О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50218

София,28.04.2023 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 3802 по описа за 2021 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Ретис“ ООД, представлявано от ликвидатора С. Е. Б., против решение № 701/23.06.2021 г., постановено по въззивно гр. д. № 2476/2020 г. от Софийския апелативен съд.

Производството по делото е спряно до постановяване на Тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като с определение от 07.04.2023 г. производството е възобновено, след обявяване на тълкувателния акт.

Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение.

Насрещната страна И. Л. В., чрез адв. В. Х., отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като по същество излага съображения по материалноправния спор и правилността на въззивното решение. Счита, по повод първия от поставените правни въпроси, че въззивният съд се е съобразил с преобладаващата практика на състави на ВКС.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното:

В. С. апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, признал за установено, че И. Л. В. не дължи на „Ретис“ ООД, [населено място] сумата от 30 655 лв. – главница и законната лихва, считано от 29.10.2002 г. до окончателното издължаване, признати с влязло в сила решение по гр. д. № 1714/2011 г. по описа на ВКС.

За да постанови този резултат, съдът установил, че И. В. е осъден да заплати горните суми на „Ретис“ ООД, [населено място] с влязло в сила съдебно решение. По молба на кредитора е образувано изпълнително дело през 2011 г. Последното изпълнително действие, извършено от ЧСИ е на 16.10.2013 г., с което давността е прекъсната. От тогава е започнал да тече нов срок, който съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД е петгодишен. Същият е изтекъл към 29.10.2018 г., когато е образувано ново изпълнително дело. Посочил, че по казуса приложение намират разясненията, дадени с ТР № 2/2013г., обявено на 26.06.2015 г. Съдът, също така установил, че образуваното през 2011 г. изпълнително дело е перемирано на осн. чл. 433, ал. 1,т. 8 ГПК на 17.10.2015 г. и това е признато с влязло в сила решение от 19.10.2018 г. на СГС.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с въпросите: от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му; длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да извърши преценка на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право и да изложи мотиви по всички възражения на страните; длъжен ли е въззивният съд, като съд по съществото на спора, да извърши самостоятелна проверка на доказателствата, събрани в двете инстанции по делото и по свое вътрешно убеждение да изгради свои фактически и правни изводи.

Съставът на ВКС намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по първия въпрос - от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с разясненията, приети в Тълкувателно решене № 3/2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Разрешаването на разглеждания въпрос, поставен от касатора, също така, би могло да доведе и до промяна в резултата по спора.

По следващите два правни въпроса, повдигнати в изложението към касационната жалба, съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, защото въззивният съд, изхождайки от постановките на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, е обсъдил само онези факти, значими за дадените в тълкувателния акт разяснения и, съответно е обсъдил онези възражения, имащи отношение към същите разяснения. Въззивният съд е изложил собствени мотиви относно осъществяването на фактите, които е взел предвид, както и относно правните заключения, изведени въз основа на приетата фактическа обстановка. При разглеждане на касационната жалба по същество, касационният съд, прилагайки указанията, дадени в тълкувателния акт по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, ще съобрази кои са релевантните факти и относимите към тях доказателства, доводи и възражения на страните.

В заключение, касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 701/23.06.2021 г., постановено по въззивно гр. д. № 2476/2020 г. от Софийския апелативен съд.

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 613,10 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: