5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50111

гр. София, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 3349 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „П. Б. ЕАД, представлявано от адв. А. Г., срещу въззивно решение № 57/ 06.06.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 109/2022 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което като е потвърдено решение № 119/17.03.2022 г. по гр. д. № 1765/2021 г. на Районен съд – Търговище, са уважени предявените от А. И. И. против жалбоподателя искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; и за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор, производство на стъклени изделия” в отдел „Производство“ на „П. Б. ЕАД.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) препращането към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивният съд от задължението да изложи собствени мотиви във връзка с твърденията, доводите и възраженията на страните във въззивното производство; 2) при извършване на преценката за съответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, може ли съдът да осъществи не само контрол за законосъобразност, но и за целесъобразност досежно тежестта на нарушението; 3) при наличие на противоречиви свидетелски показания, задължен ли е съдът да обоснове защо възприема едни от тях и не кредитира други.

Ответникът по жалбата – А. И., представляван от адв.А. М., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

Въззивният съд, споделяйки приетото от първата инстанция (чл. 272 ГПК) е посочил, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „машинен оператор, производство на стъклени изделия” в отдел „Производство“ на ответното дружество. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 3159/03.12.2021 г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ на А. И. е наложено дисциплинарно наказание - уволнение. Като фактически основания в заповедта е посочено, че на 05.10.2021 г., на проведена среща между прокуриста на дружеството, директорите на отдели „Производство” и „Човешки ресурси“ и работници в предприятието И. е демонстрирал вербално агресивно поведение, изразяващо се в повишаване на тон, краино пренебрежително отношение към присъстващите и е отправил множество негативни коментари по отношение на предприятието. Това е квалифицирано от работодателя като нарушение на ръководството за бизнес етика на предприятието и на Правилника за вътрешния трудов ред. Срещата се състояла по повод поредно искане на работниците за повишаване на заплатите за тяхната длъжност с оглед тежките условия на работа и несъответствието в размера на възнагражденията в предприятията на работодателя в Турция и България. Разговорът продължил 30-40 минути, като на работниците е заявено, че увеличението на заплатите може да се случи след 3 - 4 месеца. На срещата И. говорил по-емоционално, че вече не може да си плаща сметките, показвал това на телефона си, на няколко пъти ставал и сядал на мястото си. Казал също, че в града хората имат негативно мнение за предприятието и условията на труд в него.

Въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поведението на работника не може да бъде оценено като агресивно - той не е изричал обидни думи, заплахи или закани, насочени конкретно към някои от присъстващите на срещата, а е говорил по принцип за условията на работа и за собствените си проблеми, поради което обидно отношение и вербална агресия от негова страна не се установява. Поведението му и говоренето на по-висок тон се дължат на отрицателната реакция и по-голяма емоционалност, както и на разочарование, че обещаваното отдавна повишение на заплатите отново се отлага. В случая, не е прекрачена онази граница, при която може да се приеме, че се касае до вербална заплаха, обида, неоснователно обвинение, закана. Свидетелските показания са обсъдени и преценени в съвкупност с останалите доказателства и с оглед конкретно установените действия на работника. По делото е изяснено също, че И. е бил стриктен и отговорен работник, не е допускал небрежност или неточно изпълнение на трудовите си задължения, не е бил дисциплинарно наказван, никога не е имал прояви на неетично поведение спрямо колегите си и ръководството. В заключение съдът е приел, че не се установява ищецът да е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, а дори да се приеме, че има нарушение на трудовата дисциплина, то наложеното най-тежко дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушението и това обуславя незаконосъобразността на уволнението.

При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.

Първият поставен въпрос не обуславя селектирането на жалбата, тъй като произнасянето на въззивния съд е в съответствие със задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и с посочената в изложението на касатора каузална практика на ВКС (решение № 23/ 03.04.2017 г. по гр. д. № 2634/2016 г., III г. о., решение № 802/23.02.2011 г. по гр. д. № 1783/2009 г., IV г. о., решение № 166/15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/ 2012 г., III г. о., решение № 139/24.04.2013 г. по гр. д. № 926/2012 г., IV г. о. и др.). Безпротиворечиво е приемано, че мотивите към въззивното решение следва да отразяват самостоятелната решаваща дейност на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора; че разпоредбата на чл. 272 ГПК не освобождава въззивния съд от задължението да се произнесе по предмета на делото, след като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивна проверка (чл. 269 ГПК). С обжалваното решение въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, каквато възможност предвижда разпоредбата на чл. 272 ГПК, но наред с това е изложил и собствени решаващи мотиви по спора, като е обсъдил и дал отговор на релевираните във въззивното производство оплаквания и доводи на страните. В този смисъл мотивите на въззивното решение не се изчерпват с препращане към мотивите на първата инстанция и не сочат на отклонение от трайната практика на ВКС по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал.1 и ал. 2 ГПК и чл. 272 ГПК.

По втория въпрос в изложението приетото от въззивния съд не влиза в противоречие с константната съдебна практика по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ. Цитираната норма предвижда, че при избора на наказание работодателят следва да съобрази тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника/служителя. Безспорно е, че субектът на дисциплинарна власт разполага с правомощието да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче, той е длъжен винаги да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. При спор относно наличието на това съответствие, съдът извършва контрол дали наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя (вж. - реш. по гр. д. № 5394/2014 г., IV г. о., реш. по гр. д. № 1040/2009 г., ІV г. о. реш. по гр. д. № 2892/15 г., ІІІ г. о., реш. по гр. д. № 2085/17 г., ІV г. о., реш. по гр. д. № 5348/14 г., ІІІ г. о. и др.). В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание се отменя. По същината си тази преценка на съда не е осъществяване на контрол по целесъобразност, както поддържа касаторът, а се основава на обективно установените по делото данни за наличие на дисциплинарно нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и конкретното поведение на работника/служителя.

По третия въпрос практиката на ВКС (напр. - решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г., ІV г. о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., ІV г. о., решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г., ІV г. о.; мотиви по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК) е установена, че при постановяване на решението си въззивният съд следва да обсъди и вземе предвид всички относими за спора доказателства, да обсъди становищата и доводите на страните, да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК. Въззивната инстанция е съобразила тези правни разрешения. Обсъдени са в съвкупност релевантните за спора доказателства, включително свидетелските показания, като е посочено кои показания и защо се кредитират, респ. на кои от тях и защо не се дава вяра. С това съдът е изпълнил процесуалните си задължения във връзка с преценката на достоверността на гласните доказателства (чл.172 ГПК), а доводите на касатора за необоснованост и неправилност на формираните изводи не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК.

При този изход на спора, касаторът следва да заплати на насрещната страна претендираните за касационното производство разноски, които възлизат на сумата 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 57 от 06.06.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 109/2022 г. по описа на Окръжен съд – Търговище.

ОСЪЖДА „П. Б. ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на А. И. И., ЕГН - [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 500 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.