Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. В. Членове: ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 6419 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на П. Г. от гр. Силистра, чрез адв. Е. С. – Димитрова против Решение № 49/09.06.2022 г. постановено по адм. дело № 233/2021 г. по описа на Административен съд – Силистра.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли съдът да отмени решението на административния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Силистра, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт – Р. М. – Скорчелиева в законоустановения срок изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд - Силистра, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

С Решение № 49/09.06.2022 г. постановено по адм. дело № 233/2021 г, Административен съд – Силистра е отхвърлил жалбата на П. Г. срещу Решение № 1040-18-85/ 12. 11. 2021 г. на директора на ТП на НОИ – Силистра, потвърждаващо Разпореждане № 2175 – 38 #3 / 09. 09. 2021 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване“ /ПО/ при ТП на НОИ – Силистра, с което е била преизчислена служебно отпуснатата лична пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката по чл. 102, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 21, ал. 1 от НПОС на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО и е присъдил разноски.

За да постанови решението си в посочения смисъл съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазен е материалният закон и неговата цел. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

От фактическа страна е установено, че П. Г. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ със заявление с вх.№ 2113-18-104/28.08.2015 г., прилагайки документи, удостоверяващи осигурителния ѝ стаж. С разпореждане [номер]/03.09.2015 г. е била отпусната ЛПОСВ от 07. 08. 2015 г. по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. С допълнително представено заявление две години по-късно през 2017 г., пенсията е била преизчислена, а с последващи такива е осъвременявана. Била е извършена пълна извънпланова ревизия на разходите на ДОО на дружеството „Г. Т. АД въз основа на сигнал до ТП на НОИ - София и издадена заповед № ЗР-5-18-00786438/20.07.2020 г. за период от 04. 07.2014г. до 30.04.2020 г. Резултатите от проведената проверка са били обективирани в констативен протокол № КВ–18-00813263/18.09.2020г. Въз основа на тях е прието, че „Г. Т. АД не е имало регистрирани фискални устройства и съответно обороти в периода 27.10.2014г. – 21.07.2019 г., нямало е данни за регистрирани търговски обекти. От фактите изложени в протокола е видно, че след м. март 2017 г. липсвали документи, доказващи реално извършвана дейност, водеща до реализирането на реални парични средства; липсвали документи, сочещи наличието на готова продукция на склад; липсвало и поддържането на пряка връзка между работодателя и физическите лица, за които е подавана информация за трудови правоотношения, осигурителен доход и стаж. С оглед посоченото са били издадени Задължителни предписания /ЗП/ по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за служители на дружеството, между които и на П. Г., като за нея заличаването е касаело периода м. април 2017 г. – м. февруари 2020 г. Предписанията са влезли в сила, след което данните са били заличени. Административният орган на осн. чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО е издал Разпореждане № 2175 – 38 #3 / 09. 09. 2021 г. като е приел, че за периода 01.04.2017 г. - 29.02.2020г. не е възникнало осигуряване, поради което пенсията е определена в неправилен размер. Недоволна от постановения акт, Гаева го е обжалвала пред горестоящия административен орган, а с Решение № 1040-18-85/12.11.2021 г., директорът на ТП на НОИ – Силистра е потвърдил разпореждането като законосъобразно.

В съответствие с неоспорените писмени доказателства, а именно - Констативен протокол № КВ–18-00813263/18.09.2020г., изготвен от контролните органи на ТП на НОИ – Силистра, явяващ се официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила, съгласно чл.179 ал.1 ГПК, първоинстанционният съд обосновано е достигнал до извода, че дружеството посочено за осигурител не е извършвало реална търговска дейност за процесния период. Жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност при него през релевантния период от време и не се явява осигурено лице по смисъла на чл.10 ал.1 и § 1, ал.1, т.3 ДР на КСО.

Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. Видно от горната разпоредба, законодателят предоставя възможност на пенсионния орган да измени определения размер, когато същият е определен неправилно, независимо от обстоятелствата, довели до това, както и независимо дали става въпрос за по-благоприятен или по-неблагоприятен размер за лицето, придобило права от предходното разпореждане. Законът определя и моментът, от които следва да бъде направено изменението на размера. В случая не се установяват никакви данни за реализирани приходи от търговска дейност на дружеството. След като по делото не се доказва, че дружеството извършва стопанска дейност, респ. трудова дейност от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, контролните органи правилно са заключили, че Гаева не е осигурено лице.

Общественото осигуряване гарантира осигурителната закрила на гражданите и то се осъществява чрез осигурителното правоотношение. То често се развива на плоскостта на трудовото правоотношение, като упражняването на правата и задълженията на осигуреното лице предполагат неговото съществуване.

В §1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО се съдържа легална дефиниция на понятието „осигурено лице“. То е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Следователно, основанието за възникване на осигурителното правоотношение е започване на трудова дейност, за която се следват съответните осигурителни вноски.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО сочи от кой момент трябва да се счита за възникнало осигуряването - това е денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. В настоящия случай е доказано, че за посочените периоди „Г. Т. АД не e извършвал търговска дейност, откъдето е направен извод за липсата на реално извършвана от касатора трудова дейност.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването му са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти, и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички значими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни за спорното право факти, и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което последното следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49/09.06.2022 г. постановено по адм. дело № 233/2021 г. по описа на Административен съд – Силистра.

ОСЪЖДА П. Г., [ЕГН] от гр. Силистра, [улица]да заплати на Националния осигурителен институт разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА