Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 3652/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. К., срещу Решение № 210/11.02.2025 г., постановено по адм. дело № 112/2024 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което по жалба на „Сими“ ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-03002723002419-091-001/14.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 15/07.03.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение оспорва извода на съда, че дружеството е съумяло да докаже реалността на спорните доставки. Изтъква липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост на дружеството, посочено за доставчик, като счита, че съвкупната преценка на доказателствата по делото обуславят извод за невъзможност соченото дружество да е извършило доставката и монтажа на дограма. Твърди, че ревизираното дружество само е извършило фактурираните доставки, което не е съобразено от решаващата инстанция. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго – по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против процесния РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – „Сими“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Х., в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Шумен е бил РА № Р-03002723002419-091-001/14.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 15/07.03.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на „Сими“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 07.2020 г., м. 11.2020 г., м. 01.2021 г., м. 07.2021 г., м. 09.2021 г., м. 10.2021 г., м. 12.2021 г., м. 05.2022 г., м. 06.2022 г., м. 07.2022 г., м. 08.2022 г., м. 10.2022 г., м. 11.2022 г. и м. 02.2023 г. в общ размер на 40 115,79 лв. главница, ведно с 6 934,79 лв. лихви, както и по ЗКПО за данъчните периоди 2020 г., 2021 г. и 2021 г. в размер на 16 584,72 лв. главница, ведно с 1 260,58 лв. лихви.
Установено е, че дружеството е упражнило право на данъчен кредит по 23 броя фактури, издадени от „К. А. ЕООД, с предмет авансови плащания и СМР. Във връзка със спорните доставки на дружеството доставчик е извършена насрещна проверка, като от приходните органи е формиран решаващ извод, че не е разполагало с производствени и складови помещения за изработване на фактурираните количества PVC дограма, нито с работници с необходимата квалификация. Не е установено и да е притежавало материали за производство на стоката, както и не е представило доказателства за извършен превоз до съответните обекти, на които е монтирана дограмата. Във връзка с фактури с издател „А. К. 1“ ЕООД, представени от „К. А. ЕООД, е изследвана възможността доставчикът да е имал подизпълнител, като е прието, че не е налице тъждество между процесните стоки и фактурираните между двете дружества, които са и свързани лица.
Формиран е решаващ извод, че „Сими“ ЕООД само е извършило спорните доставки, поради което не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС, съответно на дружеството, на основание чл. 70, ал. 5 във вр. чл. 86, ал. 1 ЗДДС, е отказно право на данъчен кредит по спорните фактури. С оглед липсата на реално извършени стопански операции на дружеството, на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО, е увеличен финансовият резултат с размера на данъчната основа по спорните фактури и са установени и допълнителни задължения за корпоративен данък.
В хода на съдебното производство са допуснати съдебно-счетоводна (ССчЕ) и съдебно-техническа експертизи, неоспорени от страните и кредитирани от съда. Изслушани са и свидетелските показания на 3 лица.
Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална незаконосъобразност на РА, тъй като от представените по спора доказателства се установява реалността на спорните доставки.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят и от настоящата инстанция.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл. 9, ал. 1 ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност.
Въз основа на представените с ревизионната преписка писмени доказателства и констатациите на приетите по делото без оспорване от страните ССчЕ и СТЕ първоинстанционният съд е формирал правилен извод, че ревизираното дружество е доказало наличието на горепосочените предпоставки за признаване правото му на данъчен кредит по фактурите, издадени от „К. А. ЕООД.
По делото е установено, че фактурираните от доставчика количества и видове дограма са доставени във връзка с 4 обекта, за които „Сими“ ЕООД има сключени договори, както следва: Общинска сграда - Бюро по труда, [населено място]; банкови офиси на ЦКБ, клон Шумен; покрит пазар [населено място]; Професионална гимназия по селско стопанство в гр. Нови пазар. За всеки от обектите ревизираното дружество е представило сключени договори с възложителите на обета, като уговорените по обем и вид СМР касателно вида и монтажа на процесните количества дограма кореспондират с предмета на уговореното между „Сими“ ЕООД и „К. А. ЕООД съгласно представени договори между страните. На следващо място, към всеки от сключените договори е приложена количествено-стойностна сметка, в която фигурират количеството и видът на дограмата, уговорени между ревизираното дружество и доставчика му. Между възложителите и „Сими“ ЕООД са съставени акт обр. 19, междинни протоколи за приемане на възложената работа и приемно-предавателни протоколи, подписани двустранно, както и протоколи обр. 19 и приемо-предавателни протоколи, съставени във връзка с доставките между „К. А. ЕООД и ревизираното дружество. Проверка на място, извършена от вещото лице, работило по СТЕ, е установила, че дограмата на четирите обекта е нова и съответства по вид и количество на фактурираната от „К. А. ЕООД. Не на последно място, макар и да не е сред материалноправните предпоставки относно признаването и надлежното упражняване правото на данъчен кредит, е налице разплащане както между въложителите на СМР дейностите и „Сими“ ЕООД, така и между ревизираното дружество и прекия му доставчик.
Въз основа на изложеното, настоящият касационен състав намира за правилен и обоснован извода на административния съд, че представените доказателства във връзка с реалността на спорните фактури кореспондират помежду си, като от съдържанието им се установява предметът на доставките, във връзка с които от дружеството се претендира право на данъчен кредит.
Противно на възраженията, изложени в касационната жалба, твърдяната от приходните органи липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчика е послужила като единствен мотив относно формирания отказ правото на данъчен кредит в РА. Правилно, от страна на административния съд, е съобразено, че съгласно решение на СЕС по дело С-18/13 не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия – тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело за нея. В случая приходните органи твърдят наличие на знание у „Сими“ ЕООД, доколкото се аргументира относителна субективна симулация, като дружеството е извършило само спорните доставки. В тази връзка следва да се посочи, че превратно касаторът се позовава на писмени обяснения, дадени от управителя на „Сими“ ЕООД в рамките на извършена прехождаща ревизията ПУФО. От представляващия дружеството е посочено, че строително-монтажните работи на поетите обекти се извършват от собствен нает персонал, което необносновано е прието от ревизиращите за признание относно процесните доставки на дограма, доколкото е видно, че „Сими“ ЕООД е извършвало разнообразни СМР дейности на възложените му обекти, като същевременно не е установено дружеството да разполага с капацитет за изработване и монтаж на дограма, т. е. приходните органи, чиято е доказателствената тежест, не са съумяли да докажат относителна субективна симулация.
Неоснователни са и възраженията на касатора по отношение на представените договори за наем между „А. К. – 1“ ЕООД на „Ком алл“ ЕООД, по силата на които последното използва безвъзмездно производствената база и оборудване на „А. К. – 1“ ЕООД, тъй като облигационните отношения помежду им и установената свързаност биха могли единствено да дадат основание за проверка на дружествата за отклонение от данъчно облагане, но не и да обосноват отказ на данъчен кредит на ревизираното дружество. Все в този смисъл не могат да бъдат споделени и твърденията на приходната администрация относно нарушения на сключените с възложителите на обектите договори, доколкото последните не допускат превъзлагане на уговорените СМР дейности, като нарушения от страна на „Сими“ ЕООД могат да послужат за ангажиране договорната му отговорност, но не и да породят данъчноправен ефект при наличие на безспорно осъществени доставки.
Доколкото е доказана реалността на спорните доставки, решението е правилно и в частта, с която е отменен РА по отношение на задълженията по ЗКПО.
С оглед изложеното, като е отменил оспорения РА, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и навременна претенция в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 6 500,00 лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК, фактура и банково извлечение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 210/11.02.2025 г., постановено по адм. дело № 112/2024 г. по описа на Административен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „Сими“ ЕООД, ЕИК 127635434, със седалище и адрес на управление гр. В. П. [улица], представлявано от управителя Ж. С. Ж., сума в размер на 6 500,00 лв., представляваща разноски за касационната инстанция
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
Членове:
/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА