Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр. София, 02.08.2022 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Т. И. изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 4163/2021 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по подадената от В. К. Г. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение от 22.11.2018 год. по гр. д. № 7916/2018 год. на Софийския районен съд, потвърдено с решение от 07.10.2020 год., поправено с решение от 12.05.2021 год., двете по гр. д. № 5495/2019 год. на Софийски градски съд.
В молбата за отмяна се поддържат основанията по чл. 303, т. т. 1, 2 и 5 ГПК, като молителят излага съображения относно наличието на други съдебни решения за претенции на същото основание срещу собственици в същата етажна собственост, въз основа на което се позовава на допусната грешка при изчисляването на исковите суми не въз основа на размера на притежаваните идеални части от общите части, а по броя на стаите в отделните жилища. Поддържа и допуснато процесуално нарушение при разглеждане на делото в негово отсъствие въпреки молбата му за отлагане, с което са нарушени правата му, позовавайки се и на т. 7, както и на ЕКЗПЧОС.
Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение, както и присъждане на обезщетение за причинените му вреди в размер на сумата 5 000 лв. Поискал е и спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, по което настоящият състав се е произнесъл с определение от 11.11.2021 год.
Ответникът по молбата – Етажната собственост в бл. 662 в ж. к. Люлин не е взел становище по нея.
По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 60188 от 07.12.2021 год. След преценка на изложените от молителя доводи намира, че по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:
С влязлото в сила решение молителят е осъден да заплати на Етажната собственост в бл. 662 в ж. к. Люлин, гр. София сумата в размер на 81.53 лв., представляваща припадащо му се задължение за ремонт на северна лицева фасада на блока, извършен по договор от 9.10.2014 год. и въз основа на посочените решения на общото събрание на етажната собственост, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане, както и направените разноски по делото. Като необжалваемо, въззивното решение е влязло в сила на датата на неговото постановяване, а именно 7.10.2020 год.
Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила решения, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В настоящия случай представените нотариални актове от 2008 год., съответно 2010 год., не са нови доказателства по смисъла на закона. За тях не се установява, а не се и твърди от молителя, че не са му били известни при решаване на делото или че не е могъл да се снабди с тях своевременно. Представените съдебни решения също не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение в приложното поле на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Същите представляват правораздавателни актове, с които се разрешава правен спор между различни страни въз основа на конкретно установените по разглежданото дело обстоятелства и в този смисъл нямат правната характеристика на новооткрити доказателства. Освен това молителят сам сочи, че неправилното решаване на делото се дължало на системна грешка, която собствениците на обекти в етажната собственост допускали по делата, която грешка същият осъзнал чак като се запознал с постановените по различните дела решения. Както вече беше изтъкнато, незнанието или непредставянето на доказателствата не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото /в този смисъл и решение № 196 от 27.06.2011 год. на ВКС по гр. д. № 435/ 2011 год., ІІ г. о./. В тази връзка следва да бъде подчертано, че молителят дори не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба на ЕС срещу него, не е направил доказателствени искания, а не се е и явил в открито заседание пред първоинстанционния съд, в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.
С разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законодателят е уредил като отменително основание хипотези за случаите „когато по надлежен съдебен ред се установи неистинността на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпна дейност на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решението по делото“. При всяка една от тези хипотези, законът безусловно установява, че престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен ред – т. е. по силата на влязла в сила присъда или решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК. Такива не са представени, поради което и посоченото основание не е налице.
За да е налице отменителното основание на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че не е могла да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда, или същата е била ненадлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Твърденията на молителя в тази насока са необосновани. При преглед на делото се установява, че същият е бил редовно призован за откритото заседание от 11.10.2018 год. пред първоинстанционния съд, което е било отложено за 08.11.2018 год. Молба за отлагане молителят е подал единствено по отношение на първото заседание. По аргумент от чл. 142, ал. 3 ГПК при отлагане на делото съдът обявява датата на следващото заседание, за което страните се смятат призовани. Както е видно от ал. 1 на същата разпоредба, неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото. В този смисъл, не се констатира процесуално нарушение, вследствие на което да е нарушено правото на страната да участва при разглеждане на делото.
Не се установява и релевираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, тъй като молителят не представя решение на Европейския съд по правата на човека, с което да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, или на протоколите към нея.
Поради горните съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
По искането на молителя за присъждане на обезщетение за причинените му вреди в размер на сумата 5 000 лв. настоящият съдебен състав не може да се произнася в настоящото извънредно производство по отмяна на влезли в сила решения. Уредбата в ГПК не предвижда процесуален способ за предявяването на подобни претенции в производствата по чл. 303 и сл. Търсената съдебна защита молителят може да получи чрез предявяването на иск по общия ред.
Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. К. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 542297 от 22.11.2018 год. по гр. д. № 7916/ 2018 год. на Софийския районен съд, потвърдено с решение от 7.10.2020 год., поправено с решение от 12.05.2021 год., двете по гр. д. № 5495/2019 год. на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.