6
№ 50233
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВАпри участието на секретаря Д. Ц. като разгледа гр. д. № 330 по описа за 2022 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. К. А., с адрес в [населено място], представляван от адв. Г. В., против решение № 266068 от 8 октомври 2021 г., постановено по в. гр. д. № 4539/2021 г. по описа на Софийския градски съд, в частта, с която се потвърждава решение № 20243643 от 4 ноември 2020 г., постановено по гр. д. № 18132/2020 г. по описа на Районен съд София, в частта му за отхвърляне на предявения от А. срещу У. Е. У. Црт. иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 20555,82 лева до претендираните 49329,48 лева.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 308 от 21 април 2022 г., постановено по настоящото дело, по въпроса: с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ли е допълнително възнаграждение, което е в зависимост единствено от отработеното време, без изплащането му да зависи от качеството на положения труд и преценката на работодателя, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, изразена в решение № 847 по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о, и решение № 55 по гр. д. № 4256/2013 г., IV г. о.
В цитираните решения се приема, че чл. 15 НСОРЗ определя като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Според чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, и други изрично изброени възнаграждения. В решенията изрично е посочено и кои плащания не могат да бъдат отнесени към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Това е прието за изплащаните суми за нощен труд, труд в официални празници, увеличен нощен труд, тъй като отчитането им зависи от възприетия от различните работодатели начин на отчитане на работното време – подневно или сумирано. Освен това целевите награди и премиите, поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, също не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Настоящият съдебен състав напълно възприема даденото в сочената съдебна практика разрешение на правния въпрос.
Касационната жалба е основателна. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови процесуални действия, касационният съд постановява решение по съществото на спора.
В обжалваната част на въззивното решение е посочено, че по отношение на иска по чл. 225, ал. 1 КТ като база за изчисляване на обезщетението следва да се приеме брутното трудово възнаграждение съгласно последно подписания между страните анекс, а именно – 3425,97 лева, който е и размерът на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец – септември 2019 г., без да се включват допълнителните възнаграждения за разстояние и кацане, тъй като по силата на НСОРЗ, а и според уговореното между страните, в брутното трудово възнаграждение, служещо като основа за определяне на обезщетението, се включват само тези допълнителни трудови възнаграждения, които имат постоянен характер, а добавките за разстояние и кацане са с променлив характер, не са предвидими и сигурни и не могат да се причислят към елементите, които формират брутното трудово възнаграждение за изчисляване на обезщетението.
Спорният между страните въпрос е дали допълнителното трудово възнаграждение за разстояние и кацане (според анексите към трудовия договор „заплащане за разстояние“ и „заплащане за кацане“) така, както е уговорено между страните, се характеризира с предвидимост и сигурност, каквито следва да са допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер (така в решение № 167 по гр. д. № 1372/2012 г., III г. о., ВКС). За да се определи кои плащания могат и кои не могат да бъдат отнесени към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, извън изрично посочените в чл. 15, ал. 1 НСОРЗ, следва да се съобразят конкретните договорености за трудови възнаграждения, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието, и в индивидуалния трудов договор, доколкото изброяването в сочения източник не може да е изчерпателно. Наложителната преценка трябва да се основе върху уговорените компоненти от общото възнаграждение на работника.
В договора за курс за първоначално обучение и заетост страните са уговорили за времето на първите 36 месеца от трудовата дейност на А. да получава обща брутна трудова заплата в определен размер, в която се включват всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими съгласно КТ, а именно – основна брутна заплата (определена годишно и месечно), брутна еднократна сума годишно за извънреден труд, брутна еднократна сума годишно за часове на резерв или за повикване за дежурство по време на готовност, брутна еднократна сума годишно за работа следобед и нощен труд, брутна еднократна сума годишно за трудов стаж и професионален опит. Същият подход е възприет и при определяне на дължимата обща брутна заплата за периода, следващ първите 36 месеца. Отделно от общата брутна заплата страните се съгласяват, че на А. се дължи „секторно заплащане“ при описани условия, еднократен бонус, надбавки за командировка, разходи на служителя, направени във времето, прекарано в чужбина. В допълнителните споразумения към договора съответно от 08.04.2018 г. и 21.05.2019 г., освен договорености за размера на годишната брутна заплата, платима на 12 равни месечни вноски, включваща всички месечни възнаграждения и бонуси (основна заплата като брутна годишна сума и месечна сума, брутно еднократно обезщетение за извънреден труд, брутно еднократно обезщетение за дежурства и време на разположение, брутно еднократно обезщетение за работа на смени, включително следобед и нощем, брутно еднократно обезщетение за придобит трудов стаж и професионален опит), вместо секторните възнаграждение се определя сума за „заплащане за разстояние“ (определено като сума за всеки километър на всеки полет, изпълнен от служителя на неговата длъжност) и сума за планиран и изпълнен стандартен сектор – „заплащане за кацане“ (определено като завършването на едно излитане и едно кацане на полет от страна на служителя). Секторното заплащане, впоследствие разделено на два компонента, като част от общото възнаграждение на служителя, без всякакво съмнение се дължи за изпълнение на трудови задължения на служителя и има същностна връзка с изпълнението на възложените му с трудовия договор задачи. Видно от представените по делото документи, тези плащания са добавяни всеки месец при изчисляване на общото възнаграждение на работника. От естеството на основанието за заплащането на сочените компоненти предвид специфичния характер на процесния трудов договор следва да се приеме, че те са сигурни и предвидими, и аргумент за противното не може да се черпи от различния им размер, поставян в зависимост само от възлаганите за осъществяване полети и кацания.
Спор между страните е възникнал и относно валидността на уговорката и в двата процесни анекса относно заплащането за разстояние и заплащането за кацане – уговорено е, че всяко от тези плащания не се включва при изчисляването на бонус/плащане/добавка (различни термини, използвани в българската част на двуезичното допълнително споразумение от 08.04.2018 г. и в превода на български език на допълнителното споразумение от 21.05.2019 г.), който трябва да бъде изплатен на служителя по отношение на всеки период, когато служителят не изпълнява задължение за летене. При езиковото сравняване на клаузите за „заплащане за разстояние“ и „заплащане за кацане“ в представения анекс от 21.05.2019 г. се установява, че формулировката им в оригинала на английски език е напълно идентична с формулировката на клаузите от анекса от 08.04.2018 г., с който страните изменят основния трудов договор и уговарят „заплащане на разстояние“ в размер на 0,022 евро за километър и „заплащане за кацане“ в размер на 12 евро за сектор. В текста на анекса от 08.04.2018 г. на български език за посочените плащания е употребена думата „бонус“, докато в превода на български език на анекса от 21.05.2019 г. същите плащания (вече в размер на 01038 евро за километър и 19 евро за кацане) са описани като допълнително плащане и добавка. Спорът относно валидността на клаузата в съответната й част, заради включването на процесното допълнително възнаграждение в базата за изчисляване на обезщетения по смисъла на чл. 228 КТ, дължими на служителя, се предизвиква от българския превод на клаузата, съдържаща се единствено в българския превод на споразумението от 21.05.2019 г., в който относно заплащането за разстояние текстът е преведен така: „Заплащането за разстояние не се включва при изчисляването на плащане, което трябва да се изплати на служителя по отношение на всеки период, когато служителят не изпълнява летателно задължение.“, а по отношение на заплащането за кацане е преведено така: „Заплащането за кацане не се включва при изчисляване на обезщетение, което трябва да бъде изплатено на служителя за период, в който служителят не изпълнява летателно задължение.“. Различията в превода на български език, и то само за последното допълнително споразумение между страните, не могат да послужат както за основание да се приеме клаузата за недействителна, така и съответното допълнително трудово възнаграждение да не се включи в базата за изчисляване на дължимото във връзка с незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение. Съобразно изяснения по-горе смисъл и характер на процесното плащане, следва да се приеме, че оспорената уговорка цели да очертае случаите, в които плащането се дължи, и в кои случаи плащане не се дължи.
През последния пълен работен месец (в съответствие с доказаните от страните обстоятелства в процеса) – м. септември 2019 г., служителят е получил основна заплата в размер на 2158,35 лева, плащане за разстояние в размер на 4139,31 лева, фиксиран клас за стаж в размер на 239,82 лева, възнаграждение за престой в размер на 342,60 лева, възнаграждение за нощен труд в размер на 513,89 лева, извънреден труд в размер на 171,30 лева, плащане за приземяване в размер на 1070,23 лева. Сумата от основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер възлиза за този месец на 7950,31 лева, а обезщетението за шестмесечния период, дължим за оставането без работа поради незаконното уволнение, възлиза на 47701,86 лева. След извършеното от първоинстанционния съд прихващане с насрещно на работодателя вземане за платени обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ, към присъденото на А. обезщетение в размер на 6851,16 лева, следва да се прибави като дължима и сумата от 27146,04 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска, а за разликата над тази сума до предявения размер на иска от 49329,48 лева, въззивното решение следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора, и съобразно доказаните в процеса разходи за страните, на А. за адвокатска защита за трите инстанции се дължи сумата 6575,65 лева, на ответното дружество за сторените разходи за три инстанции се дължи сумата 347,17 лева; ответникът, освен присъдените суми в първата инстанция, дължи още 1085,84 лева за държавна такса и 132,07 лева за вещо лице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266068 от 8 октомври 2021 г., постановено по в. гр. д. № 4539/2021 г. по описа на Софийския градски съд, в частта, с която се потвърждава решение № 20243643 от 4 ноември 2020 г., постановено по гр. д. № 18132/2020 г. по описа на Районен съд София, в частта му за отхвърляне на предявения от М. К. А. срещу У. Е. У. Црт. иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 20555,82 лева до 47701,86 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА У. Е. У. Црт., дружество, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Унгария, фирмен № Сg 01-10-140174, със седалище в [населено място], [улица]/А, В, сграда ІІ-V, действащ в Р. Б. чрез клона си У. Е. У. Црт – клон България К., да заплати на М. К. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за оставането му без работа за периода 15.04.-15.10.2020 г. в размер на 27146,04 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 266068 от 8 октомври 2021 г., постановено по в. гр. д. № 4539/2021 г. по описа на Софийския градски съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА М. К. А., с посочени данни, да заплати на У. Е. У. Црт., с посочени данни, сумата от 347,17 лева разноски за трите инстанции.
ОСЪЖДА У. Е. У. Црт., с посочени данни, да заплати на М. К. А., с посочени данни, сумата от 6575,65 лева за трите инстанции.
ОСЪЖДА У. Е. У. Црт., с посочени данни, да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата от 1085,84 лева за държавна такса и 132,07 лева за вещо лице.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: