Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Д. А. С. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 9303 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 193, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на П. П. съдия в Районен съд Добрич против решения по т. 14.4 и т. 14. 22.8 от протокол № 33 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет проведено на 20.09.2022 год., с което на основание чл.160 и чл.193, ал.3 от ЗСВ Д. П.-съдия в Районен съд Добрич е повишена в длъжност съдия в Окръжен съд Добричтърговска колегия и съответно поради попълване на местата гласуването за кандидата П. П. е прекратено.

С определение № 8832/12.10.2022 год. постановено по адм. д. № 9385/2022 год. по описа на ВАС към настоящото производство е присъединено за съвместно разглеждане производството по адм. д. № 9385/2022 год. по описа на ВАС образувано по жалба на Л. Г. съдия в Районен съд Добрич срещу решение по т.14.4 от протокол № 33/20.09.2022 год. на СК на ВСС, с което на основание чл.160 и чл.193, ал.3 от ЗСВ Д. П.-съдия в Районен съд Добрич е повишена в длъжност съдия в Окръжен съд Добричтърговска колегия и срещу решение по т.14.22.61 от протокол № 33/20.09.2022 год. на СК на ВСС, с което поради попълване на местата гласуването за кандидата Л. Г. е прекратено.

С определение № 9868/04.11.2022 год. постановено по адм. д. № 9869/2022 год. по описа на ВАС към настоящото производство е присъединено за съвместно разглеждане производството по адм. д. № 9869/2022 год. по описа на ВАС образувано по жалба на А. И. съдия в Районен съд Благоевград срещу решение по т.14.21 от протокол № 33/20.09.2022 год. на СК на ВСС, с което Е. Д. съдия в Районен съд Кюстендил на основание чл.160 и чл.193, ал.3 от ЗСВ е повишена в длъжност съдия в Окръжен съд Кюстендилтърговска колегия, решение по т.14.7 от протокол № 33/20.09.2022 год. на СК на ВСС, с което В. Ж.-Офицерска съдия в Софийска районен съд на основание чл.160 и чл.193, ал.3 от ЗСВ е повишена в длъжност съдия в Софийски градски съд-търговска колегия и решение по т.14.22 от протокол № 33/20.09.2022 год. на СК на ВСС, с което поради попълване на местата гласуването за кандидата А. И. е прекратено.

С определение от 05.12.2022 год. постановено по настоящото дело съдът е оставил без разглеждане жалбата на П. П. срещу решения по т. 14.4 и т. 14. 22.8 от протокол № 33 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет проведено на 20.09.2022 год. поради оттегляне на същата и производството по делото в тази част е прекратено. Към настоящия момент определението е влязло в сила.

В тази връзка предмет на разглеждане в настоящото производство са жалбите на Л. Г. срещу решение по т.14.4 от протокол № 33/20.09.2022 год. на СК на ВСС и срещу решение по т.14.22.61 от протокол № 33/20.09.2022 год. на СК на ВСС и на А. И. срещу решение по т.14.21 от протокол № 33/20.09.2022 год. на СК на ВСС, решение по т.14.7 от протокол № 33/20.09.2022 год. на СК на ВСС и решение по т.14.22 от протокол № 33/20.09.2022 год. на СК на ВСС.

В жалбата на Л. Г. се твърди, че обжалваните от него решения са незаконосъобразни, тъй като са постановени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения за незаконосъобразно сформиране на конкурсната комисия, тъй като от същата са изключвани съдии, които е трябвало да бъдат включени в жребия за участие в процедурата, а именно членове на КАК, зам. председатели на апелативни съдилища, съдии, на които им предстои пенсиониране, както и други съдии видно от протокол № 32 от заседанието на Комисията по атестирането и конкурсите при СК на ВСС от 04.10.2019 год. Изключването от КАК, а в последствие и от СК на ВСС на определена категория лица от списъците, които е следвало да участват в жребия, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Законосъобразното сформиране на конкурсната комисия представлява гаранция за обективност на поставените на кандидата оценки в конкурсната процедура.

На следващо място оспорващият твърди, че конкурсът за повишаване в длъжност съдия в Окръжен съд-търговска колегия е обявен по протокол № 21 от 02.07.2019 год. и обнародван в ДВ бр.53/05.07.2019 год. Класирането е обявено на 08.07.2022 год., а от протокола от заседанието на СК на 05.07.2022 год. е видно, че към момента на обявяването му не са приключили три атестационни процедури на участници в конкурса, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваните решения.

Оспорващият възразява и срещу приложението на чл.39, ал.2 от Наредба № 1/09.02.2017 год. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт /по нататък Наредбата/ като счита, че конкурсната комисия е избрала три дела от посочените от кандидата без ясни критерии. Освен това по отношение на оспорващия и на А. В. са поискани е други дела извън първоначално предоставените три дела. Според оспорващия това действие сериозно опорочава конкурса в обжалваната част.

Оспорващият Л. Г. възразява и срещу извършеното класиране като счита, че на първите места са класирани кандидати с много малък съдийски стаж за разлика от класирането в конкурса за гражданска и наказателна колегия, където съответните кандидати са класирани много по-назад. Счита, че в конкурса за повишаване в длъжност съдия в Окръжен съд-търговска колегия конкурсната комисия не е изпълнила задължението си законосъобразно да класира кандидатите според резултатите от последната атестация и проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от ИВСС, данните от кадровите им дела и преценката на разгледаните и приключили дела и преписки избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите.

Оспорващият счита, че по отношение на кандидата Д. П. към момента на обявяване на конкурса за повишаване в длъжност съдия в Окръжен съд-търговска колегия 05.07.2019 год. същата не е отговаряла на изискването за най-малко 8 години юридически стаж. Счита, че неправилно и е зачетен стаж от 1 година и 9 месеца от обучението и в НИП, вместо само девет месеца съгласно чл.258 от ЗСВ. В тази връзка намира, че обжалваните решения следва да бъдат отменени поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Оспорващият Л. Г. прави искане решението на СК на ВСС, с което Д. П. е повишена в длъжност съдия в Окръжен съд Добрич-търговска колегия и решението, с което поради попълване на местата гласуването по отношение на кандидата Генов е прекратено да бъдат отменени като преписката бъде върната на СК на ВСС за назначаване на следващия по ред кандидат, респективно за ново провеждане на конкурсната процедура от етапа на избор на конкурсна комисия.

В съдебно заседание оспорващият Л. Г. се явява лично и доразвива доводите си за твърдяната незаконосъобразност на оспорените решения. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на заинтересованата страна Д. П.. Освен това счита, че не се дължи такова. В условията на евентуалност счита, че ако съдът прецени, че адвокатско възнаграждение се дължи, то същото следва да се раздели между тримата оспорващи. Оспорва и дължимостта на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на административния орган. В условия на евентуалност счита, че същото следва да се раздели между тримата оспорващи. По-късно представя подробна писмена защита.

В жабата на А. И. се твърди, че оспорените решения са незаконосъобразни, постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и са необосновани. Решенията не били мотивирани, липсвало посочване на правните и фактическите основания за издаването им. Конкурсната комисия допуснала нарушение като ограничила кандидата да представи само три дела, което представлявало дискриминация по личен признак. Комисията допуснала и нарушение на чл.192, ал.1 от ЗСВ като не взела предвид представените от кандидата научни трудове, което повлияло на преценката на комисията относно практическите познания накандидата в областта на материалното и процесуалното право, умения за анализ на правнорелевантни факти и доказателства, способност на кандидата да борави с нормативни актове, да извлича от тях необходимата информация, да взема решения и да се аргументира. Това също представлявало дискриминация по личен признак. Неравното третиране на кандидата дало отражение на крайната му оценка.

Оспорващият А. И. възразява срещу приетите атестации на класираните преди него кандидати и счита, че съдът в настоящото производство следва да се произнесе относно тяхната законосъобразност. Оспорва атестационните формуляри приети с решение на СК на ВСС, с което е приета комплексната оценка от атестирането на кандидатите, които са повишени за заемане на длъжността съдия в Окръжен съд-Кюстендил-търговска колегия и в Софийски градски съд-търговска колегия и прави искане съдът по реда на косвения съдебен контрол да прогласи незаконосъобразността им.

Оспорващият А. И. прави възражение и относно собствената си атестационна оценка като твърди, че същата е изготвена по реда на ЗСВ действал до 09.08.2016 год., а атестациите на класираните кандидати са изготвени по новия ред-след промяната на ЗСВ след 09.08.2016 год. и по реда на Наредба № 2 от 23.02.2017 год. за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и зам. председател на съд. Същият счита, че ако е бил атестиран и той по новия ред това би променило оценката от класирането му в конкурса, тъй като резултатите от атестацията е основен критерий при образуването на оценката. Неизвършването на нова атестация представлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на акта. Отделно това представлява и дискриминационно деяние, довело до неравнопоставено третиране поради личен признак.

На следващо място Иванов възразява срещу протокола от класирането на кандидатите като намира, че същият представлява незаконосъобразен административен акт. Оспорващият счита, че при спазване от страна на конкурсната комисия на реда за класиране съгласно закона същият би бил в първата петица. Оспорва реда за класиране, тъй като според Иванов кандидатите преди него не могат за получат повече точки от неговите.

На последно място Иванов възразява срещу конституирането на конкурсната комисия като счита, че същата е с незаконосъобразен състав, тъй като при формирането и не са участвали всички съдии от ВКС-необосновано са изключени от случайния избор определени съдии. Счита, че това е порок, който се отразява на законосъобразността на цялата процедура, поради което намира, че решението следва да бъде отменено. Прави искане обжалваните решения на СК на ВСС да бъдат отменени.

В съдебно заседание оспорващият А. И. не се явява. В постъпило писмено становище поддържа жалбата си и прави доказателствени искания.

О. С. колегия на Висшия съдебен съвет чрез процесуални представители юрисконсулти Антова и Димитрова в писмено становище от 03.11.2022 год. оспорват жалбата на Л. Г. като неоснователна и молят за отхвърлянето и. Излагат съображения за неоснователност на възражението на оспорващия относно неучастието на всички съдии (и неправомерното изключване на някои), които имат право на това, в жребия за избор на членове на конкурсната комисия. Единствено по отношение на съдиите от Апелативен съд Бургас от списъка изпратен от Председателя на съда (от 12.02.2019 год.) до КАК (решение по протокол № 32 от 04.10.2019 год. на КАК към СК на ВСС) е изключена съдия Р. К. поради пенсионирането и и освобождаването и от длъжност съдия с решение на СК на ВСС по протокол № 25 от 30.07.2019 год. считано от 07.09.2019 год.

Възражението относно приключването на конкурса преди приключване на атестационните процедури на трима кандидати ответникът намира също за неоснователно, но само по отношение на класирания кандидат заинтересованото лице Д. П.. Видно от представените доказателства с решение по протокол № 32 от 04.10.2019 год. от заседание на КАК към СК на ВСС е прието, че Петкова като участник, който е в открита процедура за атестиране към датата на произнасянето на КАК (открита с решение по протокол № 23/24.06.2019 год. на КАК към СК на ВСС за придобиване на статут на несменяемост) същата следва да участва в процесния конкурс с резултатите от това атестиране. Към преписката са приложени съответното решение на СК на ВСС, с което същата е приела на основание чл.206, ал.1 от ЗСВ комплексна оценка много добра на Д. П.-съдия в Районен съд Добрич и на основание чл.207, ал.1 от ЗСВ Петкова е придобила статут на несменяемост (27.07.2021 год.). Към преписката е представено и решение по протокол № 4 от 27.01.2016 год. на СК на ВСС, с което е проведено периодично атестиране на Л. Г. съдия в Районен съд Добрич и е прието комплексна оценка от атестирането много добра. По отношение на останалите кандидати, за които оспорващият твърди, че не са приключили атестационните процедури, ответникът намира, че възражението е неотносимо и недопустимо, тъй като липсва правен интерес от страна на оспорващия за доказване на твърдяните факти.

Възражението относно юридическият стаж на Д. П. зачетен по време на обучението и в НИП ответникът намира за неоснователно. Към становището представя доказателства, въз основа на които прави извода, че правилно е бил зачетен юридическия стаж на заинтересованото лице.

Ответникът намира възраженията на оспорващия А. И. за неоснователни като подробни съображения са изложи в писмено становище от 11.11.2022 год.

В съдебно заседание СК на ВСС се представлява от юрисконсулт Димитрова, която оспорва жалбите като намира същите за неоснователни. Излага подробни съображения за това в подробни писмени бележки представени по-късно.

Заинтересованата страна Д. П. чрез адв.Х. Р. от САК в писмено становище от 11.11.2022 год. оспорва жалбата на Л. Г. като неоснователна. Счита оспорените решения на СК на ВСС за съобразени с материалния закон и мотивирани. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при определяне състава на конкурсната комисия като се позовава на чл.36, ал.4 от Наредба № 1 от 09.02.2017 год. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Неоснователно е и възражението относно неизготвянето на атестациите на трима кандидати при положение, че тези кандидати не са оспорващи и не са заинтересовани страни в настоящото производство. Заинтересованата страна твърди, че притежава необходимия юридически стаж за участие в процесния конкурс, който към датата на обявяване на същия възлиза на 8 години 01 месец и 23 дни. Прави искане съдът да отхвърли жалбата като неоснователна.

Заинтересованата страна Е. Д. в писмено становище от 14.11.2022 год. намира жалбата на А. И. за неоснователна като излага подробни съображения в тази насока. Намира, че процедурата, по която е проведен процесния конкурс е спазена. Прави искане съдът да остави без уважение жалбата на А. И.. Не претендира разноски по делото.

Заинтересованата страна В. Ж.-Офицерска в писмено становище от 18.11.2022 год. намира жалбата на А. И. за неоснователна, а обжалваните от него решения за правилни и законосъобразни. Прави искане съдът да отхвърли жалбата.

При извършената проверка за допустимост на жалбите на Л. Г. и А. И. съдът намира, че същите са подадени в предвидения от закона преклузивен срок, от лица с правен интерес от оспорването (жалбоподателите са участвали в конкурс за повишаване и заемане на длъжността съдия във Окръжен съд търговска колегия, но са назначени други кандидати, а гласуването по отношение на тях е прекратено поради попълване на местата), срещу актове, които подлежат на съдебен контрол, поради което същите са процесуално допустими.

От всички събрани по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С решение по протокол № 21 от 02.07.2019 год. СК на ВСС обявява конкурс за повишаване и заемане на девет длъжности съдия в окръжните съдилища-търговска колегия, както следва: Софийски градски съд-четири длъжности, Окръжен съд Кюстендил-една длъжност, Окръжен съд Варна-една длъжност, Окръжен съд Добрич-една длъжност, Окръжен съд Силистра-една длъжност и Окръжен съд Русе-една длъжност. Решението е обнародвано в ДВ бр. 53/05.07.2019 год. В срока за подаване на документи такива са подадени от оспорващите и заинтересованите страни в настоящото производство като Л. Г. е участник в конкурса за повишаване в длъжност съдия за всички окръжни съдилища, а А. И. е участник в конкурса за повишаване в длъжност съдия за Окръжен съд Кюстендил-търговска колегия и Софийски градски съд-търговска колегия. С решение на КАК към СК на ВСС по протокол № 30/16.09.2019 год. е утвърден на основание чл.191, ал.3 от ЗСВ списък на допуснатите кандидати в конкурса, между които оспорващите и заинтересованите страни.

С решение по протокол № 32 от 04.10.2019 год. КАК към СК на ВСС на основание чл.33, ал.4 от Наредбата за конкурсите се е произнесла по атестирането на допуснатите кандидати в процесния конкурс като е определила кандидатите, за които се открива процедура по периодично атестиране на основание чл.196, т.3 от ЗСВ, кандидатите, по отношение на които е открита процедура по извънредно атестиране на основание чл.196, т.4 във връзка с чл.197, ал.5, т.1 от ЗСВ, кандидатите, по отношение на които не е открита процедура по извънредно атестиране като са изложени и съответните мотиви за това, определила е кандидатите, които следва да участват в процесния конкурс с резултатите от вече открита процедура по атестиране към датата на вземане на решението на комисията и е определила кандидатите, които следва да участват в конкурса с резултатите от последната им проведена атестация валидна към датата на произнасяне на комисията.

С решение № Р-8 по протокол № 32 от 04.10.2019 год. от заседанието на КАК към СК на ВСС комисията предлага на СК на ВСС да одобри поименни списъци на магистрати от апелативните съдилища гражданска, търговска и наказателна колегия предложени по реда на чл.189, ал.8 от ЗСВ и отговарящи на условията на чл.189, ал.5, т.2 и ал.9 от ЗСВ, които да вземат участие в конкурсните комисии по обявените конкурси за повишаване в длъжност съдия в окръжните съдилища. В поименния списък на съдиите от търговските колегии на апелативните съдилища са включени трима съдии от Апелативен съд Бургас, шестима съдии от Апелативен съд Варна, двама съдии от Апелативен съд В. Т. осем съдии от Апелативен съд Пловдив и 13 съдии от Апелативен съд София. Към списъците съответно за гражданска, търговска и наказателна колегия е направена забележката, че не са включени съдиите Д. Георгиевсъдия в Апелативния специализиран наказателен съд, Р. Л.-съдия в Апелативен съд Варна, Ж. Д.-Йорданова-съдия в Апелативен съд Варна и Й. Н.-съдия в Апелативен съд В. Т. поради предстоящо пенсиониране. Решението на КАК е взето след получаване от страна на апелативните съдилища на писма съдържащи предложени съдии от общите събрания на тези съдилища. С писмо от 12.02.2019 год. председателят на Апелативен съд Бургас предлага на СК на ВСС съдиите от търговска колегия П. Х., Р. К., Н. С. и И. Б.. С писмо от 10.01.2019 год. председателят на Апелативен съд Варна предлага на СК на ВСС съдиите от търговска колегия А. Б., В. П., Р. С., Г. Г., Н. Д. и Д. М.-Василева. С писмо от 16.01.2019 год. председателят на Апелативен съд В. Т. предлага на СК на ВСС съдиите от търговска колегия И. П. и Г. М.. В предложения списък не е включена съдия Х. Д.. С писмо от 30.01.2019 год. председателят на Апелативен съд Пловдив предлага на СК на ВСС съдиите от търговска колегия В. И. (зам. председател и изпълняващ функциите председател на Апелативен съд Пловдив), Г. Ч., Е. М., Е. Б., К. П., Н. С., Р. Ч. и С. К.. С писмо от 06.02.2019 год. председателят на Апелативен съд София предлага на СК на ВСС съдиите от търговска колегия А. Ц., В. Х., Г. И., Д. Д., З. Х., И. М., И. И., И. Д., Л. Ц., М. Ж., М. В., С. К., Т. С. и Х. Л.. В списъка не са включени съдия Д. Д.-председател на Апелативен съд София и съдия Б. А.-зам. председател и председател на търговско отделение.

Със същото решение КАК предлага на СК на ВСС да одобри поименни списъци на хабилитирани преподавали по гражданско, търговско и наказателно право за избор на членове на конкурсните комисии по обявените процедури за повишаване в длъжност съдия в окръжните съдилища. Предложенията са направени във връзка с получени писма от Бургаски свободен университет, Варненски свободен университет Ч. Х. Великотърновски университет Св.Св.Кирил и Методий, Нов български университет, Пловдивски университет П. Х. Софийски университет Св.К. О. Университет за национално и световно стопанство, Югозападен университет Н. Р.

С решение по т.11.1 от протокол № 32 от 08.10.2019 год. СК на ВСС одобрява поименни списъци на магистрати от апелативните съдилища-гражданска, търговска и наказателна колегия предложени по реда на чл.189, ал.8 от ЗСВ и отговарящи на условията по чл.185, ал.5, т.2 и ал.9 от ЗСВ, които да вземат участие в конкурсните комисии по обявените конкурси за повишаване в длъжност съдия в окръжните съдилища. С решение по т.11.2 са одобрени поименни списъци на хабилитирани преподаватели по гражданско, търговско и наказателно право за избор на членове в конкурсните комисии по обявените конкурси за повишаване в длъжност съди в окръжните съдилища. С решение по т.13 чрез жребий е определен поименния състав на конкурсната комисия по обявения конкурс за повишаване в длъжност съдия в окръжните съдилища-търговска колегия, а именно И. Д., А. Б., К. П., П. Х. и доц. д-р М. К.. Като резервни членове са определени А. Ц. и проф. д.ю. н. Г. И.. С решение по т. 3 от протокол № 34 от 22.10.2019 год. СК на ВСС е определила чрез жребий доц. д-р А. Г. за резервен член на конкурсната комисия по обявения конкурс за повишаване в длъжност съдия в окръжните съдилища-търговска колегия на мястото на направилия си отвод проф. д.ю. н. Г. И.. С решение по т. 7.1 от протокол № 35 от 29.10.2019 год. СК на ВСС е определила чрез жребий Х. Л. за редовен член на конкурсната комисия по обявения конкурс за повишаване в длъжност съдия в окръжните съдилища-търговска колегия на мястото на направилия си отвод И. Д.. С решение по т. 7.2 от протокол № 35 от 29.10.2019 год. СК на ВСС е определила чрез жребий Е. Б. за резервен член на конкурсната комисия по обявения конкурс за повишаване в длъжност съдия в окръжните съдилища-търговска колегия на мястото на направилата си отвод А. Ц.. На 06.12.2019 год. конкурсната комисия е конституирана и за неин председател е избран Х. Л.. Видно от справка изготвена от главния секретар на ВСС по отношение на членовете на конкурсната комисия са налице предпоставките по чл.189, ал.9 от ЗСВ.

На основание чл. 39 от Наредбата при провеждането на конкурса за повишаване конкурсната комисия взема предвид резултатите от последното атестиране и проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровото дело на всеки кандидат, и преценява разгледаните и приключените дела и преписки избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите въз основа, на които изготвя обща оценка за притежаваните от кандидатите професионални качества. Конкурсната комисия е проверила по три дела от посочените в представената от кандидата със заявлението за участие в конкурса справка и по три дела извън посочените от кандидата. С писмо рег.№ 3127/10.02.2020 год. изпратено от председателя на конкурсната комисия до Районен съд Добрич са изискани за представяне на комисията делата избрани от кандидатите и са посочени делата, които комисията е избрала да бъдат проверени. Изрично в писмото е отбелязано, че ако някои от делата не могат да бъдат представени на комисията /при наличие на грешка в справката или протокола за избор, или че по избраното дело решението не е постановено от кандидата, или че съдебното решение не е влязло в сила/, то следва да се уведоми комисията за да бъде направена промяна в избора. В следствие на това Районен съд Добрич е изпратил на комисията допълнително поисканите дела на кандидатите Д. П., Т. Л.-Савова, А. А., Л. Г..

След проверката на представените от кандидатите дела по техен избор, както и тези избрани от комисията, атестациите, проверките от ИВСС и по-горестоящия орган, данните от кадровите досиета, отличия и другите представени от кандидатите документи, всеки от членовете на комисията е изготвил индивидуален работен протокол, в който са отразени оценките на кандидатите съгласно данните по чл. 40а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 (резултати от последното атестиране и проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт, данни от кадровото досие на кандидатите, разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите) и въз основа на критериите по чл. 40а, ал. 2, т. 1 (практически познания на кандидатите в областта на материалното и процесуалното право, умения за анализ на правнорелевантни факти и доказателства, способност на кандидатите да боравят с нормативни актове, да извличат от тях необходимата информация, да вземат решения и да ги аргументират) и т.2 (умение за оптимална организация на работата, способност за своевременно и адекватно планиране на съдебните заседания, подготовка на съдебно заседание, умения за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол). Видно от представените с административната преписка индивидуални протоколи всеки член на конкурсната комисия въз основа на посочените по-горе компоненти и в съответствие с чл.40а, ал.3 от Наредбата е поставил средноаритметична оценка на всеки от кандидатите. Изготвен е и протокол за формиране на обща оценка на кандидатите базиран на поставеното в индивидуалните протоколи оценяване съгласно чл.40а, ал.4 от Наредбата. Съгласно този протокол заинтересованата страна Д. П. е получила оценка 5, 97, заинтересованата страна В. Ж.-Офицерска 5, 92, заинтересованата страна Е. Д. 5, 88, жалбоподателят Л. Г. 5, 75 и жалбоподателят А. И. 5, 72. Въз основа на изготвените общи оценки е изготвен протокол за класиране на кандидатите, който заедно с цялата конкурсна преписка е изпратен на СК на ВСС. Видно от същия Д. П. е класирана на четвърто място, В. Ж.-Офицерска е класирана на седмо място, Е. Д. на двадесет и първо място, Л. Г. на 82-ро място и А. И. на 111-то място.

Съгласно изискванията на чл. 192, ал. 5 от ЗСВ Комисията по професионална етика /КПЕ/ към СК на ВСС изготвила и приела етични становища за класираните кандидати, от които се установява, че същите отговарят на изискванията предвидени в Кодекса за етично поведение на българските магистрати и притежават необходимите нравствени качества за да бъдат назначени на длъжността съдия в Окръжен съд.

С оспорените пред настоящата инстанция решения по т. 14. 4 от протокол № 33/20.09.2022 год. на СК на ВСС е повишена в длъжност съдия във Окръжен съд Добрич търговска колегия Д. П.; с решение по т. 14.7 от същия протокол е повишена в длъжност съдия във Софийски градски съд търговска колегия В. Ж.-Офицерска и с решение по т. 14.21 от същия протокол е повишена в длъжност съдия във Окръжен съд Кюстендил търговска колегия Е. Д.. С решения по т.14.22.61 и т.14.22.90 е прекратено гласуването поради попълване на местата съответно за Л. Г. и за А. И.. Решенията са взети с 11 гласа ЗЗД и нула гласа против от всички единадесет присъстващи членове на СК на ВСС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира жалбата на Л. Г. за основателна, а жалбата на А. И. за неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът служебно извършва проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При проверката за валидност и законосъобразност съдът намира оспорените с жалбите решения за приети от компетентен орган СК на ВСС и в изискуемата от закона форма. Решенията са мотивирани като фактическите основания и мотивите за приемането им се извеждат от надлежно съставената преди гласуването конкурсна документация, становища на КАК и КПЕ към СК на ВСС. Процесните решения са взети при явно гласуване, при наличие на изискуеми кворум и мнозинство.

Конституционно регламентираното правомощие на съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност магистрати (съдии, прокурори и следователи) произтича от нормите на чл. 129, ал. 1 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 133 от Конституцията организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност, се уреждат със закон.

В съответствие с посочената конституционна норма Народното събрание е приело Закон за съдебната власт, в който са разписани правилата за заемане и за освобождаване на длъжност в органите на съдебната власт.

Заемането на длъжности в магистратурата според разпоредбите на ЗСВ изисква предварително провеждане на конкурс, което е задължително при първоначалното назначаване, повишаване в длъжност и преместване в органите на съдебната система. В Раздел II а на глава девета от Закона за съдебната власт е регламентирана изчерпателно процедурата за провеждане на конкурсите за повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗСВ свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи извън тези по чл. 178 се обявяват от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс. Конкурсите за по-горестоящите органи на съдебната власт се обявяват с решение и се провеждат преди обявяването на конкурсите за по-ниските по степен органи.

Повишаването в длъжност съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗСВ е преминаване на по-висока по степен длъжност в същия по вид орган на съдебната власт в случая в длъжност съдия в окръжен съд като свободните длъжности в съдилищата се обявяват от Съдийската колегия на ВСС по реда на чл. 179 и се заемат след конкурс /ал. 1 на чл. 189 от ЗСВ/. Правилата за законосъобразно провеждане на конкурса за повишаване в длъжност на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт са регламентирани в раздел II а от глава девета на Закона за съдебната власт. Законодателят е прецизирал правилата относно процедурата, отделните етапи от нея, изготвянето и обявяването на конкурсната документация, конституирането на конкурсната комисия и извършваната от нея дейност, както и на останалите помощни органи - комисията по професионална етика и комисията по атестирането и конкурсите. Тези разпоредби са възпроизведени и доразвити в раздел III от Наредба № 1 от 9.02.2017 год. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт.

Видно от представените по делото доказателства в съответствие с относимите законови и подзаконови норми свободните длъжности за заемане на длъжността съдия в окръжен съд са надлежно обявени от СК на ВСС като с нарочно решение е обявен и конкурсът за повишаване в длъжност. Конкурсът е проведен от петчленна конкурсна комисия включваща хабилитиран преподавател по конкурсната материя и четирима действащи магистрати определени според правилата по чл. 189 от ЗСВ. Конкурсната комисия класирала кандидатите за повишаване в длъжност съобразно резултатите от последната атестация и проверки на горестоящи органи на съдебната власт и Инспектората, данните от кадровите им дела и преценката на разгледаните и приключени преписки и дела, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които била изведена и обща оценка за притежаваните от кандидатите професионални качества. Конкурсната комисия изготвила протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище като изпратила резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация на СК на ВСС. От Комисията по професионална етика към колегията била извършена преценка за притежаваните нравствени качества и изготвено становище за отделните кандидати. Резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на Комисия по професионална етика били надлежно представени на Комисията по атестирането и конкурсите към ПК. Последната внесла мотивирано предложение в колегията за повишаване на класираните участници в конкурса. СК на ВСС взела решение за повишаване по поредността на класирането до попълване на местата.

Съществен етап от конкурсната процедура е конституирането на конкурсната комисия, която е помощен колективен орган състоящ се от действащи магистрати отговарящи на законови изисквания и хабилитиран учен по правни науки /в случая в областта на търговското право/. Дейността на комисията се свежда до провеждане на оценяване на професионалните качества на кандидатите и въз основа на това извършване на класиране, което е необходимо условие и база при вземане на решението от съответната колегия на ВСС. Класирането е задължително за административния орган вземащ решението за повишаване/преместване в длъжност и не може да бъде преценявано или коригирано/изменявано от СК.

За законосъобразността на приетите по чл. 193, ал. 3 от СК на ЗСВ решения безусловно релевантно е спазването на административно производствените правила при работа на помощните комисии /конкурсната комисия, Комисията по професионална етика и Комисията по атестирането и конкурсите/, осигуряването на което е вменено в задължение на административния орган в лицето на колегията. Наличието на законовите изисквания за надлежно проведена процедура /откриване, провеждане и приключването и/, за спазване на отделните етапи от нея, за формирането и дейността на помощните органи в тази процедура, вземане на решенията, изготвяне и обявяване на конкурсната документация, от една страна и на материалните предпоставки за заемане на длъжността от класираните кандидати от друга безспорно са гаранция за законосъобразност на приетите от СК на ВСС решения.

От събраните по делото доказателства не се установяват съществени нарушения на процедурните правила свързани с провеждането на конкурсната процедура и работата на помощните органи, които да рефлектират неблагоприятно върху валидността и законосъобразността на оспорените административни актове.

Неоснователни са оплакванията на оспорващите Генов и Семов за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила свързани с изключването на някои магистрати от списъците на действащите съдии, въз основа на които е проведен жребия при определяне състава на конкурсната комисия. Видно от протокол № 32 от заседанието на КАК към СК на ВСС от 04.10.2019 год. в списъка съставен от комисията и предложен на колегията не е включена съдия Р. К.-Калъчева от Апелативен съд Бургас (макар, че същата е включена в списъка изпратен от съда на КАК), поради освобождаването и от длъжност съдия поради пенсиониране видно от протокол № 25 от заседание на СК на ВСС проведено на 30.07.2019 год. считано от 07.09.2019 год. Очевидно съдия Казларова по обективни причини не е могла да бъде включена в списъка и да участва в жребия за избор на конкурсна комисия, тъй като към датата на теглене на жребия (08.10.2019 год.) същата вече не е била действащ магистрат. Що се отнася до възражението, че в представените списъци от страна на административните ръководители на Апелативен съд В. Т. и Апелативен съд София не са включени съответно съдия Х. Д.-заместник председател и съдия Б. Н.-заместник председател, то и това възражение съдът намира за неоснователно. Съгласно нормата на чл.36, ал.4 от Наредбата (редакция ДВ бр.17 от 2017 год. в сила от 21.02.2017 год.) действала към момента на изготвяне на списъците на действащите магистрати от общите събрания на апелативните съдилища съгласно чл.189, ал.5, т.2 от ЗСВ, органите по ал. 3, т. 1, 2, 6, 7 и 10 предлагат на съответната колегия на Висшия съдебен съвет не по-малко от 50 процента от магистратите от щатния си състав за членове участници в конкурсната комисия на всеки три години. Членовете на конкурсната комисия трябва да са придобили статут на несменяемост и през последните 5 години да не им е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 от Закона за съдебната власт с влязло в сила решение. Те трябва да са с ранг равен или по-висок от ранга за обявената за кандидатстване свободна длъжност. В случая всички апелативни съдилища са провели общи събрания и административните им ръководители са изпратили списъци с излъчени от събранията кандидати за участие в жребия за избор на конкурсна комисия. Изискването на наредбата за предложение на петдесет процента от магистратите в съответния орган на съдебната власт е спазено. Видно от приложените по делото щатни разписания към 08.10.2019 год. щатната численост на Апелативен съд Бургас е 15 щата, на Апелативен съд Варна е 24 щата, на Апелативен съд В. Т. е 17 щата, на Апелативен съд Пловдив е 29 щата и на Апелативен съд София е 70 щата. При сравнение на щатните разписания с предоставените списъци от апелативните съдилища на СК на ВСС става ясно, че изискването за участие на петдесет процента от действащите магистрати е спазено. Изготвените от общите събрания списъци на действащи магистрати, които да участват в жребия за избор на конкурсна комисия не нарушава случайния принцип на жребия и принципа за прозрачност на конкурсната процедура, тъй като същите са изготвени съгласно изискването на наредбата.

Що се отнася до изискването на наредбата членовете на конкурсната комисия да са придобили статут на несменяемост и през последните пет години да не им е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл.308, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.6 от ЗСВ с влязло в сила решение, както и същите да са с ранг равен или по-висок от ранга за обявената за кандидатстване свободна длъжност, то същото е спазено. Всички членове на конкурсната комисия отговарят на законовите изисквания видно от справка изготвена от гл. секретар на ВСС изх.№ ВСС-14937/20.10.2022 год.

За пълнота на горното следва да се посочи, че уредената в чл. 189, ал. 9 от ЗСВ забрана за участие в конкурсна комисия се отнася за членове на ВСС и административни ръководители, каквото качество избраните чрез жребий съдии-членове на конкурсната комисия нямат. Членовете на конкурсната комисия (Х. Л., А. Б., К. П., П. Х. и доц. д-р М. К.) не са членове на ВСС и не са административни ръководители. В случая позоваването на жалбоподателя Генов на влезлите в сила съдебни решения постановени по адм. д. № 155/2020 год. и адм. д. № 586/2020 год. по описа на ВАС е лишено от основание, тъй като посочените съдебни актове са неотносими към предмета на настоящия правен спор като постановени при различни фактически обстоятелства.

Възражението на оспорващия Генов относно неприключили атестационни процедури на трима кандидати-участници в конкурса е неоснователно. На първо място оспорващият не е посочил конкретно на кои участници в конкурса не са приключили атестационните процедури. Позовал се е единствено на нормата на чл.192, ал.1 от ЗСВ, съгласно която конкурсната комисия класира кандидатите за повишаване в длъжност според резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровите им дела и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества, като счита, че обявяването на класирането преди влизането в сила на атестационните оценки представлява съществено нарушение. На следващо място видно от доказателствата по делото СК на ВСС с решение по т.24.2 от протокол № 30 от 27.07.2021 год. е приела на основание чл.206, ал.1 от ЗСВ комплексна оценка много добра на заинтересованата страна Д. П.; СК на ВСС с решение по т.13.1 от протокол № 4 от 27.01.2016 год. е приела на основание чл.206 от ЗСВ комплексна оценка много добра на оспорващия Л. Г.; СК на ВСС с решение по т.16.1 от протокол № 13 от 19.07.2016 год. е приела на основание чл.206 от ЗСВ комплексна оценка много добра на оспорващия А. И.; СК на ВСС с решение по т.5.3 от протокол № 37 от 26.10.2021 год. е приела на основание чл.205, ал.4 от ЗСВ комплексна оценка много добра на заинтересованата страна В. Ж.-Офицерска; СК на ВСС с решение по т.13 от протокол № 48 от 28.11.2017 год. е приела на основание чл.209, ал.4 от ЗСВ комплексна оценка много добра на заинтересованата страна Е. Д.. Т.е. по отношение на оспорващите и заинтересованите страни в настоящото производство кадровият орган се е произнесъл със съответните решения, с които е приел атестационните оценки на тези кандидати в конкурса преди извършване на класирането, поради което съдът намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на нормата на чл.192, ал.1 от ЗСВ.

Оспорващият А. И. възразява срещу атестационните оценки на класираните преди него кандидати като счита, че същите са незаконосъобразни. Прави искане съдът да извърши проверка на атестационните оценки на класираните кандидати за длъжност съдия в Окръжен съд Кюстендил-търговска колегия и Софийски градски съд-търговска колегия. Счита, че след като не е атестиран извънредно, а е ползвана атестацията му изготвена по стария ред, е допуснато нарушение на процесуалните правила, което представлява дискриминационно деяние от страна на конкурсната комисия. По делото не се установява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед неизвършването спрямо жалбоподателя Иванов на атестиране по новия ред предвиден с Наредба № 1/2017 год. Освен това следва да бъде посочено, че дори оценката на този жалбоподател по показателите по чл. 40, ал. 1 от Наредба № 1/2017 год. да е различна от максималната оценка 6. 00 това по никакъв начин не би могло да обоснове необходимост от провеждане спрямо него на ново периодично или извънредно атестиране предвид обстоятелството, че видно от приложения в електронен формат атестационен формуляр, въз основа на който през 2016 год. е приета комплексна оценка от периодично атестиране много добра атестирането е извършено за периода от 26.01.2012 год. до 26.01.2016 год., т. е. по отношение на този кандидат към момента на извършване на преценка от страна на КАК към СК на ВСС (04.10.2019 год.) за наличие на предпоставки за извършване на извънредно атестиране не е бил изтекъл законоустановеният 5 годишен срок от последното му атестиране, поради което спрямо него не е било налице основание за извършване на извънредно или периодично атестиране-чл.197, ал.5, т.1 от ЗСВ. Въз основа на тази норма КАК към СК на ВСС е приела решение по т.Р-14.3.1 от протокол № 32/04.10.2019 год., съгласно което е оставила без уважение исканията на част от участниците в конкурсната процедура за извънредно атестиране. Мотивите на комисията са, че съгласно чл.197, ал.5, т.1 от ЗСВ извънредно атестиране се провежда след приключване на периодичното атестиране ако от последното периодично атестиране са изминали 5 години и магистратът участва в конкурс за повишаване или преместване в длъжност. Решението е взето и при съобразяване с промените в ЗСВ извършени с ДВ бр.49/12.06.2018 год., с които е отменен текстът на 206, ал.1 от ЗИД на ЗСВ изискващ провеждане на извънредно атестиране и спрямо участници в конкурси атестирани по досегашния ред (до измененията 2016 год.), ако в конкурсите участва кандидат атестиран по новия ред. Въз основа на гореизложеното възражението на оспорващия Иванов, че не е атестиран по новия ред се явява неоснователно, тъй като не са били налице законовите изисквания за това. Неоснователно е и свързаното с това възражение за дискриминационно третиране по личен признак, каквото в действителност не се установява.

Като недопустимо се преценява възражението на жалбоподателя Иванов за оспорване на атестациите на останалите кандидати с искане за провеждане на инцидентен съдебен контрол върху тях в настоящото производство. Съгласно чл. 205 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 62 от 2016 г.) комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия предоставя комплексната оценка по чл. 204 а, ал. 3 на атестирания, който в 7 дневен срок може да направи писмено възражение пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет. При постъпило възражение съответната колегия на Висшия съдебен съвет изслушва атестирания като при необходимост събира допълнителна информация. Когато съответната колегия на Висшия съдебен съвет уважи направеното възражение Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия изготвя нова комплексна оценка. Решението на съответната колегия, с което не се уважава възражението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд и решението на съда е окончателно. Видно от законовата уредба оспорване на атестация може да се инициира само от атестирания и то в случай, че съответната колегия на ВСС не уважи направено възражение срещу комплексната оценка. О. И. не е процесуално легитимиран да упражни правото на жалба срещу атестация на друг магистрат, нито в настоящото производство, нито в отделно производство по оспорване на конкретния административен акт.

Освен изложеното следва да се отбележи, че инцидентният съдебен контрол на административни актове е регламентиран в чл. 17, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и според него съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. На първо място следва да се отбележи, че тази разпоредба не е приложима в съдебно-административното производство, тъй като съгласно чл. 147 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.

Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК е приложима само в гражданския процес, поради характера на разглежданите производства и при наличие на конкретни предпоставки: разглежда се само валидността на акта без да се преценя неговата законосъобразност. За да се произнесе инцидентно по законосъобразността на административния акт същият следва да е противопоставен на страна по делото, която не е участвала в съдебно-административно производство по оспорването му. Комплексната оценка от атестацията е административен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК, но само от лицето, което притежава правен интерес при наличие на предпоставките по чл. 205, ал. 4 ЗСВ.

Горното се отнася и до искането на Иванов за упражняване на инцидентен съдебен контрол върху протокола за класиране на кандидатите ведно с мотивираното становище. Освен неприложимостта на инцидентния контрол в настоящото производство следва да се отбележи, че нито класирането на участниците, нито становището към него представляват административни актове. Това са актове по чл. 21, ал. 5 от АПК, които се издават в хода на конкурсната процедура по повишаване в длъжност. Конкурсната комисия не е административен орган по смисъла на 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на АПК, а е помощен орган избран чрез жребий само за целите на процедурата за повишаване в длъжност съдия в Окръжен съдтърговска колегия. Този орган не е овластен да издава административни актове, а само такива, които са част от процедурата по издаване на крайния административен акт. Дейността на конкурсната комисия по чл. 189, ал. 5, т. 5 от ЗСВ е експертна, поради което оценките за професионалните качества на кандидатите не подлежат на ревизия. По аргумент от чл. 21, ал. 5 от АПК и чл. 64 АПК, административнопроизводствените волеизявления по издаване на административния акт не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в специален закон е предвидено друго. В Закона за съдебната власт не е предвидена изрична възможност при преценка за законосъобразност на решенията на колегиите на ВСС взети в резултат на проведено конкурсно производство, да бъде извършена проверка на правилността на оценката на конкурсната комисия. В тази връзка предмет на съдебен контрол е проверката за законосъобразност на финализиращите проведената процедура административни актове, каквито са оспорените в настоящото производство решения на СК на ВСС.

В този смисъл е практиката на ВАС по сходни казуси, както следва: Решение № 1364 от 3.02.2021 год. на ВАС по адм. д. № 10511/2020 год., VI о., Решение № 14647 от 31.10.2019 год. на ВАС по адм. д. № 15235/2018 год., Решение № 1834 от 11.02.2010 год. на ВАС по адм. д. № 16549/2009 год., VII о., Определение № 3363 от 25.03.2015 год. на ВАС по адм. д. № 3265/2015 год. и др.

