Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Й. Д. Членове: ВИОЛЕТА ГЛ. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията В. Г. по административно дело № 5015 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Р. от гр. Рила, чрез пълномощника му адв. Т., срещу решение № 15 от 24.01.2022 г., постановено по адм. дело № 329/2021 г. от Административен съд - Кюстендил.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на съдебно – деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение .

Ответникът – директорът на Главна дирекция (ГД) „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ (ЖСОБТ)- МВР, чрез пълномощника юрисконсулт Василева, в писмен отговор и в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил е отхвърлил жалбата на Л. Р. срещу Заповед рег. № 484з-1834/07.07.2021 г. на директора на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ - МВР, с която на основание 194, ал.2, т. 4, чл. 203, ал.1, т.13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за заеманата от него длъжност младши инспектор, държавен служител със средно образование в дирекция „Специални операции и борба с тероризма“ при Главна дирекция „Жандрамерия, специални операции и борба с тероризма“ - МВР, считано от датата на връчване на заповедта.

Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден в предвидената от закона форма и при съобразяване с материалния закон, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

По същество в касационната жалба се навеждат доводи, идентични на тези, обсъдени подробно в мотивите на решаващия съд, които се споделят от настоящият съдебен състав при условията на чл. 221, ал. 1, предложение последно от АПК.

В съответствие с нормативната уредба първоинстанционният съд е приел, че оспорената Заповед № 484з-1834/07.07.2021 г., издадена от директора на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ - МВР е издадена от компетентния административен орган и при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание. Обосновано решаващият съд е приел, че административният акт съдържа всички задължителни реквизити, визирани в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, включително ясно и подробно изложение на фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" на Л. Р.. Поради това законосъобразно е заключението на АС - Кюстендил, че административният акт е мотивиран в достатъчна степен, като в него са посочени и доказателствата, установяващи извършените от служителя действия, квалифицирани като дисциплинарни нарушения.

В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на касатора са допуснати посочените в оспорената заповед дисциплинарни нарушения и предпоставките на чл.194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Според цитираната разпоредба като дисциплинарно нарушение е определено: неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на касатора. Решаващият съд е обсъдил всички доводи на страните и обосновано, в съответствие със съдържанието на оспорената заповед е приел, че тя съдържа напълно достатъчно, ясно и точно описание на времето, мястото и начина на извършване на нарушението, за което в административната преписка са събрани достатъчно доказателства, приети и в съдебната фаза на производството като доказателства по делото. Законосъобразни са изводите на решаващия съд, че при образуването и провеждането на производството по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание на Л. Р. – младши инспектор, държавен служител със средно образование в дирекция „Специални операции и борба с тероризма“ при Главна дирекция „Жандрамерия, специални операции и борба с тероризма“ - МВР, не са допуснати процесуални нарушения, включително и относно спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.

Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 484з-945/15.04.2021 г. на директора на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ - МВР по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР във връзка с писмо рег. № 7855р-3002/09.04.2021г. на Дирекция „ Вътрешна сигурност“ – МВР и писмо № 11718/07.04.2021 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, които съдържат данни, че Ръсовски е задържан от служителите на Столична дирекция на вътрешните работи - МВР и е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 9 вр. чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс, като в качеството си на длъжностно лице е извършил действия, които са несъвместими с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с тези дейния е уронен престижа на службата. Л. Р. е запознат със започване на дисциплинарното производство на 21.04.2021 г. заедно с правата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР и на 10.06.20221 г. с изготвената от дисциплинарно разследващия орган обобщена справка рег. № 1984р-3356/10.06.2021 г. От цитираните дати е несъмнено, че са спазени сроковете за образуване и приключване на дисциплинарното производство за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание за деяние, извършено на 06.04.2021 г. Въз основа на всички събрани в съдебното производство доказателства решаващият съд обосновано е приел, че на 06.04.2021 г, за времето от 00.30 - 04.00 часа, в [населено място], мл. инспектор Ръсовски, в съучастие с Н. П. - лице от активния криминален контингент /осъждан/, извършва незаконни действие, изразяващи се в: проникване в частен имот след 22.00 часа, използвайки специален начин хвърляне на колбас към домашно куче, съдържащ прахообразно синьо вещество; повреждане на ПВЦ дограма в областта на бравата; носене на оръжие и използване на личния му лек автомобил марка „О. А. , с per. № [рег. номер] за превозване на инкриминирани вещи. Около 05.00 ч. в гр. София служители на СДВР задържат мл. инспектор Л. Р. и Н. П. в автомобила на Ръсовски, като в колата са открити откраднати вещи от къща в [населено място]- раница съдържаща инструменти за взломяване, синьо прахообразно вещество, колбас съдържащ синьо вещество, ръкавици и маски с прорези на очите. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Детайлите на тези деяния са анализирани подробно от АС-Кюстендил, за да приеме, че описаната в оспорената заповед фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин, което обуславя и извод за осъществен състава на дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, извършени чрез гореописаните действия на служителя.

При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и при липса на оспорване на приетите по делото доказателства, АС-Кюстендил е установил правилно фактическата обстановка по спора и е приел за установено, че с действията си държавният служител е нарушил етичните правила за поведение, определено като дисциплинарно нарушение и в този смисъл обосновано и законосъобразно му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, противно на твърденията, изложени в касационната жалба.

Поведението на служителя правилно е квалифицирано от дисциплинарнонаказващият орган, като при съдебния контрол първоинстанционният съд не се е отклонил от тълкуването на закона, установено в Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по тълкувателно дело 4/2007 г. на Върховния административен съд, поради което доводите в тази насока в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Неоснователно е и възражението на касатора, че в случая в дисциплинарното производство е проведено за установяване на деяние, което осъществява състав на НК преди да има окончателно произнасяне на компетентния наказателен съд с влязла в сила осъдителна присъда. На касатора не е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено престъпление. Изводите на дисциплинарнонаказващият орган и на решаващия съд не са основани на обвинения по наказателно досъдебно производство, а се основават на проведено дисциплинарно производство по реда на специалния закон при наличие на данни за осъществени деяния, които ЗМВР определя като дисциплинарни нарушения, за които са предвидени съответните дисциплинарни наказания. Именно в такова производство са събрани достатъчно факти, установяващи извършени от Л. Р. деяния, определени от законодателя като тежки нарушения на служебната дисциплина (чл. 203, ал. 1, т.13 от ЗМВР), за които е предвидено най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение.

Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната и този принцип е отразен в нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, според която държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, а в случая служителя не е наказан в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както правилно е приел АС-Кюстендил.

Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища.

Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

Върховният административен съд намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства не променят този извод.

С оглед изхода на спора и направеното искане, ответната страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15/24.01.2022г., постановено по адм. дело № 329/2021 г. от Административен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Л. Р., с адрес в гр. Рила, [улица]да заплати на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при Министерство на вътрешните работи сумата от 240 (двеста и четиресет) лева, представляващи разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ В. Г. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА