Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: МИРОСЛАВ МИРЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 6515 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Хримар” ООД, чрез адв. И., срещу Решение № 623 от 05.05.2022 г., постановено по адм. дело № 2801/2021 г. по описа на Административeн съд – Варна /АС-Варна/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-03000320001516-091-001/10.02.2021 г. на органите по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 45/22.04.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП” Варна при ЦУ на НАП, с искане за обявяване на нищожността на ревизионния акт.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че РА е нищожен и незаконосъобразен. Посочва, че за изземването не са ангажирани доказателства по чл. 7, ал.3 от ДОПК. Цитира практика на ВАС. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на решение, с което РА да бъде прогласен за нищожен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – директора на Дирекция „ОДОП” Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. М., в писмена молба - становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото е постъпила и частна жалба, подадена от директора на Дирекция „ОДОП” Варна при ЦУ на НАП, срещу Определение № 1787 от 14.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2801/2021 г. по описа на Административeн съд – Варна. Моли да бъде отменено обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането му за допълване и изменение на решението в частта на разноските и вместо това да се присъди на данъчната администрация юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция в размер на 3 583.37лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е бил РА № Р-03000320001516-091-001/10.02.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 45/22.04.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП” Варна при ЦУ на НАП, с искане за обявяване на нищожността на ревизионния акт. С него на „Хримар” ООД са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди м. януари 2018 г. – м. август 2019 г. вкл. в общ размер на 79 063, 46 лв. и за изтекла лихва върху тях до издаването на ревизионния акт в общ размер на 16 815, 73 лв., както и задължение за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2018 г. в размер на 7 604, 81 лв. и за изтекла лихва върху него до издаването на ревизионния акт в размер на 1 852, 76 лв.

От доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

След получаването на ЗВР № Р-03000320001516-020-001/16.03.2020 г. управителят на „Хримар“ ООД e входирал искане рег. № 15525/03.04.2020 г. за отвеждане от ревизията на определените за ревизиращ екип длъжностни лица.

Приемайки за основателно направеното искане за отвод на определения ревизиращ екип, възложилият ревизията орган по приходите началник сектор „Ревизии“ С. П. е иззела разглеждането и решаването на ревизионната преписка от главен инспектор по приходите П. П. като неин ръководител и я е възложила на Л. Рамис-Мехмед като ръководител на ревизията; иззела е разглеждането и решаването на ревизионната преписка от старши инспектор по приходите И. И. в качеството на ревизор и е възложила преписката на Н. Н. като ревизор.

Също така е издала заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320001516-020-002/07.04.2020 г., с която при запазване на всички останали първоначално определени със заповедта за възлагане на ревизията реквизити по чл. 113 ал. 1 ДОПК, е променен единствено ревизиращият екип.

По делото е приложена заповед № Д-2272/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП-Варна, в раздел ІІ, т. 5 на която началник сектор „Ревизии“ С. П., като орган, определен да възлага ревизии, е посочена и като оправомощено лице за издаване на актовете за изземване на ревизионните преписки.

След издаването на ЗИЗВР № Р-03000320001516-020-002/07.04.2020 г. е последвало издаването на още три заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия: ЗИЗВР № Р-03000320001516-020-003/22.06.2020 г., връчена по електронен път на ревизираното лице на 23.06.2020 г. /л. 10 – 8 от преписката/; ЗИЗВР № Р-03000320001516-020-004/03.08.2020 г., връчена по електронен път на ревизираното лице на 13.08.2020 г. /л. 13 – 11 от преписката/ и ЗИЗВР № Р-03000320001516-020-005/25.08.2020 г., връчена по електронен път на ревизираното лице на 25.08.2020 г. /л. 17 – 15 от преписката/.

Със ЗИЗВР № Р-03000320001516-020-004/03.08.2020 г. е била извършена нова промяна в ревизиращия екип като вместо определения за ръководител на ревизията главен инспектор по приходите за ръководител на ревизията е определен главен инспектор по приходите И. Ж..

Основание за повторно извършената промяна в ръководителя на ревизията и за изземването на преписката от преди това определения ръководител на ревизията е фактът, че с издадена заповед № Д-1236/31.07.2020 г. на директора на ТД на НАП-Варна, считано от 03.08.2020 г. е изменена негова заповед № Д-770/30.04.2019 г. относно състава на служителите от Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна и разпределението им по функции и екипи, в частта за отдел „Ревизии“ и отдел „Проверки“.

С последната заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизията /ЗИЗВР/ № Р-03000320001516-020-005/25.08.2020 г. е променен единствено срокът за извършването ѝ.

В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК надлежно определеният ревизиращ екип са издали Ревизионен доклад № Р-03000320001516-092-001/10.12.2020 г., съдържащ всички необходими реквизити по чл. 117 ал. 2 ДОПК.

При тези фактически установявания съдът е стигнал до извод, че твърдението на жалбоподателя, че при издаването на ревизионния доклад е допуснато нарушение на чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК, регламентиращ изискване за подписването на доклада от изготвилите го органи по приходите, е неоснователно.

В съдебно заседание на 09.03.2022 г. пълномощникът на ответника е представил на оптичен носител /CD/ като електронни документи по смисъла на чл. 3 ал. 1 ЗЕДЕУУ заповедта за възлагане на ревизията, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт. Всички представени електронни документи са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи по смисъла на чл. 13 ал. 3 ЗЕДЕУУ от посочените като техни издатели органи по приходите. Така представените електронни документи са годни доказателства по делото по смисъла на чл. 184 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК, още повече че електронният диск е приобщен към доказателствения материал без възражения от насрещната страна.

Съдът е приел, че съгласно чл. 119 ал. 2 ДОПК компетентността да издадат ревизионния акт принадлежи на органа, възложил ревизията, и на ръководителя на ревизията, което в случая е спазено като Ревизионен акт № Р-03000320001516-091-001/10.02.2021 г. /л. 108 – 84 от преписката/ е издаден от възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията. Според съда съдържанието на ревизионния акт е напълно разбираемо като отговаря на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК.

Приемайки, че срокът за издаване на РА е инструктивен, а не преклузивен, е счел, че изтичането му не изчерпва по време делегираната на органите по приходите материална компетентност за издаване на ревизионния акт.

С тези мотиви АС-Варна е приел за неоснователно направеното от жалбоподателя оспорване на ревизионния акт с искане за прогласяване на нищожността му.

Върховният административен съд – състав на осмо отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.

Правилно е прието от съда, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предписаната от закона форма. Съображенията за това са следните:

Ревизионният акт е издаден съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията, като същият е в съответствие с разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗНАП и чл. 7, ал. 1 ДОПК.

Извършените в РА фактически установявания са изцяло в рамките на определения със ЗВР и със ЗИЗВР обхват на ревизията. Обоснован е изводът на съда, че заповедта за възлагане на ревизията, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани с валидни КЕП по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ от посочените като техни издатели органи по приходите.

Със заповед № Д-1236/31.07.2020 г. на директора на ТД на НАП-Варна, считано от 03.08.2020 г. е изменена негова заповед № Д-770/30.04.2019 г. относно състава на служителите от дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна и разпределението им по функции и екипи. Съгласно извършената промяна в сектор "Ревизии" – Варна като главен инспектор по приходите – ръководител на ревизия, е определена И. Ж.. Правилно е преценено от съда, че в случая е налице основанието за извършване на промяната в определения ръководител на ревизията, респективно и за изземването на преписката от него, както и че извършването на тези процесуални действия е направено от компетентен административен орган.

Или оспореното първоинстанционно решение е постановено при правилно прилагане на относимите материалноправни норми и като такова следва да се остави в сила.

Частната жалба на директора на Дирекция „ОДОП” Варна е неоснователна.

Предвид нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, според която в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4, тъй като част от доказателствата, пряко относими към компетентността на издателите на ЗВР, РД и РА, са представени едва в хода на съдебното производство, без да се съдържат в изпратената до съда ревизионна преписка, правилно е оставено без уважение исканото допълване на решението в частта на разноските.

Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и заявена претенция за това от ответника по касация на НАП (вид § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 863,47 лева, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 623 от 05.05.2022 г., постановено по адм. дело № 2801/2021 г. по описа на Административeн съд – Варна.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1787 от 14.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2801/2021 г. по описа на Административeн съд – Варна.

ОСЪЖДА „Хримар” ООД, [ЕИК], гр.Варна, [улица], да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 863,47лв. (осем хиляди осемстотин шестдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки) за касационна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