Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 9342 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Монтана представлявана от инж. Д. П. срещу Решение № 4956/18.07.2022 год. постановено по адм. дело № 11662/2021 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено по жалба на [Фирма 2] представлявано от М. Р.-Б. П. за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 27.10.2021 год. издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" Монтана. Наведените в жалбата възражения относно неправилна преценка на събраните доказателства обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ във вр. чл. 1, ал. 2 КТ и необоснованост са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди изцяло издаденото постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение.

Ответникът [Фирма 2] представлявано от управителя М. Р.-Букорт чрез адв. С. оспорва основателността на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и правилни съответстващи на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 27.10.2021 год. между [Фирма 2] в качеството му на работодател и З. П. на длъжност "електротехник" в Обособено производство Монтана към [Фирма 2].

След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила довело до неправилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд, шесто отделение, споделя напълно изводите на първоинстанционния съд и не намира основание да ги преповтаря. Постановеното от него решение е валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите посочени в чл. 146 от АПК.

Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване съществуване на трудово правоотношение.

Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: място на работа, наименование на длъжността и характера на работата, начало на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.

В хода на проверката контролният орган не е изяснил обстоятелствата относно изпълняваната от З. Г. работа като електротехник на 18.10.2021 год. в предприятието на [Фирма 2], не е преценил представените от [Фирма 2] фактура за извършен ремонт на машина собственост на [Фирма 2] с доставчик на услугата „Д. П. ООД и получател [Фирма 2], извлечение от регистъра за посещения в обект „Обособено производство-Монтана“, от който е видно, че лицата А. Я. и З. Г. са вписани като външни лица-посетители /представители на „Д. П. ООД/ пристигнали в обекта на 18.10.2021 год. в 11 часа, обясненията дадени от Т. Т.-ръководител ЕМГ в [Фирма 2], според които при възникване на повреда на машина същият се обръща към външна фирма за извършване на ремонта на същата, а именно [Фирма 2], които изпратили на 18.10.2021 год. А. Я. и З. Георгиев

Установяването на факта на изпълнение на трудови функции и заемана длъжност като позиция от лицето е от съществено значение, тъй като се явява елемент от фактическия състав по обявяване за съществуващо на трудовото правоотношение. В конкретния случай правилно е установено от съда, че възложената на З. Г. работа е насочена към постигането на определен трудов резултат-отстраняване на повреди в електрониката на различни машини собственост на [Фирма 2] като на всички бланки за отстраняване на повредите е отбелязано „при повикване“. Към всеки от протоколите за извършени ремонти е издадена фактура, отразяваща извършената услуга като същата е с доставчик „Д. П. ООД и получател [Фирма 2]. Извършването на ремонтите на посочени дати е удостоверено от вписването на двете лица в регистъра за посетители на предприятието на [Фирма 2] като „външни лица“ и като представители на фирма „Д. П. ООД. Т.е. възложената работа по ремонта на машините на [Фирма 2] е ясно определена по вид, съдържание и обем и с точни критерии кога ще бъде изпълнена като тези обстоятелства се установяват безспорно по делото от представените фактури, протоколи, документи за заплащане на съответното на ремонта почасово възнаграждение, разходите за транспорт на лекия автомобил, с който Янкулов и Георгиев са пътували от гр.София до гр.Монтана.

Всички тези обстоятелства не са изследвани от административния орган като същият дори не си е направил труда да провери дали лицето З. Г. има сключен трудов договор с друга фирма извън [Фирма 2]. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36 АПК от страна на органа за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая са довели до неправилно приложение на материалния закон. Не са доказани основните характеристики на трудовото правоотношение съгласно чл.66, ал.1 от КТ. Напротив от събраните по делото доказателства се налага единствения правилен извод, че между [Фирма 2] и З. Г. не е имало трудово правоотношение, което да не е било оформено съгласно изискванията на КТ.

Предписанието по чл. 405а, ал. 1 от КТ е издадено без да е установено фактически съществуващо правоотношение между [Фирма 2] и лицето З. Г., поради което липсва основание да се приеме, че то действително е предоставило работната си сила при условията на чл. 1, ал. 2 от КТ.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4956/18.07.2022 год. постановено по адм. дело № 11662/2021 год. по описа на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА