Р Е Ш Е Н И Е
№ 50016
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
при участието на секретаря А. Б. като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 5141 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - София, към ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, представлявано от пълномощника си инж. Т. П., на длъжност Директор, чрез процесуален представител: Д. М. - Гл. юрисконсулт, срещу решение №265643/07.09.2021 г., постановено по в. гр. д. №2283/2021 г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 20258781 от 23.11.2020 г., постановено по гр. дело № 27668/2020 г. по описа на Софийски районен съд, в частта му с която съдът на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признал за незаконно и е отменил уволнението на Ц. П. К., извършено с акт за прекратяване на трудовото правоотношение №1981/01.06.2020 г. на директора на Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - София, към НК „Железопътна инфраструктура“, на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор във връзка с издаденото психологическо удостоверение № 303/21.02.2020 г. на Психологическа лаборатория - ж. п. транспорт [населено място] към НМТБ Ц. Б. Т. [населено място]; възстановил е Ц. П. К. на длъжността „началник гара К.“, РЦ И., при Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - София, към НК „Железопътна инфраструктура“; и осъден е ответникът Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - София, към НК „Железопътна инфраструктура“ да заплати на Ц. П. К., на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, обезщетение за оставането му без работа за периода от 02.06.2020 г. до 11.11.2020 г. в размер на 5690,04 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 29.06.2020 г. до окончателното й изплащане. В тежест на касатора са възложени държавна такса и разноски по делото.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът Ц. П. К., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.
С определение № 426/19.05.2022 г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос: Налице ли е обективна невъзможност по смисъла на чл.328, ал.1, т.12 КТ, когато е изтекъл срока на валидност на удостоверението за разрешение за психическа пригодност, издадено въз основа на Наредба 54/02.06.2003 г. за медицинските и психологически изисквания към персонала, който осъществява железопътни превози на пътници и товари и съпътстващите ги дейности, и за провеждане на предпътни/предсмени/ медицински прегледи, респ. при наличие на отказ да се поднови удостоверението за психическа пригодност?.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното: В съдебната практика на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, включително и цитираната от касатора се приема, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ се предпоставя от безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на работодателя да уволни работник или служител следва да се приеме, че е упражнено законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, които обикновено са външни за страните по трудовото правоотношение и затова едностранното му прекратяване от работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е формулирано общо - при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Като примери за такава обективна невъзможност за работника, могат да бъдат посочени: когато работникът или служителят не получи лицензи или разрешения, от които се нуждае за да изпълнява работата си; когато бъде отстранен от работа поради наложена процесуална мярка от прокурора и съда; когато му бъде отнето свидетелството за правоуправление на МПС, а то е необходимо за длъжността шофьор; когато трябва да му бъдат направени имунизации несъвместими със здравето му; когато работникът е чужд гражданин и срокът на разрешението му за работа е изтекъл и др. Причините, които са я породили, са непреодолими за и от страните, защото произтичат от източници и фактори, които са неподвластни на тяхната воля. Основанието по т. 12 се прилага, когато причината за обективната невъзможност е различна от причините за уволнение, визирани във фактическите състави на другите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя. Когато неизпълнението на трудовите функции се дължи на липса на качества на работника или служителя /който могат да бъдат телесни или психични/, т. е. на недостатъчни професионални знания, умения, навици, на недостатъчен опит или на физическите му дадености, и се касае до обективно трайно състояние, в този случай трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно от работодателя по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. В теорията и практиката няма спор, че преценката за наличието на това основание е винаги конкретна и се прави с оглед изискванията на определената трудова функция, възложена на работника по конкретното трудово правоотношение. В Наредба № 54/02.06.2003 г. за медицинските и психологическите изисквания към персонала, който осъществява железопътни превози на пътници и товари и съпътстващите ги дейности, и за провеждане на предпътните (предсменни) медицински прегледи, /издадена на основание чл.39 ал.2 ЗЖТ/, в чл.2, чл.6 ал.2, чл.8, чл.18 ал.1 - чл.22, са установени изискванията за психологическа годност за заемането на длъжностите по чл.18, като в чл.20 ал.4 е предвидено, че при заключение за психологична годност Не се допуска за ... лицето от персонала не може да изпълнява задълженията си по съответната длъжност. Обстоятелството, че работника или служителят не е покрил минималните критерии при проведени изследвания за психологическа годност по реда и в сроковете посочени в Наредба № 54/02.06.2003 г., и е получил заключение за психологична годност Не се допуска за ..., сочи на липса на качества за ефективно изпълнение на работата, което е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Касае се до критерии, които се покриват със субективни възможности на служителя, доколкото с цитираната наредба е регламентиран механизъм за оценка и контрол на психологическа годност, т. е. на качества от познавателната, психомоторната и личностната сфери на психиката на лицето, необходими за ефективно и безопасно изпълнение на възложената работа.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Ц. П. К. след 24.01.2007 г. е заемал длъжността „началник гара К.“, по трудов договор за неопределено време, с последен работодател касаторът - Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - София, към НК „Железопътна инфраструктура“. В случая не се спори, че заеманата от ищецът длъжност е изисквала и предпоставяла периодично явяване за установяването на психологическата му годност, съгласно изискванията на Наредба №54/02.06.2003 г., по график /по чл.22 от Наредбата/, изготвен в психологическата лаборатория и съгласуван с ръководителите на поделения на НК ЖИ и на железопътните предприятия. Според чл.21 ал.1, при заключение от първото психологическо изследване Не се допуска за … лицето има право на второ изследване в срок до един месец. Второто изследване се провежда в лабораторията, провела първото изследване. При заключение и от второто психологическо изследване Не се допуска за ... лицето има право на трето изследване, което се провежда в срок до три месеца след второто изследване и се извършва след подаване на молба от лицето в психологическата лаборатория към НМТБ – София /чл.21 ал.2/. При заключение Не се допуска за ... от третото психологическо изследване лицето има право на ново изследване не по-рано от една година от първото психологическо изследване /чл.21 ал.2/. К. се е явил на психологическо изследване на 19.11.2019 г. в съответната специализирана лаборатория посочена в чл. 19 от Наредбата. Резултатът от изследването, съгласно издаденото психологическо удостоверение, е бил „не се допуска за началник гара и ръководител движение“. Явил се е на второ изследване на 10.01.2020 г., което отново е със заключение „не се допуска за началник гара и ръководител движение“ поради потвърждение на дефицитите, регистрирани при първото изследване. Явил се и на трето изследване, за което е било издадено психологическо удостоверение от 21.02.2020 г. със същия резултат - „не се допуска за началник гара и ръководител движение“. Според представена по делото докладна записка, резултатите от експертното изследване са показали трайни дефицити в психомоторната сфера и личностни характеристики несъвместими с изискванията на професията - емоционална лабилност, нисък самоконтрол, повишена агресивност, неприспособимост към екипна работа. Трудовото правоотношение между страните е прекратено с акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 1981/01.06.2020 г. на директора на Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - София, считано от 02.06.2020 г. на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор във връзка с издаденото психологическо удостоверение № 303/21.02.2020 г. на Психологическа лаборатория - ж. п. транспорт [населено място] към НМТБ Ц. Б. III, [населено място]. Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение с К. е прекратено незаконосъобразно, тъй като от една страна в издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не са посочени конкретно, подробно и ясно качествата, които служителят не притежава за заемане на длъжността „началник гара и ръководител движение“, а от друга, поради това че липсата на конкретни качества за изпълнение на длъжността е основание относимо към уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.5 КТ, а не към основанието, на което работодателя се е позовал чл.328, ал.1, т.12 КТ - обективна невъзможност за изпълнение на длъжността.
При дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, в съответствие със закона и доказателствата по делото, въззивният съд законосъобразно е приел, че в разглеждания случай фактическият състав на чл. чл.328, ал.1, т.12 КТ не е осъществен, което води и до незаконност на уволнението. Формираният във въззивното решение извод за основателност на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ е правилен.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1200 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно №265643/07.09.2021 г., постановено по в. гр. д. №2283/2021 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - София, към ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура” да заплати на Ц. П. К., с ЕГН [ЕГН], разноски за касационната инстанция в размер на 1200 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.