Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар М. В. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 6719/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба и допълнение към касационна жалба от 18.06.2021 г. на Е. Т., чрез пълномощника С. Т. и чрез адв. Д. С., срещу Решение № 1907/23.03.2021 г. на Административен съд София - град /АССГ/, постановено по адм. дело № 4879/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № ППН-01-219/18 г. от 05.05.2020 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ и Тошева е осъдена да заплати разноски по делото.

Касаторът обжалва съдебното решение като нищожно, поради липса на предвидената по закон форма, тъй като същото не е подписано от съдията, който го е постановил. На следващо място се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Оспорва приетото от първоинстанционния съд, че обработването на личните й данни от „Т. С. ЕАД е законосъобразно по смисъла на чл. 6, т. 1, б. „б“ и б. „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните/ /ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г./, наричан по - нататък „Регламент /ЕС/ 2016/679“ или „ОРЗД“. Излага подробни съображения относно нищожност, алтернативно - незаконосъобразност на оспорения административен акт - Решение № ППН-01-219/18 г. от 05.05.2020 г. на Комисията за защита на личните данни, както и твърдения за неправилен анализ на доказателствата и допуснатите пропуски и процесуални нарушения от страна на решаващия съд при разглеждане на делото. В тази връзка прави подробен анализ на понятието валидно облигационно отношение, цитира решения на СЕС, на Върховния касационен съд, Върховния административен съд/ВАС/ и Софийски районен съд, разпоредби на националното право и на правото на Европейския съюз. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът Е. Т. не се явява лично, представлява се от адв. С. и от пълномощника С. Т., които възразяват относно редовността на пълномощните на процесуалните представители на ответните страни - юриск. Димитрова и юриск. Гладникова. Поддържат касационната жалба и депозираните писмени молби и искания. От пълномощника Тошев е направено искане за отвод на съдиите Главинова и Николова, което е оставено без уважение поради липса на предпоставките по чл.22 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. С молба от 14.06.2023 г., както и с писмената защита, постъпила на 30.01.2024 г., пълномощникът Тошев прави искане за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз по поставени въпроси за прилагане на правото на Европейския съюз. В хода по същество адв. С. поддържа депозираните писмени бележки, общо 3 броя, в които подробно е изяснил от техническа страна какво представлява топлинна енергия, отдадена от вътрешна отоплителна инсталация, а не сградна инсталация. Моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да отмени оспореното решение на КЗЛД, тъй като е налице „обработване на данни в противоречие на чл.6, ал.1 от Директива №20001183, т. е. няма нито едно от посочените от Регламент №679 основания, въз основа на което „Т. С. ЕАД обработва данни на доверителката му, алтернативно - касационната инстанция да върне делото със задължителни указания първоинстанционния съд да изследва противоречията в посочената разпоредба, както и на национално ниво с чл.147, ал.1 от Закона за защита на потребителите, алтернативно - да отмени решението на АССГ и да реши спора по същество, като Върховният административен съд приеме, че не може от фактическа страна да има договор в отношенията между „Т. С. и доверителката му, тъй като тя не ползва нито една от услугите, предоставяни от дружеството“. Претендира разноски по чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата. П. Т. се присъединява към изложените съображения от адв. С., като излага допълнителни такива, а именно: че обжалваното решение противоречи на влязло в сила решение на АССГ по адм. дело №12623/2021 г., отменено от ВАС с решение по касационно адм. дело №4491/2021 г. Сочи, че жалбоподателката Тошева не е абонат на „Т. С. , поради което употребата на личните й данни е незаконосъобразно. В тази връзка пълномощникът Тошев представя Решение №15787/02.10.2023 г. на Софийски районен съд/СРС/ по гр. дело № 20211110147075/2021 г., с което е отхвърлен иск на „Т. С. срещу Е. Т., касаещ същия имот. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по касация – Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния представител юрисконсулт Гладнишка оспорва касационната жалба по съображения, изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – „Т. С. ЕАД, чрез юриск. Димитрова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. С писмения отговор по касационната жалба се претендира юрисконсултско възнаграждение/лист 220 от делото/.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

В хода на съдебното производство пред касационната инстанция са направени отводи от два тричленни състави на ВАС - с определение от 11.01.2023 г. се отвеждат съдиите А. Д., И. С. и Т. К., както и съдебния секретар Н. А. от по - нататъшно разглеждане на делото/лист 83 от делото/ и с определение от 20.06.2023 г. се отвеждат съдиите Д. Ч., Е. М. и Е. Д./лист 132 от делото/, поради наличие на основание по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Делото е разпределено на настоящия съдия – докладчик, видно от Протокол за избор на съдия - докладчик/преразпределение/ от 03.072023 г./лист 133 от делото/. С. З. №РД-06-50/24.02.2023 г. на Председателя на ВАС, считано от 27.02.2023 г. са утвърдени промени в постоянно действащите състави в Пето отделение, като Втори състав на Пето отделение включва съдия В. Г., съдия М. Н. и съдия М. Г..

Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение № ППН-01-219/18 г. от 05.05.2020 г. на КЗЛД, с което жалба с рег. № ППН-01-219/10.04.2018 г., подадена от Е. Т. срещу „Т. С. ЕАД е оставена без уважение като неоснователна. В решението на КЗЛД е посочено, че жалбата на Тошева с предмет неправомерно обработване и неправомерно предоставяне на нейните лични данни от „Т. С. ЕАД. С оглед така определения предмет КЗЛД е постановила решението си.

С обжалваното пред настоящата инстанция Решение № 1907/23.03.2021 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 4879/2020 г. жалбата на Е. Т. срещу решението на КЗЛД е отхвърлена, като оспорващата е осъдена да заплати разноски за юриск. възнаграждение на ответните страни. Първоинстанционният съд е приел, че оспорваното пред него решение на КЗЛД е законосъобразно, като е налице основание за обработване на личните данни на жалбоподателката Тошева от „Т. С. ЕАД.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените от касатора касационни основания.

На първо място - обжалваното решение не е недопустимо. То е постановено от надлежен съдебен състав и в пределите на правораздавателната му власт. Решението е издадено в писмена форма и е подписано от съдията, който го е постановил, противно на изложеното в касационната жалба.

Решението е постановено по допустима жалба – подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Решението е правилно, като постановено при правилно прилагане на материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като конкретни такива не се и сочат от касатора, поради което предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция не дължи служебна проверка за допуснати такива нарушения. Решението е обосновано. Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон от страна на съда. Фактическите установявания на АССГ кореспондират на събраните по делото доказателства, като те не се оспорват от касационния жалбоподател. От изложеното от касационния жалбоподател в жалбата му и допълнителните молби може да се направи извод, че Тошева оспорва факта, че има договорни отношения с „Т. С. ЕАД, поради което дружеството неправилно обработва личните й данни, като ъ начислява сметки за топлинна енергия, която не е искала и не е ползвала. При правилно установени факти решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, които не следва да се преповтарят и към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е определил предмета на делото – да бъде установено извършено ли е от „Т. С. ЕАД нарушение при обработването на личните данни на Е. Т. без нейно съгласие или друго правно основание за това, като съхранява същите. С оглед определения предмет ААСГ е направил правилен анализ на относимите разпоредби както на Регламент /ЕС/ 2016/679, така и на Закона за енергетиката. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че не е налице приетото от КЗЛД и потвърдено от съда основание за обработване на личните данни на Е. Т., а именно, че личните й данни се обработват законосъобразно на основание чл.4, ал.1, т.3 и т.7 от ЗЗЛД/отм./ и чл. 6, т. 1, буква „б“ и буква „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679. Обработването на личните данни на касационния жалбоподател е необходимо по повод ползвана топлинна енергия в имота, за който Тошева има учредено вещно право, т. е. обработването е необходимо за изпълнението на законово задължение на „Т. С. ЕАД, и реализирани на законни интереси на дружеството с цел събиране на вземания за потребена топлинна енергия. По делото се установява, че сградата, в която се намира ползвания от Тошева апартамент, която е в режим на етажна собственост, е присъединена към топлопреносната мрежа през 1984 г., т. е. установява се, че „Т. С. ЕАД обслужва етажната собственост, в която се намира процесният имот, ползван от касатора.

В настоящия случай се касае за топлоснабдяване на имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост. Не е спорно по делото, че продажбата на топлинна енергия на жилищната сграда, находяща се в гр. София, [жк], [улица], [адрес], се извършва от „Т. С. ЕАД. Доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост се разглежда като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. По тази причина и искането за доставка на топлинна енергия не се прави от отделните собственици, а от етажната собственост, което искане следва да бъде обективирано под формата на решение на Общото събрание на Етажната собственост. Преустановяването на доставката на топлинна енергия се извършва по същия начин, по който е заявено ползването на услугата - по решение на Общото събрание на Етажната собственост, взето със съответното мнозинство - чл. 153, ал. 2 от Закона за енергетиката, и писмено деклариране пред топлопреносното предприятие. До провеждане на посочената процедура всички собственици/титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се считат клиенти на топлинна енергия за отопление. По делото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства да е проведена процедура по чл. 153, ал. 2 от Закона за енергетиката по отношение на тази жилищна сграда, не е представено решение на Общото събрание на Етажната собственост и искания пред топлопреносното дружество за прекратяване на топлоснабдяването. Следователно етажната собственост с административен адрес: гр. София, [жк], [улица], бл.1 продължава да е клиент на топлинна енергия, доставяна от „Т. С. ЕАД. Обработването на личните данни на жалбоподателката Тошева от страна на „Т. С. ЕАД, предвид че същата има качеството на клиент на топлинна енергия, е допустимо в хипотезата на чл. 6, 1, б. „в“ от ОРЗД - обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. Наведените доводи в обратната хипотеза на касатора са неоснователни.

С. Т. решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62, във връзка с 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. В чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. С Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. е отхвърлено искането на омбудсмана на Р. Б. за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката /обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г., последно изменение ДВ, бр. 82 от 2009 г./. В Решение на СЕС от 5 декември 2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 е посочено, че: 1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент /EО/ № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета /„Директива за нелоялни търговски практики“/, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент; 2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост, сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик/ползвател на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на съответния апартамент.

Изложените в касационната жалба съображения относно понятието валидно облигационно отношение, същността на т. нар. „вътрешна отоплителна инсталация, а не сградна инсталация“, разяснения относно цялостното отдаване на топлинна енергия, относно некоректното заплащана на технологични загуби от лица, които не ползват отопление, са неотносими към предмета на спора и не следва да се обсъждат.

В писмена защита от 30.01.2024 г. пълномощникът Тошев навежда довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, извършено както в хода на производството пред АССГ, така и в хода на касационното такова, изразяващо се в неправилно конституиране на КЗЛД като страна. Този довод е неоснователен, предвид разпоредбата на чл.153, ал.1 от АПК, съгласно която задължителни като страни по делото се конституират оспорващият и органът, издал административния акт. След като издател на процесния административен акт е КЗЛД, последната правилно е конституирана като ответна страна в първоинстанционното съдебно производство.

От пълномощника Тошев е постъпило на 31.01.2024 г. писмено искане, наименовано Уточнение –допълнение, с което моли за спиране на настоящото съдебно производство до постановяване на решение от ВАС по адм. дело №12033/2023 г. Касационният съд извърши проверка в деловодната система на ВАС и констатира, че предмет на съдебен контрол по адм. дело №12033/2023 г. е Решение №5303/08.08.2023 г. по адм. дело №8879/2020 г. на АССГ, с което е отхвърлена исковата молба на Р. С. за обявяване нищожност на Решение №8294/26.06.2020 г. по адм. дело №14350/2019 г. на Петчленен състав на ВАС, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу Решение №11603/31.072019 г. по адм. дело №1372/2017 г. на Тричленен състав на ВАС. Молителят не е изложил конкретни доводи за преюдициалност на спора по това производство по отношение на настоящия казус, а касационната инстанция не намира, че е налице такава.

По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване, направено с молба от 14.06.2023 г. от адв. С./лист 94 и 128 - 131 от делото/, както и от пълномощника Тошев, съответно в писмена защита от 30.01.2024 г./лист 256 - 263 от делото/ и уточнение - допълнение от 31.01.2024 г., настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267, първи параграф, буква „б“ от ДФЕС и чл. 629, ал. 3 от ГПК. В решението си по делото CILFIT от 6 октомври 1982 г. /283/81/ СЕС дава тълкуване на разпоредбата на чл. 267, ал. 3 от ДФЕС и приема, че задължението за отправяне на преюдициално запитване от национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, не е абсолютно. От мотивите на цитираното решение следва изводът, че тази юрисдикция има право на преценка дали да отправи преюдициално запитване. Анализът на чл. 267 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) , вр. с чл. 628 и чл. 629 от ГПК налага извода, че преюдициалното запитване следва да има за предмет било установяване валидността на вторичен акт на правото на ЕС, било тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване наличие или липса на противоречие на националното право с норми на правото на ЕС. Разпоредбите на правото на ЕС, чието тълкуване се иска, следва да са относими към конкретния правен спор, разглеждан от националната юрисдикция, като смисълът и значението им следва да пораждат неяснота относно тяхното правилно тълкуване. Съдът не ЕС не се произнася по съществото на националните правни спорове, за чието разрешаване е от значение правилното тълкуване на приложимите общностни разпоредби.

В настоящия случай формулираните въпроси от касатора не сочат на конкретни разпоредби от общностното право, за които да се твърди неяснота относно техния смисъл и значение и не сочат конкретно противоречие между норми на националното право и норми на правото на ЕС. При извършване на проверката за материалната законосъобразност на административния акт, дължима от първоинстанционния съд, същият следва да определи приложимото право, като подведе установените в процеса правнорелевантни факти към хипотезата на относимите материалноправни норми. Компетентността за това е на националния съд, поради което отправянето на преюдициално запитване до СЕС със соченото от касатора съдържание се явява неоснователно.

В обобщение - формулираните от процесуалния представител на касационния жалбоподател множество въпроси не налагат отправянето на преюдициално запитване, защото поставените въпроси не са свързани с правилното решаване на спора.

При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода са спора следва да се присъди претендираното от ответниците по касация – КЗЛД и „Т. С. ЕАД юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав на основание чл. 228, във вр. с чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя в размер на 100 лв. за всеки един от тях. Адв. С. е претендирал разноски по чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата, като е посочил, че доверителката му е освободена от заплащане на такси, но касационният съд констатира, че с Определение №5776/31.07.2020 г. АССГ не е освободил Е. Т. от заплащане на държавна такса и разноски/лист 449 от делото/.

По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Т. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1907/23.03.2021 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 4879/2020 г.

ОСЪЖДА, Е. Т., [ЕГН], да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата от 100,00/сто/ лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Е. Т., [ЕГН], да заплати на „Т. С. ЕАД, [ЕИК] сумата от 100,00/сто/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА