Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: М. М. Х. К. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 7000 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Гладстон 74 ЕООД, (погрешно в касационната жалба се сочи ООД), притежаващо [ЕИК], с адрес гр. Пловдив, [жк], комплекс ОАЗИС - 5, [улица], представлявано от управителя Г. У., подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 954/26.05.2022 г., постановено по адм. дело № 415/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-16001621002895-091-001/15.11.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 35/25.01.2022 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че ревизионният акт е напълно лишен от мотиви и разпоредителна част, което не е съобразено от съда. На следващо място, аргументира се незаконосъобразност на акта поради допуснати грешки в него относно ревизирания период и наименованието на дружеството. Според касатора ревизионният доклад не е бил връчен на задълженото лице. Счита, че съдът не е извършил дължимия анализ дали са налице всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството по чл. 177 от ЗДДС, като аргументира добросъвестност на управителя. В тази връзка сочи, че Гладстон 74 ЕООД е без неплатени данъчни задължения. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго по съществото на спора, с което процесният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски.

О. Д. на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва чрез пълномощника юрк. Цв. Дамянова в подаден писмен отговор, основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспорваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е бил РА № Р-16001621002895-091-001/15.11.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден в Решение № 35/25.01.2022 г. на ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Гладстон 74 ЕООД по реда на чл. 177 от ЗДДС за невнесен от Е. И. 2014 ЕООД данък в размер на 61 125,44 лв. главница и 13 014,92 лв. лихви за забава. В хода на ревизионното производство е установено, че основната дейност на Гладстон 74 ЕООД е свързана със строителство на жилищни и нежилищни сгради. Дружеството е получател по фактури, издадени от Е. И. 2014 ЕООД по сключени договори с предмет СМР и стоки. През периода 01.05.2019 г. 31.10.2019 г., попадащ в рамките на ревизията с обхват 01.05.2019 г. 30.11.2019 г., Е. И. 2014 ЕООД е издало към Гладстон 74 ЕООД, 27 броя фактури (л. 75 76) с предмет аванс и различни СМР. Всички фактури са включени от ревизираното дружество в дневниците за покупките и справки-декларациите по ЗДДС за съответните данъчни периоди и е упражнено право на данъчен кредит, възлизащ на общо 130 594,99 лева. Доставките са платени от Гладстон 74 ЕООД. Фактурите са включени в дневниците за продажбите от Е. И. 2014 ЕООД, като ДДС в размер на 61 125,44 лв. не е ефективно внесен в бюджета. Установено е, че едноличен собственик на капитала и управител и на двете дружества е едно и също лице Г. У., поради което е презумирано знание, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика Е. И. 2014 ЕООД. Въз основа на тези фактически констатации данъчните органи са констатирали изпълнението на фактическият състав по чл. 177, ал. 2 във вр. с ал. 1, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за законосъобразност на ревизионния акт, като е отхвърлил жалбата на дружеството. След извършен обстоен анализ, съдът е преценил, че са налице всички нормативно предвидени предпоставки по чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за правомерното ангажиране отговорността на Гладстон 74 ЕООД за невнесения от Е. И. 2014 ЕООД данък. Прието е за безспорно регистрирането по ЗДДС на ревизираното дружество към момента на ревизията, получател по фактури, издадени от Е. И. 2014 ЕООД, като дружеството е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, пряко свързан с доставките, по отношение на които доставчикът не е внесъл данък. С оглед установената свързаност между двете дружества по смисъла на 1, т. 3, б. г, д и м от ДР на ДОПК, съдът е обосновал извод за наличие на знание, че данъкът няма да бъде внесен, разглеждайки ревизионният акт като законосъобразен.

Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи.

Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения при издаване на ревизионния акт. На първо място, липсва нарушение на правото на защита, за което се твърди, че РД не е връчен. Видно от административната преписка (л. 80), документът е връчен електронно чрез e-mail на 21.10.2021 г., като електронната препратка към съобщението за връчване е активирана на същата дата (л. 83). С оглед това дружеството не е било лишено от възможност да подаде възражение. Второ, неоснователни са и оплакванията по отношение на допуснати нарушения във връзка със самия ревизионен акт. Противно на твърденията на касатора, актът съдържа разпоредителна част (л. 42), като изрично е посочено, че задълженията се установяват по отношение на Гладстон 74 ЕООД, т. е. не е допусната грешка спрямо адресата на акта. Не е налице и неправилно посочване на ревизирания период, тъй като посочената дата 15.11.2021 г., касае момента, към който приходните органи са изчислили размера на лихвите за забава, която дата е и датата на издаване на самия ревизионен акт. Неоснователно се твърди също, че ревизионният акт е издаден в нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК при пълна липса на мотиви. Трайно е разбирането, обосновано в съдебната практика, според което ревизионният доклад, на основание чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от ревизионния акт и по съществото си съставлява мотивите на последния.

Неоснователно се сочи, че административният съд не е изложил мотиви относно материалната законосъобразност на ревизионния акт. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като решаващата инстанция е извършила задълбочен анализ на относимата правна уредба и е обсъдила всички нормативно изискуеми предпоставки, обуславящи правомерното приложение на чл. 177 от ЗДДС, като настоящият състав споделя мотивите ѝ, към които препраща на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. В случая отговорността на Гладстон 74 ЕООД е ангажирана на основание чл. 177, ал. 2, предложение първо във вр. с ал. 1 от ЗДДС, съгласно които регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, когато регистрираното лице е знаело, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Спорният пред настоящата инстанция въпрос касае наличието на знание. Знанието в случая е мотивирано от страна на приходните органи с констатирана свързаност между Гладстон 74 ЕООД и Е. И. 2014 ЕООД. Установено е, че двете дружества са свързани лица по смисъла на 1, т. 3, б. г, д и м от ДР на ДОПК, което не е спорно по делото. При положение че двете дружества имат един и същ управител и едноличен собственик на капитала, който именно е сключил договорите, във връзка с които са издадени и процесните фактури, и е представлявал и ръководил дейността им, правилно съдът е счел, че знанието за невнасяне на данъкът, е доказано. Неоснователно касаторът твърди добросъвестност с липса на задължения на ревизираното дружество, което обстоятелство е неотносимо към фактическия състав, предвиден в чл. 177, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Неотносим спрямо процесния случай е доводът, че сделките между двете дружества са сключвани след извършване на пазарни оценки, тъй като това обстоятелство е относимо към хипотезата на чл. 177, ал. 2, предложение второ във вр. с ал. 3, т. 2, предложение трето от ЗДДС, какъвто не е настоящият случай.

С оглед изложеното до момента следва извод, че решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата против процесния ревизионен акт, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

По разноските: При този резултат по спора и навременно заявената претенция за разноски, в полза на ответника по касация се следват суми за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 6 581 лв., на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 954/26.05.2022 г., постановено по адм. дело № 415/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Гладстон 74 ЕООД, с [ЕИК], с адрес гр. Пловдив [жк], комплекс ОАЗИС - 5, [улица], представлявано от управителя Г. У., да заплати в полза на Националната агенция за приходите сума в размер на 6 581 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