Р Е Ш Е Н И Е

№ 160

гр. София, 08.12.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Р.

ЧЛЕНОВЕ: Х. М.

К. Ш.

при участието на секретаря Е. М. и прокурора от ВКП Т. К. изслуша докладваното от съдия Х. М. н. д. № 798/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод касационен протест, подаден от прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас срещу въззивно решение № 41/19.05.2022 г., постановено по в. н.о. х.д. № 71/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. В протеста се изразява недоволство от размера на наложеното на подсъдимия наказание, като с подробни доводи се обосновава наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.

Постъпила е и касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Д. Я., с която се иска да бъде изменено въззивното решение, като от определеното наказание лишаване от свобода се приспадне задържането на подсъдимия в Руската федерация по повод изпълнение на искането за екстрадирането му, с оглед провеждане на наказателното производство по настоящото дело.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа касационния протест на АП - Бургас и пледира за уважаването му по изложените в него доводи.

Защитникът поддържа касационната жалба и пледира за нейното уважаване и отхвърляне на касационния протест като неоснователен.

Подсъдимият Д. Я. поддържа жалбата си и моли да бъде уважена.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 39/13.12.2021 г., постановена по н. о.х. д. № 1201/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, подсъдимият Д. Я. е признат за виновен в това, че на 27.07.2019 г., в [населено място],[жк], ул. Въстаническа“ № 57, в заложна къща „Ш.“, в съучастие като съизвършител с молдовския гражданин К. Т., отнел чужди движими вещи – златни накити, на обща стойност 46 835 лева, от владението на М. Ш., касиер в заложната къща, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е в големи размери, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.1, вр. с чл. 198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 58а, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.

С присъдата на основание чл. 59, ал.1 от НК от наказанието е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение, взета по реда на чл. 64, ал.2 от НПК, считано от 13.01.2021 г. до влизане на присъдата в сила.

Първоинстанционната присъда е протестирана от ОП – Бургас с доводи за несправедливост на наложеното наказание, като е направено искане за неговото увеличаване. Обжалвана е и от подсъдимия с искане за намаляване на размера на определената санкция и зачитане на задържането на Я. по екстрадиционното производство.

По протеста и жалбата е образувано въззивно производство в АС – Бургас. С въззивно решение № 41/19.05.2022 г., постановено по в. н.о. х. № 71/2022 г. по описа на същия съд, първоинстанционната присъда е изменена, като е намален размерът на наказанието лишаване от свобода от пет години на четири години, а в останалата й част е потвърдена.

Касационните жалба и протест, подадени срещу въззивното решение, предмет на настоящата проверка, са допустими, тъй като са депозирани в законоустановения срок, от страни, които имат право на това и срещу съдебен акт от вида на посочените в разпоредбата на чл. 346, т.1 от НПК.

По касационния протест

Представителят на държавното обвинение е останал недоволен от размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като намира същото за явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, както и на установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В подкрепа на така заявеното касационно основание прокурорът сочи, че въззивната инстанция не е отчела високата степен на обществена опасност на престъплението „грабеж“, както и тази на конкретно осъщественото престъпно деяние. Последната се обуславяла от няколко обстоятелства: публичното място, на което е извършен грабежа - в търговски обект; времето на извършване - в светлата част на денонощието, сочещо на хладнокръвност на дееца; използваните от извършителите кабелни връзки тип „миши опашки“, за да сломят съпротивата на служителката, индиция за предварителната им подготовка; причинените на служителката телесни увреждания, както и уплаха и стрес; използваните от извършителите ръкавици, шапка и очила, с цел да предотвратят лицевата им идентификация; стреса, причинен на случайно влязла в заложната къща по време на грабежа клиентка; стойността на отнетите вещи значително надхвърляща критериите за „големи размери“ – с над 7 635 лева. Според прокурора въззивният съд надценил чистото съдебно минало и младата възраст на дееца, а не отчел обстоятелството, че престъпната си дейност е започнал с тежко умишлено престъпление, осъществено хладнокръвно и решително. При това положение прокурорът претендира за увеличаване на размера на наложеното наказание на тринадесет години, което да бъде редуцирано в съответствие с разпоредбата на чл. 58а от НК на осем години и шест месеца.

Настоящият съдебен състав не намира за основателни доводите, изложени в касационния протест, поради което същият следва да бъде оставен без уважение.

На първо място следва да се отбележи, че съдебното производство по делото е протекло по реда на глава ХХVІІ на НК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция“. Подсъдимият Я. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразявайки съгласие да не се събират доказателства за тях. Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК, първостепенният съд е определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода при отчитане на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като е счел за справедлива санкция в размер на седем години и шест месеца лишаване от свобода, която е редуцирал на основание чл. 58а, ал.1 от НК с една втора до размера от пет години лишаване от свобода.

Въззивната инстанция на свой ред е възприела доводите на първостепенния съд, за това, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива отчел младата възраст на дееца, необремененото му съдебно минало и отсъствието на други криминални прояви, добрите му характеристични данни и факта, че е студент. Анализирайки посочените обстоятелства контролираният съд е преценил правилно, че престъпната проява е инцидентна в живота на подсъдимия и че те не го характеризират като личност с висока степен на обществена опасност. Едновременно с това правилно въззивният съд е приел, че конкретната престъпна проява не се отличава от други от същия вид, толкова съществено, че да води до заключението, че е с по - висока обществена опасност, изискваща и по - строго санкциониране на дееца. Настоящият съдебен състав изцяло възприема доводите на проверявания съд за това, че фактите, които сочи прокурорът, включително и в касационния протест, свързани с подготовката на престъплението, с начина, механизма и времето на неговото извършване, мерките, взети от извършителите да не бъдат идентифицирани, не са от такова естество, че да налагат извод за изключителност на престъпната проява. Набавянето на маски, ръкавици, очила и „миши опашки“, не изискват големи усилия, а в конкретния случай не са и помогнали съществено на извършилите, тъй като въпреки „добрата“ им подготовка, те са оставили множество биологични следи на местопрестъплението, дали възможност за извършване на експертни изследвания, довели впоследствие до категоричното им идентифициране. Употребената от извършителите сила, за да сломят съпротивата на служителката на заложна къща, при която на същата са причинени физически увреждания от категорията на леките телесни повреди /кръвонасядания по устата, шията, гривнените стави и глезените/ в резултат на притискането й към пода и връзването й с „миши опашки“, не надхвърля по своя интензитет необходимото, за да се квалифицира деянието като грабеж. В рамките на обичайното за подобна престъпна проява са и изпитаните от пострадалата уплаха и стрес. Стойността на отнетите вещи също не надхвърля значително сумата, която е необходима, за да се квалифицира деянието като грабеж в „големи размери“. Неоснователно е твърдението на прокурора, че въззивната инстанция не е отчела обстоятелството, че деянието е извършено на публично място, в светлата част на денонощието и че на същото е станало очевидец и друго лице – клиент, влязъл в заложната къща по време на грабежа. Посочените факти са отчетени и от двете предходни съдебни инстанции като отегчаващи отговорността обстоятелства и именно те са им дали основание да не наложат наказание в минималния размер, предвиден за съответното престъпление. Определяйки санкцията при отчитане на значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, свързани най - вече с личността на подсъдимия, контролираният съд не е допуснал нарушение от категорията на посочените в чл. 348, ал.5, т. 1, вр. с ал.1, т. 3 от НПК. Не е налице визираната в тази разпоредба диспропорция, поради което не се налага наказанието да бъде коригирано в исканата от прокурора посока.

По касационната жалба на подсъдимия

Подсъдимият аргументира твърдението си за допуснато нарушение на закона, с довода, че въззивният съд неправилно е отказал с въззивното решение да приспадне от размера на наложеното наказание лишаване от свобода, времето, през което е бил задържан в Руската федерация, по повод направеното искане за екстрадирането му в Р. Б.

При извършената касационна проверка на обжалваното въззивно решение се констатира основателност на оплакването на касатора.

Въззивната инстанция е отказала да уважи искането на подсъдимия в посочения смисъл с мотива, че задържането му в чуждата държава не било мярка за процесуална принуда, а средство за реализиране на института на екстрадицията и поради това не следва да бъде приспадано. Контролираният съд в подкрепа на това свое решение се е позовал на т. 3. 3 от ТР № 1/2002 г. по н. д. №2/2002 г. на ВКС, ОСНК, според която задържането на лицето от органите на чужда държава не е мярка за процесуална принуда, а средство за изпълнение на института на екстрадицията, поради което времето на задържането в производството по екстрадиране не се взема предвид при отчитане на сроковете по чл. 152, ал.4 от НПК /отм./. В действащата към настоящия момент норма на чл. 63, ал. 4 от НПК са предвидени максималните срокове за задържане на обвиняемо лице на досъдебната фаза, в зависимост от вида на обвинението, повдигнато срещу него. Тези срокове от една страна имат за цел да дисциплинират разследващите органи, като ги мотивират да ускорят осъществяването на процесуално - следствени действия с участието на задържания обвиняем, както и на цялото разследване. От друга страна имат и правозащитна цел – провеждане на досъдебното производство в разумен период от време, за да не търпи задържаното лице прекомерна принуда. Постигането на тези цели би било затруднено, ако обвиняемият не е на разположение на органите на разследването, докато е задържан в друга държава в изпълнение на искането за екстрадирането му. Поради това ВКС в ТР № 1/2002 г. на ВКС е приел, че задържането на лицето от чужда държава не следва да се включва в срока по чл. 152, ал.4 от НПК /отм./. Това тълкувателно решение обаче няма отношение към тълкуването и приложението на нормата на чл. 59 от НК. Въззивната инстанция не е съобразила и че същата е изменена с ЗИДНК / ДВ, бр. 27/10.04.2009 г./. Съгласно настоящата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК, времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада от наказанието лишаване от свобода или пробацията. В нормата на чл. 59, ал. 2 от НК е посочено какво следва да се има предвид под задържане, освен мярката за неотклонение задържане под стража, а именно – всяко друго задържане по реда на НПК, ЗМВР или друг закон, свързан с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието. Такъв друг закон е Законът за екстрадицията и европейската заповед за арест, приет с оглед ратифицирането на Европейската конвенция за екстрадиция от Р. Б. В разпоредбата на чл. 16 от ЕКЕ е предвидено задържането на лицето с цел провеждане на екстрадиционното производство до предаването му на молещата държава. В разпоредбата на чл. 25 от ЕКЕ е разяснено, че за целите на конвенцията изразът „мярка за неотклонение“ означава всяка мярка, предвиждаща лишаване от свобода, издадена от наказателен съд, в допълнение или заместваща присъда за лишаване от свобода. Това е съобразено от българския законодател, който в посочената разпоредба на чл. 59, ал. 2 от НК, е предвидил да бъде приспаднато от наказанието лишаване от свобода всякакъв вид предварително задържане на обвиняемия/подсъдимия, свързано по някакъв начин с престъплението, за което е наказан. Логично такова се явява задържането на лицето с цел провеждане на екстрадиционното производство в чуждата държава и предаването му на българските власти за провеждане на наказателно производство за това / същото/ престъпление.

Видно от материалите по делото /посочени и във възз. реш./ по отношение на обв. Я. е издадено Постановление на ОП – Бургас от 28.08.2019 г. за задържането му за 72 часа, с цел провеждане на наказателното производство за престъплението по настоящото дело. Обвиняемият не е открит на територията на Р. Б. и това е наложило обявяването му за международно издирване с бюлетина на Интерпол. На 22.01.2020 г. в ОП – Бургас е получен факс с рег. № А – 2115/22.01.2020 г. на ДМОС до ВКП, отдел „Международен“, от който е видно, че обв. Д. Я. е задържан на 21.01.2020 г., на летище „Шереметиево“, в гр. Москва, столица на Руската федерация. На 13.01.2021 г. обвиняемият е доведен в Р. Б. и предаден на българските власти. С определение № 4/16.01.2021 г., постановено по н. ч. д. № 39/2021 г. по описа на ОС – Бургас, на основание чл. 64 от НПК по отношение на обв. Я. е взета мярка за неотклонение задържане под стража.

Изложената фактология налага извода, че обв. Я. е бил задържан в чуждата държава – Руската федерация, по повод искането за екстрадирането му в Р. Б. с оглед провеждането на наказателното производство по настоящото дело. Това обуславя задължението на съда, съобразно нормата на чл. 59, ал. 2, вр. с ал.1 от НК, да приспадне от наложеното му наказание лишаване от свобода, времето от задържането му в Руската федерация на 21.01.2020 г. до привеждането му в Р. Б. на 13.01.2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 417 от НПК, когато съдът пропусне да приложи чл. 59 от НК това следва да бъде направено от прокурора с постановление. Доколкото въззивният съд не е пропуснал да приложи нормата на чл. 59 от НК, а незаконосъобразно е отказал да зачете задържането на подсъдимия по повод екстрадиционното производство, настоящият съдебен състав намира, че няма пречка да измени въззивното решение, като приспадне от определеното на подсъдимия наказание четири години лишаване от свобода времето от неговото задържане в Руската федерация до предаването му на компетентните български власти.

С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 41/19.05.2022 г., постановено по в. н.о. х.д. № 71/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, като приспада от наложеното на подсъдимия Д. Я. наказание от четири години лишаване от свобода времето на неговото задържане в Руската федерация в изпълнение на искането за екстрадицията му до предаването му на компетентните български власти, считано от 21.01.2020 г. до 13.01.2021 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на прокурора на основание чл. 354, ал. 6 от НПК.

Да се извърши превод на настоящото решение на руски език и да се изпрати на подсъдимия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.