Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Д. А. С. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Д. А. по административно дело № 4048 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт-Пловдив (ТП на НОИ-Пловдив) против Решение № 537 от 28.03.2022 г., постановено по административно дело № 228/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което съдът: отменил по жалба на Н. Ж. от гр. Х. Р. № 2153-15-10 от 13.01.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което било потвърдено разпореждане [номер]/ Протокол № N01431/02.11.2020 г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ Пловдив и е изпратил преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив за ново произнасяне при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в мотивната част на решението.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна, както и отхвърляне на жалбата против оспорения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Н. Ж., чрез адв. Н. К., изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на решението на административния съд, обективирано в писмен отговор по делото. Моли за присъждане на съдебните разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Поддържа, че за да отмени административния акт, съдът обосновано е приел, че административният орган не е отчел всички събрани в хода на производството доказателства и не е изяснил всички релевантни факти от значение за правния спор. При постановяване на решението си съдът правилно е приложил материалния закон, в съответствие със съдопроизводствените правила, поради което не били налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК.
От приложените по делото молба и удостоверение за наследници е установено, че ответникът по касационната жалба Н. Ж. е починал на 26.05.2022 г., а негови законни наследници са Н. Ж., П. Ж. и В. Ж.. На основание чл. 227 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК последните са конституирани като ответници по делото с Определение от 06.07.2022 г. по адм. дело № 4048/2022 г. по описа на Върховния административен съд.
При извършената служебна проверка, Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил Решение № 2153-15-10 от 13.01.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/ Протокол № N01431/02.11.2020 г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ Пловдив, с което, на основание чл. 99, ал. 1 , т. 2, б. д от КСО, е изменено разпореждане [номер]/ протокол №N01079/09.09.2005 г. на ръководите ПО и всички последващи го и е изменена отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. Ж., считано от 23.02.2005 г. при нов общ осигурителен стаж в размер на 41г. 05м. и 26д. и определен индивидуален коефициент 1.553
Фактическите установявания, въз основа на които първоинстанционният съд е формирал своите правни изводи са следните:
С разпореждане [номер]/ протокол № N01079/09.09.2005 г. на Н. Ж. е отпусната лична пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1 от КСО, считано от 23.02.2005 г. при навършена възраст [възраст], осигурителен стаж първа категория 24г. 05м и 09д., положен на длъжност офицер в периода 14.09.1980 г. до 23.02.2005 г., осигурителен стаж трета категория 01г. 11м. 16д., преобразуван общ осигурителен стаж трета категория в размер 42г. 08м. и 11д. Определен е индивидуален коефициент 3.139. Към подаденото заявление с вх. № 41308/19.07.2005 г. са били приложени доказателства за осигурителния стаж удостоверение № 3390/10.09.1980 г. и удостоверение обр. УП 3 № 583/29.05.2005 г., издадено от МВР ДФРО.Във връзка с уведомление до ТП на НОИ Пловдив относно образувано наказателно производство по прокурорска преписка № 2818/2019 г. на Районна прокуратура Пловдив, по което като веществени доказателства били приложени пенсионни досиета, едно от които на жалбоподателя, на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО е започната проверка за установяване на действителния осигурителен стаж на жалбоподателя.
След извършване на проверка не бил потвърден осигурителен стаж по първоначално представеното Удостоверение № 583/20.05.2005 г. В тази връзка след допълнителна проверка от осигурителите са представени изменения относно данните, съдържащи се в първоначалните удостоверения, представени във връзка със заявлението на Жутев за отпускане на пенсия от 2005 г. Били представени нови удостоверения с № 457600-1772/23.04.2020 г. и № 457600-1773/23.04.2020 г. и двете на Д ПУБ на МВР София, както и Удостоверение № 24/21.05.2020 г. на ОД на МВР Пловдив.
На база тези изменения пенсионните органи са приели, че не е доказан осигурителният стаж и доход при първоначалното отпускане на пенсията. Прието е, че се доказва осигурителен стаж за времето от 01.11.1979 г. до 23.02.2005 г., първа категория в размер на 24г. 05м. 05д. на длъжност офицер. Определен е и нов индивидуален коефициент 1.553 на база представените нови доказателства, свързани с удостоверения обр. УП-2 № 24/21.05.2020 г. на осигурител ОД на МВР Пловдив и № 457600-1773/23.04.2020 г. на МВР ДФРО София.
Въз основа на горното е издадено и разпореждане [номер] /протокол №N01431/02.11.2020 г., с което бил определен на основание чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО нов, по нисък размер на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за ОСВ. С обжалваното пред първоинстанционния съд Решение № 2153-15-10/13.01.2021 г. директорът на ТП на НОИ Пловдив изцяло потвърдил издаденото разпореждане, приемайки мотивите на ръководителя на ПО за съществено различие между първоначално определения с разпореждането от 09.05.2005 г. индивидуален коефициент и доказан осигурителен стаж и установеният при последващата проверка, действителен осигурителен стаж и нов индивидуален коефициент.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд уважава оспорването на акта, като го отменя поради констатирани съществени нарушения на административно производствените правила, водещи до неправилно приложение на материалния закон, а оттам и до незаконосъобразност. Обосновава се с допуснати нарушения на чл. 35 и 36 АПК, по конкретно с довода, че административният акт съдържа съществени противоречия между фактическите и правните основания, които били изложени в него, поради неизясняване от страна на административния орган, на фактите и обстоятелствата, които са били относими към искането му.
Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд - Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
Неоснователни са поддържаните касационни възражения на директора на ТП на НОИ-Пловдив за неправилност на първоинстационното решение.
Правилно административният съд е констатирал наличие на неизпълнение на задължението на административния орган да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, предвид задълженията, които има по чл. 35 и чл. 36 АПК. Обосновано съдът е достигнал до извод, че в провелото се производство пред пенсионния орган, завършило с акт на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д, предмет на установяване е било действителното наличие на параметрите, при които е била отпусната и изплащана личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждането от 09.09.2005 г. В последствие извършената проверка по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО от пенсионния орган е била свързана по-скоро с установяване истинността на първоначално представените и приложени по преписката удостоверения от 2005 г. за осигурителен стаж и доход, отколкото с реални действия по установяване на осигурителния стаж и осигурителен доход на Жутев. Поради горното извършената проверка е окачествена като непълна. Обосновано съдът е достигнал до извод, че административният орган не е посочил доводи, поради които са кредитирани представените удостоверения обр. УП 2 № 24/21.05.2020 г. на осигурител ОД на МВР Пловдив и № 457600/23.04.2020 г. на МВР ДФРО София, въпреки съществените разминавания с представените в съдебно заседание разплащателни ведомости и справка извлечение от разплащателни ведомости изх. № УРИ-31700-7734/26.04.2021 г. на ОД на МВР Пловдив досежно получавания осигурителен доход.
Безспорно е установено, че Н. Ж. е прослужил осигурителен стаж от първа категория без прекъсване за времето от 14.09.1980 г. до 22.02.2005 г. При липса на основания, пенсионният орган е определил действителния осигурителен стаж на 24г. 05м. и 5д., въпреки, че в самото удостоверение, което е прието изцяло от органа, осигурителният стаж е посочен в размер на 24г. 05м. и 9д. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпореждането на пенсионния орган от 02.11.2020 г., с което е отменено първоначалното и последвалите го разпореждания се явява произнесено при непълнота на фактическите установявания на действителните обстоятелства, свързани с необходимите данни за определяне на осигурителния доход и действителен осигурителен стаж на жалбоподателя.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд.
Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила по изложените съображения.
При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими. Ответникът своевременно е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото пред касационната инстанция в размер на 550 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 15.09.2022 г. и списък с разноските по чл. 80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 537 от 28.03.2022 г., постановено по административно дело № 228/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт-Пловдив да заплати на Н. Ж., П. Ж. и В. Ж. разноски в размер на 550.00 лева (петстотин и петдесет лева).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ
/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА