№ 50075/10.02.2023 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2596 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № № 406/29.03.2022 г., поправено с решение № 606/10.05.2022 г. и с решение № 715/27.05.2022 г. по гр. д. № 69/2022 г., в частта, с която Окръжен съд – Пловдив, изменяйки решение № 262431/01.11.2021 г. по гр. д. № 15157/2020 г. на Районен съд – Пловдив, е уважил исковете на В. Й. Р. срещу Технически университет – София – Ф. П. като:

· е признал за незаконно и е отменил наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и чл. 187, т. 8 КТ със заповед № 236/27.10.2020 г. и прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 646/14.12.2020 г. на директора на ТУ – София – Ф. П. (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);

· е възстановил В. Р. на длъжността „доцент“ в катедра „Електротехника“, Факултет по електроника и автоматика във филиал Пловдив при ТУ – София (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и

· е осъдил ТУ – София – Ф. П. да заплати на В. Р. сумата 6 111. 00 лв., ведно със законната лихва от 01.02.2021 г. – обезщетение за оставане без работа в периода 01.02.2021 – 30.04.2021 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).

Решението се обжалва от ТУ-София-Ф. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси (първият – процесуалноправен, а останалите – материалноправни): 1. Може ли съдът да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на незаявено от ищеца основание, респ. да го уважи на основание, заявено с въззивната жалба? 2. Ако при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят издаде две отделни заповеди: едната – за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, а другата – за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, има ли всяка заповед различни правни последици и подлежи ли на самостоятелна преценка по иска за незаконност на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ? 3. Нарушаването на етичните правила спрямо друг работник/служител представлява ли злоупотреба с доверието и/или уронване на доброто име на предприятието в смисъла по чл. 190, ал. 1, т. 4 и чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ? и 4. Влязлото в сила решение чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание приравнено ли е по последици на влязла в сила присъда? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довод, че въззивният съд е решил третия в противоречие с т. 15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, а останалите – в противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение (чл. 6, ал. 2 ГПК) и в нарушение на материалния закон. Претендира разноски по делото.

Ответникът по касация В. Р. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски в настоящото производство.

Въззивният съд е приел, че в случая ищецът не отрича извършеното, за което му е наложено наказанието „дисциплинарно уволнение“ със заповед № 336/27.10.2020 г. - това, че на 25.09.2020 г. чрез служебния акаунт в електронната поща на ТУ – София е разпространил писмо до над 550 потребители – служители на университета, в което отново е използвала обидните квалификации „мами, лъже, злоупотребява със служебно положение“ спрямо доц. М. Г., а към същото писмо е приложил файл „Възражение“ от 09.09.2020 г., с който ищецът е обвинил ръководителя на катедра „Електротехника“, Факултет по електроника и автоматика във филиал Пловдив на ТУ – София в некомпетентност и писане на лъжи. Добавил е, че така извършеното покрива фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ „злоупотреба с доверието“ и по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ „уронване на доброто име“ на предприятието, осъществени с едно деяние, изразяващо умишлено неизпълнение и на етичните норми (чл. 12, чл. 13 и чл. 14 от Етичния кодекс на академичния персонал на ТУ – София), като изнесените обидни твърдения и квалификации са станали известни на трети лица – на другите работници и служители на ТУ – София. Така приетото от въззивния съд не противоречи, а съответства на установената практика на Върховния касационен съд (напр. решение № 129/25.07.2019 г. по гр. д. № 4280/2018 г., решение № 94/26.06.2020 г. по гр. д. № 4088/2019 г., решение № 112/07.05.2015 г. по гр. д. № 5348/2014 г., все на III-то ГО.) Поради това третият повдигнат въпрос обуславя решението, но по него е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

За да признае за незаконно наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ на ищеца В. Й. Р. от длъжността „доцент“ в катедра „Електротехника“, Факултет по електроника и автоматика във филиал Пловдив на ТУ – София, въззивният съд се е мотивирал с това, че: 1) работодателят е издал две отделни заповеди: заповед № 336/27.10.2020 г. за налагане на дисциплинарното наказание на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ и заповед № 646/14.12.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, но в периода 04.12. – 17.12.2020 г. ищецът е в отпуск по болест, т. е. е с втората заповед е нарушена закрилата за уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ; 2) за същите деяния, за които ищецът е дисциплинарно уволнен, е оправдан с влязло в сила решение по чл.78 НК и 3) за същите нарушения на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „забележка“ със заповед № 160/31.07.2020 г. на работодателя.

В исковата молба ищецът не се е позовавал на засилената закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, включително поради това, че към датата на предявяване на исковете (на 16.11.2020 г.) заповед № I-646/14.12.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ не е била издадена.

Следователно първите два въпроса (процесуалноправния и материалноправния) обуславят въззивното решение, а начинът, по който въззивният съд им е отговорил, противоречи на установената практика на Върховния касационен съд. Прието е, че при разглеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът се произнася само по доводите за незаконност на уволнението, изложени в исковата молба (решение № 87/10.07.2018 г. по гр. д. № 3468/2017 г., III-то ГО, както и решение № 149/13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г., IV-то ГО и цитираните в него други решения на ВКС). Прието е също, че работодателят може да издаде две отделни заповеди: едната за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а другата за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, но това не означава, че всяка една от тях има различни правни последици и всяка една от тях подлежи на самостоятелна преценка за законност на уволнението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (решение № 111/ 05.07.2016 г. по гр. д. № 4935/2015 г. по гр. д. № 4935/2015 г., IV-то ГО, решение № 43/10.02.2014 г. по гр. д. № 4082/2013 г., IV-то ГО, решение № 277/09.10.2011 г. по гр. д. № 1579/2011 г., III-то ГО). По тези два въпроса касационният контрол следва да се допусне при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Последният въпрос също обуславя въззивното решение, но настоящият състав ще го разгледа заедно със заявеното касационно основание, към който се отнася.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 406/29.03.2022 г., поправено с решение № 606/10.05.2022 г. и с решение № 751/27.05.2022 г. по гр. д. № 69/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.

Указва на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 182.22 лв. (122.22 лв. – по осъдителния иск и по 30.00 лв. – по всеки от двата неоценяеми).

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от представяне на платежния документ в дадения срок.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.