Р Е Ш Е Н И Е
№ 50163
София,16.12. 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №1678 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№7440/18.03.2022г., подадена от Е. Д. Т. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. В. Р. от АК-П. срещу решение № 180, постановено на 16.02.2022г. от Окръжен съд – Пловдив, VII състав по в. гр. д.№2959/2021г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това са отхвърлени като неоснователни предявените от Е. Д. Т. против В. Д. С. и Е. Л. С. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците да премахнат ограждащите стени и покривна стоманобетонова плоча на височина от 2.70 метра до 3.00 метра на сграда с идентификатор №.........по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1, застроена площ от 25 кв. м., както и да възстановят топлоизолацията и мазилката върху площ от 6 кв. м. на южната фасада на първи жилищен етаж, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............по КККР на [населено място].
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените и опитните правила, необосновано и очевидно неправилно. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е направил общ прочит на доказателствата, не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е изпълнил задължението си да прецени валидността и законосъобразността на административния акт, въз основа на който е извършено увреждащото действие и не става ясно въз основа на кои доказателства е установил фактите и е направил своите правни изводи. Поддържа, че съдът не е съобразил, че действията на ответника са я лишили от възможност за ослънчаване и проветряване на обслужващо помещение, разпределено за ползване и са създали пречки по-големи от обичайните за упражняване правото на собственост върху самостоятелните обекти в сградата. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това претенциите бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касационна жалба В. Д. С. и Е. Л. С., двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Л. П., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
С определение №50409/03.10.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд-Пловдив е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса след като едно помещение на приземен етаж по одобрен проект е изпълнено с прозорец и той съществува повече от 40 години в това състояние и в последствие е променена нормативната уредба, допускаща вече такива помещения да се проектират и изпълняват и без прозорци, това означава ли, че едностранните действия, с които се закрива този прозорец, не съставляват пречки по смисъла на чл. 50 и чл. 109 ЗС.
Според настоящия състав на I г. о. на ВКС нормативната уредба, касаеща изискванията, на които следва да отговарят помещенията в една жилищна сграда, вкл. избите, съдържа минималните изисквания, но не установява забрана избеното помещение да бъде изпълнено с прозорец, респ. с други промени, подобряващи го. Собственикът на сградата е длъжен да спази тези минимални изисквания, но не е ограничен от тях. След като едно помещение на приземен етаж при построяването на сградата е било изпълнено с прозорец и е било ползвано в този вид, вкл. като изба, до осъществяване на съответното въздействие върху него от страна на ответника, имащо за последица зазиждането на прозореца, обстоятелството, че действащата към момента на осъществяване на въздействието нормативна уредба допуска такива помещения да се проектират и изпълняват без прозорци, е ирелевантно.
Собственикът упражнява правото си на собственост върху определена вещ, вкл. и върху помещенията, от които тази вещ се състои, във вида, който те имат след построяването на сградата и след извършването на съответни преустройства и подобрения, които е извършил според своите предпочитания. Изграждайки постройката при спазване на нормативните изисквания, собственикът разполага с правомощието да я приведе във вид, съответстващ на неговите лични изисквания, които надхвърлят установените от законодателя, и да я ползва в този вид. Всяко неоснователно въздействие, извършено от трето лице, което променя възприетия като подходящ от собственика вид, в който вещта да бъде ползвана, следва да се приеме, че пречи вещта, респ. помещението, да бъде ползвано от собственика според нейното/неговото предназначение.
При извършването на преценката дали осъщественото въздействие пречи на собственика да упражнява своето право следва да се има предвид начинът, по който съответното помещение е било ползвано преди това въздействие, вкл. неговият вид. Обстоятелството, че според предвижданията на чл.113 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони избеното помещение може да бъде неосветено (без прозорци), не означава, че при изграждането на такова помещение прозорци не могат да бъдат поставяни и съответно помещението да се ползва при наличие на осветеност и възможност за пряко проветряване. При осъществяване на въздействие върху такива помещения третите лица, различни от собственика, респ. лицето, на което помещенията са разпределени за ползване, нямат право да променят вида, в който помещението е било ползвано преди осъществяване на въздействието.
По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:
Е. Д. Т. е предявила срещу В. Д. С. и Е. Л. С. по реда на чл. 109 ЗС иск за премахване на ограждащите стени и покривна стоманобетонова плоча на височина от 2.70 метра до височина от 3 метра на сграда с идентификатор ............в [населено място], [улица], както и за възстановяване на част с площ от 6 кв. м. от положената от нея топлоизолация и мазилка на южната фасада на първи жилищен етаж, с твърдението, че ответниците извършили ремонт на гаража си като завишили височината му с 30 см. и го покрили със стоманобетонова плоча на височина 3 метра, плътно долепена до южната фасада на първия жилищен етаж, който е нейна собственост, при което разрушили част от положената топлоизолация и мазилка на южната фасада на първия жилищен етаж. Поддържа също така, че намаленото разстояние от покривната стоманобетонова плоча до прозорците на хола на собствения първи етаж и близкото разстояние създава предпоставка за по-лесно проникване на хора и животни през прозорците на жилището, създава предпоставки за навлизане на влага на първия жилищен етаж, намалява топлоизолационната площ на южната фасада на жилището, пречи като ограничава напълно възможността за проветряване на изба №4 от приземния етаж, променя се гледката от прозорците на етажа, както и южната фасада на жилищната сграда, която е обща част, а водите от покривната плоча на гаража се стичат в частта от дворното място, разпределена за реално ползване на нея и наследниците на покойния съпруг.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците оспорват така предявения иск. Не оспорват твърдението, че страните са съсобственици на ПИ ...........и на приземен етаж с идентификатор ............., както и че дворното място е разпределено за реално ползване между съсобствениците с решение №64/12.01.2004г., постановено по гр. д.№105/2003г. на РС-Асеновград. Твърдят, че около 2005-2006г. гаражът, който е тяхна индивидуална собственост, бил увреден от зложелатели или от атмосферните условия, целостта на железобетонната плоча била нарушена, плочата започнала да се рони, оголила се, показала се арматурата и гаражът станал опасен за ползване, което наложило неговия ремонт. Поддържат, че ремонтът бил извършен през 2017г. въз основа на издадено разрешение за строеж. Оспорват твърденията в исковата молба, че близкото разстояние на гаража създава предпоставка за по-лесно проникване на хора и животни, както и за навлизането на влага на първия жилищен етаж и намаляване на топлоизолацията. Оспорват също и твърдението, че гаражът ограничава напълно възможността за проветряване на изба №4, че променя гледката, както и да са нарушавали целостта на изолацията по южната фасада на първия жилищен етаж. Поддържат, че над подпорната стена, която е стена на гаража откъм югозапад, има поставена телена ограда от съседа, която е на височина около 1.2 метра, а откъм [улица]има външна метална, плътна врата, на около 6 метра от гаража, която е допълнително препятствие за влизане в двора. Твърдят, че има наклон на плочата, но към частта от двора, която те ползват, като има поставени и улуци, които отвеждат водата далече от гаража.
От фактическа страна по делото е установено, че Е. Д. Т. е собственик на първи жилищен етаж от сградата, находяща се в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект с идентификатор ..........., ведно с 1/2 идеална част от приземния етаж, заснет като самостоятелен обект с идентификатор ...........и от ПИ ...........по КККР на [населено място], а ответниците В. Д. С. и Е. Л. С. са собственици на втори етаж от същата сграда и останалата 1/2 идеална част от приземния етаж и дворното място. Установено е също така, че реалното ползване на съсобствените обекти е разпределено между страните с решение по гр. д.№105/2003г. по описа на Асеновградския районен съд, както и че ответниците са построили въз основа на протокол №205 от 01.11.1985г. за дадена строителна линия и ниво и придобили собствеността върху гараж, заснет с идентификатор ...........с площ от 25 кв. м., която попада в частта от дворното място, която им е разпределена за ползване. Ползването върху двете югозападни помещения с №№4 и 5, находящи се в приземния етаж, е разпределено с решение №167 от 29.04.2011г. по гр. д.№908/2010г. на Асеновградския районен съд, като на Е. Д. Т. за ползване е предоставена изба №5. По отношение на тези факти и обстоятелства между страните не съществува спор, което е взето предвид при постановяване на въззивното решение.
При постановяване на решението си въззивният съд е взел предвид, че според заключенията на вещите лица М. Р. и В. Г. ремонтът на гаража е извършен от ответниците в съответствие с одобрената техническа документация и издадено разрешение за строеж №161/21.06.2017г., като конструктивната височина е завишена на 2.98 метра, размерите на гаража са 8/3.70м., наклона на покривната плоча съответства на заложения по проекта -1.5% с поставен улук, с който се събират повърхностните води, попаднали върху покривната плоча. Въз основа на тези експертни заключения е прието също така, че стоманобетонната плоча на гаража е долепена до фасадата на жилищната сграда и по нея не са констатирани влажни петна, както и че прозорецът на жилището на Е. Д. Т. е на 0.86м. над нивото на покривната плоча на гаража.
Въз основа на показанията на свидетелите И. П. и И. К. е прието за установено, че преди ремонта гаражът е бил по-нисък и тесен, не е бил долепен до къщата и между двете сгради е имало стълбички, водещи до плочата на гаража и до задната част на двора. Взето е предвид, че според тези свидетели сега плочата на гаража е долепена до фасадата на къщата на около 80 см. под прозореца на хола на Е. Д. Т. и могат да влязат хора и животни, а прозорците на приземието са зазидани и има миризма на влага.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че осъщественият от В. Д. С. и Е. Л. С. през 2017г. ремонт на гаража, с който е завишена конструктивната му височина с 30 см., не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като обективно не създава пречки за нормалното ползване от Е. Д. Т. на жилището на първия етаж и на избеното помещение съобразно обичайното му предназначение.
Изложени са съображения, че ремонтът на гаража е извършен от ответниците в обема и при спазване на одобрения проект и разрешението за строеж, в резултат на което площта на постройката е увеличена и конструктивната височина е завишена с 30 см, като тази постройка попада в частта от дворното място, разпределена за ползване на ответниците. Посочено е, че при това положение в тежест на ищцата е да установи в процеса, че във вида, в който е изградена, постройката пречи на упражняването на правата върху съсобственото дворно място и приземието съобразно извършеното разпределение, или на правото на собственост на жилището на първия етаж. Прието е, че такива доказателства по делото не са ангажирани.
Прието е, че твърденията на ищцата, че с извършения ремонт на гаража и завишаването на конструктивната му височина се накърнява правото на собственост, като се създават предпоставки за навлизане на влага в жилището поради намаляване на топлоизолационната площ на южната фасада на сградата, както и че водите от покривната плоча се оттичат в частта от дворното място, която е разпределена за нейно ползване, са опровергани от експертните заключения на вещите лица, които при огледите не са констатирали влажни петна по фасадата на жилищната сграда, както и че наклонът на покривната плоча съответства на заложения в проекта с поставен улук, от който се събират повърхностните води, попаднали върху покривната плоча.
Прието е, че по делото не е установено, че претендираното от ищцата намаляване на конструктивната височина на гаража с 30 см. ще намали риска от проникване на хора и животни в жилището на първия етаж, като са изложени съображения, че подобна заплаха от проникване в имота на ищцата е съществувала при предишното фактическо положение в имота, при което между сградата на основно застрояване и гаража са съществували стълби, водещи до задната част на двора и до плочата на гаража, а след ремонта на гаража от ответниците покривната му плоча е долепена до фасадата на жилищната сграда и достъпът до нея е преустановен.
Взето е предвид, че увеличената площ на постройката и на конструктивната височина с 30 см. пречи на осветеността на избата, която с решение №1488/08.11.2011г. по в. гр. д.№1690/2011г. по описа на ОС-Пловдив е предоставена за реално ползване на ищцата, но по аргумент от чл. 113 от Наредба №7 от 22 декември 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони избите могат да бъдат неосветени – без прозорци. Поради това е прието, че засенчването на това помещение от гаража на ответниците не пречи на ищцата да го ползва по неговото предназначение (като изба).
Така постановеното от въззивния съд решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно.
При постановяване на въззивното решение не е обсъдено и преценено обстоятелството, че прозорецът на помещението, което към настоящия момент се обозначава като избено, е поставен още при построяването на сградата и помещението е ползвано като осветено от построяването на сградата до ремонта на гаража и по-специално не е обсъдено и преценено значението на това обстоятелство за начина на ползване на помещението. Неправилно е прието, че след като в чл. 113 от Наредба №7 от 22 декември 2003г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони избите могат да бъдат неосветени – без прозорци, то засенчването на такова помещение от гаража на ответниците не пречи на ищцата да го ползва според неговото предназначение (като изба).
Както беше посочено по-горе, собственикът, респ. лицето, на което едно помещение в съсобствена сграда е разпределено за ползване, има правото да ползва това помещение във вида му към момента на построяването на сградата, имайки при това и правомощието да го подобрява според личните си нужди, доколкото подобно преустройство не би противоречало на действащото обективно материално право. Установените в законодателството минимални изисквания, на които следва да отговаря едно избено помещение, не установяват забрана да бъдат поставяни прозорци при изграждането на такова помещение и същото да бъде ползвано при наличие на осветеност и възможност за пряко проветряване, Извършено от трето лице, различно от собственика, респ. от лицето, на което помещението е разпределено за ползване, въздействие, което променя вида на помещението по начин, препятстващ съществуващата преди това осветеност и възможност за пряко проветряване, представлява неоснователно въздействие по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като пречи на носителя на вещното право да ползва помещението според неговото предназначение.
Неправилен е и изводът на въззивния съд, че по делото не е доказано изградената от ответниците постройка да пречи на упражняването на правата върху приземието съобразно извършеното разпределение, както и на правото на собственост на жилището на първия етаж.
В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е взел предвид всички данни за релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели и по-специално показанията на св.И. К. в частта, в която същата е заявила пред съда, че след зазиждането на прозореца на изба №4 няма светлина, всичко в нея е мухлясало, вратата е надута и не може да се отваря и затваря. Свидетелката е заявила също така, че етажът на Е. е бил с изолация, която сега е разрушена при ремонта на гаража. Не е съобразено и казаното от св.И. П., че след зазиждането на прозореца на избата няма откъде да се проветри и винаги вътре има миризма на влага. Въз основа на тези показания следва да се приеме, че като последица от зазиждането на прозореца на избата същата не може да бъде използвана пълноценно по начина, по който е била използвана преди извършването на ремонта на гаража, като зазиждането е създало за ищцата неудобства във връзка с това ползване. Следва да се приеме за установен и фактът, че при извършването на ремонта на гаража е премахната поставената от ищцата топлоизолация на фасадата на сградата, като по делото не е установено след приключването на ремонта тази изолация да е била възстановена от ответниците, за което доказателствената тежест е тяхна. Показанията на св.М. К. за това обстоятелство не са категорични – свидетелката е заявила пред съда „мисля, че като влязох в гаража видях, че има изолация на стената. Възможно е да се заблуждавам“. От анализа на тези показания не може да се направи извод, че топлоизолацията е била възстановена.
По така изложените съображения следва да се приеме, че предявеният по реда на чл. 109 ЗС иск е основателен в частта, касаеща искането за премахване на ограждащата стена на сградата с идентификатор ..........по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1, застроена площ от 6 кв. м., която стена се намира откъм стената на жилищната сграда и за възстановяване на старото положение на постройката в частта откъм жилищната сграда, както и искането ответниците да бъдат осъдени да възстановят топлоизолацията и мазилката върху площ от 6 кв. м. на южната фасада на първи жилищен етаж, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...........по КККР на [населено място]. По отношение на тази ограждаща стена по делото е установено, че с преместването си създава пречки на ищцата да ползва предоставената за ползване изба според нейното предназначение и във вида, в който е била към момента на разпределянето на ползването. По отношение на останалите стени на постройката (гараж) по делото не е установено да създават пречки на ищцата да ползва пълноценно правото си на собственост върху съответната идеална част от дворното място, доколкото гаражът е построен в частта от дворното място, разпределена за ползване на ответниците.
С оглед изхода на спора в полза на Е. Д. Т. следва да бъде присъдена сумата от 2000лв., представляваща направените по делото разноски, а в полза на В. Д. С. и Е. Л. С. сумата от 100лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №180, постановено на 16.02.2022г. от Окръжен съд – Пловдив, VII състав по в. гр. д.№2959/2021г. в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд са отхвърлени като неоснователни предявените от Е. Д. Т. против В. Д. С. и Е. Л. С. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците да премахнат вътрешната ограждаща стена на сградата с идентификатор .............по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1, застроена площ от 6 кв. м., която стена се намира откъм стената на жилищната сграда, както и да възстановят топлоизолацията и мазилката върху площ от 6 кв. м. на южната фасада на първия жилищен етаж, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............по ККККР на [населено място] и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН [ЕГН] и Е. Л. С., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет. 2, по предявения от Е. Д. Т., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1 по реда на чл. 109 ЗС иск, да премахнат ограждащата стена на сградата с идентификатор ...........по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1, застроена площ от 6 кв. м., която стена се намира откъм стената на жилищната сграда и да възстановят старото положение на тази стена на постройката, както и да възстановят топлоизолацията и мазилката върху площ от 6 кв. м. на южната фасада на първия жилищен етаж, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........по ККККР на [населено място].
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №180, постановено на 16.02.2022г. от Окръжен съд – Пловдив, VII състав по в. гр. д.№2959/2021г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН [ЕГН] и Е. Л. С., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет. 2 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на Е. Д. Т., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1 сумата от 2000лв. (две хиляди лева), представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Е. Д. Т., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В. Д. С., ЕГН [ЕГН] и Е. Л. С., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет. 2 сумата от 100лв. (сто лева), представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: