О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50115
София, 22.02.2023 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2072 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Вартекс“ ЕООД, чрез адв. Ф. против решение № 696/10.12.2021 г. по в. гр. д. № 2927/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, с което след отмяна на решение № 262280 от 27.09.2021 г. по гр. д. № 6186/2020 г. на Районен съд Пловдив, е уважен предявения от А. И. П. против касатора иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно на уволнението и съответно за отмяна на заповед №534/12.05.2020 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото й правоотношение.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност и необоснованост на изводите на съда, че към датата на връчване на оспорената заповед, трудовото правоотношение между страните е било прекратено едностранно от ищцата на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 01.04.2020 г. Поддържа се, че по делото липсват данни кога е изпратено писменото заявление на ищцата, до кого, дали на официалната служебна поща на дружеството или до тази на офиса в Пловдив, както и какво е съдържанието на писмото – дали то съдържа ясна и безусловна воля за прекратяване на трудовото правоотношение...