Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. П. Членове: К. К. Т. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Т. Д. по административно дело № 6785 / 2022 г.
Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Бурнарски ЕООД със седалище и адрес на управление в град Пловдив против решение № 1038/08.06.2022г., постановено по административно дело № 341/2022г. на Административен съд - Пловдив.
Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК и развива подробни доводи във връзка с направените оплаквания. Моли за отмяната на обжалваното решение и за решаване на делото по същество с отмяната на оспорения отказ за издаване на разрешение за ползване на място-общинска собственост за поставяне на преместваем обект и за връщане на преписката на кмета на община Пловдив за ново произнасяне. Претендира присъждането на направените съдебни разноски и за двете инстанции съобразно приложен списък на разноските.
Ответникът по касационната жалба - кметът на община Пловдив, чрез упълномощения си представител оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на Пловдивския административен съд и претендира в полза на община Пловдив да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу решение, което подлежи на касационно оспорване, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административен съд - Пловдив е сезиран с оспорване на мълчалив отказ на кмета на община Пловдив да издаде разрешение за ползване на място, представляващо общинска собственост, по подадено от Бурнарски ЕООД заявление с вх. № 20 Ф 712-4/20.10.2021 г., предявено с молба, депозирана в АС-Пловдив на 13.01.2022г. В хода на производството пред Административен съд - Пловдив е постановен и изричен отказ на кмета на община Пловдив да издаде исканото разрешение, обективиран в писмо изх. № 20 Ф-712(6) от 03.02.2022 г.
Административният съд е отхвърлил жалбата. Приел е, че правилно кметът на общината е отказал да издаде разрешение за минал период, тъй като от една страна таксите за ползване се заплащат между 1 и 20 число на текущия месец, което прави невъзможно начисляване на такси за минал период, от друга страна административният орган действа в условия на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност и преценката дали да се постави и разреши поставянето на преместваем обект не подлежи на съдебен контрол.
Решението на съда е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
От доказателствата, съдържащи се в приобщената към делото административна преписка, се установява, че със заявление вх. № 20 Ф 712-(4) от 20.10.2021 г. Бурнарски ЕООД, касационен жалбоподател в настоящото производство, е поискал издаване на разрешение за ползване на място - общинска собственост, съгласно чл. 72 80 от ЗМДТ, за поставяне на преместваеми обекти по смисъл на чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от НРППОУТДОДЕГО стационарни, мобилни, обекти с кампаниен характер (л. 43 от делото на АдмС-Пловдив).
Административният орган е спрял административното производство по подаденото искане на основание чл.54,ал.1,т.5 от АПК. С определение № 1847/30.11.2021г., постановено по частно административно дело № 3035/2021г., Административен съд - Пловдив е отменил акта за спиране, обективиран в писмо изх.№ 20Ф-712/4 от 03.11.2021г. Определението е влязло в сила на 15.12.2021г.
С писмо изх. № 20 Ф-712(6) от 03.02.2022 г., подписано от кмета на община Пловдив, касационният жалбоподател е уведомен, че не може да му бъде издадено исканото разрешение, тъй като периодът, за който то се претендира- 01.11.2021г.-31.01.2022г., е изтекъл, което прави невъзможно начисляването на дължимите такси.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил изводи, които не почиват на установените факти и са в противоречие с материалния закон.
По аргумент от чл.58, ал.3 от АПК и на основание т.8 от ППВС № 4/1976г., предмет на съдебен контрол в настоящото производство е изричният отказ, който е последвал в хода на производството по оспорване на мълчаливия отказ. В този смисъл е и направеното от касационния жалбоподател уточнение от 21.02.2022г. (л.25 от делото на АдмС-Пловдив).
Касационната инстанция не споделя направения от първоинстанционния съд извод, че преценката на административния орган дали да се постави и разреши поставянето на преместваем обект не подлежи на съдебен контрол, тъй като е в обхвата на оперативната му самостоятелност. Този извод противоречи на правилото на чл.169 от АПК, според който административният акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, подлежи на съдебен контрол в определени граници. При осъществяване на този контрол съдът следва да провери дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на акта на всички основания по чл.146 от АПК.
Настоящият спор касае издаване на разрешение за ползване на място - общинска собственост, намиращо се в град Пловдив, СК Отдих и култура, зона 4, обект 4, за поставяне на преместваем обект - мобилно съоръжение за храни и напитки. Съобразно правилото на чл.1 от Закона за общинската собственост, приложими към предмета на настоящия спор са разпоредбите на чл.56а от ЗУТ, чл.72-80 от ЗМДТ, както и приетите въз основа на дадената законова делегация наредби на Общински съвет-Пловдив - Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив( наричана по-нататък само Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти) и Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив, наричана по-нататък само Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване.
Съобразно чл.56 а от ЗУТ части от улици, тротоари, площади, озеленени площи за широко обществено ползване и други имоти и обекти публична общинска собственост, могат да се ползват за извършване на търговска и/или друга дейност на открито чрез съоръжения и елементи открити щандове, апарати, грилове, хладилни витрини, щендери, колички и други подобни, въз основа на разрешение, издадено от кмета на общината. Условията и редът за издаване на разрешението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ или по чл. 13а от ЗУТ.
Именно в посочените две наредби на Общински съвет Пловдив са указани редът и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост за поставянето на преместваем обект - чл.5 и следващите от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти и чл. 4 и 6 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване.
В случая административният орган не е спазил изискването на чл.35 от АПК и не е установил по никакъв начин дали са налице изискванията за издаване на разрешение за ползване на място - общинска собственост, поставени в посочените две наредби, приети от общинския съвет. Изложените в писмото мотиви също не касаят наличието на условията за издаване на разрешение за ползване на място - общинска собственост за поставянето на преместваем обект и не съдържат изложение на каквито и да било фактически обстоятелства в тази насока. Единственото основание за отказ, на което се позовава органът в писмо изх. № 20 Ф-712(6) от 03.02.2022 г., е липсата на възможност за начисляване и събиране на таксата по раздел ІІ от ЗМДТ. Плащането на таксата обаче не е сред условията за издаване на разрешението, посочени в цитираните две наредби на ОбС-Пловдив. Напротив - съобразно правилото на чл.79 от ЗМДТ, таксата се заплаща при издаване на разрешението за посочения в него период, а при ползване на мястото за повече от месец, таксите се плащат месечно.
В постановения изричен отказ административният орган се е позовал на обстоятелството, че периодът от време, за който е поискано разрешението, е вече изтекъл и поради това то не може да бъде издадено. Това действително е така, но следва да се отбележи, че до изтичането на този период се е стигнало поради обстоятелството, че административният орган не се е произнесъл по заявлението в законоустановения 14-дневен срок, а близо месец и половина след влизане в сила на определението на Пловдивския административен съд, с което постановения от него акт за спиране на производството е отменен като незаконосъобразен. Ето защо, след като до изтичането на периода от време, за който е искано разрешение, се е стигнало в резултат на бездействието на самия орган, административният акт е издаден и в противоречие с целта на закона и при нарушаване на един от основните принципи на административния процес - за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, възложени на административните органи.
Поради това отказът за издаване на поисканото разрешение е незаконосъобразен като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл.146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Като е направил изводи в противоположен смисъл, първоинстанционния съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон и то следва да бъде отменено на основание чл.209, т.3, предл.1 от АПК.
На основание чл.222, ал.1 от АПК Върховният административен съд следва да реши делото по същество, тъй като не са налице предпоставките на чл.222, ал.2 от АПК.
Изложените по-горе съображения за наличието на основанията по чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК налагат отмяната на административния акт. Въпреки че в рамките на съдебното производство не е установено наличието на законова пречка за издаване на поисканото разрешение, при направената констатация, че заявеният период, за който е поискано издаване на разрешението - от 01.11.2021г.-31.01.2022г., е изтекъл, преписката не следва да бъде връщана на административния орган за ново произнасяне. В случая издаването на разрешение е практически неизпълнимо, тъй като то се издава само за предстоящ период.
При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените разноски следва да бъде уважена на основание чл.143, ал.1 от АПК. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, направените в производството разноски възлизат на 1420 лева. Предявения размер на претенцията се доказва изцяло от представените по делото писмени доказателства (преводни нареждания и договори за правна помощ), според които в първоинстанционното производство касационният жалбоподател е заплатил 50 лева държавна такса и 500 лева адвокатски хонорар, а в касационното производство- 370 лева държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.1, предл.2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1038/08.06.2022г., постановено по административно дело № 341/2022г. на Административен съд - Пловдив И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ постановения от кмета на община Пловдив отказ да издаде разрешение за ползване на място, представляващо общинска собственост, по подадено от Бурнарски ЕООД заявление с вх. № 20 Ф 712-4/20.10.2021 г., обективиран в писмо изх. № 20 Ф-712(6) от 03.02.2022 г.
ОСЪЖДА О. П. да заплати на Бурнарски ЕООД със седалище и адрес на управление в град Пловдив, [улица], вх.[номер], ет.[номер], ап.[номер], [ЕИК] сумата от 1420 (хиляда четиристотин и двадесет), представляваща съдебни разноски.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТОДОР ПЕТКОВ
секретар:
Членове:
/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ
/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА