№ 50695

гр. София, 04.10.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело № 1037 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от доц. д-р и.. А. Т. А. от [населено място], чрез процесуален представител адв.В., срещу въззивно решение №267020 от 17.12.2021г., постановено по в. гр. д.№13731/2020г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 09.10.2020г. по гр. д.№66414/2019г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от доц. д-р и.. А. Т. А. срещу Медицински университет – София, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.

Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Медицински университет – София, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Гинзерова, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира следното:

С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от доц. д-р и.. А. Т. А. срещу Медицински университет – София, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението му, извършено със заповед № 149/02.08.2019г. на ректора на Медицински университет – София, на основание чл.328, ал.1, т.10, предл.2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „доцент“ в катедра „Икономика на здравеожпазването“ и за заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ.

Въззивният съд е приел, че уволнението е законно на приложеното от работодателя основание за уволнение - чл.328, ал.1, т.10, предл.2 КТ, за чиято законосъобразност е от значение само дали лицето е от категорията служители, посочени в закона - професори, доценти и доктори на науките - и дали е навършило 65-годишна възраст, които в случая безспорно са налице. Въззивният съд е приел, че определянето на момента, от който заповедта за прекратяване е произвела действието си и трудовото правоотношение е било прекратено, няма отношение към законосъобразността на уволнението и наличието на предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, посочени като основание за издаването на заповедта. Изложил е съображения, че определянето на датата, от която заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е произвела действие и трудовото правоотношение реално е прекратено, не прави самото уволнение незаконно.

Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено от момента, в който заповедта за прекратяване на работодателя е достигнала до служителя и той е узнал за издаването й. Изложил е съображения, че в случая не е отправено предизвествие за прекратяване на трудовия договор, за което в заповедта за прекратяване е посочено да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 КТ. Приел е, че при това положение, моментът, в който заповедта е връчена на служителя срещу подпис - на 09.10.2019 г., се счита за момента, от който правоотношението се прекратява. Приел е за неоснователни оплакванията на въззивника, че уволнението му е незаконно поради обстоятелството, че моментът, в който се прекратява трудовото правоотношение, предхождал връчването на заповедта, а трудовото правоотношение не можело да се прекратява с обратно действие. Съдът е посочил, че това е така защото, от една страна, в случая не се касае за прекратяване на трудовия договор с обратно действие или със задна дата от страна на работодателя, доколкото заповедта за прекратяване е от 02.08.2019 г., а трудовото правоотношение се прекратява, според заповедта - считано от 02.08.2019 г., а от друга страна, че приетият от съда момент, от който правоотношението е прекратено - 09.10.2019 г., когато заповедта е връчена на служителя срещу подпис, също не води до прекратяване на трудовото правоотношение с обратна дата.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението въпроси: 1 “При определяне момента на прекратяване на трудовия договор следва ли да се взема предвид изрично изявената от работодателя воля за прекратяване на трудовия договор или същата се замества по право на основание чл.335 КТ?“; 2 “Влияе ли на законността на прекратяването на трудовото правоотношение моментът, от който заповедта е произвела действието си?“ и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втория въпрос, както и по въпроса: 3“Представлява ли прекратяване на трудовия договор с ретроактивно действие прекратяването му от момент, който съвпада или е след момента на издаване на заповедта, но предхожда момента на връчване на заповедта?“.

Според касатора по първия от поставените въпроси въззивното решение е в противоречие с решение по гр. д.№2356/2008г. на ВКС, ІVг. о. , с което е прието, че трудовото правоотношение се прекратява от момента на връчване на заповедта, „освен ако в нея не е посочено друго, но преценката за законността й се прави към този момент“; на решение по гр. д.№5163/2008г. на ВКС, ІІг. о., с което е прието, че: „Във всички тези случаи меродавен е моментът на прекратяване на трудовия договор, посочен от страната, която е поискала „преждевременното“ прекратяване на трудовия договор, както и „Прекратяване на трудовия договор с „ретроактивно действие“ – за минало време, обаче не може да има“ и на решение по гр. д.№789/1991г. на ВКС, ІІІг. о., в което касаторът счита, че се приема, че заповедта, на която е придадена обратно действие, прекратява договора от момента, посочен от работодателя, но същата е незаконна.

Настоящият касационен състав не намира да е налице соченото от касатора противоречие с посочените от касатора решения на ВКС, с първото от които ясно е направено разграничение относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение в зависимост от това дали относно приложеното основание за прекратяване на конкретното правоотношение е без предизвестие или с предизвестие, като касаторът се позовава на даденото в решението на ВКС разрешение при прекратяване без предизвестие, какъвто не е настоящия случай, в който приложеното основание за прекратяване на конкретното трудово правоотношение е с предизвестие, при неспазен срок на предизвестието. В случаи като настоящия, в който предизвестието изобщо не е било „отработвано“, трудовият договор, макар и прекратявана с предизвестие, се прекратява от деня на връчване на предизвестието. Именно такова разрешение е дадено и в посоченото от касатора решение по гр. д.№5163/2008г. на ВКС, ІІг. о., в което ясно е посочено и че: :“Трудовият договор може да се прекрати най-рано от деня на получаване на предизвестието – ако неговият срок не се спази, а се приложи чл.220 КТ“. Поради това не е налице противоречие на въззивното решение и с второто от посочените от касатора решения на ВКС. Не е налице и соченото от касатора противоречие на въззивното решение с решение по гр. д.№789/1991г. на ВКС, ІІІг. о., в което също както и в останалите две посочени от касатора решение не е прието нещо различно относно момента на самото уволнение – че: при прекратяването на трудовия договор от работодателя на предвидено в закона основание за прекратяване с предизвестие /там – съкращаване в щата/, трудовият договор е могъл да бъде прекратен най-рано от деня, в който на работника е връчена заповедта за уволнение, въпреки, че в нея е посочен по-ранен момент. Неоснователно се сочи от касатора противоречие на възивното решение по втория от поставените от касатора въпроси с решение по гр. д.№5163/2008г. на ВКС, ІІг. о., с което е прието, че: „Прекратяване на трудовия договор с „ретроактивно действие“ – за минало време, обаче не може да има“. Относно спорния по делото въпрос относно момента, от който се прекратява трудовоправната връзка, въззивното решение не противоречи на установената съдебна практика на ВКС /вж. - решение № 332/03.11.2014 г. по гр. д. № 1350/2014 г., IV г. о., решение № 203/30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г., III г. о., решение № 72/05.02.2010 г. по гр. д. № 2356/2008 г., IV г. о., решение № 39/27.02.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г., III г. о., решение № 49/15.03.2018 г. по гр. д. № 2837/2017 г., IV г. о. и др./. Трудовият договор се прекратява писмено. Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление на работодателя /както е в случая/, правният ефект на прекратяването настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. С достигане на изявлението до работника или служителя, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие. Доказването на този факт е в тежест на работодателя и може да стане с всички допустими доказателствени средства, включително със свидетелски показания, установяващи узнаването на заповедта от работника или служителя. Разпоредбата на чл. 335, ал. 2 КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване. Връчването на заповедта за уволнение, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, като този е правнорелевантният момент, към който се извършва преценка, както за спазването на давностния срок за правото на защита на работника или служителя по чл.358, ал.1, т.2 КТ, така и за съществуването и надлежното упражняване на правото на работодателя.

Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на втория и третия от поставените въпроси, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г. г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по приложението на чл.335, ал.2 КТ има формирана непротиворечива и ненуждаеща се от промяна практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното въззивно решение.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъди сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №267020 от 17.12.2021г., постановено по в. гр. д.№13731/2020г. на Софийски градски съд, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: