Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: РОСЕН В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 9072 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град /ТП на НОИ София-град/, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. В. срещу Решение № 4396/29.06.2022 г., постановено по адм. дело № 9170/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/.

Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложените в жалбата оплаквания, моли съда да отмени обжалвания акт. Претендира съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът – М. Т. чрез пълномощник адвокат В. Ч. изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на подадената жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, жалбата е основателна.

С Решение № 4396/29.06.2022 г., постановено по адм. дело № 9170/2021 г., АССГ е отменил по жалба на М. Т., решение № 1040-21-867 от 25.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане №РВ-3-21-00941 836/25.06.2021 г. на ръководител на контрола разходите на ДОО. Присъдени са разноски.

Изложени са мотиви, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа фактически и правни основания за това, но в производството по административен контрол са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила вр. чл. 35 АПК. От събраните по делото доказателства, в това число представените такива от трети неучастващи по делото лица и гласни доказателствени средства, първоинстанционният съд приема, че М. Т. е осъществявал възложената му трудова дейност и трудови функции като „мениджър проект“ и не може да се обуслови извод за липсата на реално осъществявана трудова дейност. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

От фактическа страна е установено, че въз основа на представени от „Кюзе“ ЕООД в ТП на НОИ София-град удостоверения приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение по болнични листове с № Е20183236014 за периода от 23.11.2018 г. до 29.12.2018 г. вкл. и № Е20181007632 за времето от 22.01.2019 г. до 25.01.2019 г. вкл. на ответника са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност за 21 работни дни в размер на 1 199,64 лв. Извършена е проверка по разходите на ДОО от контролен орган на ТП на НОИ София - град на осигурителя „Кюзе“ ЕООД приключила с констативен протокол № КВ-5-21-00855555/17.12.2020 г. Установено е, че за периода от 2017 г. - 2019 г. няма никакви данни за извършвана дейност от страна на дружеството, респ. получени от него приходи, които да обосновават достоверността на подадените от името на дружеството данни в РТД и РОЛ. Констатирано е, че от 02.08.2017 г. е вписано в Търговския регистър „Кюзе“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и управляващ Д. П.. Съгласно вписване от 01.02.2019 г. в ТР дружеството е с нов едноличен собственик и управител Й. К., а от 18.07.2019 г. собственик и управител е И. М.. При справка в „Регистър приходи“ в информационната система на НОИ е установено, че за периода от месец юли 2018 г. /частично внесени за месеца/ до м. юли 2019 г. вкл. няма данни за внесени дължими осигурителни вноски по фондовете на ДОО.

С писма изх. № 1029-21-3107#4/18.04.2019 г. и изх. № 1029-21-3107# 167/26.11.2020 г., е уведомено ТД на НАП - София град за предприемане на действия по реда на ДОПК. В отговор вх. № 1029-21-3107#27/16.05.2019 г., ТП на НАП – София град и вх. № Ц1030- 21-1353/15.12.2020 г. от НАП офис „Център е изложено, че съгласно данните съдържащи се в ИС на НАП за процесното дружество има подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. вкл. без декларирани приходи, само с декларирани разходи в размер на 15 293,83 лв., с деклариран подаден годишен отчет за дейност вх. №1265531/29.03.2018 г. към Агенцията по вписвания. От страна на „Кюзе“ ЕООД няма подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети за периода 2018 - 2019 г. вкл. Няма данни за регистрирани фискални устройства, за търговски обекти и данни за подавани справки по чл. 73, ал. 1 и 6 от ЗДДФЛ от създаването на дружеството - 02.08.2017 г. до 31.10.2020 г. вкл.

От страна на Д. Д. П. в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на „Кюзе“ ЕООД, от създаването му на 02.08.2017 г. и до 01.02.2019 г. е представена декларация, в която е посочено, че за периода от 02.08.2017 г. до 28.01.2019 г. не са назначавани лица на трудови договори в дружеството и същото не е извършвало търговска дейност. С цел гарантиране на осигурителните права на лицата, са изготвени и изпратени задължителни предписания до двете наети лица в дружеството, в това число и до М. Т. за представяне на трудовоправни документи за изясняване на трудовата му заетост при осигурителя. М. В. Тoдоров е декларирал по отношение на „Кюзе“ ЕООД и „Кюзе фактори“ ЕООД, че същият е полагал труд на длъжност „мениджър проект“ при начин на изплащане на трудово възнаграждение „получавал парите си на ръка“ и не разписвал разплащателни ведомости. При тези обстоятелства на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на осигурителя „Кюзе“ ЕООД са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00855565/17.12.2020 г. за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход в регистъра на осигурените лица за периода 23.11.2017 г. до 29.07.2019 г. вкл. за Мирослав В. Тoдоров.

След изтичане на срока за изпълнение на влезлите в сила задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, органите на ТП на НОИ-София град, са заличили служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г. във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени данни от „Кюзе“ ЕООД за периода от 23.11.2017 г. до 29.07.2019 г. Последвало е издаване на разпореждане на длъжностностното лице по осигуряването за безработица № РВ-3-21-00941 836/25.06.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София - град, с което на основание чл. 114, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено Мирослав В. Тoдоров да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност (ПОВН) за периода от 23.11.2018 г. до 25.01.2019 г. вкл., в размер на 1 199,64 лв.

Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ София-град и е потвърдено с оспореното пред административния съд решение № 1040-21-867 от 25.08.2021 г. С обжалваното в касационното производство решение № 4396/29.06.2022 г., постановено по адм. дело № 9170/2021 г., АССГ е отхвърлил подадената от М. В. Тoдоров жалба.

В първоинстанционното производство е проведен разпит на свидетеля Е. И., който настоящата инстанция кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост на лицето от изхода на делото.

Касационните оплаквания на жалбоподателя за неправилност на обжалваното съдебно решение са основателни. Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведен в чл.10 от КСО. В случая е безспорно установено, че ответникът по жалбата не е извършвал трудова дейност в „Кюзе“ ЕООД за периода от 23.11.2017 г. до 29.07.2019 г. ЕООД, поради което не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за временна неработоспособност, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Административният орган е направил извод за добросъвестност на заявилото обезщетение за временна неработоспособност лице. Налице е хипотезата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, тъй като след изплащане на обезщетенията са представени документи и данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. От приложения с административната преписка констативен протокол се установява, че при извършената проверка от контролните органи не са събрани доказателства за реално извършвана дейност от дружеството - работодател през посочените периоди.

Според чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Съдът намира, че липсата на реално упражнявана от М. В. Тoдоров трудова дейност в полза на дружеството през процесния период го дисквалифицира като осигурено лице и се явява предпоставка за възстановяване на получените суми при обезщетение за временна неработоспособност.

В случая административният орган правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ София-град също е издал законосъобразен акт. Като е достигнал до различни от направените изводи, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е неправилен и следва да бъде отменен, а оспорването срещу актовете на пенсионните органи - отхвърлено като неоснователно. Лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на основание чл.114, ал.2, т.2 и ал.3 от КСО.

Предвид изхода на правния спор, в тежест на ответника М. Т. следва да бъдат поставени заявените от жалбоподателя разноски за две инстанции, които възлизат на сумата от 400 лева, от които 200,00 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК в касационното производство и 100 лева за процесуално представителство пред административния съд.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4396/29.06.2022 г., постановено по адм. дело № 9170/2021 г. по описа на Административен съд София-град като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Т. срещу Решение № 1040-21-867 от 25.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него Разпореждане №РВ-3-21-00941 836/25.06.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София-град.

ОСЪЖДА М. Т. да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София сумата от 400,00 (четиристотин) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. В. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА