ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3295
гр. София, 17.06.2026 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 2002 от 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Й. С., чрез адв. Д. К., срещу въззивно решение № 18 от 28.01.2026 г., постановено по в. гр. д. № 924/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 1551 от 31.10.2025 г., постановено по гр. д. № 837/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, за отхвърляне на предявените от Р. Й. С. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на заповед № 157/25.07.2024 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта – 26.07.2024 г., поради погасяването му по давност, както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6277 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Прекъсва ли давността по чл. 116 ЗЗД подаването на иск, когато...