Р Е Ш Е Н И Е

№ 50070

Гр.София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. Д. П.

при участието на секретаря Р. С. като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.2495 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго про Продажби“АД, [населено място], срещу решение №.58/14.02.22 по г. д.№.264/21 на ОС В.Търново, с което е потвърдено реш.№.489/25.11.19 по г. д.№.625/19 на РС Г. О. за уважаване на предявения срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК – за признаване за установено, че А. Х. Б. не му дължи сумата 5898,94лв. стойност на еленергия за периода 11.01.18-10.01.19, със съответно произнасяне по разноските. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на претенцията ведно с присъждане на разноски.

Ответната страна А. Х. Б. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.50029/25.01.23 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „При установено софтуеърно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, приложима ли е и следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?“.

С обжалваното решение е прието, че ответникът доставя на ищцата електричество в имот на адрес [улица]. в [населено място], Горнооряховско, като до фактуриране на процесната сума месечните начисления са били заплатени; електромерът, отчитащ доставяното от ответното дружество количество еленергия, е бил демонтиран и изпратен за метрологична проверка; последната е установила външна намеса в тарифната схема на устройството. Съдът е приел, че правилата на чл.183 ЗЗД относно заплащането на цена на доставка са дерогирани от чл.83 ал.1 т.6 и чл.98а от Закона за енергетиката, предвиждащи специален ред за изчисление, коригиране и заплащане на неотчетени количества еленергия-касае се за съотношение на специален към общ закон, поради което ЗЗД не намира приложение; не намират приложение и Общите условия на дружеството доставчик, защото за уреждане на случаи като процесния законът препраща не към тях, а към подзаконов акт, издаден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /чл.83 ал.1 т.5 ЗЕ/. Освен това не е установено ответникът да е доставил процесното количество еленергия. При тези обстоятелства претенцията е намерена за основателна.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, вече е налице установена практика, включваща освен посочените от касатора решения-реш.№150/26.06.19 по г. д.№.4160/18, ІІІ ГО, реш.№.124/ 18.06.19 по г. д.№.2991/18, ІІІ ГО, реш.№.21/01.03.17 по г. д.№.50417/16, I ГО, реш.№.79/1.04.21 по г. д.№.2373/21, още и реш.№.160/31.12.20 по г. д.№.1174/20, ІV ГО, реш. по г. д.№.169/20, ІV ГО, реш.№.107/ 26.11.20 по г. д.№.1096/20, ІІІ ГО, реш. по г. д.№.1553/20, ІV ГО, реш. по г. д.№.4124/19, ІІІ ГО, реш.№.216/13.01.21 по г. д.№.989/20, ІV ГО, реш.№.47/09.03.21 по г. д.№.2299/20, ІІІ ГО, и др. - която настоящият съдебен състав споделя. Съгласно същата електроразпределителното дружество може да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, и в хипотезата, при която са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013г., с изключение на чл.48-чл.51-дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Този извод произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Последната не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Ако няма специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с №.2385/16, в сила от 14.02.17, и №.3879/17, в сила от 23.11.18/, се прилага общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока. Софтуерното въздействие върху СТИ, в резултат на което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл.183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл.47-чл.51 ПИКЕЕ от 2013г. При тези обстоятелства следва да се заключи, че при грешно отчетено по-малко количество от действително потребената електроенергия в резултат на софтуерно въздействие, облагодетелстващо потребителя, той дължи заплащане на разликата като цена на доставена, но незаплатена стока, на основание договора за покупко-продажба. Достатъчно е доставчикът на електроенергия да докаже реалното количество на доставената енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото.

По основателността на касационната жалба

Ищцата е битов клиент на „Енерго-про Продажби“АД с клиентски №.1500083160, аб.№.0501107129 за адрес [населено място], [улица]. като наследник по закон на починалата на 14.01.11 нейна майка М. С. К.. На 10.01.19 служители на „ЕРП Север“АД са извършили проверка по измерването на еленергията, потребявана в обекта, и са съставили констативен протокол №.1502363-отчетени са показания 003060квч първа /нощна/ тарифа, 002928квч втора /дневна/ тарифа, трета тарифа 030688квч, тарифа 1.8.0. 036678квч, електромерът е демонтиран и е монтиран нов с нулеви показания по тарифни регистри 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4.; протоколът е бил съставен след като при проверката екипът, в който е участвал и св.П., специалист енергиен контрол, без нарушаване на пломбите на електромера и при прочитане на регистъра с лаптоп, е установил, че СТИ е софтуеърно манипулирано - имало е натрупана еленергия, която е невидима за отчетника. При метрологичната експертиза на електромера с Констативен протокол /КП/ №.320/11.03.19 на Български институт по метрология /БИМ/ е констатирано, че: отсъстват механични дефекти на кутия, клемите и клемния блок; показанията на първа и втора тарифа са съответно 003060,5 и 002928.0квч; електромерът работи в класа си на точност с грешка, по-малка от максимално допустимата; при софтуеърно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3.-030688,219квч, която не се визуализира на дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на електрическата енергия; не съответства на техническите характеристики. За преминалата през електромера и отчетена в регистър 1.8.3. еленергия е издадена фактура 0278490993/22.03.19 за периода 11.01.18-10.01.19 на стойност 5898,94лв. Процесното СТИ – електромер Iskra тип МЕ 162, е от одобрен тип СТИ с Удостоверение №.1304/16 на ДАМТН; метрологичните му характеристики отговарят на изискуемите; произведено е 2016г. и годината на производство се счита за дата на първа метрологична проверка; подлежи на последваща метрологична проверка през 2022г.; при софтуеърно прочитане на паметта не са установени данни за това кога и по какъв начин е възникнало показание в тарифа 1.8.3., респективно не може да се установи на какво се дължи наличие на показания в регистър 1.8.3 /СТЕ/.

В разглеждания случай е безспорно, че между страните по делото, вкл. за предявения период, съществува облигационно правоотношение по продажба на еленергия при Общи условия относно процесния обект - по което ищецът, като краен клиент, който „купува“ еленергия, е „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на т.41б б.“а“ ДР ЗЕ, а ответникът – краен снабдител, доставчик на еленергия, на който се дължи заплащане на потребената енергия. С оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че според общата норма на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела №.2385/16, в сила от 14.02.17, и №.3879/17, в сила от 23.11.18/ - каквато е разглежданата хипотеза /към датата на проверката 10.01.19 ПИКЕЕ, обн.ДВ бр.98/13, са били отменени, а новите-обн.ДВ, бр.35/30.04.19, все още не са били приети/, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.

Процесният електромер, измервал потребената енергия за периода 11.01.18-10.01.19, е трифазен, Iskra“ тип МЕ 162, одобрен с удостоверение №.1304/16 на ДАМТН и към момента на проверката е съставлявал годно техническо средство за измерване на еленергия. Видно от протокола за монтажа му от 11.08.16г., той е бил монтиран в обекта в [населено място], [улица].9, като нов – с нулеви показания на нощна и дневна тарифа /Т1 и Т2/. Обстоятелството, че при монтажа не са отразени отчетните регистри 1.8.3 и 1.8.0 (т. нар.„сумарен регистър“) да са били с нулеви показания, не обосновава извод, че констатираното при метрологичната проверка количество електроенергия в неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) не е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети електроенергия. Съгласно чл.202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице. Той може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането по отделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото. В случая по делото няма преки доказателства при монтажа на електромера специално да са проверени и изрично отразени в документ показанията на отчетен регистър 1.8.3, но от това не следва, че тези показания не са били нулеви. В заключението на вещото лице е установено, че монтираният електромер е бил произведен 2016г. Според натрупания човешки опит, производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на пазара неизползвани, т. е. на практика с нулеви показатели. След като електромерът е монтиран през 2016г. нов, с нулеви показатели по първа и втора тарифа, и е безспорно установено, че към този момент е отговарял на всички технически изисквания, правилата на формалната логика изискват да се приеме, че всичките му тарифни регистри - в т. ч. и 1.8.3., са били с нулеви показатели. Тази човешка презумпция би била неприложима, ако напр. по делото имаше данни уредът да е използван за друг потребител, на когото да се е отчитала електроенергия по този регистър или при когото електромерът да е бил манипулиран и преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен. Твърдения и данни за такива, обаче, не са налице /в този смисъл и реш.№.75/13.04.21 по г. д.№.2206/20, ІV ГО, реш.№.50224/22.12.22 по г. д.№.1367/2022, III ГО/. Същевременно КП от метрологична експертиза на средство за измерване на БИМ-който представлява официален документ /издаден е от и в кръга на службата на длъжностни лица от държавен орган, на който със закон изрично са възложени функции по контрол и извършване на метрологична експертиза на средствата за измерване (чл.8-чл.10б, чл.57-чл.58 от Закона за измерванията; реш.№.50064/03.04.23 по г. д.№.1945/22, ІV ГО)/, чиято доказателствена сила не е оборена, установява - при отсъствие на механични дефекти на кутия, клемите и клемния блок и съответствие на метрологичните характеристики и изискванията за точност на измерваната енергия /съгласно чл.662 ал.5 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, показанието на натрупаната по време на употреба обща електрическа енергия от годно СТИ, каквото е процесното, е невъзможно да се промени/ - наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3. - 030688,219квч, съответно външна намеса в тарифната схема на електромера. При тези обстоятелства и с оглед установяването на факта, че енергията е потребена в обекта, тъй като е преминала през постановено в него устройство, и е осъществена софтуерна намеса, насочена към разпределение на действително потребената енергия върху невизуализирана тарифа, абонатът дължи заплащане на реално потребената от него енергия и предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Като е приел, че правилата на чл.183 ЗЗД са неприложими към разглежданата хипотеза, въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС, в това число потвърдена и при първото гледане на делото от ВКС – доколкото касационното обжалване тогава е било допуснато по същия въпрос, по който и настоящото. Това се е отразило на правилността на решението му, което, като незаконосъобразно, следва да се отмени на основание чл.281 т.3 ГПК, а предявеният иск - да се отхвърли. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответната страна се дължат направените пред всички инстанции разноски в общ размер на 5798,79лв. /888,95 пред РС Г.Оряховица, 1605,98лв. пред ОС В.Търново, 1635,98лв. пред ВКС, 824,95лв. пред ОС В.Търново, 742,93лв пред ВКС - доколкото възражение за прекомерност е направено по отношение на платените адвокатски хонорари пред първоинстанционния съд, втория въззив и втората касация-по 1488лв., то е основателно предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и наличие на установена практика, като възнаграждението се редуцира до минималното такова съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение-по 624,95лв за всяка от горните три инстанции/.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.58/14.02.22 по г. д.№.264/21 на ОС В.Търново, с което е потвърдено реш.№.489/25.11.19 по г. д.№.625/19 на РС Г. О. вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. Б. срещу „Енерго про продажби“АД, [населено място], иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата 5898,94лв. стойност на еленергия за периода 11.01.18-10.01.19, като неоснователен.

ОСЪЖДА А. Х. Б. да плати на „Енерго про продажби“ АД, [населено място], 5798,79лв. /пет хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и девет ст./ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: