Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. В. Членове: ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар С. П. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от председателя Р. В. по административно дело № 5403 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Жокей" ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Две могили, ул. "Орлова чука" № 6,подадена чрез пълномощника адвокат Й. Д. срещу решение № 4 от 07.03.2022 г., по адм. дело № 734/2021 г. на Административен съд – Русе.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че процесното постановление за обявяване съществувавнето на трудово првоотношение касае лице-Л. А., което няма никакви договорни отношения с „Жокей”ООД. Сочи, че в една и съща сграда, на един адрес са фирми "Жокей" ООД и МД”Импекс”ООД. "Жокей" ООД е собственик на имота, а МД”Импекс”ООД е под наем на част от имота. И двете дружества извършват шивашка дейност, което обстоятелство не е преценено от административния орган. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда"-Русе не е взел становище по касационната жалба.

Ответната страна - Л. А. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

С обжалваното решение, Административен съд – Русе е отхвърлил жалбата на "Жокей" ООД против постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено на 01.12.2021 г. от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Русе при Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ се обявява съществуването на трудово правоотношение между дружеството и Л. А., считано от 16.11.2021 г. Съдът е приел, че в случая се касае за предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че в ДИТ – Русе е регистриран сигнал(жалба) с вх. № 21096814/09.11.2021 г., по електронна поща, с подател Н. С., която твърди, че е сестра Л. А./Мъстънова/ работи в шивашки цех без трудов договор в продължение на 10 -12 часа дневно от понеделник до събота, като първите 3-4 месеца е работила като готвач в ресторанта на фирмата, а към момента на сигнала - в шивашкия цех. На 11.11.2021 г. е получена допълнителна информация – имейл, който е регистриран в ДИТ – Русе с вх. № 21097347. Във връзка с този сигнал, служители на ДИТ – Русе са извършили проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена порверка № ПР2137862/30.11.2021 г., като на 16.11.2021 г. са посетени работните места, а на 23.11.2021 г. проверката е извършена по документи. Проверката е извършена на място в шивашки цех, стопанисван от "Жокей" ООД, в присъствието на управителя Драганов. В т. 7 от протокола е е посочено, че на 16.11.2021 г., около 11. 00 часа при извършване на проверката в шивашкия цех, служителите на ДИТ – Русе са установили, че работничката Л. А., [ЕГН], полага труд като работник в помощна дейност в обекта на контрол, без да има сключен писмен трудов договор с работодателя "Жокей" ООД. В момента на проверката Ахмедова е почиствала конци. Същата е попълнила лично декларация относно спазването на трудовото законодателство, в която е посочила, че работи като общ работник в "Жокей" ООД с определено работно време, отбелязала е, че няма трудов договор, но има граждански договор, но не е попълнила частта относно датата на неговото сключване. Саморъчно е изписала следния текст: "Работата ми се изразява в помощна-дейност – почистване на конци и ръчна работа заплата мин. раб. заплата – на 4 часа със управител на ф-ма "Жокей" работното време определя г-н. управител дата – 16.11.21 г. " и положила саморъчен подпис. В протокола е посочено, че в конкретния случай е нарушен чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 61, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. В резултат на проверката, с Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, главен инспектор Лазарова от ДИТ – Русе, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявила съществуването на трудово правоотношение между Л. А. и "Жокей" ООД, считано от 16.11.2021 г. На основание чл. 405а, ал. 4 от КТ на работодателя е дадено предписание да сключи трудов договор с Ахмедова, със срок за изпълнение 03.12.2021 г. Постановлението е връчено на управителя на дружеството на 01.12.2021 г.

Като доказателство по делото е приет Граждански договор № 12/01.07.2021 г., сключен между МД”Импекс”ООД и Л. А., както и Граждански договор № 19/01.11.2021 г., сключен между дружеството МД”Импекс”ООД и Л. А.. По силата на първия договор Ахмедова се е задължила в свободното си време да работи в кухнята, по сватбени тържества, в ресторант „Сънрайз” в гр.Две могили, ул.Шипка 5 и в ритуалната зала на ул.М. Г. 1. По втория договор Ахмедова се е задължила в свободното си време да участва в почистването на конци, на маскировъчни гащеризони, при производството им в шивашки цех гр.Две могили, ул.Орлова чука 6.

Издаденото постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е обжалвано и потвърдено от първоинстанционният съд. С оглед на събраните по делото доказателства е направен правилен извод, че осъществяваната от лицето дейност е била в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на Административен съд - Русе. В хода на производството пред този съд, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Наведените в касационните жалби възражения досежно неправилно обсъждане от първоинстанционния съд на трудовото правоотношение и неговите елементи са неоснователни.

По силата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно разпоредбата на чл. 405а от КТ, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В това постановление се установява началната дата на възникването на трудовото правоотношение, която в случая е 16.11.2021г.

Съществуването на трудово правоотношение е правен извод, вследствие преценка на фактите: налице ли е организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения, инструменти и работно облекло, технологичен процес, ръководен от негов специалист (технически ръководител), работно време и почивки, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. Цитираните разпоредби не поставят изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции.

Наличието на елементи на трудово правоотношение се доказват от събраните доказателства. Що се отнася до сключените граждански договори от Л. А. с третото лице МД”Импекс”ООД № 12/01.07.2021 г. и № 19/01.11.2021 г., същите не изключва трудовия характер на правоотношението между Ахмедова и "Жокей" ООД. Тези договори са обсъдени от първоинстанционният съд, като е направен правилен извод, че същите не оказват влияние на трудовото правоотношение между Ахмедова и "Жокей" ООД. Тези граждански договори уговарят полагане на труд от Ахмедова към МД”Импекс”ООД в свободното й време.Допустимо е Ахмедова, освен в "Жокей" ООД да е полагала труд и при друг работодател, дори с нормално работно време, и да полага труд по граждански договор като услуга при "МД Импекс" ООД. Самата тя е попълнила в декларацията работно време от 8, 00 часа до 15, 00 часа. Заплащането на труда на Ахмедова за ноември 2021 г. от "МД Импекс" ООД не води до извод, че същата не може да получава приход от полагане на труд и при друг работодател. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни.

Потвърждава се констатацията, посочена в обжалваното Постановление по чл. 405а от КТ, а именно - съществуването на трудово правоотношение между страните- "Жокей" ООД и Л. А., както и полагането на труд от последната в полза на дружеството, при определени договорени в устна форма елементи на трудово правоотношение, което е възникнало и съществувало до момента на проверката. Предоставянето на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ служи като основание по чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. Изложените в касационните жалби възражения не опровергават констатациите на административния орган в постановлението, потвърдени и от първоинстанционния съд.

Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 07.03.2022 г., по адм. дело № 734/2021 г. на Административен съд – Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА