О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 303

София, 15.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

ч. т.дело № 1398/2022 година

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Емко“ООД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 68 от 04.02.2022 г. по ч. т.д. № 2/2022 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, девети състав, в частта, с която след отмяна на определение № 264741 от 06.10.2021 г. по т. д. № 894/2018 г. на Софийски градски съд, с което е било изменено определение от 13.07.2021 г. по отношение на дължимите от „Корпоративна търговска банка АД /н./ разноски в полза на ответника „Емко“ ООД, като заплатеното от последното дружество адвокатско възнаграждение е било намалено от 480 000 лв. на 91 144.26 лв., е оставено без уважение искането на „Емко“ ООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в производството по т. д. № 894/2018 г. по описа на СГС.

Частният касатор поддържа доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за неговата отмяна и постановяване на ново определение за присъждане на пълния претендиран размер на разноските – 480 000 лв., алтернативно, присъждане на минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004 г., възлизащ на 91 144.26 лв., увеличен с 20 % ДДС, или 109 373.11 лв. Оспорва изразеното от въззивния съдебен състав разбиране, че доказателствата за договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, представени от дружеството преди прекратяване на първоинстанционното производство, не установяват действително сторени разноски, а доказателствата за реално получаване на уговореното адвокатско възнаграждение, като представени едва в производството по чл.248 ГПК, не следва да се зачитат поради настъпила преклузия. В частната жалба са развити подробни фактически и правни съображения във връзка с конкретните процесуални действия на съда и на страните, до прекратяване на първоинстанционното производство, както и за липсата на задължение за дружеството да подаде молба до СГС с искане за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения от синдиците на[Фирма 2] /н/ иск по § 6, ал.1-2 от ПЗР на ЗИД ЗБН, обявен за противоконституционен, и съответно да заяви обосновано искане за присъждане на разноски. Изложени са и доводи за липса на предпоставки за редукция на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение.

Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, евентуално т.3, и ал.2, предл. трето ГПК. Процесуалноправните въпроси, по които се сочи допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обобщено се свеждат до доказването на действително сторените разноски, съставляващи договорен и заплатен по банков път адвокатски хонорар. Частният касатор твърди, че въззивното определение противоречи както на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, така и на практиката на ВКС – определение по т. д. № 335/2016 г., определение по ч. т.д. № 1123/2015 г. на I т. о. и определение по ч. гр. д. № 4384/2021 г., II г. о. В изложението на основанията за достъп до касация са формулирани множество процесуалноправни въпрос, /част от които фактологично обосновани/, свеждащи се до надлежното упражняване на правото на страната да претендира сторените разноски при прекратяване на делото и съответно, до доказване на искането в хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК.

В постъпил по делото отговор от „КТБ“ АД /н/, представлявана от А. Д. и К. М., заедно упражняващи правомощието на синдик, се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество са развити доводи за правилност на въззивното определение. По спорния въпрос – до кой момент „Емко“ ООД е следвало да представи доказателства за реално сторени разноски, при положение, че искането за присъждането им е направено с изрична молба преди прекратяване на първоинстанционното производство, този ответник счита за правилно изразеното от САС становище. Поддържа се и евентуалното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Писмен отговор на частната касационна жалба е постъпил и от втория ответник по иска – „Кемира“ ООД, в който е заявено бланкетно становище за основателност на искането за достъп до касация и основателност на частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок.

За да постанови атакуваното определение, съставът на Апелативен съд – София е приел, че представените от процесуалния пълномощник на „Емко“ ООД документи – договор за правна защита и съдействие, данъчна фактура и платежно нареждане за кредитен превод /приложени към молбата на дружеството от 06.07.2021 г., с обективирано в нея искане за прекратяване на висящото пред СГС т. дело № 894/2018 г. поради недопустимост на исковите претенции след постановеното решение по конст. дело № 9/2020 г./, не доказват извършването на претендираните разноски в прекратеното, с определение от 13.07.2021 г. на СГС, производство по делото. Съдът е счел за приложима разпоредбата на чл.75, ал.3 ЗЗД и затова, нареденото по банков път плащане се смята за валидно осъществено със заверяване на сметката на кредитора, за което обаче доказателства са представени едва в производството по чл.248 ГПК пред СГС, или след настъпила преклузия.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по обобщен процесуалноправен въпрос относно доказването на действително сторени разноски за адвокатско възнаграждение, когато в договора за правна помощ е вписан начин на плащане – по банков път.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Когато заплащането е по банков път, то следва да бъде документално установено. Съобразена с тези задължителни за всички съдилища постановки е и практиката на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, цитирана и приложена от частния касатор, според която: платежното нареждане съставлява достатъчно доказателство за плащане на задължението, когато кредиторът не го оспорва; по отношение на адвокатското възнаграждение, страни по облигационната сделка, към която е приложим чл.75, ал.3 ЗЗД са съответната страна - упълномощител и процесуалния й представител – адвокат, а не насрещната по спора страна.

Въззивното определение е постановено в отклонение от горепосоченото тълкуване на чл.78 ГПК, а като краен правен резултат, съобразно който искането на „Емко“ ООД за присъждане на разноски за първоинстанционното производство е изцяло отхвърлено, е частично неправилно.

Основателни са доводите на частния касатор за надлежно доказване на договорените и извършени разноски за правна защита, чрез приложените към молбата на дружеството от 06.07.2021 г.: списък по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 26.06.2018 г./съвпадаща с датата на представеното пълномощно към отговора на исковата молба/, данъчна фактура № 106 от 09.08.2018 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 14.08.2018 г., удостоверяващо плащането на фактурирания адвокатския хонорар от дружеството – упълномощител.

Като основателно следва обаче да се прецени релевираното от синдиците на[Фирма 2] /н/ възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 000 лв. Според мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, вкл. усилията на защитата при упражняването на процесуалните права. В случая, производството по делото пред СГС, образувано по иск на синдиците на несъстоятелната банка, основан на § 6 ЗИД ЗБН, срещу „Емко“ ООД и „Кемира“ ООД, е прекратено в закрито заседание, след приключване на производството по размяна на книжата /зачитайки, че е било постановено спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, за периода от 14.02.2019 г. до постановяване на решението по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБългария, с което § 6 ал.1-2 ЗИД ЗБН е обявен за противоконституционен/. Извършените от пълномощника на „Емко“ ООД процесуални действия се свеждат само до депозиране на отговори на исковата молба и на допълнителната искова молба по предвидения в чл.367 и чл.373 ГПК ред, поради което фактическата и/или правната сложност на делото в случая не са обуславящи.

Предвид горното, претендираният от търговското дружество – частен касатор адвокатски хонорар се явява прекомерен и подлежи на редуциране на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Действително, както е посочил и самият частен касатор, минималният размер на хонорара е 91 144.26 лв., а с ДДС – 109 373.11 лв. / чл.7, ал.2, т.6 от Наредбата, в редакция към сключване на договора за правна защита/. С оглед конкретните процесуални действия на пълномощника на дружеството, осъществени до прекратяване на производството по делото, приложима е и разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004 г., поради което дължимите на частния касатор разноски, с вкл. ДДС, са в размер на 82 029.84 лв. Именно за тази сума искането за разноски се явява основателно, което обуславя частична отмяна на въззивното определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 68 от 04.02.2022 г. по ч. т.д. № 2/2022 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, девети състав в обжалваната от „Емко“ ООД част.

ОТМЕНЯ определение № 68 от 04.02.2022 г. по ч. т.д. № 2/2022 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, девети състав в частта, с която след отмяна на постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 264741 от 06.10.2021 г. по т. д. № 894/2018 г. на Софийски градски съд, искането на „Емко“ ООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в производството по т. д. № 894/2018 г. по описа на СГС е оставено без уважение за сумата от 82 029.84 лева, вместо което постановява:

ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ да заплати на „Емко“ ООД разноски за производството по т. д. № 894/2018 г. по описа на СГС в размер на 82 029.84 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение в останалата обжалвана част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: