Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 7523 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на М. Д., действаща чрез пълномощника адвокат П. И., срещу решение № 3751 от 07.06.2022 г., постановено по административно дело № 3445/2021 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на Делева срещу решение № 1040-21-253 от 05.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – София-град, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № 212-00-9784-4 от 14.01.2021 г. на длъжностно лице по осигуряването за безработица; 2) осъдена жалбоподателката да заплати на ТП на НОИ – София-град сумата от 150 лв. разноски в производството.

По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, и решаване на спора по същество чрез отмяна като незаконосъобразно на потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ – София-град. В условията на евентуалност, ако се констатират съществени процесуални нарушения, се иска връщане на делото на АССГ за ново разглеждане от друг състав, комуто да бъдат дадени задължителни указания за събиране на исканите от страната доказателства. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – София-град, действащ чрез пълномощника Е. В. (лице с юридическо образование и правоспособност), в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да се отхвърли, излага съображения, че атакуваният с нея съдебен акт е правилен и моли да бъде оставен в сила, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с искане да бъде редуцирано до минималния размер.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е решение № 1040-21-253/05.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е отхвърлена жалбата на Делева против разпореждане № 212-00-9784-4 от 14.01.2021 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 във връзка с чл. 114 ал. 1 от КСО е разпоредено на жалбоподателката да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 03.07.2020 г. до 30.09.2020 г. в размер на 1 385.08 лв. главница и 47.26 лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

По делото е установено, че със заявление на 13.07.2020 г. М. Д. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО. Към заявлението е представена заповед от 03.07.2020 г., издадена от осигурител „Теси“ ООД за прекратяване на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), считано от същата дата, на трудовото й правоотношение между дружеството и Делева. При преценка на правото на ПОБ на жалбоподателката е установено че в Регистъра на трудовите договори (РТД) от осигурител „Акаунтинг енд лигъл хаус“ ЕООД на 26.02.2018 г. е подадена информация по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ за сключен на 23.02.2018 г. трудов договор, като липсва информация за прекратяването му, а в регистъра на осигурените лица (РОЛ) от последното споменато дружество са подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 23.02.2018 г. до 31.12.2019 г. Предвид подаденото от Делева заявление в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“) за прекратяване на сключения на 23.02.2018 г. трудов договор с „Акаунтинг енд лигъл хаус“ ЕООД и подадената от този осигурител информация по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО до 31.12.2019 г. вкл., длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО е приело, че жалбоподателката отговаря на условията по чл. 54а от КСО, поради което и на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО с разпореждане № 212-00-9784-1 от 28.07.2020 г. на Делева е било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 03.07.2020 г. до 02.03.2021 г. в размер на 22.34 лв. дневно, като общата сума на изплатените й обезщетения за периода от началната дата до 30.09.2020 г. е 1 385.08 лв.

При проверка на контролна информация в информационната система на НОИ през октомври 2020 г. е констатирано, че на 10.09.2020 г. от „Акаунтинг енд лигъл хаус“ ЕООД е подадена информация за прекратяване на сключения на 23.02.2018 г. с Делева трудов договор, считано от 01.09.2020 г. Поради несъответствието в датата на прекратяване на трудовия договор – 01.09.2020 г., и подадената информация по чл. 5, ал. 4 от КСО до 31.12.2019 г. вкл. е потърсено съдействие на ИА „ГИТ“ за извършване на проверка в осигурителя, в хода на която последният е представил за Делева двустранно подписан трудов договор от 23.02.2018 г., молба от лицето за ползване на неплатен отпуск в размер на 167 дни за 2020 г., считано от 02.01.2020 г. до 31.08.2020 г., заповед, с която е разрешено ползването на неплатен отпуск за периода, молба от лицето за прекратяване на трудовия договор, считано от 01.09.2020 г., и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.09.2020 г.

Предвид гореизложеното ръководителят на осигуряването за безработица е стигнал до извод, че към 03.07.2020 г. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение с „Теси“ ООД, Делева не е отговаряла на условията на чл. 54а от КСО и няма право на парично обезщетение за безработица, поради което и на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО с разпореждане № 212-00-9784-2 от 05.01.2021 г. е отменил разпореждане № 212-00-9784-1 от 14.01.2021 г., с което й е било отпуснато ПОБ, и с разпореждане № 212-00-9784-3 от 05.01.2021 г. е отказал отпускането на ПОБ.

Издадените на 05.01.2021 г. разпореждания не са обжалвани от Делева и са влезли в сила. Последвало е издаване на 14.01.2021 г. на процесното разпореждане от ръководителя на осигуряването за безработица за възстановяване на полученото ПОБ с лихвата по чл. 113 от КСО, против което е подадена жалба от Делева, която с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 05.03.2021 г. директорът на ТП на НОИ – София-град не я е уважил, като е възприел и доразвил аргументите на долустоящия осигурителен орган, а отговаряйки на жалбоподателовите възражения, е посочил и, че при извършена повторна проверка в Регистъра на осигурените лица е констатирано, че на 29.10.2020 г. от „Акаунтинг енд лигъл хаус“ ЕООД за жалбоподателката е подадена информация по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 01.03.2020 г. вкл. като за лице, ползващо неплатен отпуск.

За да отхвърли сезиралата го жалба срещу решението на ръководителя на столичното ТП на НОИ първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че оспореният с нея административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е анализирал писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в хода на съдебното производство, назначил е съдебно-графологична експертиза, от компетентно изготвеното заключение по която е установил автентичността на относими за изхода на спора документи, вкл. и на молба за неплатен отпуск от 02.01.2020 г. и молба за освобождаване от 31.08.2020 г., подписани от Делева. По основният спорен между страните е приел, че в периода януари – август 2020 г. Делева се е намирала в трудово правоотношение с „Акаунтинг енд лигъл хаус“ ЕООД, поради което не е отговаряла на изискванията на чл. 54а от КСО за отпускане на ПОБ, а доколкото е съзнавала този факт и въпреки това е подала заявление за отпускане на ПОБ, тя е действала недобросъвестно.

Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна.

Решението на Административен съд – София-град, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 тя препраща към мотивите на АССГ. Проверяваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, като убедително са опровергани поддържаните и пред настоящата инстанция доводи за незаконосъобразност на процесните административни решение и разпореждане.

Касаторовите възражения са неоснователни.

Съществено е да се отбележи, че към заявената от Делева дата на прекратяване на правоотношението с „Теси“ ООД – 03.07.2020 г., не е имало прекратяване на трудовото й правоотношение с друг осигурител – „Акаунтинг енд лигъл хаус“ ЕООД, което е основният правно релевантен факт в случая. Релевантен досежно правото на парично обезщетение в случая е моментът на прекратяване на трудовото правоотношение, а не дали е упражнявана трудова дейност от работника. Периодът на неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж, е основание за прекъсване на осигуряването, а не за прекратяването му. След като Делева е сезирала инспекцията по труда при упражнено вече право на ПОБ, е била наясно, че правоотношението й с „Акаунтинг енд лигъл хаус“ ЕООД не е било прекратено и тя не отговаря на изискванията на чл. 54а от КСО за отпускане на ПОБ, което налага извод за нейната недобросъвестност при неоснователното получаване на отпуснатото й парично обезщетение за безработица, което е обусловило и приложното поле на чл. 114, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 54ж, ал. 3 от КСО. Индиция в насока, че се е целяло продължаването на изплащането на ПОБ е и това, че Делева не е уведомила за настъпилото на 01.09.2020 г. прекратяване на трудовия й договор с „Акаунтинг енд лигъл хаус“ ЕООД, а това е установено при извършена от длъжностно лице контролна проверка през октомври 2020 г.

Неоснователни са и твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неуважаване на доказателствените искания за представяне в оригинал на цялото трудово досие, назначаване на допълнителна задача на вещото лице и разпит на свидетел. Съдът правилно е отхвърлил тези искания, доколкото събирането на доказателства за изясняване на обстоятелства относно ползвания неплатен отпуск предвид установеното по-горе е ирелевантно за изхода на спора. КСО е специален закон спрямо АПК досежно осигурителните правоотношения и по отношение на тях се прилага предвидената в него процедура, а не общите правила на АПК, поради което правото на защита на Делева не е нарушено и тя е имал възможност да го упражни в пълен обем както в административното производство по чл. 117 от КСО, така и в съдебното производство по чл. 118 от КСО. При воденето на първоинстанционния съдебен процес, както и при издаването на обсъжданите административни актове не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са попречили на адресата на актовете да се защити, да са повлияли върху съдържанието на волеизявлението на административните органи и да са обусловили материалноправна незаконосъобразност на актовете, която необосновано да е игнорирана от съда и това да е станало поради допуснати от него съществени процесуални нарушения.

За пълнота следва да се отбележи и, че по делото не е спорно, че обсъжданото парично обезщетение за безработица е било получено от Делева, като няма спор и досежно изчисленията по отношение размера на главницата и лихвата.

С оглед на това, като е приел, че процесните административни актове са законосъобразни и е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

Предвид неоснователността на главните искания на касационната жалбоподателка не следва да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените в хода на съдебното производство пред двете инстанции деловодни разноски.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, М. Д. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ – София-град съдебни разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3751 от 07.06.2022 г., постановено по административно дело № 3445/2021 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА М. Д., [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], Столична община, [улица], да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София-град, адрес: гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 62-64, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за осъществената защита от юрисконсулт в касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА