Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 9763 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директорът на ТП на НОИ София-град действащ чрез пълномощника гл. юрисконсулт Д. В. срещу решение № 5082 от 26.07.2022 год. постановено по административно дело № 13383/2019 год. на Административен съд - София-град (АССГ), с което съдът е отменил Решение № 1040-21-549 от 04.11.2019 год. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалба вх. № 5101-21-6-2#3/18.10.2019 г. на дружеството като неоснователна и потвърдено с него разпореждане [номер] от 13.09.2019 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал.1 от КСО за приемане на злополуката на Г. С. за трудова и е върнал делото като преписка на ТП на НОИ - София за ново произнасяне, при съобразяване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

По съображения за неправилност на съдебния акт относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и първоначалната жалба на "Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение д-р Щ." ЕООД против Решение № 1040-21-549 от 04.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ София-град да се остави без уважение. Претендира и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответникът по касация "Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение д-р Щ." ЕООД /“САГБАЛ д-р Щ.“ ЕООД/ гр. София, [ЕИК], действащо чрез процесуалния представител адв. М. Ел-Тал в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение да бъде потвърдено като правилно.

Другият касационен ответник Г. С. чрез пълномощника адв. Т. П. в писмен отговор навежда доводи за основателност на касационната жалба и неправилност на решението на АССГ като моли то да бъде отменено. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалвания с нея съдебен акт като правилен да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането по процесуално допустима жалба отговаряща на изискванията за форма и съдържание.

Атакуваният съдебен акт обаче е неправилен и страда от пороци обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

От доказателствата по делото се установява, че с декларация за трудова злополука вх. № 602 от 05.07.2019 г. пострадалата Г. С. е декларирала в ТП на НОИ София-град трудова злополука станала на 22.03.2019 г., за която е открито досие № 23530. В т. 25 „Специфично действие, извършвано от пострадалата по време на злополуката и свързания с това действие материален фактор" в Декларацията е вписано „Извършване на предварителна подготовка на помещението, инструментариума и пациентките и участъка на диагностично лечебните дейности в ДКБ и АГО“. Във връзка с писмо от НОИ с писмо изх. № 279 от 31.07.2019 г. осигурителят е представил необходимата информация и документи във връзка с извършено разследване на злополуката като към писмото е представен протокол № 1 от 15.04.2019 г. изготвен на основание чл. 2, ал. 3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/, в който е посочено, че комисията счита, че инцидентът настъпил с Г. С. няма характер на трудова злополука и работодателят не следва да я декларира като такава пред НОИ. Представени са и трудов договор, длъжностна характеристика; служебна бележка за проведен начален инструктаж на Г. С.; график за работа за месец 03.2019 г.; обяснения на свидетели и служебна бележка за служителите, които са взели участие в комисията на ТП на НОИ - София за извършване на разследване на трудовата злополука.

По делото не е спорно, че Г. С. е работила по трудов договор № 431/13.03.2019 г. в „САГБАЛ д-р Щ.“ ЕООД на длъжност „акушерка“, както и че към датата на злополуката пострадалото лице е осигурено за всички осигурени социални рискове съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като работещо по трудов договор. Липсва спор, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 22.03.2019 г. около 13:00 часа Г. С. е била на работа, съгласно таблица за отчитане явяване и неявяването на работа през месец март 2019 г., редовна смяна от 07:30 ч. до 16:00 ч. Съгласно обяснения на пострадалата, както и на свидетелите К. Г. и Е. М., Г. С. изпълнявала служебните си задължения - подготовка на пациент за ембриотрансфер, като при опит за сядане на подвижен стол, по - голяма част от тялото на пострадалата останало извън седалката (седнала на ръба на подвижният стол), което довело до загуба на равновесие и падането ѝ на пода. На основание чл. 58, ал. 2 от КСО и чл.7, ал.1 от НУРРОТЗ е извършено разследване на злополуката съвместно с представители на ТП на НОИ София-град, ДИТ София представител на работодателя от КУТ и представител на служителите от КУТ, като в тази връзка е издадена заповед № 1015921-182 от 07.08.2019 г. за назначаване на комисия. За резултатите от извършеното разследване на злополуката, съгласно чл. 58, ал. 6 от КСО е съставен протокол № 55/04.09.2019 г., екземпляри от който са връчени на осигурителя и на пострадалото лице. В т. V „Специфично физическо действие, извършвано в момента на злополуката и свързаният с това материален фактор/предмет, вещество е посочено, че „служителката е предприела действия за сядане на подвижен стол“, в т. VI „ Отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения“ е посочено „При опит за сядане на подвижен стол, пострадалата е седнала на ръба му, което довело да падането й“. В т. VII е отразена диагнозата, съгласно издаден лист за преглед № 041167 от 22.03.2019 г. издаден на Г. С. е „навяхване и разтягане на свързващият апарат на шийния отдел на гръбначния стълб", а в т. VIII „Анализ на причините за възникване на злополуката“ е отразено „вероятно, в резултат на падане от подвижен стол, пострадалата получава „навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначен стълб“. С разпореждане [номер] от 13.09.2019 г. длъжностното лице по чл.60, ал. 1 от КСО е приело злополуката настъпила на 22.03.2019 г. с Г. С. за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО.

Разпореждането е обжалвано от осигурителя с жалба вх.№ 5101 -21 -602#3/18.10.2019 г. пред директора на ТП на НОИ-София град. Във връзка с подадената жалба е издадено оспореното пред първата инстанция Решение № 1040-21-549 от 04.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалба вх. № 5101-21-602#3/18.10.2019 г. на дружеството като неоснователна и е потвърдено разпореждане [номер] от 13.09.2019 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал.1 от КСО като правилно и законосъобразно.

За да отмени оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ-София град първоинстанционният съд е приел, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при установяване на функционалната зависимост между настъпилото увреждане и изпълняваната работа от осигуреното лице, както и причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и травмата на Стоянова. Според съда не може да се приеме безспорно, че се касае за внезапно увреждане, настъпило през време на работа и при повод на извършваната такава и наличието на функционална връзка между увреждането и изпълнението на трудовите функции. Съдът е приел, че липсва функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането. Първата инстанция е приела, че не може да се установи механизма на настъпване на злополуката и увреждането. Съдът е счел, че не е изпълнено изискването на чл. 35 от АПК административният акт да се издава след изясняване на всички относими факти за случая, както и е нарушен принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 2 от АПК.

Крайната преценка на съда за незаконосъобразност на обжалвания пред него административен акт не се споделя от настоящата инстанция.

Противно на приетото от първоинстанционния съд, в хода на административното производство не са допуснати нарушения на процедурата от категорията на съществените, а актовете както на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, така и на ръководителя на ТП на НОИ София-град са мотивирани в необходимата степен.

Несъответен на приложимия материален закон е и изводът на решаващия съд, че процесната злополука не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Обратно на изложеното в мотивите на подложения на касация съдебен акт в случая е налице функционална връзка между причиненото на осигуреното лице внезапно увреждане и извършваната от него работа.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. 3а да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова" следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на събраните по делото доказателства всички изложени по-горе предпоставки са налице.

Както вече беше посочено за да бъде квалифицирана злополуката като трудова следва да е налице функционална връзка между увреждането и работата. Увреждането може да е настъпило през време на работа и във връзка с работата и по повод на работата, както и при пътуване от и до мястото на живеене, по време на почивка в работния ден, по време на хранене от и до мястото за това, както и до мястото на получаване на възнаграждение. Неправилен е извода на съда, че не е установен механизма на настъпване на злополука. Обстоятелствата по настъпване на злополуката и механизма на получаване на увреждането са изяснени. Временната неработоспособност е настъпила в причинна връзка с увреждане, вследствие падане на лицето на работното място и в работно време. Установено е, че пострадалата е получила увреждане, изразяващо се в „навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб“. Установено е, включително чрез изготвените заключения по назначените две съдебно-медицински експертизи, че увреждането е причинено от падането на Стоянова от подвижен стол. В тази насока са и обясненията на свидетелите Генкова и Малакова, макар втората да не е очевидец на самото падане. Установено е също така, че увреждането е травматично, а не в резултат на предходни заболявания, доколкото наличните такива са дегенеративни, развиват се с годините и не предполагат причинно-следствена връзка, т. е. касае се за травма, която е настъпила внезапно, неочаквано и непредвидено, чрез еднократно външно въздействие. В тази връзка следва да бъде съобразено, че представеният амбулаторен лист, издаден от невролог на 13.03.2019 г., не е приет като доказателство по делото, с оглед което изводите по т. 2 и т. 3 от допълнителната СМЕ не следва да бъдат вземани предвид. Безспорно се установява, че пострадалото лице към момента на настъпване на злополуката се е намирало на работното си място и е осъществявало дейности във връзка с изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с дружеството, като доказателства в обратната насока липсват. В случая е извън предмета на доказване дали падането на работното място е настъпило поради невнимание, временно прилошаване или неспазване на правилата за безопасност на труда. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от КСО не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. В случая такива факти в производството не са установени. Не се установява пострадалата да е съзнавала и да е искала и целяла настъпването на вредоносния резултат. Проявена от нея небрежност не променя заключението за трудовия характер на злополуката. Дори и лицето да е проявило невнимание или липса на достатъчно концентрация същите са относими към непредпазливостта като форма на вина. Евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не може да дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Във връзка с обсъдената в мотивите на оспореното решение липса на оплаквания от пострадалата в рамките на работния ден следва да се посочи, че по-късното проявление на увреждането на здравето, следствие от претърпения от лицето инцидент на работното място, не изключва трудовия характер на злополуката.

От горното е видно, че обсъжданата злополука следва да се квалифицира като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, защото е налице кумулативното наличие на всички юридически факти от фактическия състав на легалната дефиниция на това понятие, съдържаща се в цитираната норма. Касае се за внезапно травматично увреждане на здравето на Г. С., попадаща в категорията на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, злополуката е станала през време и във връзка или по повод извършвана работа и вследствие на нея е причинена временна неработоспособност на пострадалата, като е налице и функционална връзка. Възникналата трудова злополука е разследвана и установена по надлежния ред.

В тази връзка неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е изяснил релевантните факти и обстоятелства в нарушение на задължението си по чл. 35 АПК и принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 2 от АПК. Преди издаване на процесния административен акт са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, въз основа на анализ на съвкупния доказателствен материал, чиято преценка е довела до обоснован извод за наличие на материалноправните предпоставки, установени в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО.

Изложеното по-горе налага извод, че като е отменил оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ София-град, първоинстанционният съд е постановил противоречащо на материалния закон и необосновано решение. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което неправилният съдебен акт следва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение д-р Щ." ЕООД срещу Решение № 1040-21-549 от 04.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ София-град.

При този изход на спора акцесорната касаторова претенция на директора на ТП на НОИ - София-град за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски се явява основателна и следва да бъде уважена. Пред настоящата инстанция той е представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в полза на ТП на НОИ - София-град следва да се присъдят разноски в общ размер на 400 лв., дължими от "Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение д-р Щ." ЕООД, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева (по 100 лв. за всяка съдебна инстанция), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и разноски за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 200 лв.

Основателна с оглед позитивния изход на спора се явява и своевременно заявената претенция от процесуалния представител на касационния ответник Г. С.. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие страните по него са уговорили процесуално представителство без заплащане на адвокатско възнаграждение като са посочили правно основание за това - чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, а именно - адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. С оглед на това на адв. Т. П., упълномощена от Стоянова да я представлява пред съда, трябва да се присъди минималния размер на адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство за производството пред касационната инстанция, който за дела по КСО в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е фиксиран на 500 лева, платими от "Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение д-р Щ." ЕООД.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5082 от 26.07.2022 год. постановено по административно дело № 13383/2019 год. по описа на Административен съд - София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на "Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение д-р Щ." ЕООД, [ЕИК], срещу Решение № 1040-21-549 от 04.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ София-град.

ОСЪЖДА "Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение д-р Щ." ЕООД, [ЕИК], да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София-град сумата от 400 (четиристотин) лева представляваща заплатена държавна такса за касационната инстанция 200 /двеста/ лева и възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в двете съдебни инстанции по 100 /сто/ лева за всяка.

ОСЪЖДА "Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение д-р Щ." ЕООД, [ЕИК] да заплати на адвокат Т. П., сумата от 500 (петстотин) лева представляващи адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в производството пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА