О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50319

гр. София, 27.09.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Г. ЧЛЕНОВЕ: Д. С.

НИКОЛАЙ ИВАНОВкато разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 2664 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 261142/27.04.2022 г. на Р. Д. Д. (допълнена и уточнена с молби с вх. № 261314/26.05.2022 г. и вх. № 261557/27.06.2022 г. и с „искане“ вх. № 261690/12.07.2022 г.) за отмяна на влязлото в сила решение № 178/07.02.2018 г., постановено по гр. д. № 8183/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от молителката срещу УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 229/04.09.2017 г., за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане в нейна полза на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3985, 14 лв. за периода от 13.09.2017 г. до 13.03.2018 г.

Молителката се позовава на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК, а именно, че е налице неистинност на документ и на показания на свидетели по делото, както и противоречие с по-рано постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание друго влязло в сила съдебно решение. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК обосновава с твърдения за неистинност на показанията на допуснатите свидетели по делото, като същите били противоречиви и недоказани. Посочва освен това, че експертното решение на ТЕЛК е „фалшиво“, несъответства на оригинала и същото представлява „компютърна обработка“. По изложените съображения поддържа, че това е документ с невярно съдържание. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК молителката не излага никакви твърдения, като прилага препис от решение № 26/16.01.2014 г. по възз. гр. д. № 1130/2013 г. на Плевенски окръжен съд. С последното е признато за незаконно и е отменено уволнение на молителката, извършено със заповед № 48/11.03.2013 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД – [населено място].

Ответната страна – УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД, оспорва молбата като недопустима и неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на III-то г. о. намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:

На първо място молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния или процесуалния закон (включително във връзка с обсъждането на доказателствата и формирането в резултат от тази дейност на изводи относно релевантните за спора факти), тъй като тези оплаквания могат да бъдат предмет на разглеждане само при въззивно или касационно обжалване, но не и в производството по чл. 303, ал. 1 ГПК. Молителката в случая релевира оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

На следващо място - основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано). Установяване по този ред на неистинността на прието по делото заключение на вещото лице или на показанията на свидетели, или на престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител в случая не само не е удостоверено, но дори не се и твърди. В случая молителката е изложила твърдения за неистинност на показанията на свидетели, които счита за притоворечиви и недоказани и които твърдения са привързани към оплакванията за неправилност и незаконосъобразност на решението.

Производството за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 и чл. 304 ГПК е уредено като самостоятелно, извънинстанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените причини, поради което е недопустимо в хода на производството по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК да се установява твърдяната неистиност на документ, заключение или показания на свидетел, съответно престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител.

В конкретния случай молителката се позовава на буквалния текст на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, но не е изложила обстоятелства, които действително да са годни да бъдат подведени под хипотезата на тази разпоредба.

Съгласно т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена от ВКС без разглеждане. Само наведени в молбата за отмяна твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК или чл. 304 ГПК не са достатъчни и не могат да обосноват допускането до разглеждане по същество на подадена молба за отмяна.

В допълнение следва да се посочи, че е налице и друго основание за оставяне без разглеждане на молбата за отмяна. Молителката не е изложила надлежни твърдения за обосноваване на обективния идентитет в предмета на спора, разгледан с двете сочени като противоречащи си решения. Съгласно цитираното ТР № 7/17 г., т. 5, осн. по чл. 303, ал. 1,т. 4 ГПК е налице при пълен субективен и обективен идентитет на предмета и страните по делата, както и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира СПН.

Предмет на въззивното решение № 26/16.01.2014 г. по възз. гр. д. № 1130/2013 г. на Плевенски окръжен съд е законността на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 48/11.03.13 г. на изп. директор на ответника, а предмет на решение № 178/07.02.2018 г. на Плевенски районен съд по гр. д. № 8183/2017 г. е законността на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 229/04.09.17 г. на изп. директор на ответника. Очевидно в случая не се твърди и не се установява обективен идентитет по двата правни спора, по които са постановени съдебните актове. Молителката единствено посочва основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, без да излага твърдения и не е обосновала пълен обективен идентитет в предмета на двата спора, нито различното разрешаване на правни въпроси, включени в предмета на всяко от делата, по които се формира СПН.

По тези съображения молбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.

На молителката разноски за настоящото производство не се следват, а ответникът не е претендирал и удостоверил да е сторил такива.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Р. Д. Д. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 178/07.02.2018 г., постановено по гр. д. № 8183/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2664/2022 г. по описа на ВКС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: