Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 6427 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 3238 от 12.05.2022 г., постановено по административно дело № 11745/2020 г., Административен съд – София-град (АССГ) е: 1) отхвърлил жалбата на В. С. от гр. София срещу решение № 2153-21-374/29.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – София-град, с което е оставено в сила разпореждане [номер]/200 от 15.06.2015 г. на длъжностно лице „ПО“ (по пенсионно осигуряване) в ТП на НОИ – София-град; 2) осъдил В. С. да заплати на ТП на НОИ – София-град юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Така постановеният съдебен акт е обжалван с касационна жалба от В. С., действащ чрез пълномощниците адв. Х. и адв. А.. Подържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – София-град. Възведена е и претенция за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции по делото.

Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София-град, действащ чрез пълномощника гл. юрк. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение като правилно да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на подложеното на касация съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба срещу него за неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора.

Със заявление от 13.01.2015 г. до директора на ТП на НОИ – София-град Славчев е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отказало да му отпусне исканата пенсия на две основания: 1. на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, поради липса на положен осигурителен стаж при условията на първа или втора категория труд – зачетен е осигурителен стаж само от трета категория - 28 години, 1 месец и 23 дни; 2. На основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като не са изпълнени изискванията за 2015 г. – навършена възраст 63 години и 8 месеца (към датата на подаденото заявление Славчев е бил на 61 години, 3 месеца и 19 дни), и общ осигурителен стаж от трета категория 38 години. Не е признат за доказан претендирания от заявителя осигурителен стаж както следва: 1. от 9 години и 8 дни на длъжност „бояджия“ при условията на втора категория труд, положен в периода от 02.11.1970 г. до 31.08.1972 г. и от февруари 1974 г. до 31.12.1981 г. за Железопътен завод „Г. Д. – София, поради незачитане на удостоверителната сила на представеното удостоверение обр. УП-3 № 160 от 03.05.1984 г., издадено от този завод, и отбелязванията в трудовата книжка; 2. Шест години, положен в периода 01.01.1982 г. – 31.12.1987 г. на длъжност „началник строителен обект“ при условията на втора категория труд за СО „Вагоностроене“, поради незачитане на удостоверителната сила на представените удостоверение обр. УП-3 № 98-3/11.02.2002 г., удостоверение обр. № УП-2 № 98-2 от 11.02.2002 г., издадени от ДФ „Строймашинженеринг“ за тригодишен базисен период от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г., както и отбелязванията в трудовата книжка. Недоволен от постановеното разпореждане Славчев го е атакувал по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ – София-град. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 29.11.2019 г. директорът на ТП на НОИ – София-град е оставил без уважение жалбата на заявителя срещу разпореждането от 15.06.2015 г., като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган.

За да отхвърли сезиралата го жалба срещу това решение първоинстанционният съд е извел решаващ извод за неговата законосъобразност, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма без допускане на съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. По основния спорен между страните въпрос съдът е приел за оборена материалната доказателствена сила на представените от жалбоподателя официални свидетелстващи документи – трудова книжка и удостоверение обр. УП-3, издадени от Железопътен завод „Г. Д. , удостоверения обр. УП-2 и УП-3, издадени от ДФ „Строймашинженеринг“, въз основа на което е стигнал до извод, че при изключване на удостоверения с тях осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението за пенсиониране Славчев няма навършена възраст и стаж, необходими за придобиване право на пенсия по общия ред, регламентиран в чл. 68 от КСО, нито са били налице условия за придобиване право на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Подложеният на касация съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

В хода на съдебно-административното производство пред АССГ (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните административни актове), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни, поради което ВАС на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на АССГ. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя (поддържани и пред ВАС), на които е даден убедителен отрицателен отговор.

Касаторовите възражения за противното са неоснователни.

Съдът е приел за нередовни и за неистински по смисъла на чл. 193 от ГПК документите, които са издадени от името на ЖП завод „Г. Д.“ гр. София и на ДФ „Строймашинженеринг“. Всички формални, в т. ч. и темпорални нередовности на тези документи, са изброени и коментирани в съдебното решение и от тях може да се направи категоричен извод, че удостоверенията обр. УП-2 и обр. УП-3 са антидатирани, и че представената от Славчев трудова книжка не отразява коректно вписания в нея стаж, поради което тяхната материална доказателствена сила е оборена. Разгледани в своята съвкупност, обсъдените доказателства дискредитират и компрометират доказателствената сила на обсъжданите трудова книжка и удостоверения обр. № УП-2 и обр. № УП-3, на които се позовава Славчев. Наличието на документи, които не отговарят на нормативните изисквания и съдържат противоречива информация, не може да се приеме като годно доказателство за осигурителен стаж. Аргументите на касатора не се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото. Изложени са конкретни мотиви касателно преценката на съда вследствие проведеното производство по чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, въз основа на които съдът е формирал извод за неистинност на обсъжданите удостоверения обр. УП-2 и обр. УП-3 и трудова книжка. Съдът детайлно е разгледал изложените от жалбоподателя твърдения и доводи за пороци на обжалвания пред него акта и на административното производство и е обсъдил относимите и съществени за правилното разрешаване на спора възражения и доказателства. В мотивите на съдебния акт са изложени подробно аргументирани съображения, от които могат да бъдат направени изводи, идентични с тези на административните органи за отсъствие на предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от Славчев при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че като е отхвърлил сезиралата го жалба, АССГ е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора неоснователна се явява акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски, а на ТП на НОИ – София-град на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ се дължат разноски в размер на 200 лева (платими от касатора), представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, определени съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3238 от 12.05.2022 г., постановено по административно дело № 11745/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА В. С., [ЕГН], да заплати в полза на ТП на НОИ – София-град сумата от 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА