РЕШЕНИЕ
№50282
гр. София, 09.05.2023 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:Д. С.
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря В. И. като разгледа, докладваното от съдия Л. А. гр. дело № 3818/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 379/13.5.22 г, постановено по гр. дело № 3818/20 г на ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 28.1.19 г по гр. дело № 4885/2017 г на САС, ГО, поправено и допълнено с решение № 12063/8.10.20 г и № 10518/1.8.21 г на САС, ГО, 2 състав, 1/ по касационна жалба на „Д. Б. ООД в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „А. Г. ЕООД на основание чл.92 ЗЗД сумата 20 335, 59 евро, вр. чл.7.2 от сключения между страните предварителен договор от 5.8.12 г, представляваща неустойка за периода 30.9.2014 г до 17.3.2015 г ; 2/ по касационна жалба на „А. Г. ЕООД, П. П. И. и Д. Н. М.-И. в частта, с която предявеният от дружеството иск срещу „Д. Б. ЕООД иск за присъждане на неустойка по чл.92 ЗЗД вр. чл.7.2 от предварителния договор от 5.8.12 г е отхвърлен за разликата над сумата 20 335, 59 евро до сумата 31 800 евро, както и в частта относно присъдените на страните разноски.
Касационното обжалване е допуснато за проверка относно евентуална частична недопустимост и очевидна неправилност на решението, както и на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос : следва ли, с оглед формулираните в конкретния договор клаузи, всички ответници да бъдат осъдени солидарно да заплатят договорената неустойка, при положение, че искът е предявен само от единия от кредиторите.
В касационната жалба на ищеца по главния иск „Д. Б. ЕООД, подадена чрез адв.Б. се подържа, че въззивното решение е частично недопустимо, доколкото съдът се е произнесъл свръхпетитум, присъждайки неустойка за период на забава от 167 дни от 30.9.14 г до 17.3.15 г, вместо поисканата неустойка за времето от 30.11.14 г до 17.3.15 г за 106 дни.Касаторът подържа, че неустойката не се дължи, тъй като клаузата, съдържаща се в предварителния договор е преуредена с последвалия го нотариален акт, отделно не е дължима тъй като липсва забава.Иска се отмяна на решението в частта, с която искът по чл.92 ЗЗД е уважен за сумата 20335, 59 евро, както и отхвърлянето му като неоснователен, обезсилване на решението, постановено свърхпетитум и присъждане на разноски.
В касационната жалба на ответника по насрещния иск „А. Г. ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв.М. и от физическите лица П. П. И. и Д. Н. М.-И. се подържа, че въззивното решение в частта, с която искът по искът по чл.92 ЗЗД отхвърлен за разликата над сумата 20 335, 59 евро до сумата 31 800 евро е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което искът бъде уважен в предявения размер, ведно със следващите се от това законни последици.
Страните взаимно си оспорват касационните жалби по съображения, подробно изложени в писмените отговори, в открито съдебно заседание и в писмените защити на пълномощниците на страните.
От данните по делото се установява, че на 15.8.12 г между „Д. Б. ЕООД, като приобретател и строител и съпрузите И. и „А. Г. ЕООД, като учредители е сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда в собствения на ответниците недвижим имот в [населено място],[жк], на [улица].По силата на предварителния договор учредителите получават в собственост 8 паркоместа, 4 гаража, апартаменти и магазин.Срокът за построяване на обекта е 23 месеца и 20 дни.За обезпечение на вземането ищецът е учредил в полза на ответниците договорна ипотека върху 4 апартамента, която е следвало да бъде заличена в 30-дневен срок от подписване на акт образец 15 за установяване на годността и приемане на строежа, което се е осъществило на 28.11.14 г.
Дружество „Д. Б. ЕООД е предявило срещу П. П. И., Д. Н. М.-И. и „А. Г. ЕООД иск по чл.92 ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на 54 000 евро, за неизпълнение на задължение на ответниците, относно заличаване на учредена върху спорния имот договорна ипотека.Искът е уважен, а въззивното решение в тази част не е допуснато до касационен контрол.От своя страна „А. Г. ЕООД е предявил насрещен иск по чл.92 ЗЗД за сумата 31 800 евро, представляваща неустойка за забава по т.7.2 от предварителния договор, поради невъвеждане на обекта в експлоатация в уговорения срок до 30.11.14 г, а по-късно-на 17.3.2015 г.
С обжалваното въззивно решение и последвалите го решения за допълване и отстраняване на ЯФГ е прието, че сградата е въведена в експлоатация на 17.3.2015 г, а ипотеката не е вдигната в уговорения срок.Съгласно сключения предварителен договор, срокът за завършване на строежа, удостоверен с акт-образец 15 е не по-късно от 30.9.2014 г.Съгласно чл.3.3 собствениците-учредители имат право лично или чрез представител да осъществяват контрол по отношение на качеството на материалите, извършваната работа и завършване на отредените имоти.Уговорено е с предварителния договор, че при некачествено изпълнение собствениците-учредители следва да уведомят писмено приобретателя-строител, като посочат и в какво се изразява некачественото изпълнение.След отстраняване на недостатъка се съставя протокол.Съгласно чл.3.4 на базата на направените писмени уведомления, ако за тях няма подписани протоколи, чрез които се констатира, че са отстранени посочените недостатъци, учредителите имат право да откажат да подпишат образец 15.Разпечатките от електронната кореспонденция са оспорени от противната страна, с твърдения, че не са достигнали до нея.Доказателства във връзка с това оспорване не са ангажирани.На л.175 се съдържа уведомление от ответника И. до дружеството-ищец, връчено чрез нотариус, в което се сочи, че недовършените работи и отклоненията не са коригирани.Предлага се подписване на споразумение между страните за уреждане на взаимоотношенията чрез преговори.С последващо нотариално връчено уведомление от 16.11.15 г се възразява срещу приемането на обекта, доколкото вместо гаражи са изпълнени паркоместа, следователно възложената работа е останала неизпълнена.От приетата по делото съдебно-техническа експертиза /л.300/ се установява, че уговорените с нотариалния акт за делба и учредяване на право на строеж, гаражи не са изградени, а на място има паркоместа ; при изпълнение на дограмата–прозорци и балконски врати има отклонения, предвидената витрина на магазинното помещение е заместена от плътен зид към който е прикрепено ел. табло.По искане на ищеца обектът е въведен в експлоатация на 20.3.2015 г.При тези факти въззивният съд е приел, че липсват доказателства за правновалидно отправено от ответниците до противната страна искане за отстраняване на недостатъци в строителството, по правилата на сключения предварителен договор.Получаването на електронните съобщения въобще не е безспорно установено, а нотариалните покани са съставени след датата на действителното служебно въвеждане на обекта в експлоатация.При това положение въззивният съд е приел, че искът, предявен от „Д. Б. ЕООД срещу „А. Г. ЕООД по чл.92 ЗЗД вр. чл.7.2 от предварителния договор за неустойка за забава в периода 30.9.14 г-17.3.15 г е частично основателен за сумата 20 335, 59 евро и е уважен, като за разликата над този размер до сумата 31 800 евро е отхвърлен като неоснователен.Прието е, че неустойката не се дължи солидарно на всички учредители на правото на строеж.Тя е уговорена за изпълнение на договор за строителство като разновидност на договора за изработка и има обезщетителна функция.Затова неустойката, поискана от „Авалон груп“ЕООД следва да покрие само неговите вреди, а претенцията му за присъждане на обезщетение в полза на другите ищци е упражняване на чуждо право, за което дружеството не е овластено.
По основанията, по които е допуснато касационно обжалване.
1/Относно частичната недопустимост.
Постановката на т.9 от ППВС № 1/1985 г разглежда отделните хипотези на недопустими решения.Постановеното съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др.
В разглеждания случай с насрещната искова молба са конкретно индивидуализирани основанието на иска, правопораждащите го факти, както и начална и крайна дата на исковия период от 30.11.14 г до 17.3.15 г или 106 дни.Следователно претендираният период е с 61 дни по-кратък от уважения-167 дни.Това води до извода, че е налице съществен порок на въззивното съдебното решение по смисъла на чл.293 ал.4 вр. чл.270 ал.3 предл.1 ГПК.Същото е частично процесуално недопустимо.Съдът се е произнесъл по непредявен иск и по този начин е нарушено диспозитивното начало в процеса.След частичното обезсилване на съдебното решение, относно отклонението от диспозитивното начало, производството в тази част следва да бъде прекратено.
2/Отговор на въпроса дали искът за неустойка покрива вредите на тримата учредители на правото на строеж или само на лицето, от чието име е предявен е даден с решение № 146/6.6.2011 г по гр. дело № 1127/2010 г на ВКС, ГК, Трето ГО като е прието, че преценката дали задължението е делимо или неделимо се извършва въз основа на конкретния договор, предвид природата на задължението или намерението на съконтрахентите.Настоящият състав на ВКС, Трето ГО намира за правилно горното разрешение, което съответства и на разпоредбите на чл.121 ЗЗД и чл.128 ЗЗД, че солидарността може да възникне по силата на закона или когато уговорена от страните.
С оглед отговора на въпроса следва да се приеме, че в разглеждания случай не е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в горното решение, в допуснатата до касационно обжалване част.
Правилни и в съответствие с материалния закон са изводите на въззивния съд, свързани с тълкуване на волята на страните по смисъла на чл.20 ЗЗД относно липсата на активна солидарност на поетото неустоечно задължение.В насрещната искова молба липсва изложение на фактическата обстановка, обосноваващо необходимостта от солидарно присъждане на вземането.Активната солидарност между кредитори не би могло да бъде изведена служебно от съда или да се предполага.Тя трябва специално уговорена.Когато има повече от един кредитор по принцип активната солидарност не се предполага, а тя трябва да бъде уговорена.Ако не е изрично уговорена солидарността, е налице разделност, като длъжникът отговаря само за отделна част от дълга към всеки един кредитор.Така напр. ако има няколко кредитора и един длъжник и нищо не е уговорено налице е разделност, а не активна солидарност.По тази причина присъждането на целия размер от 31 800 евро, а не сумата съобразно квотното участие на дружеството-ищец би довело до произнасяне в разрез с нормата на чл.121 ЗЗД, според която разделността е общо правило при липса на нормативна или договорна солидарност, каквато не е заявена в рамките на преклузивните срокове.Това се извлича като съдържание от формулираните в предварителния договор клаузи, както и в тези, уредени в нотариалния акт за делба и взаимно учредяване на право на строеж, както и в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека.От тях не следва, че намерението на договарящите е престацията да е неделима.Ищецът по насрещния иск има право на неустойка, като размерът й се определя при условията на разделност, съобразно притежаваната от дружеството идеална част от правото строеж-40, 59 % или сумата 12 907, 62 евро.Следователно искът за неустойка не покрива вредите на тримата учредители на правото на строеж, само на лицето, от чието име е предявен.Останалите учредители не са активно легитимирани да получат плащане.
3/За да е налице основанието очевидна неправилност е необходимо същата да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
С оглед конкретните оплаквания в касационната жалба на ответниците по главния иск, настоящият състав на ВКС намира, че не се касае за очевидна неправилност, поради тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.Въззивният съд е изложил конкретни мотиви защо приема, че страната не е доказала да е спазила уговорената в договора процедура за предявяване на недостатъците на противната страна, поради което поведението й е довело до забава, за която дължи уговорената с договора неустойка.Обстоятелството, че съдът е приел за безспорно, че копие от разрешението за ползване е предоставено на касаторите на 17.3.15 г, а в действителност това е станало три дни по късно, не представлява тежък порок при формиране на мотивите на въззивния акт.Въззивният съд е дал отговор на всички спорни въпроси.Предвид оспорванeто факта на получаванe на увeдомлeнията, законосъобразно е прието, че след като не са достигнали до адресата, тяхното съдържание не следва да бъде обсъждано по делото. Правилни и в съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда, че учредителите не са спазили уговорената в договора процедура за предявяване на недостатъците на противната страна.Следователно не се извлича твърдението за порок, който да води до нарушение на материалния, процесуалния закон или необоснованост.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба на „Д. Б. ЕООД за абсолютна недължимост на вземането за неустойка, уговорено в чл.7.2 на предварителния договор.Съгласно тази разпоредба, ако приобретателят-строител не изпълни задължението си за изграждане на сградата до етапите и в сроковете по т.2.4 и т.2.5 /срокът за завършване на сградата е 25 м и 20 дни, удостоверено с акт обр.15 и срокът за въвеждането й в експлоатация е не по-късно от 30.11.14 /, то строителят дължи неустойка в размер на 300 евро на ден, но не повече от 54 000 евро.Тези уговорки са възпроизведени в т.1.2 и т.1.3 от съставения на 17.10.12 г нотариален акт за делба и учредяване на право на строеж № 87, т.6, рег.№ 10461, д.965/12 г, както и в т.5 от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 90, т.6, рег.№ 10479, н. д. 968/12 г. А съгласно т.7 всички въпроси, свързани с изграждането на сградата, които изрично не са уредени в нотариалния акт се уреждат по начина и в сроковете на предварителния договор от 15.8.12 г.
При тези факти не може да става дума преуреждане /“изрично или мълчаливо“ според касатора/ на въпросите относно неусточентата клауза.Напротив същата не е нито изменена, нито отменена, а е буквално и изрично е възпроизведена и съхранена в същия вид в посочените в нотариалните актове пунктове.Следователно посоченото в касационната жалба оплакване не почива на закона и доказателствата по делото.Неоснователни се явяват и оплакванията за недължимост на вземането за неустойка, поради липса на забава. не е установено и забавата да се дължи на поведението на кредитора.Всички доводи на касатора, свързани с този въпрос се отнасят до строителна документация, която ответниците са отказали да подпишат към 2011 и 2012 г.Процесната забава касае обаче последващи факти-настъпването на уговорени в т.7.2 от предварителния договор срокове.Неподписването на акт образец 15 е преодоляно от законовоуредената заместваща процедура по чл.170 ЗУТ, поради което относно неустойката, предвидена в чл.7.2 от предварителния договор не може да става дума за кредиторова забава, както и за изключване или ограничаване на отговорността по тази клауза.Забавеното изпълнение при предаване на обекта в срок се дължи на поведението на длъжника и следва да бъде ангажирана отговорността му.
Основателни обаче се явяват оплакванията за неправилно определен размер на неустойката по чл.92 ЗЗД.Ищецът по насрещния иск претендира неустойка за времето от 30.11.2014 г до 17.3.15 г или за 106 дни.Неустойката е уговорена по 300 евро на ден поради, а размерът й съобразно дяловото участие на дружеството в учреденото право на строеж възлиза на сумата 12 907, 62 евро.Въззивното решение е очевидно неправилно в частта, с която искът по чл.92 ЗЗД е уважен за сумата 20 335, 59 евро.Така определения размер не почива на доказателствата по делото и закона и не става ясно как е определен.Поради това искът за сумата над 12 907, 62 евро до сумата 20 335, 59 евро е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като въззивнто решение бъде частично отменено на основание чл.293 ал.1 предл.2 ГПК.
Въззивното решение следва да бъде оставено в сила на основание чл.293 ал.1 предл.1 в частта, с която искът на „А. Г. ЕООД срещу „Д. Б. ЕООД е уважен за сумата 12 907, 62 евро, както и в частта, с която е отхвърлен за разликата над сумата 20 335, 59 евро до сумата 31 800 евро.
С оглед изхода на спора на страните се дължат разноски, както следва : Видно от представените по делото доказателства - списък по чл.80 ГПК, фактури за заплатено адвокатско възнаграждение и заплатени държавни такси, сторените от „Д. Б. ЕООД разноски за трите инстанции възлизат на сумата 24 619, 63 лв, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени изцяло.
Дружество „А. Г. ЕООД е сторило разноски в размер на 6327, 82 лв за съдебното производство пред СГС и САС.Пред ВКС дружеството е заплатило държавна такса в размер на 477, 11 лв.Не е представен списък за разноски, сторени пред ВКС.Липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.В представеното пълномощно на адв.М. е вписано, че адвокатското възнаграждение е уговорено в размери и условия по скючен договор за правно обслужване.Други доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение пред ВКС не са представени и не следва да бъдат присъждани.С оглед уважената част от иска по чл.92 ЗЗД на дружеството се дължат разноски в размер на 2749, 94 лв.
На ответниците-физически лица не се дължат разноски.Предявеният срещу тях иск по чл.92 ЗЗД е изцяло уважен в предявения размер от 54 000 евро.П. и Д. И. не са страни по предявения насрещен иск за неустойка по чл.92 ЗЗД, както бе прието по-горе, поради което не им се следват разноски с оглед уважената част от него.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето ГО
Р Е Ш И :
ОБЗСИЛВА на основание чл.293 ал.4 ГПК вр. чл.270 ал.3 ГПК въззивното решение от 28.1.2019 г по гр. дело № 4885/17 г на САС, ГК в частта с която „Д. Б. ЕООД е осъдена да заплати на „Авалон груп“ ЕООД неустойка за забава за врeмeто от 30.9.14 г до 30.11.2014 г и ПРЕКРАТЯВА производството по дeлото в тази част.
ОТМЕНЯВА на основание чл.293 ал.1 предл.2 ГПК въззивното решение в частта, с която искът по чл.92 ЗЗД, предявен от „А. Г. ЕООД срещу „Д. Б. ЕООД е уважен за разликата над сумата 12 907, 62 евро до сумата 20 335, 59 евро и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът по чл.92 ЗЗД, предявен от „А. Г. ЕООД срещу „Д. Б. ЕООД за сумата 7427, 97 евро.
ОСТАВЯ В СИЛА на основание чл.293 ал.1 предл.1 въззивното решение в частта, с която искът по чл.92 ЗЗД предявен от „А. Г. ЕООД срещу „Д. Б. ЕООД уважен за сумата 12 907, 62 евро.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която искът на „А. Г. ЕООД срещу „Д. Б. ЕООД е отхвърлен за разликата над сумата 20 335, 59 евро до сумата 31 800 евро.
ОСЪЖДА „А. Г. ЕООД П. П. И. и Д. Н. М.-И. да заплатят на „Д. Б. ЕООД разноски в размер на 24 619, 63 лв.
ОСЪЖДА „Д. Б. ЕООД да заплати на „А. Г. ЕООД сумата 2749, 94 лв разноски по делото.
Решението в частта, с която производството по делото прекратено подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
В останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.