РЕШЕНИЕ
№ 50041
гр. София, 07.07.2023 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:Д. С.
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря В. И. като разгледа, докладваното от съдия Л. А. гр. дело № 1785/22 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите-Шумен, представлявана от директора инж.Д. Б., подадена чрез процесуалния представител Н. Г. срещу въззивното решение № 17 от 25.1.22 г по гр. дело № 526/21 г по описа на Окръжен съд-Шумен, Втори състав, с което е отменено решение № 607/17.11.21 г по гр. дело № 556/21 г по описа на Районен съд-Шумен и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ като е признато за незаконно и отменено уволнението на Г. Г. И., извършено със заповед № ЧД-16/26.7.21 г на директора на РИОСВ, възстановена е на преди заеманата длъжност „главен специалист-секретар, деловодител, архив“ в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ /АФПД/ при РИОСВ-Шумен и й е присъдено обезщетение на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ в размер на 5460 лв за периода от 26.8.21 г до 26.2.22 г.
Ответницата по касационната жалба Г. Г. И. е оспорила същата, по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв.Ц. Д. от ВТАК.В пледоарията по същество и в представените пред настоящата инстанция писмени бележки подържа, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.Претендира се адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.3 предл.2 от ЗЗД.
С определение № 50754 от 20.10.2022 г, постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението си всички възражения и доводи на страните и събраните по делото доказателства“.
По въпроса по който е допуснато касационно обжалване.
По процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доказателства, доводи, твърдения и възражения на страните е формирана практика на ВКС, според която за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения, от които зависи разрешаването на спора по делото.Тази практика е обективирана във ППВС № 1/53 г, ППВС № 7/65 г, ППВС № 1/85 г, ТР № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на Второ т. о. на ВКС, решение № 222/27.3.2018 г по т. дело №505/2017 г на ВКС, ТК, Второ ТО, решение № 2220/2015 г на ВКС, Второ ТО и др.
Посочената съдебна практика се възприема изцяло от настоящия състав на ВКС.
По съществото на касационната жалба.
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ.С решение № 170 от 1.10.2020 г по гр. дело № 305/2020 г на Окръжен съд-Шумен е отменено решение № 468/20.7.2020 г по гр. дело № 503/20 г на Районен съд-Шумен и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените от Г. И. срещу РИОСВ-Шумен искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ като е отменено като незаконосъобразно уволнението й, извършено на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ-поради определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение, възстановена е на преди заеманата длъжност „главен специалист-секретар, деловодител, архив“ в Дирекция „АФПД“ и й е присъдено обезщетение на основание чл.225 ал.1 КТ в размер на 5460 лв за периода 3.1.2020 г-3.7.2020 г.С определение № 60459 от 7.6.21 г по гр. дело № 183/21 г, постановено от ВКС, Четвърто ГО въззивното решение не е допуснато до касационен контрол.В срока по чл.345 ал.1 КТ ищцата се е явила, за да заеме длъжността, на която е възстановена.В същия ден със заповед № ЧР-16 от 26.7.21 г трудово правоотношение между страните е прекратено от работодателя на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради съкращаване в щата, считано от 26.7.21 г.Ищцата е предявила искове за отмяна на уволнението като незаконно поради неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, липса на действително съкращаване в щата и неизвършен подбор, съставляващ злоупотреба с право от страна на работодателя.С обжалваното въззивно решение е прието, че исковете са основателни.Съгласно длъжностно разписание в сила от 19.3.2019 г, в Дирекция „АФПД“ са съществували две щатни бройки за длъжността „главен специалист-обща администрация-секретар, деловодител, архив“, заемани по трудово правоотношение.С последващо длъжностно разписание в сила от 3.1.2020 г е премахната едната от тях.Трудовите функции, изпълнявани от ищцата са преминали към друга длъжност, заемана по служебно правоотношение, като са въведени изисквания за притежаване на по-висок образователен ценз-бакалавър.Поради това съдът е приел, че данните по делото сочат на липса на законосъобразно приложено уволнително основание по чл.328 ал.1 т.2 КТ, доколкото в действителност са налице елементите от фактическия състав на друго прекратително основание-това по чл.328 ал.1 т.6 КТ, което е следвало да бъде приложено от работодателя.Освен това липсата на представена от работодателя длъжностна характеристика за длъжността „младши експерт“ към която са преминали трудовите функции на длъжността „главен специалист“ препятства възможността съда да прецени следвало ли е да бъде приложен императива на чл.329 ал.1 КТ.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното :
Оплакванията в касационната жалба за необсъждане на всички доводи на работодателя във връзка със законосъобразността на съкращаването в щата и подбора са неоснователни.
Изводът на въззивния съд относно липсата на реално съкращаване в щата е правилен.Основанието по чл.328 ал.1 т.2 КТ „съкращение в щата“ се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция.То е приложимо не само когато е премахната длъжността като щатна бройка, но и при наличието на трансформация-когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля към друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции.В тези случаи съкращаването в щата също е реално.
Разглеждания случай не е такъв.С влизане в сила на щатното разписание от 3.1.2021 г е съкратена 1 щатна бройка за длъжността „главен специалист“ в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ при РИОСВ-Шумен.Основателно е твърдението на касатора, че трудовите задължения, свързани с изпълнението на административно деловодни функции не могат да престанат да съществуват изцяло в дейността на юридическото лице, поради което са се запазили и са преминали към длъжността „младши експерт“ към дирекция „АФПД“.Длъжностната характеристика за тази длъжност, изпълнявана от С. С. /л.135/ показва, че длъжностите „главен специалист“ и „младши експерт“ в Дирекция „АФПД“, трансформирана в последствие в длъжност „главен експерт“ са с напълно идентични трудови функции.Както самият работодател подържа в писменото си становище, /л.148, абзац 3 и лист 149, абзац 1 от делото на ШРС/, ищцата изобщо не е била ангажирана с трудови функции по заместване на длъжностите „младши експерт“, трансформирана в длъжност „старши експерт“, докато С. вече е натоварена с други „разнородни“ трудови функции, а именно по заместване и при необходимост да осъществява връзки с обществеността, да обслужва електронната поща, респ. да организира на събития, кампании за екологични дати, да участва в кризисен щаб и пр.
За да се приеме обаче, че съкращението в щата е реално, работодателят следва в хипотеза на трансформация да докаже не само, че към датата на уволнението трудовите функции на премахнатата длъжност са преминали към друга, но и че последната наред с тях съдържа и други съществено различни такива.В случая това не е доказано.Възлагането на трудови функции по заместване и необходимост не прави длъжността различна.Обстоятелството, че длъжността изпълнявана от лицето, останало на работа вече се заема по служебно правоотношение и за нея е предвидено изискване за притежаване на висше образование „бакалавър“ не променя необходимостта от това работодателя да докаже законността на съкращението в щата.Действително съдът не е обсъдил конкретните доводите на работодателя, че трудовите функции по „заместване и необходимост“ правят длъжността различна, но изводите му, че уволнението е незаконосъобразно са в съответствие с материалния закон.Съгласно уеднаквената и безпротиворечива практиката на ВКС съпоставката се извършва само по отношение на съществените трудови функции на премахнатата и трансформирана длъжност, което съдът е съобразил.Предвид липсата на действително съкращение в щата, въпросът за законосъобразността на подбора не следва да бъде обсъждан.
Предвид изложеното и на основание чл.293 ал.1 предл.1 ГПК обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
К. Р. инспекция по околната среда и водите-Шумен следва да бъде осъден на основание чл.38 ал.1 т.3 предл.2 от Закона за адвокатурата да заплати на процесуалния представител на ответницата по касация адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ пред ВКС в размер на 1299, 23 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 17 от 25.1.22 г по гр. дело № 526/21 г по описа на Окръжен съд-Шумен, Втори състав.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите-Шумен със седалище в [населено място], [улица] ет..., представлявано от директора инж.Д. Б. да заплати на адв.Ц. Н. Д. от АК-В. Т. с адрес на кантората : [населено място], [улица], на основание чл.38 ал.1 т.3 предл.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ пред ВКС в размер на 1299, 23 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.