Изводите на съда са в съответствие и с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) анализирана в Решение на Общия съд (девети състав) от 14 декември 2017 година по дело T-609/16 (PB срещу Европейската комисия), съгласно което конкурсната комисия e длъжна да се увери, че кандидатите притежават посочените в обявлението за въпросния конкурс знания и професионален опит необходими за изпълнението на свободната длъжност. Тя е длъжна и да съпостави знанията и способностите на кандидатите, за да избере най-пригодните за длъжността (вж. решение от 24 април 2013 г., BX/Комисия, F-88/11, EU: F: 2013: 51, т. 39 и цитираната съдебна практика). В тази рамка конкурсната комисия е длъжна да гарантира, че оценяването на всички проверявани кандидати се извършва в условията на равнопоставеност и обективност, при което е важно критериите да бъдат еднакви и прилагани последователно към всички кандидати (решение от 22 септември 2015 г., Gioria/Комисия, F-82/14, EU: F: 2015: 108, т. 50).

В мотивираното становище към протокола за класиране на кандидатите е посочено, че класирането е извършено съобразявайки разпоредбата на чл. 40а, ал. 1 от Наредбата, а именно резултати от последното атестиране на кандидатите и проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данни от кадровото дело на кандидатите, разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на критериите по ал.2, т.1 и т.2 практически познания на кандидатите в областта на материалното и процесуалното право, умения за анализ на правнорелевантни факти и доказателства, способност на кандидатите да боравят с нормативни актове, да извличат от тях необходимата информация, да вземат решения и да ги аргументират и умение за оптимална организация на работата, способност за своевременно и адекватно планиране на съдебните заседания, подготовка на съдебно заседание и умения за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол. Изложено е, че при формиране на преценката на комисията същата е взела предвид извършената от кандидатите проверка на редовността на исковата молба в съответствие в разпоредбата на чл.127 и чл.128 от ГПК, изчерпателност на указанието по чл.129, ал.2 от ГПК, даване на повторни указания, проверка на процесуалната правоспособност и дееспособност на страните, редовността на призоваването на страните и представителната власт на процесуалните им представители, определението по чл.140 от ГПК и изготвянето на доклад съобразно разпоредбите на чл.146, ал.1 от ГПК, указанията към страните по реда на чл.146, ал.2 от ГПК, процесуални преклузии и служебно допускане на експертизи, както и постановените съдебни актове в хода на производството. Комисията е оценила структурата и мотивите съобразно с установените релевантни за спора факти и обстоятелства, аргументирано обсъждано на твърденията, възраженията и правните доводи на страните, анализ на нормативните актове, познаването и адекватното прилагане на съдебната практика, логичната последователност на мотивите и тяхната относимост към правния спор, използвания юридически език, както и резултатите от въззивен и касационен контрол. Съпоставени са собствените констатации на комисията с данните от атестацията и за всеки един кандидат е изготвено отделно становище. Като се има предвид, че съставът на комисията е избран по реда на чл.189, ал.5 от ЗСВ с включен в същия хабилитиран преподавател по търговско право, то се налага изводът, че така избраната комисия може да състави висока професионална преценка за качествата на кандидатите.

Тук е мястото да се отбележи, че неоснователно се явява възражението на жалбоподателя Генов, че преди него били класирани кандидати, които имат незначителен съдийски стаж. Съгласно чл.191а от ЗСВ конкурсната комисия класира кандидатите за преместване според резултатите от последното атестиране и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровото им дело и преценката на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидатите професионални качества. При еднакви оценки се назначава съдията, прокурорът или следователят с по-дълъг стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт този с по-дълъг юридически стаж. Законодателят изрично е предвидил критериите за класиране като критерия стаж се прилага само в случай на еднакви оценки. В настоящия случай видно от класирането правилно конкурсната комисия е приложила текстът на закона. Така например класираните на първите две места кандидати И. И. и Д. Д. са получили оценки от 5, 98, но съдия Иванов е класиран на първо място, а съдия Добрева на второ място именно поради факта, че съдия Иванов има 11 години и 9 месеца стаж в съответния орган на съдебната власт, а съдия Добрева има 4 години 3 месеца и 26 дни. По отношение на класирането на оспорващия Генов правилно комисията е съобразила притежавания от същия стаж. Седемнадесет кандидати са получили оценка 5, 75, между които и оспорващия Генов. Класирането обаче е извършено в съответствие със закона като е съобразено изискването при равни оценки да се класира на по-горно място кандидатът с по-голям стаж в съответната система на съдебната власт.

Неоснователни са наведените от жалбоподателите доводи за необоснованост на мотивираното становище на конкурсната комисия, в подкрепа на което са развити съображения, че същото не дава в достатъчна степен яснота защо при оценяването са предпочетени едни кандидати за сметка на други.

От индивидуалните протоколи изготвени по реда на чл. 40а, ал. 3 от Наредба № 1/9.02.2017 год. се установява, че повишените кандидати са били оценени по сходен начин от всички членове на конкурсната комисията включително и от хабилитираното лице като при оспорващия Генов всички членове на конкурсната комисията са поставили еднакви оценки. Изложеното дава основание да бъде направен извод, че оценъчната дейност на конкурсната комисия, обективирана в индивидуалните работни протоколи на нейните членове не дава възможност да бъдат обосновани каквито и да било съмнения в безпристрастността, на който и да е от членовете и. Освен това посочените констатации свидетелстват за обстоятелството, че оценъчната дейност на конкурсната комисия има смесена природа - основава се на факти от обективната действителност, каквито са данните посочени в чл. 40а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/9.02.2017 год., но преценката на тези факти се извършва през призмата на професионалната компетентност, знанията, опита и не на последно място индивидуалната аналитичност на всеки от членовете. Преценката на мотивираното предложение на КАК към СК на ВСС на основание чл. 193, ал. 2 от ЗСВ и приложената в цялост документация по проведения конкурс включително и на резултатите от класирането по чл. 192, ал. 1 от ЗСВ налага извод за съответствие на отразената в индивидуалните работни протоколи оценка по чл. 40а, ал. 3 от Наредба № 1/9.02.2017 год. с критериите по чл. 40а, ал. 2 от Наредбата, които следва да бъдат взети предвид от членовете на конкурсната комисия.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите за неравнопоставеност поради липса на яснота по какъв начин и между кои точно преписки и дела на кандидатите е бил извършван подборът им за оценяването на участниците в конкурса. В приложимата законова и подзаконова правна уредба относно провеждането на конкурсите за повишаване на магистрати не се съдържа разпоредба сочеща на конкретно определен начин и ред за извършване на подбор на преписки и/или дела вменяваща в задължение на конкурсната комисия стриктното им съобразяване. Разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ посочва, че конкурсната комисия прави преценка на разгледаните и приключени дела и преписки избрани от нея и тези представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Нормата е доразвита в чл. 39, ал. 2 от Наредба № 1/9.02.2017 год., която сочи изискването за брой дела или преписки избрани от комисията и съответно предложени от самия кандидат, които да бъдат разгледани и оценени.

Съгласно чл. 33, ал. 3, т. 3 от Наредбата кандидатът прилага към заявлението си за участие в конкурса копие от три акта изготвени от него през последните три години от дейността му по избрани от него разгледани и приключени дела и преписки. От формулировката на разпоредбата може да се направи извод, че трябва да се представят копия от точно три акта изготвени от кандидата през последните три години от дейността му, по избрани от него разгледани и приключени дела и преписки. Следователно, нормата поставя изискване както относно точния брой дела/преписки, така и относно времевия интервал, в който същите следва да са били разгледани, и относно необходимостта да се касае не само за разгледани, но и за приключени дела. Всяко друго разрешение би поставило въпроса за равнопоставеността на участниците в конкурсната процедура. В тази връзка неоснователно е възражението на Иванов, че бил ограничен от комисията да посочи само три от представените дела като противно на твърдяното не е налице противоречие с чл. 33, ал. 3, т. 3 от Наредба № 1/2017 год. Наредбата обаче не държи сметка на вида на делата или преписките, на конкретна материя или сложност /фактическа или правна/, както и не визира конкретен способ за избора им между преписките/делата от двете групи. Не се споделят оплакванията за липса на еднакво приложение спрямо всички участници на прозрачни критерии и принципи за избор на оценяваните дела/преписки, тъй като в представените по делото протоколи на конкурсната комисия са посочени избраните от комисията дела/преписки на всеки кандидат от изпратената със заявлението му справка.

Бланкетно се твърди извършване на дискриминация по личен признак без да се конкретизира в какво се изразява сочената дискриминация. Възражението, че комисията не е приела допълнително посочени от кандидатите актове също не представлява нарушение по проведената процедура, нито има характер на дискриминация спрямо кандидатите. Кандидатът сам следва да прецени кои три акта биха били най-показателни за преценка на качествата му за заемане на длъжността, за която кандидатства.

На следващо място неоснователни и неподкрепени с доказателства са възраженията на жалбоподателя Иванов за несправедливо неразглеждане и несъобразяване от комисията на допълнително представени от него материали имащи според него значение за правилното оценяване на професионалните му и нравствените му качества. Неоснователно е и възражението на оспорващия Иванов, че научните му трудове не са били взети предвид от конкурсната комисия при изготвянето на оценката по смисъла на чл. 40а от Наредба № 1/9.02.2017 год. Следва да се посочи, че доколкото информацията за научната дейност на кандидата е била част, както от съответните документи за тази дейност към заявлението за участие в конкурса, така и от кадровата справка и персоналните данни приложени към заявлението, то тя е била обект на преценка от страна на конкурсната комисия. При липсата на изрична разпоредба, която да предвижда поставянето на оценка конкретно на такъв тип данни следва да се приеме, че същите са били обект на преценка като част от кадровото досие на кандидата. Критериите за кариерно израстване са предвидени в закона и притежаването на научна степен по чл. 2, ал. 2 от Закон за развитието на академичния състав в Р. Б. не е сред тях. По отношение на придобитата научно - образователната степен доктор и свързаните с това научи публикации не се отрича оказаното положително влияние върху теоретичните познания на заинтересованите лица и съответно - върху техните професионални качества за заемане на длъжността за която кандидатстват, които подлежат на преценка на общо основание от конкурсната комисия при оценяването на кандидатите (в същия смисъл е Решение № 16042 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10586/2012 г., VI о.).

По отношение на наведените от жалбоподателя Иванов доводи за нееднакво третиране на участниците, те също не се споделят от настоящата инстанция. По делото са представени индивидуалните протоколи на петимата членове на конкурсната комисия, в които са отбелязани индивидуалните оценки на всеки кандидат по проведения конкурс. Конкурсната комисия избрана при възможно най-високи изисквания определени в ЗСВ е компетентен орган, който да извърши обективното оценяване. Няма доказателства в обратната насока, а и не е в компетентността на състава да преценява всички представени от кандидатите документи относими за формирането на крайната оценка. Наличието на субективно отношение при оценяването е въпрос на мнение на всеки кандидат особено на некласираните кандидати, но законът предвижда преценката на професионалните качества да бъде извършена върху точно определени данни, както е сторила и комисията. Възражението за неравно третиране на участниците в конкурса е хипотетично и няма данни по делото, които да го обосновават. Избягването на субективизъм по отношение на оценяването е сторено именно с въвеждането на изискването за избор на конкурсната комисия чрез жребий. Поставените от комисията оценки обаче не подлежат на съдебен контрол, тъй като тази дейност не е административна. Оценяването на кандидатите представлява част от производството по провеждане на конкурса за повишаване в длъжност. В закона не е предвидена изрична възможност при преценка за законосъобразност на решенията на колегиите на ВСС взети в резултат на проведено конкурсно производство да бъде извършена проверка на правилността на оценката от конкурса. Такова правомощие не може и да бъде изведено от приложимите разпоредби на ЗСВ.

Относно твърдяната с жалбите немотивираност на оспорените решения съдът намира възражението за неоснователно. Решенията предмет на разглеждане в настоящото производство са приети на основание чл.160 във връзка с чл.193, ал.3 от ЗСВ като фактическите основания за тяхното приемане се извличат от приложената конкурсна документация, както и от изказванията на членовете на СК на ВСС на заседанието на колегията проведено на 20.09.2022 год. От писмените доказателства и от изложените становища от членовете на СК на ВСС по време на откритото заседание на колегията може да се направи еднозначен извод относно волята на кадровия орган за постановяване на решения с процесното съдържание. Съгласно чл.34, ал.3, изр. второ от ЗСВ за мотиви на решението, с което се приема направеното предложение се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на ВСС в негова подкрепа. След като актът е издаден при наличието на подготвителни документи (конкурсна документация) изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - ТР № 16/1975 год. ОСГК на ВС. Следователно мотивите на Съдийската колегия на ВСС за приемане на оспорените решения се съдържат в предхождащата гласуването документация мотивираното становище на конкурсната комисия, становища на КАК и КПЕ към СК на ВСС, което обуславя извод, че оспорените решения са приети при спазване на нормативните изисквания (в подобен смисъл Решение № 2957 от 05.03.2021 год. по адм. д. № 11942/2020 год. на ВАС, шесто отделение).

В тази връзка настоящият състав намира, че процесните решения са надлежно мотивирани и съдържат фактически и правни основания за издаването им.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на решенията по т. 14. 7, т. 14. 21 и т. 14. 22 в частта касаеща А. И. от протокол № 33 от 20.09.2022 год. на СК на ВСС и оспорването на А. И. като неоснователно следва да се отхвърли.

Решението по т.14.4 и решението по т.14.22.61 от протокол № 33 от 20.09.2022 год. на СК на ВСС макар да са постановени при спазване на административнопроизводствените правила са издадени в противоречие с материалноправните норми, поради което следва да се отменят.

С решение по т.14.4 от протокол № 33 от 20.09.2022 год. на СК на ВСС е повишена в длъжност съдия в Окръжен съд Добрич търговска колегия съдия Д. П.. След внимателна преценка на доказателства по делото и след съобразяване с приложимите материалноправни норми съдът намира, че решението, с което съдия Петкова е повишена е неправилно, тъй като същото е постановено в противоречие с нормата на чл.164, ал.2 от ЗСВ. Съгласно този текст за съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж. Съгласно нормите на ал. 8-10 за стаж по ал. 1 - 7 се зачита стажът придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в А. М. както и стажът на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование в институциите, органите и мисиите на Европейския съюз, на Организацията на обединените нации, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Организацията на Северноатлантическия договор, както и в международни правораздавателни органи или международни организации, създадени по силата на международен договор, по който Р. Б. е страна и стажът придобит на длъжност стажант-юрист по смисъла на чл. 297 ако лицето е работило по трудово правоотношение с Министерството на правосъдието. Съгласно чл. 249 от ЗСВ Националният институт на правосъдието осъществява задължителното първоначално обучение, а в чл.258 от ЗСВ е предвидено това обучение да е със срок от 9 месеца, който започва да тече през месец септември на съответната година. Съгласно чл.258а, ал.6 от ЗСВ периодът на обучение на издържалите изпитите се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7.

Видно от служебна бележка изх.№ 4573/09.07.2019 год. издадена от Районен съд Добрич към 05.07.2019 год. /датата на обнародване на решението за откриване на конкурса в ДВ/ съдия Д. П. има общ юридически стаж 8 години 1 месец и 23 дни и прослужено време на заеманата длъжност на основание чл.191, ал.1 от ЗСВ-3 години и 3 дни. Видно от справка за трудовия и професионален опит на Д. П. към 04.07.2016 год. изготвена от административния ръководител на Районен съд Добрич стажът на съдия Петкова е следния: от 02.05.2011 год. до 20.09.2012 год. на длъжност юрисконсулт в К. С. ЕООД, от 24.09.2013 год. до 23.06.2014 год. като кандидат за младши съдия в Национален институт на правосъдието гр.София, от 01.07.2014 год. до 02.07.2016 год. като младши съдия в Окръжен съд Силистра и от 02.07.2016 год. до издаване на служебната бележка като съдия в Районен съд Добрич. Този стаж е виден и от кадровата справка на съдия Петкова изготвена на основание чл.33, ал.3, т.2 от Наредбата от административния ръководител на Районен съд Добрич и приложена към заявлението на Петкова за участие в конкурса. Видно от горепосочените документи стажът от 1 година и 9 месеца, през което време съдия Петкова е била на обучение в НИП в качеството и на кандидат за младши съдия е зачетен като юридически такъв. С молба от 03.11.2022 год. по делото са представени от процесуалния представител на СК на ВСС договор за първоначално обучение на кандидат за младши съдия сключен между Висшия съдебен съвет, Националния институт на правосъдието и Д. П. от 26.10.2012 год., молба от Петкова от 23.11.2012 год. до директора на НИП, с която същата уведомява НИП, че на основание чл.25, ал.1 от договора считано от 01.12.2012 год. ще ползва болничен поради бременност и раждане като обучението си като курсист ще продължи със следващия випуск кандидати за младши съдии през 2013 год., служебна бележка от НИП изх.№ 43-00-159/30.11.2012 год. издадена на Петкова в уверение на това, че за времето от 21.11.2012 год. до 30.11.2012 год. е посещавала задължителното първоначално обучение в НИП, молба от Д. П. от 20.09.2013 год. до директора на НИП, с която същата моли да и се разреши да продължи деветмесечното си обучение през учебната 2013 2014 год., Заповед № 45-Л/27.09.2013 год. на директора на НИП, съгласно която обучението на Д. П. следва да продължи с випуск 2013-2014 год. считано от единадесетата седмица от началото на обучението, т. е. от 02.12.2013 год. Следователно съдия Петкова се е обучавало в НИП в периода от 24.09.2012 год. до 30.11.2012 год. и от 02.12.2013 год. до 24.06.2014 год. и съгласно чл.258а, ал.6 от ЗСВ само този период следва да и се зачете за юридически стаж. Периодът от 01.12.2012 год. до 01.12.2013 год., през който кандидатът за младши съдия е ползвала отпуск поради бременност и раждане не е юридически стаж по смисъла на закона. В този смисъл е и подписания от кандидата за младши съдия договор от 26.10.2012 год., съгласно които клаузи обучението на курсиста е 9 месеца и започва от 24.09.2012 год. и продължава до 24.06.2013 год. В договора е предвидено (чл.26, ал.1 и ал.2), че курсистът може да прекъсне обучението си по уважителни причини поради временна неработоспособност, отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете или на дете от 2 до 8 години, като в тези случаи обучението се възстановява след отпадане на условието за прекъсване до достигане на 9 месеца ефективно обучение. С подписването на договор с това съдържание кандидатът за младши съдия се е съгласил, че при прекъсване на обучението по уважителни причини същото ще се възстанови след отпадането им до достигане на 9 месеца ефективно обучение, т. е. независимо от календарната продължителност на обучението, за да се счита, че кандидатът успешно е преминал обучението същият следва да има 9 месеца ефективно обучение и само тези месеци следва да се зачитат за юридически стаж по аргумент от чл.258а, ал.6 от ЗСВ, съгласно който Периодът на обучение на издържалите изпитите се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7.

В допълнение следва да се посочи, че СК на ВСС в свое решение по т.6.1 от протокол № 10 от заседание проведено на 20.03.2018 год. е дал указания относно попълване на данните в служебна бележка (обр. 20 към чл.33, ал.3, т.1 от наредба № 1/2017 год.) за целите на конкурсите за повишаване и преместване в органите на съдебната власт като изрично е посочено, че общ юридически стаж на основание чл.164 от ЗСВ се включва целият юридически стаж на кандидата .. стажът като курсист на кандидатите за младши съдии на 9 месечно обучение в НИП /чл.258а, ал.6 от ЗСВ Същото решение е взето и от Пленума на ВСС с решение от 22.03.2018 год.

В тази връзка съдът намира за неоснователно становището на процесуалния представител на административния орган изложено писмено на 01.02.2023 год., че правилно периодът от 1 година и 9 месеца е бил зачетен за юридически стаж. Неправилно органът се позовава на чл.333 от ЗСВ, съгласно който съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право да ползва отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване. Тук изброяването е изчерпателно като явно липсва изрично посочване на кандидатите за младши съдии. Следва да се прави разграничение между статута на съдия, прокурор и следовател, който е уреден в глава девета, раздел I, Iа и Iб и статута на кандидатите за младши съдии. Видно от разпоредбите на раздел II Конкурси за младши съдии, младши прокурори и младши следователи. Конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт на ЗСВ кандидатите за заемане на длъжността младши съдия се явяват на централизиран конкурс, извършва се класиране на кандидатите, с решение на съответната колегия на ВСС се одобряват списъците на кандидатите като последните заявяват своето желание за назначаване на съответната длъжност. Решението, с което съответната колегия на ВСС приема окончателния списък на одобрените кандидати се изпраща на Националния институт на правосъдието за включване в обучението по чл.249, ал.1, т.1 от ЗСВ. Едва след приключване на задължителното първоначално обучение в НИП съгласно чл.238 от ЗСВ лицата се назначават за младши съдии, младши прокурори или младши следователи. Следователно статутът на кандидата за младши съдия е различен от този на съдията, прокурора или следователя. В чл.258а, ал.5 законът е предвидил, че осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване и застраховането срещу злополука на кандидатите за младши съдии и младши прокурори за периода на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1 следва да са за сметка на бюджета на съдебната власт, както и че през време на обучението кандидатите за младши съдии и младши прокурори получават седемдесет на сто от основното възнаграждение на младши съдия и младши прокурор за сметка на бюджета на Националния институт на правосъдието. Съгласно обаче чл.258б от ЗСВ статусът на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по време на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1, организацията и редът за провеждането на изпитите по чл. 258 и 258а се уреждат с актове приети от Висшия съдебен съвет, които се обнародват в Държавен вестник. Такъв акт са Правила за обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи и за определяне на техния статус приети с решение на ВСС по протокол № 43 от 22.12.2011 год. в сила от 01.12.2012 год. /изм. и доп. ДВ бр.98 от 08.12.2017 год./ Съгласно чл.14, ал.1 от Правилата отсъствия от учебните занятия се допускат при временна неработоспособност по смисъла на чл. 162 от Кодекса на труда, отпуск поради бременност, раждане, осиновяване и отглеждане на дете по чл. 163 - 164а от Кодекса на труда и на основанията по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 КТ, както и по лични причини след предварително разрешение от директора на Националния институт на правосъдието. За наличието на тези обстоятелства курсистът следва да уведоми директора на НИП като представи болничен лист или мотивирана писмена молба. В конкретния случай съдия Д. П. е уведомила директора на НИП, че от 01.12.2012 год. ще ползва отпуск поради бременност, раждане и гледане на малко дете. В следствие на това обучението и е било прекъснато. Същото е възстановено със следващия випуск кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, като видно от заповед на директора на НИП това е станало от 01.12.2013 год. Обучението на съдия Петкова е завършило на 24.06.2014 год. Безспорно прекъсването на обучението е станало по реда на Правилата, както и че лицето през този период е било здравно и обществено осигурено по реда на ЗСВ и КСО. Стажът обаче, който следва да се зачете за юридически е само този, през който лицето ефективно се е обучавало в НИП, а именно от 24.09.2012 год. до 30.11.2012 год. и от 02.12.2013 год. до 24.06.2014 год.

При така установеното се налага изводът, че към датата на обявяване на конкурса за повишаване в длъжност съдия в Окръжен съд-търговска колегия обнародван в ДВ от 05.07.2019 год. съдия Д. П. не е притежавала изискуемия от чл.164, ал.2 от ЗСВ 8 годишен юридически стаж и не е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността съдия в Окръжен съд Добрич.

В тази връзка решение по т.14.4 от протокол № 33 от 20.09.2022 год. на СК на ВСС се явява постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

Основателна се явява жалбата на Л. Г. и в частта и с която се обжалва решението по т.14.22.61 от протокол № 33 от 20.09.2022 год., с което е прекратено гласуването поради попълване на местата по отношение на Л. Г.. След като неправилно е повишена съдия Петкова, то е налице свободна длъжност в Окръжен съд Добрич-търговска колегия и решението, с което гласуването е прекратено поради попълване на местата също е неправилно. Констатираният порок на решението по т.14.4 не може да бъде саниран в съдебното производство, поради което делото следва да се върне на СК на ВСС на основание чл.173, ал.2 от АПК за продължаване на процедурата по назначаване на следващия по ред кандидат, който отговаря на изискванията на ЗСВ за заемане на длъжността съдия в Окръжен съд-търговска колегия по отношение на обявената длъжност в Окръжен съд Добрич-търговска колегия.

В откритото съдебно заседание по делото проведено на 23.01.2023 год. присъждане на разноски са поискали заинтересованата страна Д. П. чрез адв. Р. и процесуалният представител на административния орган. С оглед изхода на спора уважаване на жалбата подадена от Л. Г. съдът намира искането на адв. Р. и на юрисконсулт Димитрова за присъждане на разноски за неоснователно.

По отношение на искането на юрисконсулт Димитрова за присъждане на разноски по жалбата на А. И. съдът намира същото за основателно с оглед отхвърлянето на същата. Следва да се осъди оспорващият А. И. да заплати на СК на ВСС разноски по делото в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Л. Геновсъдия в Районен съд Добрич решения по т. 14. 4 и т. 14. 22. 61 по протокол № 33 от 20.09.2022 год. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет

ВРЪЩА преписката на СК на ВСС за продължаване на процедурата по назначаване на следващия по ред кандидат, който отговаря на изискванията на ЗСВ за заемане на длъжността съдия в Окръжен съд-търговска колегия по отношение на обявената длъжност в Окръжен съд Добрич-търговска колегия

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ивановсъдия в Районен съд Благоевград срещу решенията по т. 14. 7, т. 14. 21 и т. 14. 22, последното в частта му, с която по отношение на него е прекратено гласуването поради попълване на местата от протокол № 33 от 20.09.2022 год. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет

ОСЪЖДА А. И. да заплати на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет сумата от 100 (сто) лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ

/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА