2025 год. Според съдебната практика, при възстановяване на права след изтекло наказание „лишаване от права“ адвокатският съвет следвало да провери само дали срокът на наказанието е изтекъл и има ли несъвместимост. Нравствените и професионалните качества не подлежали на преценка. При мълчалив отказ на административен орган съдът дължал проверка дали е налице законов срок за произнасяне и дали органът е бил длъжен да се произнесе.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК определение на ВКС, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да остави без разглеждане жалбата на Л. А. Б., съставът на ВКС е приел, че не е налице мълчалив отказ на АдС – Пазарджик, тъй като единствено изтичането на едномесечния срок не преклудира правомощията на органа да разгледа молбата на адвоката от 24.02.2025 год. – макар в рамките на срока по чл. 6, ал. 2 ЗА, АдС – Пазарджик да не е постановил изричен акт по тази молба, на 25.03.2025 год. /в първия ден след срока/ e произнесъл протоколно решение № 20 от 25.03.2025 год., с което е приел да я разгледа по същество, но като е намерил, че не е придружена с доказателства досежно регламентираните в чл. 5 ЗА несъвместимости, е дал указания на молителя да представи конкретни документи, които са необходими за завършване на процедурата по повторното му вписване като адвокат. Отделно от това е изложил съображения, че по нередовна молба за възстановяване на адвокатски права не може да има мълчалив отказ по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗА. Доколкото по правни последици той се приравнява на изричен отказ, за да започне да тече срокът по чл. 6, ал. 2 ЗА, следва да са били добросъвестно осъществени от молителя и налице всички предпоставки за постановяване от органа на адвокатурата на акт по същество. Молбата на жалбоподателя от 24.02.2025 год. до АдС Пазарджик, при самото й подаване, е била нередовна и такава продължава да бъде и до настоящия момент.

Приел е също така, че жалбата на Б. от 27.03.2025 год. до ВАдС срещу несъществуващ мълчалив отказ на АдС – Пазарджик е лишена от предмет. Тя следва да се възприеме като искане до ВАдС да задължи АдС – Пазарджик да предприеме действия по движението и произнасянето по същество по молбата от 24.02.2025 год. за възстановяване на адвокатските права, доколкото към депозирането й може да се приеме, че адвокат Б. не е бил уведомен за указанията по отстраняване на нередовностите на тази молба, дадени с протоколно решение № 20 от 25.03.2025 год. на АдС – Пазарджик. ВАдС е изпълнил правомощията си по това искане, като е изискал цялата преписка от АдС – Пазарджик и я е получил, ведно с протокол № 22 от 12.05.2025 г. от присъствено заседание на АдС – Пазарджик, удостоверяващ започналата на 25.03.2025 г. процедура по отстраняване нередовностите на молбата от 24.02.2025 г. и по събиране на изискуемите от чл. 5 ЗА доказателства. Следователно не е налице и мълчалив отказ на ВАдС да се произнесе по жалбата на Б. с вх. № 681 от 27.03.2025 год.

Обжалваното определение е правилно.

Разглеждането на жалбата по чл. 7, ал. 7 вр. с ал. 5 ЗА срещу решение или мълчалив отказ на ВАдС /свързани с възможността за упражняване на адвокатска професия – чл. 6, ал. 1 и 2 ЗА/ е обусловено от наличието на следните процесуални предпоставки – жалбата следва да е подадена в срок и от процесуално легитимирана страна, както и да съществува правен интерес от търсената съдебна защита /определение № 336 от 16.12.2016 год. на ВКС по гр. дело № 827/2016 год., III г. о., ГК, определение № 335 от 18.09.2019 год. на ВКС по гр. дело № 3363/2019 год., IV г. о., ГК, определение № 5481 от 28.11.2025 год. на ВКС по гр. дело № 3034/2025 год., IV г. о., ГК и др./. Интересът се изразява в постигане на благоприятен за страната правен резултат – в частност уважаване на заявлението на жалбоподателя за вписването му в регистъра на адвокатите на Адвокатска колегия – Пазарджик поради изтекъл срок на наложеното му наказание „лишаване от упражняване на професията на адвокат“. Този правен резултат в настоящата хипотеза вече е постигнат, доколкото макар и след изтичане на срока по чл. 6, ал. 2 ЗА, АдС – Пазарджик е изпълнил задълженията си, установени в разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от Наредба № 3 от 20.11.2020 год. за реда за водене, съхраняване и достъп до регистрите на адвокатските колегии и единните адвокатски регистри, а именно с протоколно решение № 20 от 25.03.2025 год. е констатирал нередовности на подаденото от Л. Б. заявление и му е указал всички обстоятелства, които следва да бъдат установени и с какви документи може да стане това. А съгласно чл. 117, ал. 2 от посочената наредба, АдС се произнася по искането за вписване след изтичане на указания срок за отстраняване на недостатъците на заявлението. Следователно за жалбоподателя понастоящем е отпаднал правния интерес от търсената съдебна защита срещу мълчаливия отказ на АдС – Пазарджик и срещу мълчаливия отказ на ВАдС, тъй като е постигната целта във връзка с която страната упражнява потестативното си право на жалба по чл. 7, ал. 2 и жалба по чл. 7, ал. 5 ЗА – отмяната на отказ за вписване по чл. 6, ал. 1 ЗА по заявление, което е нередовно, изключва възможността за разглеждането му по същество /в този смисъл решение № 89 от 13.02.2025 год. на ВКС по гр. дело № 4433/2024 год., IV г. о., ГК/, а потвърждаването му налага подаване на ново заявление.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за наличието, на която съдът следи служебно и при констатация за отсъствието й е задължен да остави жалбата без разглеждане. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като по изложените по-горе съображения е правилно, а при извършената служебна проверка се установи, че същото е и валидно постановено и процесуално допустимо.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5695 от 08.12.2025 год., постановено по гр. дело № 2264/2025 год. по описа на ВКС, ІІІ г. о., ГК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/