Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: М. З. Б. Л. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията М. З. по административно дело № 7052 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на Фина - Ц ЕООД, [ЕИК] със съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. П., против Решение №2630/19.04.2022 г. на Административен съд - София - град (АССГ), постановено по адм. д. №47/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) №Р-22220219001559-091-001/24.04.2020 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената му част с Решение №1585/16.10.2020 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 14 457.96 лв.

С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, касаторът претендира отмяна на първоистационното решение. В открито съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от адв. Б., който заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея основания и иска присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. А. и заявява искане за потвърждаване първоинстанционното решение, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 49 289.80 лв. и за намаляване на адвокатското възнаграждение на противната страна поради прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

Правилно е приел АССГ, че оспорването на РА е допустимо, както и че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите в ревизионното производство, възложено също от компетентен орган. Обосновал е извод за неговата материална законосъобразност.

С РА в оспорената му част са установени на ревизираното дружество Фина Ц ЕООД задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 1 357 857.69 лв. и съответните лихви за забава към датата на акта в резултат на увеличение на счетоводния финансовия резултат (СФР) на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО с 14 372 253.33 лв. Съдът е приел за установени следните факти:

По кредита на сметка 499-2 Други кредитори във валута дружеството е осчетоводило получени средства от собственика на капитала в размер на 59 652 815 лв. (30 500 000 евро), които са преведени по разплащателната му сметка в евро на 06.01.2012 г. 17 500 000 евро и на 12.01.2012 г. 13 000 000 евро. Към 31.12.2017 г. сметката е с кредитно салдо 14 372 253.33 лв. (7 348 480.94 евро). Констатациите са потвърдени от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ).

Тезата на жалбоподателя, застъпена и в касационната му жалба, е, че процесните суми представляват допълнителни парични вноски по реда на чл. 134 от Търговския закон (ТЗ). Не е представено от него в производството пред АССГ решение на едноличния собственик на капитала по чл. 134, ал. 1 ТЗ.

Наличието на задължение на дружеството към едноличния собственик на капитала към 31.12.2017 г. в размер на 14 372 253.33 лв. не е спорно. Спорът между страните е относно предпоставките, регламентирани в чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО, за увеличение на СФР за 2017 г. с 14 372 253.33 лв.

Приходните органи са се позовали на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО в редакцията му към 2012 г. (ДВ, бр. 110/2007 г.), според който при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която задълженията са погасени по давност, но не повече от 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо.

Както твърди касаторът, съгласно чл. 134, ал. 1 ТЗ допълнителните парични вноски, които съдружниците (едноличният собственик на капитала) правят с цел покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства, са за определен срок. Това обстоятелство, както и възможността за допълнителните парични вноски да се уговори, че дружеството ще плаща лихви, според чл. 134, ал. 3 ТЗ, показват, че тези парични вноски подлежат на връщане и представляват особена форма на кредитиране на дружеството. С внасянето им дружеството става длъжник на съдружника - вносител, а последният е кредитор на дружеството за вземането му в размера на същата вноска.

С решението по чл. 143, ал. 1 ТЗ се определят размер на вноската, срок за внасянето и срок за връщането й, дължимост или недължимост на лихви. При липсата на доказателства за срока на връщане законосъобразен е изводът на приходните органи и на съда, че същата е предоставена без определен срок, а при липсата на срок, с изтичането на който вземането на кредитора става изискуемо, на основание чл. 114, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) давността започва да тече от деня, в който то е възникнало.

В настоящото касационно производство са представени от жалбоподателя и приети по делото писмени доказателства, описани в молба от 14.03.2023 г. Същите са допустими с оглед свързаността им с касационните основания на основание чл. 219 АПК. Сред тях е и решение на едноличния собственик на капитала на Фина - Ц ЕООД от 05.01.2012 г. за допълнителна парична вноска в размер на 30 500 000 евро (59 652 815 лв.), която следва да бъде направена в срок до 10 дни от датата на решението и да бъде върната в срок до 12 месеца, считано от датата на извършването й. Това писмено доказателство установява факти, които не са били установени от първостепенния съд, и с оглед забраната в чл. 220 АПК не могат да бъдат установени от касационната инстанция.

Поради това настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който да обсъди новопредставените от касатора писмени доказателства и да прецени тяхната относимост на спора. Следва да се посочи, че представените от ответника по касация баланс, отчет за собствения капитал, отчет на паричните потоци по прекия метод и отчет за приходите и разходите на Фина - Ц ЕООД за 2016 г. са представени и приети от АССГ. Същите се намират на л. 321 и л. 322, противно на твърденията на страната.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и по исканията на страните за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №2630/19.04.2022 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. №47/2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА