Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 4158 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Г. от гр. Перник, действащ чрез пълномощниците адв. С. и адв. С., против решение № 17 от 01.03.2022 г., постановено по административно дело № 509 по описа за 2021 г. на Административен съд – Перник, с което е: 1. отхвърлена жалбата на Георгиев против медицинско удостоверение № 157/3 от 15.09.2021 г., издадено от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи (ЦЕЛК към МИ на МВР); 2. осъден А. Г. да заплати на ЦЕЛК към МИ на МВР съдебни разноски в размер на 100 лв.

По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), касаторът моли съдебното решение да се отмени и да бъде постановено друго, с което да се отмени като незаконосъобразно и обжалваното пред първоинстанционния съд медицинско удостоверение, а делото да се изпрати като преписка на ЦЕЛК към МИ на МВР със задължителни указания. Алтернативно, след като се отмени решението на Пернишкия административен съд, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът по касация - Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи, действащ чрез процесуалния представител гл. юрк. Т., оспорва касационната жалба като неоснователна, моли атакуваното с нея решение да бъде потвърдено като правилно, претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Другият касационен ответник – Главна дирекция „Гранична полиция“ в Министерството на вътрешните работи, не е изразил становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП), станало на 18.02.2021 г., служителят на МВР А. Г. е получил наранявания в областта на гръдния кош и шийно-раменната област. Получените травматични увреждания към датата на инцидента са довели до продължително затруднени активни движения поради болкова симптоматика, а не поради структурни промени, създаващи функционални промени, създаващи функционален дефицит и ограничаващи активни движения в снагата и врата. Контузията на гръден кош и повърхностните наранявания в областта на шийно-раменния пояс са довели до болка и страдания, които са възпрепятствали извършване на обичайните трудови и ежедневни дейности за период на временна неработоспособност общо от 44 дни (удостоверен с болнични листи), през който е продължил оздравителния процес.

С оспореното пред първоинстанционния съд медицинско удостоверение, издадено на основание чл. 238, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) от ЦЕЛК към МИ на МВР, е прието, че в случая се касае за лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК).

За да не уважи сезиралата го жалба Пернишкият административен съд е аргументирал теза за законосъобразност на медицинското удостоверение, като издадено от компетентен орган в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По основният спорен между страните въпрос на база на правилно установените факти и компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза съдът е извел решаващ извод, че телесната повреда на жалбоподателя правилно е квалифицирана като лека по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, ако и общият сбор на временната му неработоспособност да надвишава 30 дни, което отговаря на изискването за трайност, но това е заради продължаващи болки и страдания, а не е в резултат на структурни промени.

Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание.

Постановеният съдебен акт е и правилен, като настоящата инстанция се солидаризира с изложените мотиви от Пернишкия административен съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Касаторовите възражения са неоснователни.

Не може да бъде споделен доводът за допуснато от съда съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила при проверка на основанията по чл. 146, т. 3 и по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съдът обосновано е преценил, че неизвършването на личен преглед на освидетелствания на 15.09.2021 г., при претърпяно увреждане на 19.02.2021 г., за което има медицинска документация, не съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Органът е приел, че необходимост от клиничен преглед не е имало, предвид обективираните в документацията данни. Преценката на компетентността на органа - ЦЕЛК при МИ към МВР е обоснована от съда с позоваване на чл. 50, ал. 3 и чл. 238, ал. 3 от ЗМВР. Заключението на съдебно-медицинската експертиза е ценено съобразно чл. 202 от ГПК наред с писмените доказателства по делото. Мотивите към съдебното решение имат съдържанието по чл. 172а, ал. 2 от АПК.

Временната нетрудоспособност, респ. продължителността на предвидения по отношение на служителя отпуск, не следва да се съпоставя само със срока, приет с практиката по чл. 129, ал. 2 от НК, тъй като се касае за период, през който работникът е възпрепятстван да упражнява вменените му с трудовия договор функции поради настъпил здравословен проблем, чиято продължителност няма отношение към квалификацията на телесната повреда. Трайността на травмата в случая се преценява не по продължителността на отпуска за временна неработоспособност, а спрямо тежестта на отразеното в медицинските документи обективно състояние. При липсата на данни за засягане на двигателната способност на освидетелствания - ограничения в обема на движенията, обусловено от клинични или образни признаци за увреда /счупване, разместване на кости, осигуряващи механиката на движение и структурната стабилност на опорно-двигателния апарат, разкъсване и разтягане на сухожилията, осъществяващи трансмисията, разкъсване на мускулни влакна или увреда на моторните нервни влакна, предаващи импулсите за осъществяване на волева двигателна активност/, съдът правилно е приел за обосновано и компетентно даденото заключение от съдебния експерт и е постановил решение, което не е страда от касационни пороци.

От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - Перник за законосъобразност на процесния акт. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, поради което обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора по главните искания на касатора неоснователна е и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а трябва да бъде уважена своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това сума в размер от 100 лв. следва да бъде присъдена в полза на МИ на МВР (платима от Георгиев) за осъществената защита пред ВАС, реализирана от надлежно упълномощената главен юрисконсулт Тотева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 01.03.2022 г., постановено по административно дело № 509/2021 г. по описа на Административен съд – Перник.

ОСЪЖДА А. Г., [ЕГН], да заплати на Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА