Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. С. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 5751 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на М. М. от гр. Ботевград, срещу Решение № 467/10.05.2022г., постановено по адм. дело № 1152/2021г. по описа на Административен съд – София област, с което е отхвърлено оспорването против Решение № 1040-21-967/21.09.2021г., издадено от директора на ТП на НОИ – София град и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-21300821036/12.10.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – София град за възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер общо на 5071.95 лева, за периода 05.11.2016г. – 20.05.2018г.

Поддържат се оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон досежно нормите на чл.114, ал.2 КСО, във връзка с чл.10 КСО и чл. 4 КСО и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град, с писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК решаващият състав обосновано е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и правилно е отхвърлил оспорването.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство e Решение № 1040-21-967/21.09.2021г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-21-1345/02.09.2021г. на М. М. срещу Разпореждане № РВ-3-21300821036/12.10.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – София град, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО, е разпоредено Маринова да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 05.11.2016г. – 20.05.2018г. в размер общо на 5 071.95 лева.

С постановеното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата като неоснователна, след като приема, че оспореният акт е издаден при наличие на предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Изводите на съда произтичат от преценката на събраните по делото доказателства - Констативен протокол № КВ-5-21-00584258 от 25.06.2019г. и задължителни предписания № ЗД-1-21-00584961 от 26.06.2019г. за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход в регистъра на осигурените лица за периода от месец декември 2015г. до месец април 2019г. включително, в т. ч. и за Маринова за периода от месец октомври 2016г. до месец април 2019г. включително.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че дружеството работодател - „Н. К. ЕООД - не е извършвало търговска дейност в посочения в оспореното решение период и съответно лицето жалбоподател не е полагало труд в това дружество и няма качеството на осигурено лице при този работодател. Обоснован е извод за наличие на предпоставките, установени в нормата на чл. 114, ал.2, т.2 КСО, в хипотезата на представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане на полученото обезщетение за временна неработоспособност, при което е прието за дължимо възстановяването на получените суми за осигурителни плащания.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – София област, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган.

Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.

От фактическа страна се установява, че от „Н. К. ЕООД, за Маринова в ТП на НОИ – София град, са представени Удостоверения приложения № 9 (към чл. 8 ал.1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО)) с данни относно правото на парично обезщетение по болнични листа: № Е20167316379, № E20I67I47824, № Е20167147875, № E20167I47956, № Е20178732780 и № Е20178732867 за периода от 05.11.2016г. до 30.04.2017 г. вкл. и с № Е20176231309, № Е20180283611, № Е20180283745 и № Е20180283894 за периода от 06.02.2018 г. до 20.05.2018г. Не се спори, че по посочените болнични листове на Маринова е изплатено парично обезщетение за 183 работи дни в общ размер на 5 071.95 лв.

Във връзка с осъществяване на последващ контрол по разходите на ДОО, контролен орган при ТП на НОИ - София-град е извършил проверка в информационната система на НОИ, в Търговския регистър и в информационните справочници „Апис“ и „Лакорда“, като е установено, че “Н. К. ЕООД е вписано в Търговския регистър на 25.02.2011г. с едноличен собственик на капитала и управител М. Н.. С вписване от 11.12.2015г., като управител и едноличен собственик на капитала е посочен В. П.. От данни на НБД „Население“ на ГД „ГРАО“ е установено, че В. П. е починал на 06.04.2017г., като след тази дата на дружеството не е назначаван управител. Също така по данни от Търговския регистър, към датата на извършената проверка, дружеството е със статус „развиващо дейност“, без да са налични данни за публикувани годишни финансови отчети за дейността му след 01.01.2015г.

От справка в информационната система на НОИ се установява, че е наличен запис за подадено от дружеството уведомление по чл. 62. ал. 5 КТ относно Маринова, за сключен трудов договор на 06.10.2016г. за длъжността „касиер“ с основно месечно трудово възнаграждение от 1000 лв., който договор, считано от 01.01.2020г. е бил прекратен.

