Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 7667 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на "Промстрой“ ООД , със седалище и адрес на управление в гр. Камено чрез адв. А., против Решение № 738 от 02.06.2022г. по адм. д. № 158/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалба срещу Решение № 1040-02-3/04.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас. С последното е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания с №ЗД-1-02-01042404/02.12.2021 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Бургас.

Изложени са доводи за неправилно и необосновано решение, доколкото същото е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е потвърдил изводите в оспорения административен акт, че К. С., назначена на длъжност Директор връзки с обществеността в дружеството, не е упражнявала трудова дейност, поради което не са възникнали осигурителни права по чл. 10, ал. 1 от КСО. Административният съд неправилно се бил произнесъл по валидността на трудовото правоотношение на лицето. Законът не поставял условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по ТПО. Сочи, че е осигурено лице по см. на пар.1,ал.1,т.3 от ДР на КСО по време на ползване на отпуск за бременност и раждане и платен отпуск за отглеждане на малко дете, разрешен му на осн. чл.164 от КТ от работодателя. Касаторът моли да се отмени решението на съда, както и незаконосъобразния административния акт.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Бургас в писмено становище, представляващо отговор по касационната жалба., в което оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли за разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Със задължителните предписания, на "Промстрой” ООД е предписано да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал. 4, т.1 от КСО на К. С., за периода от 01-11-2019 до 04-04-2021, с вид осигурен 10, декларация образец № 1 и 2 и да коригира подадените данни с код “10” за м. 10.2019 г. , като се посочат 10 дни в осигуряване с осигурителен доход 3000 лв. и последен ден в осигуряване 14-ти. От 15.10.2019 г. до 04.04.2021 г. следва да се подадат данни само за здравно осигуряване.

Задължителните предписания били обжалвани пред директора на ТП на НОИ Бургас, който с решение № 1040-02-3/ 04.01.2022г. ги потвърдил. Посочил, че съгласно действащите нормативни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Административният съд приел, че наличието само на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение. Според законовата разпоредба, "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето, което упражнява трудова дейност, следователно не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва реално да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Предвид липсата на идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение, съдът е подкрепил крайния извод в административния акт, че за Стоев не е възникнало осигуряване, тъй като лицето не е започнало да упражнява трудова дейност.

Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски.

Цитираните правни норми правилно са тълкувани и приложени от административния орган и първоинстанционния съд. Осигуряването на К. С., при хипотезата на чл. 4, ал.1, т.7 от КСО, е прекратено на 8.10.2019г. защото от тази дата същият е престанал да извършва трудова дейност като управител на дружеството. Затова всички подадени до НОИ данни за лицето с вид осигурен 10, декларация обр.1, след тази дата, са без основание. Твърдението, че по сключения договор от 15.10.2019г. между Стоев и дружеството, лицето е упражнявало трудова дейност на длъжност „Директор връзки с обществеността“ не се доказва по категоричен начин пред първоинстанционния съд. Твърденията в касационната жалба за извършване на плащания, теглене на суми от сметката на дружеството и посещения при счетоводителя на фирмата не са подкрепени с доказателства за реално извършвана трудова дейност в изпълнение на функционалните задължения на длъжността, която лицето упражнява. Видно от доказателствата по делото данните за Стоев подадени в Регистъра на осигурените лица сочат на неправилното им подаване по код за вид осигурен „10“, което е за управител по договор за управление и контрол, въпреки заличаване на данни за управител в Търговския регистър. Тези данни неправилно са подаване за период от 15.10.2019г. до 04.04.2021г., както е установено при извършената проверка на контролните органи на НОИ. За да получава обезщетение за отглеждане на малко дете, към датата на възникване на основанието следва да е налице ново възникнало осигурително отношение и по това правоотношение следва да бъдат заявявани и данни пред НОИ., каквито в настоящия случай не са налице.

Настоящият съдебен състав, споделя извода, че въпреки сключения трудов договор, не се установява извършването на действия от Стоев по изпълнението му. Поради това, не е налице трудова дейност като необходима предпоставка за възникване на качеството на осигурено лице. В случая, не е достатъчно само сключването на договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма достатъчно категорични данни. Всички тези данни поставят под съмнение обстоятелството такава дейност да е била извършвана.

Предвид изложеното правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за липса на доказателства за упражняване на трудова дейност на лицето, въпреки сключения от него трудов договор, не е изпълнявало трудови функции и няма качеството на осигурено лице по 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

При проведения съдебен контрол за законосъобразност на оспореното предписание обосновано е прието от съда, че при издаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до неговата отмяна. В предписанието е посочено фактическото и правно основание за издаването, като мотиви се съдържат и в протокола за извършената проверка.

Първоинстационният съд, като е приел, че обжалваните Задължителни предписания, издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Бургас са законосъобразни и е отхвърлил жалбата срещу решението, с което същите са потвърдени, е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.

Събраните по делото доказателства не налагат изводи различни от изложените от първоинстанционния съд, поради което не се налага отмяна на обжалваното съдебно решение.

При този изход на делото жалбоподателя дължи разноски в полза на НОИ на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 738 от 02.06.2022г. по адм. д. № 158/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „ПРОМСТРОЙ“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Камено, обл. Бургас, ул.Комсомолска“ №2, представлявано от управителя З. Ц. да заплати на ТП на НОИ – Бургас направените по делото разноски -сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА