ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1874/24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на първи юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 199 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на касаторите М. И. А., чрез адв. С. Н. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, за изменение на определение № 1064/07.04.2026 г. в частта му за разноските. Молителят прави мотивирано възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговореното и заплатено от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение в размер на 1406,05 евро с ДДС (с левова равностойност от 2750 лв. с ДДС), тъй като този размер не съответства на критериите, установени в незадължителната за съда Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Счита, че съобразно обжалваемия материален интерес (за сумата от 30000 лв.) и естеството на правния спор пред касационната инстанция, който се съсредоточава единствено върху критериите за справедливост, уредени в чл. 52 ЗЗД, делото не се отличава с правна и фактическа сложност.

Ответникът по молбата не е подал в законоустановения срок писмен отговор.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в преклузивния 1-месечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК (след като касаторът за първи път е уведомен с определението по чл. 288 ГПК за искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС), като се явява частично основателна.

Съгласно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на общностното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Следователно, приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Р. Б. Н. № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. При надлежно релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатското възнаграждение и съобразно нормативните изисквания по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът трябва да извърши преценка на действителната правна и фактическа сложност на всяко конкретно дело. Тези критерии определят нормативния предел, до който съответната страна отговаря за причинените имуществени вреди на ответната страна при не/основателно образувано съдебно производство за защита на предявени лични или имуществени права по гражданско/търговско правоотношение (арг. чл. 2, предл. 1 ГПК). Над този разумен размер страната, която незаконосъобразно е предизвикала съдебен спор, не отговаря. Съобразно правната норма, уредена в чл. 78, ал. 5, изр. последно ГПК, съдът обаче не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Съгласно тълкувателните разяснения по т. 3 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, когато съдът е сезиран с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

В конкретния казус обжалваемият материален интерес пред касационната инстанция е в размер от 30000 лв. Макар още пред първата инстанция делото да е било изяснено от фактическа страна, като пред въззивното и касационното производство спорът се е съсредоточил единствено относно размера на застрахователното обезщетение за причинените на ищцата при настъпване на процесното застрахователно събитие неимуществени вреди – съобразно критериите за справедливост, уредени в правната норма на чл. 52 ЗЗД, в изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени три процесуалноправни въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - при специалните процесуалноправни предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Следователно, при подготовката на писмения отговор на касационната жалба процесуалният представител на ответника е следвало да изложи правни доводи както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – при допълнителните процесуални предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящият съдебен състав достига до правното съждение, че уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмения отговор срещу касационната жалба (както по отношение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и относно неоснователността на касационните доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт) – в размер на сумата от 2750 лв. (1406,05 евро) с ДДС отговаря изцяло на критериите за разумност на размера на адвокатското възнаграждение, предписани в правната норма на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което молбата за изменение на определението, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд на основание чл. 248, ал. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 7363/09.04.2026 г. на М. И. А. за изменение на определение № 1064/07.04.2026 г. в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.