При извършена справка в „Регистър приход“ в информационната система на НОИ е установено, че от месец ноември 2017г. до месец април 2019г. от страна на дружеството няма данни за внесени дължими осигурителни вноски по фондовете на ДОО, като задълженията му за наетите по трудови правоотношения лица са в размер на 16 731.09 лв. (изчислен по подадените данни по чл. 5. ал. 4 от КСО в ТД на НАП).

Установено е също така, че по наличните в Търговския регистър адреси на дружество „Н. К. ЕООД, контролните органи са извършили проверки на място с цел осъществяване на контакт с представител на дружеството. Поради отсъствие на такъв е бил съставен констативен протокол /КП/ № ПТ-5-21-00704270 от 17.06.2019г. и протокол ПТ-5-21-00584923 от 26.06.2019г.

От ТД на НАП - София е било поискано съдействие за установяване на обстоятелства, свързани с реално извършвана от дружеството търговска дейност, като в тази връзка е предоставен протокол № П-22221718190005-073-001 от 20.05.2019г., както и доклад за предприети действия и направени констатации от извършена проверка. Установено е, че в ТД на НАП е била извършена ревизия на дружеството по ЗДДС за периода от 12.04.2011г. до 30.04.2015г., която е приключила с ревизионен акт № Р-22221515003751-091-001 от 25.01.2016г.

В хода на проверката е било установено наличие на хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО - “заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени“. Били са предприети действия за осъществяване на контакт с представител на дружеството, като са изпращани известия по ел. поща (потвърждение за получаване не е получено), писмо по поща (върната пратка с гриф „непознат на адрес“), посещения на адреса на седалище (не е открито такова дружество). Въпреки предприетите действия, контакт с представител на „Н. К. ЕООД, не е бил осъществен.

По инициатива на НАП, дружеството е било дерегистрирано, поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. С цел установяване на упражняване на трудова дейност в дружеството, са били изпратени искания за събиране на сведения от лицата, за които е имало данни за действащи трудови договори, едното от които е жалбоподателката в настоящото производство. От Маринова е получено писмо, с което е декларирала, че е работила около три години в „Н. К. ЕООД на длъжност „продавач“ и към момента нямала контакти с фирмата.

След извършената проверка на „Н. К. ЕООД от контролите органи на ТП на НОИ – София-град, е съставен Констативен протокол № КВ-5-21-00584258 от 25.06.2019г. и са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00584961 от 26.06.2019г. за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход в регистъра на осигурените лица за периода от месец декември 2015 г. до месец април 2019 г. включително, в т. ч. и за Маринова за периода от месец октомври 2016г. до месец април 2019г. Предписания били връчени по реда на чл. 110, ал. 4, изр. 2 КСО, като на определеното за целта място е било поставено съобщение е изх. № 4016-21-466/27.06.2019 г. Задължителните преписания са влезли в сила на 18.07.2019г. след изтичането на преклузивния срок за тяхното обжалване.

На основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от името на „Н. К. ЕООД, за указания период са били заличени чрез подаване на декларация образец № 1, в съответствие с установения административно процесуален ред.

При така установената фактическа обстановка, е постановено оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № РВ-3-21-00821036/12.10.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Директорът на ТП на НОИ – София-град е приел, че Маринова не е „осигурено лице“ по смисъла на чл. 10 от КСО, поради което тя няма право на обезщетенията, предвидени в КСО, т. к. не отговаря на една от кумулативно предвидените предпоставки по чл. 40. ал 1 от КСО за изплащане на парично обезщетение.

Наведените от жалбоподателката оплаквания в касационната жалба са идентични с направените при административното оспорване пред по-горестоящия орган, и пред първоинстанционния съд, а именно че добросъвестно е сключила трудов договор, като е полагала труд по него, получените от нея парични обезщетения са правомерно изплатени и тя не може да отговаря за действията на работодателя си.

Административният съд правилно е приел, че с оглед резултатите от извършената проверка от контролните органи на НОИ и НАП - София-град са установени факти и обстоятелства, обосноваващи изводът, че „Н. К. ЕООД не е извършвало търговска дейност, която да поражда необходимост от назначаване на лица по трудово правоотношение за осъществяването й. Не се установяват данни за реализирани приходи от търговска дейност на дружеството, които да обуславят изплащане на възнаграждения на лицата, за които са подавани данни в Регистъра на осигурените лица. Липсата на счетоводна и трудовоправна документация препятства извършването на проверка от компетентните контролни органи на НОИ и НАП. Правилно решаващият състав е приел за верен изводът на административния орган, че лицата за които има подадени данни за сключени трудови договори и декларирани осигурителни данни нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не се установяват данни реално да са упражнявали трудова дейност като една от изискуемите предпоставки по чл. 10, ал. 1 КСО за възникване на осигурително правоотношение.

В тази връзка касационните доводи за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО са неоснователни.

В Кодекса за социално осигуряване са разграничени съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. В съответствие с легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването — денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. Защитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. По делото е установено и неоспорено обстоятелството, че осигурителят „Н. К. ЕООД не е осъществявал реална търговска дейност.

Самостоятелно основание за правилността на оспорения акт е наличието на влезли в сила Задължителни предписания № ЗД-1-21-00584961/26.06.2019 г. за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход в регистъра на осигурените лица за периода от месец декември 2015г. до месец април 2019г. включително, в т. ч. и за Маринова за периода от месец октомври 2016г. до месец април 2019г. Поради липса на доброволно изпълнение, данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от осигурителя „Н. К. ЕООД, са заличени служебно при условията на чл. 4, ал. 10, т. 4, вр. с ал. ал. 13 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, според които текстове, Националният осигурителен институт подава данни и за заличаване на декларации образец № 1 или образец № 5, подадени за лицата по чл. 4 и 4а от КСО, когато не е изпълнено в срок влязло в сила задължително предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и в 7 дневен срок от неговото влизане в сила. Заличените данни касаят периода, в който оспорващата е ползвала отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че след изплащането на сумите за парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, са представени нови документи и са събрани допълнителни данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

Неоснователни са наведените доводи от жалбоподателката, че било недопустимо върху нея да се прехвърлят неблагоприятните последици, породени от действията на работодателя й, тъй като нямала правни средства за защита, а се явявала добросъвестна.

Правото на защита на засегнатото от постановеното разпореждане лице не е нарушено, тъй като то може да го упражни чрез обжалване на издадените административни актове по предвидения ред. Обясненията и възраженията на адресата на акта имат значение за изясняване на фактите и обстоятелствата при преценка относно добросъвестността, респ. недобросъвестността на лицето, което е от значение за издаване на разпореждането за възстановяване на суми и прилагането на чл. 114, ал. 1 или чл. 114, ал. 2 КСО. В случая М. М. не е ангажирала никакви доказателства нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство, с които да обори констатациите на контролните органи на НОИ.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите на чл. 114, ал.2, т.2 и ал.3 КСО, посочени като правно основание за неговото издаване, с оглед разпореденото възстановяване на получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, в размер на 5 071.95 лева, за периода 05.11.2016 г. – 20.05.2018 г.

Според чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Новите данни и документи, имащи значение за определяне правото, размера и срока на изплащане на обезщетенията сочат тяхната недължимост. Налице е нормативно предвиденото задължение за възстановяване на получените обезщетения.

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателката не се следват, а претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да бъде присъдено, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 100 (сто) лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 – во, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 467/10.05.2022г., постановено по адм. дело № 1152/2021г. по описа на Административен съд – София област.

ОСЪЖДА М. М. от гр. Ботевград, да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА