Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 4366 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С Решение № 110/18.02.2022 г., постановено по адм. дело № 1070/2019 г. по описа на Административен съд Хасково, поправено с Решение № 248/13.04.2022 г., по жалба на Д. С. е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001619005773-091-001/26.03.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, а РА № Р-16002618005575-091-001/07.06.2019 г., издаден от органи по приходите, изменен и потвърден частично с Решение на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, е изменен от съда, като са определени следните размери на задълженията: за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. от 59,65 лв. главница и 24,83 лв. лихви на 28,53 лв. главница и 11,89 лв. лихви; за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. от 567,81 лв. главница и 178,73 лв. лихви на 29,37 лв. главница и 12,24 лв. лихви; за вноски за ДОО за 2016 г. от главница 1 262,76 лв. и 316,57 лв. лихви на 645,12 лв. главница и 184,80 лв. лихви; за вноски за ДЗПО за 2016 г. от главница 493,26 лв. и 123,66 лв. лихви на 252,00 лв. главница и 72,19 лв. лихви; за вноски за ЗОВ за 2016 г. от 587,62 лв. главница и 140,20 лв. лихви на 201,60 лв. главница и 57,76 лв. лихви. Ревизионният акт е потвърден за следните размери на задълженията: годишен данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2016 г. главница 1098,00 лв. и 234,26 лв. лихви; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. 464,12 лв. главница и 193,35 лв. лихви; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. 876,86 лв. главница и 276,01 лв. лихви; вноски за ДОО за 2014 г. 869,24 лв. главница и 409,36 лв. лихви; вноски за ДОО за 2015 г. 2 165,64 лв. главница и 729,06 лв. лихви; вноски за ДЗПО за 2014 г. 339,55 лв. главница и 159,90 лв. лихви; вноски за ДЗПО за 2015 г. 845,95 лв. главница и 284,79 лв. лихви; вноски за ЗО за 2014 г. 341,67 лв. главница и 157,08 лв. лихви и вноски за ЗО за 2015 г. 1 151,92 лв. главница и 377,41 лв. лихви.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Д. С., чрез пълномощника адв. Б. С., против частта, с която ревизионният акт е потвърден, а имено за размера 12 469,67 лв. Съдебният акт се оспорва като неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че установените задължения за осигурителни вноски са определени незаконосъобразно поради липса на осигурителен доход и регистрация като ЕТ. В тази връзка твърди противоречие на съдебния акт с Тълкувателно решение № 2/02.02.2022 г. на ВАС. Счита за неправилно определен размера на задълженията с оглед представените от Е. Е. ООД оригинали на документи. Моли за отмяна на решението в оспорваната част. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

О. Д. на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Н. П., в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението в оспорваната му част. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Хасково са били РА № Р-16001619005773-091-001/26.03.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение на Директора ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, и РА № Р-16002618005575-091-001/07.06.2019 г., издаден от органи по приходите, изменен и потвърден частично с Решение на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. С РА от 26.03.2020 г. в тежест на Д. С. са определени задължения за ДДС след отменително решение на Директора на ОДОП и повторна ревизия, като при съдебното разглеждане на спора актът е отменен в цялост, като решението на административния съд в тази му част не е предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция.

За да установят задължения в тежест на Стоянов с РА 07.06.2019 г. до описаните по-горе размери, приходните органи са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК, което налага провеждане на ревизията по особения ред, тъй като лицето е извършвало покупко-продажба на стоки (очила и различни кожени изделия), като стоките са продавани чрез различни интернет сайтове. Констатирано е също, че Стоянов не е регистриран като ЕТ и не води счетоводство. Стоките са изпращани чрез Е. Е. ООД с наложен платеж и пощенски парични преводи, като получените суми от продажби възлизат на общо 221 820 лв. за периода 01.01.2014 г. 31.12.2016 г. Получените доходи не са декларирани по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ. Формиран е решаващ извод, според който Стоянов е извършвал търговска дейност по реда на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като данъчната основа е формирана като разлика между установените приходи и разходи и от нея са приспаднати дължими вноски за здравно осигуряване.

По искане на Стоянов на основание чл. 192 от ГПК от Е. Е. ООД са изискани оригиналите на всички документи относно получените стоки и изплатените суми (товарителници, разписки, приемо-предавателни протоколи), като същите са изпратени под опис (л. 44 и л. 51). По отношение на част от представените документи успешно е проведено производство по реда на чл. 193 от ГПК, като е установено, че част от подписите не принадлежат на Стоянов, видно от заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза (л. 147 149).

По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, установяваща механизма на обработване на получените от куриерската фирма данни от страна на приходните органи, която е оспорена от Стоянов. Допуснати са и две съдебно-счетоводни експертизи, първата от които е във връзка със задълженията по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО (л. 180 184), която е разработена в 2 варианта при включване на всички документи, представени от Е. Е. ООД и при изключване на тези, по отношение на които успешно е проведено производството по чл. 193 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за частична незаконосъобразност на оспорвания ревизионен акт поради противоречието му с относимия материален закон. Изложени са мотиви, според които събраните по делото доказателства безспорно доказват наличието на основания за провеждане на ревизията по особения ред, регламентиран в чл. 122 и сл. от ДОПК. Прието е, че презумпцията по чл. 124 от ДОПК е частично оборена с оглед резултатите от съдебно-почерковата експертиза и проведеното във връзка с нея производство по чл. 193 от ГПК, поради което задълженията следва да бъдат редуцирани до определените със съдебно-счетоводната експертиза при изключване на разписките за изплащане на суми, за които не се установява да са подписани от Стоянов. Формиран е извод, че получените като наложен платеж суми са, както следва: за 2014 г. 2 091,82 лв.; за 2015 г. 2 154,00 лв. и за 2016 г. 1 851,40 лв. Съдът е постановил, че за периода 2016 г. данъчните органи не са установили задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, а установените за 2014 г. и 2015 г. размерите са по-ниски от установените посредством ССчЕ, поради което ревизионният акт е потвърден в тези части.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи.

С оглед фактическите установявания, правилно ревизионното производство е преминало по особения ред, регламентиран в чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като от страна на приходните органи са доказани предпоставките, визирани в ал. 1, т. 1, т. 2 т. 5 и т. 7 на нормата до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Противно на изложените от касатора твърдения, при определяне на размерите на задълженията административният съд е съобразил напълно резултатите от успешно проведеното производство по реда на чл. 193 от ГПК. Съответно задълженията по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО са отменени за сумите по изключените разписки и РКО, по отношение на които е установено, че не са изплатени на Стоянов. Потвърдената част от ревизионния акт кореспондира с установяванията по т. 1 от съдебно-почерковата експертиза, в която са отразени единствено разписките, за които безспорно е установено, че подписът принадлежи на ревизираното лице, съответно задълженията са потвърдени според заключението по съдебно-счетоводната експертиза само по отношение на тези суми. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно съдът е съобразил, че със ССчЕ (л. 183) за 2014 г. и 2015 г. са изчислени по-високи от констатираните суми в хода на ревизията за годишен данък по чл. 17 от ЗДДФЛ, а спрямо 2016 г. с ревизионния акт такъв изобщо не установен. Съответно решаващата инстанция е съобразила забраната, въведена с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, съгласно която със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя, като е потвърдила ревизионния акт в тези му части.

На следващо място, неоснователно се прави оплакване, че решението противоречи на Тълкувателно решение № 2/02.02.2022 г., постановено по тълк. дело № 8/2020 г. на ВАС, с което е прието, че не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 7 ДОПК укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи. Върху органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 г. Видно от мотивите на решението тълкувателните въпроси касаят провеждане на ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК при доказани от ревизиращите органи укрити доходи и/или превишение на разходите над доходи само на физически лица за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и сл. от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За тях при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК.

При съобразяване на мотивите на тълкувателното решение и с оглед фактическите установявания по процесния спор, се налага извод, че установяването на задължения за осигурително вноски е сторено законосъобразно с процесния акт, тъй като безспорно Стоянов през ревизираните периоди е извършвал търговска дейност по занятие по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ, независимо че не е притежавал регистрация като ЕТ.

По разноските:

При този изход на спора и навременна претенция и при липса на възражение за прекомерност в полза на ответника се следват разноски в претендирания размер 1 725,63 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110/18.02.2022 г., постановено по адм. дело № 1070/2019 г. по описа на Административен съд Хасково, поправено с Решение № 248/13.04.2022 г., постановено по адм. дело № 1070/2019 г. по описа на Административен съд Хасково

ОСЪЖДА Д. С., с [ЕГН], с адрес гр. Хасково, [улица], да заплати в полза на Националната агенция за приходите сума в размер на 1 725,63 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА