Хулиганството е едно от разпространените и опасни престъпления против обществения ред и спокойствието на гражданите, съпроводено нерядко с извършването на други тежки престъпления. Затова борбата с него е една от важните задачи на съда, прокуратурата, органите на МВР и обществеността. През 1961 г. Пленумът на Върховният съд на НРБ е издал постановление, с което е обобщил практиката на съдилищата във връзка с тази престъпност. След издаването на това постановление настъпиха законодателни промени. През 1963 г. бе издаден Указът за борба с дребното хулиганство, а през 1968 г. новият Наказателен кодекс. Беше диференцирана наказателната отговорност за престъплението хулиганство. Подобрена е нормативната уредба.

По начало съдилищата всестранно и задълбочено изясняват обективните и субективните признаци на това престъпление, налагат справедливи наказания, изследват причините, които го пораждат.

Данните от обобщаване на съдебната практика по тези дела обаче показват, че съдилищата не във всички случаи разграничават хулиганството от другите престъпления, не изясняват достатъчно обстоятелствата, при които се извършват деянията, умисъла на виновния и мотивите за извършване на престъплението. Разнообразните форми, в които се проявява изпълнителното деяние на хулиганството, създават известни затруднения за съдилищата относно приложението на закона. З. П. на Върховния съд на НРБ счита за необходимо да обобщи практиката по тези дела и да даде указания по някои въпроси за подобряване дейността на съдилищата в борбата с тази престъпност.

I.

1. Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в социалистическата държава обществени отношения, основани на социалистическата нравственост и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.

2. Според разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия". Това показва, че престъплението не може да се осъществи чрез бездействие. "Непристойни действия" са онези, които са неприлични, безсрамни, които са израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и други скандализиращи обществото.

Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени и лични интереси или съществено засяга нормите на социалистическата нравственост.

Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността и правилата на социалистическото общество. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние.

Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени.

3. Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава всички признаци на състава. Престъплението по начало се осъществява при пряк умисъл. То може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл. Затова то може да се осъществи и при евентуален умисъл.

4. Хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни форми. С оглед на мотива за извършване на действието и целите, които преследва извършителят, може да се посочат примерно няколко групи хулигански действия:

Хулигански действия на обществени места (на улицата, на стадиона, в ресторанта и другаде). Те са свързани с посегателство върху интересите на много хора и могат да доведат до преустановяване на събрание, на увеселение, на театрални представления или кинопрожекции.

Хулигански действия, свързани с посегателство върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда.

Хулигански действия, насочени против социалистическия морал. Хулигански действия, свързани с повреда или унищожаване на държавно, обществено или лично имущество (повреда или унищожаване на телефонни автомати, счупване на прозорци или витрини, унищожаване на украси по повод празници, повреда на дървета в паркове и други).

Хулигански действия, които създават тревожна обстановка в държавни предприятия, учреждения или обществени организации (лъжлив сигнал за пожар или тежко престъпление), които могат да създадат смут в обществото, и други.

5. В съдебната практика съществува спор по въпроса, дали хулиганските действия трябва да бъдат извършени на публично място. Законът не е въздигнал и такъв признак на престъплението. Затова съдилищата правилно приемат, че е налице хулиганство и тогава, когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица.

6. От съществено значение е въпросът за разграничението на дребното хулиганство от престъплението хулиганство. Някои съдилища допускат грешки, като квалифицират дребното хулиганство, което е административно нарушение, като престъпление и, обратно - престъплението хулиганство като дребно хулиганство.

Разграничението се съдържа в обществената опасност на деянията, както и в посочените в разпоредбите на УБДX и НК признаци. Според чл. 1, ал. 2 УБДX дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността, или в скарване, сбиване, или други подобни действия, с които се нарушават общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК. От определението на закона се вижда, че проявите на дребното хулиганство са конкретизирани, макар и неизчерпателно, в три групи.

Законодателят е подчертал по-ниската обществена опасност на дребното хулиганство в сравнение с престъплението в някои изрази, залегнали в текстовете. Така напр. текстът за дребното хулиганство си служи с понятието "непристойна проява", а в чл. 325, ал. 2 НК е употребено понятието "непристойни действия".

В разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК са дадени в обобщен вид белезите, които характеризират обективния състав на престъплението. Чрез тях грубо се нарушава установеният ред и се изразява явно неуважение към обществото.

Разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко деяние, чрез обсъждане на обективните му признаци и степента на неговата обществена опасност.

7. В съдебната практика съществува спор дали с разпоредбата на чл. 325 НК е възприет принципът на поглъщане. За разлика от разпоредбата на чл. 283 НК (отменен) този принцип е изоставен. При наличие на идеална съвкупност, ако с деянието, сочещо престъплението хулиганство, са осъществени признаците на едно или няколко други престъпления, се прилага разпоредбата на чл. 23 НК. Съдът, след като определи наказание за всяко престъпление, налага най-тежкото от тях. Този принцип има само едно изключение, изрично предвидено в закона (случая на чл. 116, т. 10 НК).

II.

1. Пленумът констатира, че има случаи, при които някои съдилища отнасят хулиганските действия към квалифицирания състав, независимо че те съдържат обективните и субективните белези на основния състав. Практически основният състав е изоставен. Квалифицираният състав на престъплението хулиганство по чл. 325, ал. 2 НК се отличава от основния състав по признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-високата обществена опасност. 2. Чл. 325, ал. 2 НК съдържа три отделни хипотези: а) когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред;

б) когато деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или

в) когато се отличава с изключителна дързост.

Съпротива срещу органите на властта или представители на обществеността, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, има, когато извършителите не прекратяват действията въпреки намесата на тези органи. Съпротивата не може да се квалифицира като самостоятелно престъпление по чл. 269-271 НК, защото е възведена като елемент от квалифицирания състав на хулиганството. Ако обаче хулиганските действия са съпроводени с посегателство върху телесната неприкосновеност или честта и достойнството на тези органи, ще е налице съвкупност от престъпления наред с квалифицираното престъпление хулиганство.

Кои лица са "орган на власт" и "представител на обществеността", е посочено в чл. 93 НК. Съставът на чл. 325, ал. 2 НК изисква на тези органи да е оказана съпротива при изпълнение на задълженията им по опазване на обществения ред. Някои органи на властта, като органите на МВР, представителите на доброволните отряди на трудещите се и други, могат да встъпят в изпълнение на задълженията си по опазване на обществения ред по всяко време, когато това се налага.

Съдебната практика правилно е приемала, че деянието се характеризира с изключителен цинизъм, когато хулиганските действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите. Хулигански действия, отличаващи се с изключителен цинизъм, следва да се считат и развратни действия, извършени публично и създаващи възмущение сред обществото, с тях се нарушават правилата на приличие. Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление.

Необходимо е съдилищата да изследват фактическия състав на хулиганството, да посочват конкретни действия и съображения, които квалифицират деянието като престъпление по чл. 325, ал. 2 НК.

3. Разгледаните дела от съдилищата по чл. 325, ал. 3 НК са сравнително малко на брой. При квалифициране на престъпленията по тази алинея съдилищата следва да имат пред вид указанията, дадени от Пленума на Върховния съд на НРБ с Постановление № 2 от 1970 г. относно рецидивната престъпност. Хулиганство, представляващо "опасен рецидив", може да има само при условията на чл. 29, б. "б" и "в" НК.

III.

1. Наказанията, налагани от съдилищата, имат голямо значение за борбата против този род престъпления. Тя ще бъде резултатна само тогава, когато се спазват изискванията на закона за отчитане характера и степента на обществената опасност на престъплението, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, данните, характеризиращи личността на виновния.

Съдилищата по начало налагат справедливи наказания при точно и правилно отчитане обществената опасност на деянието и дееца, степента на вината му, при спазване изискванията на чл. 36 НК. В някои случаи обаче налагат наказания "поправителен труд" или прилагат разпоредбата на чл. 66 НК, въпреки че са извършени тежки хулигански престъпления, съпроводени понякога с жестоки побоища, стигащи до нанасяне на средни телесни повреди, за деяния отличаващи се с изключителен цинизъм или дързост или съпроводени със съпротива срещу органите, защищаващи обществения ред. Тези отклонения не съдействуват за ефикасна борба срещу хулиганската престъпност.

2. При разглеждане на делата по чл. 325, ал. 3 НК не винаги се използува възможността за налагане наказанието "задължително заселване". Това наказание е факултативно. То следва да се налага, когато се установи, че повишената обществена опасност на дееца и присъствието му в населеното място поставят под сериозна заплаха обществения ред и спокойствието на гражданите.

3. Пленумът на Върховния съд на НРБ констатира, че когато хулиганските престъпления се извършват от непълнолетни, съдилищата не винаги преценяват задълбочено дали хулиганската проява на непълнолетния не е извършена поради увлечение или лекомислие и не обсъждат дали спрямо тях не е достатъчно да се прилагат възпитателни мерки в съгласие с чл. 61 НК и чл. 29 ЗБППНМ. А съгласно чл. 61 НК и чл. 1, 29 и 40 ЗБППНМ по отношение на непълнолетните трябва да се прилагат предимно възпитателни мерки, като се предават на съд само за тежки престъпления.

IV.

Пленумът на Върховния съд на НРБ констатира, че съдилищата недостатъчно провеждат превантивна дейност срещу хулиганската престъпност.

Превантивната дейност трябва да се основава на пълно и всестранно разкриване причините и условията, способствуващи за извършване на хулигански престъпления. Тя трябва да се насочва към отстраняване причините за тези престъпления, към разширяване връзките с обществените организации, с ръководителите на колективите на предприятия, учреждения и други организации.

Практиката показва, че в много случаи хулигански престъпления се извършват от лица в пияно състояние, както и от такива с ниска култура и лошо възпитание. Това са основните причини за тези престъпления. Следователно съдилищата трябва да насочат превантивната си дейност против пиянството и другите причини, които ги пораждат. В съответствие с тази задача трябва да се привлече нашироко обществеността за разгръщане на ефикасна разяснителна и възпитателна дейност сред колективите на предприятия, учреждения и организации.

Пленумът на Върховния съд на НРБ счита, че Постановление № 3 от 25 май 1961 г. е издадено при действието на НК от 1951 г. и следва да се отмени.

С оглед на гореизложеното Пленумът на Върховния съд на НРБ

ПОСТАНОВИ

I. 1. Обект на престъплението хулиганство са установеният в страната ред и общественото спокойствие.

2. Основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия". Престъплението не може да се осъществи чрез бездействие.

С непристойните действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно неуважение към обществото. Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени.

3. Хулиганството е умишлено престъпление. То може да се осъществи с пряк или с евентуален умисъл.

4. Хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни форми.

5. Публичността не е задължителен елемент отсъства на престъплението.

6. Разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл. 325, ал. 1 НК. Дребното хулиганство е административно нарушение с по-ниска обществена опасност. Разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко деяние, на обективните му и субективни признаци с оглед на неговата обществена опасност.

7. Хулиганството може да се осъществи в реална или идеална съвкупност с едно или повече престъпления. Съдилищата трябва да разграничават другите престъпления по техните обективни и субективни признаци.

II. 1. Пленумът обръща внимание на съдилищата да разграничават квалифицирания състав по чл. 325, ал. 2 НК от основния състав по чл. 325, ал. 1 НК. Квалифицираният състав на престъплението се отличава от основния състав по признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-висока обществена опасност.

2. Орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по спазване на обществения ред, това са органите на МВР, органите на доброволните отряди на трудещите се и други лица, оправомощени по надлежния начин за опазване на обществения ред.

Съпротивата срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, е квалифициращ елемент на престъплението по чл. 325, ал. 2, пр. 1 НК и не представлява самостоятелно престъпление по смисъла на чл. 269 - 271 НК.

Хулиганството се отличава с изключителен цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли, характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко оскърбление.

Съдилищата трябва да посочват конкретните действия и да излагат съображения, които квалифицират деянието като престъпление по чл. 325, ал. 2 НК.

3. Хулиганство, представляващо "опасен рецидив", може да има само при условията на чл. 29, б. "б" и "в" НК.

III. 1. Пленумът обръща внимание на съдилищата да налагат справедливи наказания по делата за хулиганство, основани на правилното отчитане характера и степента на обществената опасност на деянието, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

2. При разглеждане на делата за престъпления по чл. 325, ал. 3 НК да се обсъжда възможността за налагане наказанието "задължително заселване".

3. Когато хулиганската проява на непълнолетен е извършена поради увлечение или лекомислие, спрямо него да се прилагат възпитателни мерки в съгласие с чл. 61 НК и чл. 29 ЗБППНМ. Непълнолетните да се предават на съд само за тежки случаи на хулиганство.

IV. Пленумът обръща внимание на съдилищата да разширят и подобрят превантивната дейност против хулиганската престъпност. Тя трябва да се основава на пълно и всестранно разкриване причините и условията, способствуващи за извършване на хулигански престъпления, на отстраняване тези причини и условия. За целта те трябва да разширят връзките с обществените организации, с ръководителите и колективите на предприятия, учреждения и организации.

Борбата срещу пиянството и другите причини, които пораждат тези престъпления, трябва да се счита като постоянна и неотклонна задача, като се привлича широко обществеността за ефикасна разяснителна и възпитателна дейност сред колективите и отделните граждани.

О. П. № 3 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ.