Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. П. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 3709/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ф. А. С., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощника адв. Т., срещу Решение № 6535/25.02.2025 г., постановено по адм. дело № 12242/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Решение № 12084/20.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС).
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е извършил цялостна преценка на относимите факти и обстоятелства, което е довело до грешно заключение, че по отношение на кандидата не са налице законовите предпоставки, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на атакуваното решение.
О. П. на ДАБ при МС, чрез юрк. К., в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Представя писмени доказателства.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е било Решение № 12084/20.11.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на Ф. А. С., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Установено е, че с молба вх. № ОК-13-1743/05.09.2024 г. на РПЦ София, лицето, гражданин на Сирия, [етническа принадлежност], родено на [дата на раждане]; вероизповедание [вероизповедание]; семейно положение неженен; образование основно; е поискало предоставяне на международна закрила от Р. Б. Поради липса на документи за самоличност данните за чужденеца са снети въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Впоследствие са представени фотокопия на лична карта, преписка за актуално състояние на гражданин и семейна книжа, издадени от Сирия.
С чуждия гражданин е проведено интервю на 31.10.2024 г., отразено в П. Р. № 16086/31.10.2024 г., в присъствието на особен представител и преводач от/на кюрдски език. Лицето е посочило, че е родено в гр. Маликия, обл. Хасака, където е живеел преди да напусне Сирия. Там са майка му и баща му, има един брат в Ахмад, Сирия, друг във Великобритания, както и чичо в Германия. В Германия има и сестра, която не се ползва със закрила. Преди да напусне Сирия кандидатът не е учил или работил. Пред интервюиращия орган е заявил, че напуснал страната си по произход нелегално през август 2024 г. през Турция, където останал 15 дни. Преминал нелегално от Турция в Р. Б. където бил задържан от полицията и след това подал молба за международна закрила. Посочил е, че на [дата]навършва пълнолетие и преди това иска да получи международна закрила и да се събере със семейството си в България, тъй като тук има сигурност и му харесва, както и за да не бъде мобилизиран при навършване на пълнолетие. Посочил е, че е [вероизповедание], като твърди, че в Сирия войната се води срещу етнос араби срещу кюрди, като е бил бит от араби, когато излизал до други градове. Пояснил, че гр. Маликия, както и област Хасака, където е живял, са под контрола на кюрдските сили ПКК. На въпрос защо близките му не са напуснали Сирия, е посочил, че майка му и баща му са възрастни на [възраст] и [възраст]. В проведеното интервю кандидатът изрично е заявил, че не е осъждан, не е имал проблеми заради религията, която изповядва, не е арестуван в страната си по произход и не е осъждан, не е бил член на въоръжена групировка. Посочил е, че не е имало отправени заплахи спрямо него и семейството му, не му е оказвано насилие. Не е бил пряк свидетел на военни действия.
На 13.11.2024 г. е получен в ДАБ при МС доклад от Агенция за социално подпомагане, предвид факта, че към този момент лицето е непълнолетно, в който е посочено, че не съществуват преки и непосредствени рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното му развитие.
В оспореното решение, след анализ на заявените от лицето обстоятелства, сочени като основания за предоставяне на международна закрила, от административния орган е прието, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като липсват данни за осъществено спрямо него преследване, основано на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, и не се установяват дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Прието е, че кандидатът не е направил изявления за преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, свързано с нарушение на основните права на човека или съвкупност от действия, водещи до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Посочено е, че инцидентът, за който говори в интервюто си, е еднократен и няма данни това събитие да е било извършено във връзка с етническа и религиозна принадлежност. Относно заявеното в интервюто, че след навършване на пълнолетие би подлежал на мобилизиране, в решението е посочено, че съгласно действащото законодателство в Сирия сирийските младежи могат да плащат такса за освобождаване от задължителна военна служба, а отделно от това, самият жалбоподател е заявил, че не е издирван и не е получавал призовки и повиквателни за военна служба. Посочено е, че неизпълнението на военна служба е престъпление, но дезертирането не създава основателни опасения от преследване.
По отношение на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, в административния акт е прието, че липсват твърдения за реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се установява спрямо кандидата да са предприети такива действия от официалните власти на Сирия, като и самият той не е изложил подобни твърдения в молбата си за международна закрила. Разгледана е и хипотезата за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като е посочено, че не се установяват разширенията, дадени в решение от 17.02.2009г на СЕО по дело С-465/2007г. по тълкуването на чл. 15 б в от Директива 2004/83/ЕО, които се преценяват единствено във връзка с прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В решението е посочено, че от приложените по делото справки вх. № ЦУ-1841/23.08.2024 г. и № ЦУ-1852/27.08.2024 г., изготвени от дирекция Международна дейност на ДАБ при МС, не може да се направи извод за наличието на въоръжен конфликт на територията на цялата страна, и не се установява спрямо молителя да са налице сериозни потвърдени заплахи, които да са актуални към момента на производството, за да се счита, че ако се завърне на територията на държавата си по произход, то би изправен пред риск от тежки посегателства, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут. При постановяване отказа за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е извършен и анализ относно висшия интерес на детето.
Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална законосъобразност на административния акт. Мотивирано, при съобразяване приложимото право на ЕС, са споделени правните изводи на административния орган, че по отношение на кандидата за международна закрила не се установяват законовите предпоставки, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което законосъобразно на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Този извод съдът е формирал съобразно извършен анализ относно обществената и политическата ситуация в страната по произход на лицето Сирия, съобразно представените от административния орган справки.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.
В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване въз основа на религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. По отношение на него или семейството му не са били са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия.
Правилно администраривният съд е приел и че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. В случая лицето не е бил принудено да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, нито би било застрашено от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Правилни са и изводите, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.
От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Въз основа на приложените доказателства се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателства в касационното производство справки с вх. № МД-02-160/14.03.2025 г. и вх. № МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалното положение в страната.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011г. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините изтезания и нечовешко или унизително отношение или наказание. Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Затова, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила, следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. В конкретния случай, както се посочи по-горе, касаторът не посочва данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход.
Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия.
Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено, ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07.
Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в Сирия към настоящия момент. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.
Следва да се посочи, че от представената бежанска история единствената заплаха, която лицето изтъква, е свързана със задължителната военна служба в страната му по произход, като са изразени страхове, че може да бъде потърсен. Задължението му да отбие наборната си задължителна военна служба обаче не би могло да обоснове страх от лично преследване, още повече, че съществува възможност за заплащане за освобождаване, което е съобразено при постановяване на административният акт. Цялостният анализ на обясненията на Ф. А. С. сочи, че са налице единствено лични и икономически причини за напускане на Сирия. Обстоятелството, че семейството му е останало в Хасака, а също се явява в подкрепа извода, че военната ситуация в страната по произход, сама по себе си, не предполага напускането ѝ.
С оглед изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6535/25.02.2025 г., постановено по адм. дело № 12242/2024 г. по описа на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
Членове:
/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА