№ 308

Гр. София, 11 септември 2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА

и след становище на прокурора от ВКП И. ТОЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия М. наказателно дело № 120/23 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Б. К. А. чрез упълномощения му защитник адв. И. Б. срещу въззивно решение от 21.11.2022 г. на Софийски Апелативен Съд/Апелативен Специализиран Наказателен съд-закрит/, постановено по в. н.о. х.д. № 356/20 г., в която са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за намаляване на наложеното наказание, поради прекомерната му строгост.

В касационната жалба на защитата се излагат съображения за неправилна доказателствена дейност на въззивния съд, която е довела и до неверни фактически изводи за поведението на подсъдимия на процесната дата и оттам до признаването му за виновен при липсата на безспорни доказателства в подкрепа на обвинението. Защитата счита, че въззивният съд е основал изводите си по фактите на базата на противоречивите показания на свидетеля Б. П., при липса на доказателства в тяхна подкрепа, което е довело до осъждането на дееца въз основа на неподкрепени предположения, в разрез с изискванията на процесуалния закон. Сочи се, че продължителността на наказателното производство до голяма степен е обусловена от непоследователните показания на същия свидетел, който непрекъснато е променял позицията си по делото и това напълно го е дискредитирало като надежден доказателствен източник за правно значимите по делото факти. В жалбата...