Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ДИМИТЪР ПЪР. Ш. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 6518 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – гр. София при ЦУ на НАП против решение № 2652 от 19.04.2022 г., постановено по адм. дело № 832/2022 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която по жалба на „Е. О. БГ 2014” ЕООД, частично е отменен ревизионен акт № Р-22002221002122-091-001 от 07.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1969 от 23.12.2021 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, досежно начислени лихви в размер на 16 573,55 лв.

Касаторът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. София навежда доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни аргументи, че отговорността по чл. 177, ал. 1 от ЗДДС не е ограничена само до размера дължимия и невнесен данък, като отговорният получател по доставката отговаря и за законната лихва върху главницата. Моли за отмяна на решението на АССГ в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции съгласно представен списък.

Ответникът – „Е. О. БГ 2014” ЕООД, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по същество на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на обжалване пред Административен съд София - град е ревизионен акт № Р-22002221002122-091-001 от 07.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1969 от 23.12.2021 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на „Е. О. БГ 2014” ЕООД е ангажирана отговорност по чл. 177 от ЗДДС за заплащане на данък върху добавената стойност по невнесени задължения за ДДС в размер на 76 000 лв. и лихви за забава в размер на 16 573,55 лв. във връзка с фактура № 20000000336/18.07.2019 г., издадена от „Метросистем” ЕООД.

Съдът е счел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в съответствие с установените в ДОПК процесуални правила. След съвкупен анализ на събраните доказателства е приел, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за реализиране на отговорност на получателя по доставката от обективна и субективна страна, тъй като „Е. О. БГ 2014” ЕООД е било регистрирано по ЗДДС лице, ползвало е право на приспадане на данъчен кредит през дан. период м.07.2019 г. по фактура № 20000000336/18.07.2019 г., издадена от „Метросистем” ЕООД, дължимият ДДС не е внесен от доставчика и към м. 07.2019 г. К. К. е била управител, както на „Метросистем” ЕООД, така и на „Е. О. БГ 2014” ЕООД, което сочи на знание, че ДДС няма да бъде внесен. С оглед тези констатации съдът е извел извод, че РА е обоснован и законосъобразен досежно ангажирана отговорност на „Е. О. БГ 2014” ЕООД по чл. 177 от ЗДДС за заплащане на данък върху добавената стойност по невнесени задължения за ДДС в размер на 76 000 лв.

За да отмени ревизионния акт в частта на начислени лихви, първоинстанционният съд е приел, че тази отговорност е само за невнесения данък, но не и за лихвите върху него. Според съда нормите на чл. 16, ал. 3 вр. с чл. 14, т. 3 от ДОПК не са относими към определянето на задължения по специалния ред на чл. 177 ЗДДС, тъй като задължение по този ред ще възникне за „Е. О. БГ 2014” ЕООД едва след влизане в сила на съдебен акт, с който се потвърждава ревизионен акт № Р-22002221002122-091-001 от 07.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, тъй като преди това такова задължение не е било признато по надлежния ред. Решението е неправилно в обжалваната част.

Съгласно мотивите на тълкувателно решение №4/10.05.2022 г. постановено по т. д.№2/2020 г.: „Регистрираните лица по чл. 177 от ЗДДС са трети лица, които отговарят за задължението на друго лице, носител на задължението за плащане на данъка. На основание чл. 16, ал. 1 от ДОПК те са задължени лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК. В този смисъл е и тълкувателно решение №6/15.04.2021 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 6/2019 г., според което с ревизионния акт по чл. 177 от ЗДДС се ангажира отговорност на задължено лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК. По силата на чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща данъците, лихвите и разноските за събирането им. Нормата на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС не е специална по отношение на чл. 16, ал. 3 от ДОПК, тъй като урежда основанията, при които възниква отговорността, част от които е наличието на дължим и невнесен данък от доставчика. Обхватът на отговорността е определен в нормата на чл. 16, ал. 3 от ДОПК.“

Съобразявайки мотивите на цитираните тълкувателни решения, настоящият състав намира, че отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. Тези разпоредби са в съответствие с чл. 177 от ЗДДС, предвиждащ особена солидарна отговорност на получателя на доставката за невнасянето на ДДС от неговия доставчик. След като доставчикът е изпаднал в забава, той е задължен и за лихвите, което води до солидарната отговорност на получателя по чл. 177 от ЗДДС не само за главницата, но и за закъснителните лихви. Първоинстанционният съд е направил неправилно тълкуване на чл. 16, ал. 3, вр. с чл. 14, т. 3 от ДОПК, което е и в противоречие с приетото по т. д. №2/2020 г. и постановеното по него решение №4/10.05.2022 г.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд в отменителната му част е неправилно и подлежи на отмяна.

На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови ново решение по съществото на спора като жалбата на „Е. О. БГ 2014” ЕООД бъде отхвърлена и по отношение на установените с ревизионния акт лихви.

С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на касатора, в полза на НАП следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2186 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2652 от 19.04.2022 г., постановено по адм. дело № 832/2022 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която по жалба на „Е. О. БГ 2014” ЕООД, е отменен ревизионен акт № Р-22002221002122-091-001 от 07.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1969 от 23.12.2021 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е. О. БГ 2014” ЕООД срещу ревизионен акт № Р-22002221002122-091-001 от 07.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1969 от 23.12.2021 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в частта относно установените за внасяне законни лихви в размер на 16 573,55 лв.

ОСЪЖДА „Е. О. БГ 2014” ЕООД, с [ЕИК], да заплати на Национална агенция по приходите /НАП/ сумата от 2186 лв. /две хиляди сто осемдесет и шест лева/ разноски в производството.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. П. п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА