О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
[населено място], 13.07.2022г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети юли, през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като изслуша докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 788 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК и по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на синдика на „АВА Спорт „ ООД / в несъстоятелност / против определение № 41/ 21.01.2022 г. по ч. гр. д.№ 19/2022 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е оставена без разглеждане подадената от синдика частна въззивна жалба срещу определение на Районен съд - Монтана от 30.11.2021 г., за спиране на производството по гр. д.№ 1079/2020 г. на същия съд, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Жалбоподателят се позовава на неправилно възприето от окръжния съд депозиране на жалбата му, в качеството на претендирал пред Районния съд конституиране като съищец по делото, вместо като трето лице – помагач на ищеца / молба от 08.04.2021 г. / . Съответно неправилно, според жалбоподателя, съдът се е позовал на съдебна практика, относима към процесуалната легитимация на синдика в производства по чл. 649 ал.1 вр. с ал.3 ТЗ , вместо по чл. 218 ГПК. Според страната, с произнасяне в несъответствие с искането й, районният съд е допуснал нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса, което именно въззивният е следвало да санкционира, без да се произнася по същество. Излага отново съображенията си за правен интерес от конституирането му като трето лице – помагач на ищеца : предвид участието му, като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността на „А. С. „ ООД / н./ , решението би го ползвало с последиците по чл. 223 ал. 1 ГПК , при завеждането на последващи искове в това му качество. Сочи също така, че конституирането му е в полза на всички кредитори, тъй като „ дори искът да бъде уважен само по отношение на ответниците авалисти, заплащането на задължението от тях би погасило вземането на кредитора – ищец от ответника, издател на записите на заповед „ А. С. „ ООД / н. / и ще освободи масата на несъстоятелността за по-пълно задоволяване на останалите кредитори „.
Ответната страна – „ Г. Б. „ ЕООД - поддържа като основателна частната жалба на синдика на „А. С. „ ООД / н./, преповтаряйки изложения по-горе, заявен от синдика правен интерес от конституирането, без допълнителни аргументи по обосноваността му.
Ответните страни - А. С. и А. С. – оспорват частната жалба като недопустима, в евентуалност като неоснователна. Възражението за недопустимост основават на необжалваемост на атакуваното определение, на основание чл. 274 ал.1 ГПК. По неоснователността на частната жалба, страните се позовават на изчерпателно уредените в ТЗ правомощия на синдика, с оглед производството по несъстоятелност. Оспорват да би имал правен интерес и от участие като трето лице – помагач на ищеца – кредитор на несъстоятелния длъжник „А. С. ООД / н./ . В тази връзка, изложените по-горе доводи квалифицират като правен алогизъм.
Производството е образувано и по частна касационна жалба на „ Г. Б. ЕООД против същото въззивно определение, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определението на Районния съд - Монтана, за спиране на производството по гр. д.№ 1079/2020 г.,на основане чл.229 ал.1 т.4 ГПК . Страната се позовава на липсата на мотиви – в какво се изразява възприетата преюдициалност на спора по висящото т. д.№ 85/2021 г. на Окръжен съд – Монтана, спрямо спора по гр. д. № 1079/2020 г. на Районен съд – Монтана - в определението на Районния съд, като намира, че последното препятства Окръжния съд от произнасяне по същество, досежно наличието на преюдициалност. Позовава се на настъпила преклузия по чл.133 вр. с чл.131 ГПК, относно възраженията за недействителност на договорите за цесия от 08.06.2012 г. и 28.05.2008 г., на които се основава легитимацията на „Г. Б. ООД, както и че самите записи на заповед и джирата по тях в полза на дружеството не са обект на оспорване в „преюдициалния спор„. Според страната, настъпилата преклузия досежно тези оспорвания изключва основание за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, поради висящ в друго производство спор, в чийто предмет са включени. Предявява възражения, че „А. С. „ ЕООД и ответниците авалисти А. С. и А. С. - отправили искането за спиране – не са легитимирани да предявят същото лица, тъй като не са страна по оспорените сделки, респ. авалистите – по каузалното правоотношение, обезпечено чрез записите на заповед. Страната се позовава и на ТР № 5/14.11.2012 г. по т. д.№ 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Излага и съображения за липса на преюдициалност, дори да не биха били възприети предходните възражения . В тази връзка сочи, че : вземанията, основани на издадените записи на заповед, по които ответниците - физически лица са авалисти, не са били предявени в производството по несъстоятелност на „А. С. ООД / н. / на основание авала; вземанията на „Г. Б. ЕООД, на основание двата договора – за заем от 11.05.2007 г. и за сух лизинг от 01.04.2008 г. , обезпечени със записите на заповед, са приети в производството по несъстоятелност на „А. С. „/ н./ - в списъка на приети вземания, одобрен с определение на съда по несъстоятелността по чл. 692 ТЗ, респ. са окончателно определени по размер и основание. Страната излага съображения, че другарството между ответниците - издател на записите на заповед и авалисти по същите – е обикновено, а не задължително, поради което спирането и на това основание не може да бъде постановено по отношение на всички ответници, конкретно – спрямо физическите лица, носещи самостоятелна, лична отговорност като авалисти.
Ответната страна – „А. С. ЕООД – оспорва частната касационна жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, но със съображения по съществото на спора.
Ответните страни - А. С. и А. С. – оспорват частната жалба като недопустима - насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт, на основание чл. 274 ал.1 ГПК , в евентуалност – поради необоснованост на основание за допускане на касационното обжалване, предвид неаргументиран допълнителен селективен критерий. Считат атакуваното определение в съответствие с ТР № 2/2019г. по тълк. дело № 2/2017 на ОСГТК на ВКС , според което кредитор може да иска обявяване за недействителни спрямо него увреждащи го действия и сделки на длъжника, ако има действително вземане, което може да бъде предмет и на паралелно развиващо, се спрямо производството по чл.135 ЗЗД, съдебно производство. Акцентира се и на неверни твърдения в изложението на касатора.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частните жалби са предявени в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирани за подаването им лица и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, по реда на чл. 274 ал.2, респ. ал.3 ГПК,съдебен акт. Спрямо частната жалба на синдика Г. Ч. определението на Окръжен съд – Монтана е преграждащо, съгласно чл.274 ал.1 т.1 ГПК и доколкото оставянето на частната му жалба без разглеждане е основано на липсваща процесуална легитимация, като допустима страна в производството – предмет и на настоящата му частна жалба, преценката за наличието й следва да бъде обект на произнасяне по същество. Не се касае за касационно обжалване на въззивно определение, потвърждаващо отказ на първоинстанционния съд за конституиране на трето лице – помагач, макар жалбоподателят да претендира конституиране в това качество, с оглед възприетото в ТР № 1/ 2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 9 б.“а“. Спирането на исковото производство е сред преграждащите определения на съда, според трайната практика на касационна инстанция.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване по частната касационна жалба на „ Г. Б. ЕООД , настоящият състав съобрази следното :
Производството по гр. д.№ 1079/2020 г. на Районен съд – Монтана е образувано по иск на „ Г. Б. „ ЕООД , с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД , предявен срещу „А. С. ООД , А. С. и А. С. и „Ава скай „ ЕООД, за обявяване за относително недействителна спрямо него, в качеството му на кредитор на „ А. С. ООД, разпоредителна сделка, обективирана в представен по делото нот. акт № 23, том. V, нот. дело № 444/2015 г. на нотариус В. Т. , рег. № 596 НК , с която ответниците „Ава спорт „ ООД , А. С. и А. С. продават на „А. С. „ ЕООД 5 броя бунгала, ведно с прилежащи идеални части от правото на строеж върху мястото, в което са построени. Ищецът основава легитимацията си на два договора за цесия от 08.06.2012 г. , с цесионер В. С. . С първата цесия са му прехвърлени вземанията на същото лице спрямо „А. С. „ ООД , възникнали на основание договор за заем от 11.05.2007 г. , сключен между „Вест 64 „ЕООД в качество на заемодател и „Ава спорт „ ООД, в качество на заемател, последващо прехвърлени с предходен договор за цесия от 11.05.2007 г., с цесионер В. С. . С втората цесия на ищеца „ Г. Б. „ЕООД са прехвърлени вземанията на В. С. към “ Ава спорт „ ООД, произтичащи от договор за сух лизинг от 01.04.2008 г., който се твърди последващо новиран в договор за заем. Вземанията се сочат обезпечени с издадени от длъжника „ Ава спорт„ ООД записи на заповед, авалисти по които са ответниците А. С. и А. С., страна по атакуваната разпоредителна сделка, които обезпечения, на основание чл. 99 ал. 2 ЗЗД , са преминали върху цесионера „Г. Б. ЕООД. Записите на заповед се сочат джиросани в полза на същото дружество. Кредиторът се позовава и на последващо сключвани споразумения, във връзка с преуреждане срока за погасяване на задълженията и установяване размера им.
Постъпилите отговори на „А. С. „ ООД, А. С. и А. С. са идентични. Ответниците се позовават на неяснота кое от визираните в исковата молба правоотношения обосновава активната материалноправна легитимация на ищеца като кредитор. Оспорват се предпоставките на иска по чл.135 ЗЗД – увреждащ характер на разпореждането и знание за увреждането на кредитора у приобретателя.
С допълнителна искова молба ищецът е уточнил легитимацията си на кредитор, като основана на преждепосочените договори за заем и сух лизинг и договорите за цесия на вземанията по същите спрямо „ Ава спорт „ООД, в полза на цесионера В. С., вкл. на преминалите към същия по силата на цесиите обезпечения на вземанията, на основание издадените от „А. С. ООД записи на заповед, авалирани от А. С. и А. С., джиросани в полза на ищцовото дружество.
В хода на производството е открито производство по несъстоятелност на „А. С. ООД. Постъпила е молба вх. № 26402/09.04.2021г. от синдика на „ А. С. ООД – Г. Ч., с искане за конституирането му като трето лице – помагач на ищеца, на основание чл. 218 ал. 1 ГПК. Молителят се обосновава със задължителното си участие като страна – съищец в производствата по чл. 649 ал.1 и ал.3 ТЗ вр. с чл.135 ЗЗД , в качеството на процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността . Твърди, че решението по спора би имало значение, съгласно предвиденото в чл.223 ал.1 ГПК, за предявяване на последващ иск по чл. 649 ал. 1 ТЗ вр. с чл.135 ЗЗД, за обявяване процесната сделка за относително недействителна спрямо всички кредитори на несъстоятелността на „А. С. ООД. Няма произнасяне по молбата от Районен съд – Монтана.
С молба вх.№ 290074/29.11.2021 г. ответниците А. С. и А. С. са поискали спиране на делото, на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, поради наличието на преюдициален спор – предмет на т. д.№ 85/ 2021 г. на Окръжен съд – Монтана . От представената искова молба по същото е видно, че е образувано по предявени от „Ава спорт „ ООД срещу „ Г. Б. „ ЕООД отрицателни установителни искове, с които, на основание чл. 694 ТЗ , са оспорени приетите вземания на ответното дружество, възражението на длъжника срещу които, с определението по чл. 692 ТЗ на съда по несъстоятелността, е оставено без уважение. С иска не са оспорени каузалните сделки по договор за заем от 11.05.2007 г. и за сух лизинг от 01.04.2008 г., а действителността на сключените договори за цесия, като привидни - цесия от 28.05.2008 г. с цесионер В. С. и последваща цесия от 08.06.2012 г. с цесионер „ Г. Б. „ ЕООД и като привидна, нищожна като сключена в противоречие със закона и добрите нрави - цесия от 08.06.2012 г. на вземането по договора за сух лизинг. Оспорено е последващо новиране на цедираното вземане на основание договора за сух лизинг в основание по договор за заем. Оспорени са и размерите на цедираните вземания. По същество се оспорва легитимацията на „Г. Б. ЕООД, като кредитор на предявените в несъстоятелността вземания – предвид оспорване действието на договорите за цесия, в евентуалност съществуването на вземанията, като погасени по давност, в евентуалност - размера им .
Първоинстанционният съд не е изложил мотиви по допуснатото спиране на производството, на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, до разрешаване със сила на пресъдено нещо спора по т. д.№ 85/2021 г. на Окръжен съд – Монтана.
Частни въззивни жалби срещу определението са подали синдика на „А. С. ООД - Г. Ч. , основана на самостоятелната му процесуална легитимация като синдик – процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността на дружеството , както и „Г. Б. ЕООД.
Въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба на синдика Ч., по съображения, че не изхожда от страна в производството. Позовал се е на завеждането на иска по чл.135 ЗЗД преди откриване производството по несъстоятелност на „А. С. „ ООД и с петитум обявяване относителна недействителност на процесната сделка само спрямо кредитора – ищец, а не спрямо всички кредитори на несъстоятелността на дружеството . Тъй като не се касае за иск, свързан с несъстоятелността, а за упражняване на самостоятелно потестативно право от кредитора „ Г. Б. ЕООД, съдът е счел неприложима разпоредбата на чл. 649 ал. 3 ТЗ . Липсата на легитимация на синдика за участие в производството е мотивирана от съда в аспект на искане за конституирането му като съищец, в разрив с искането му за конституиране като трето лице – помагач на ищеца.
Частната жалба на „ Г. Б. ЕООД въззивният съд е оставил без уважение, като е приел, че предмет на преюдициалния спор е „ действителността на вземанията на „ Г. Б. ЕООД срещу „Ава спорт„ ООД /н./„. Съдът се е обосновал с връзката между оспорените каузални сделки и издадените, в обезпечение вземанията по същите записи на заповед, която връзка – при изричното обосноваване на ищеца / впрочем неоспорвана и от ответниците / обуславя значимост на установяване съществуването на вземанията на основание каузалните сделки и спрямо издателя на записите на заповед / длъжник по каузалните сделки / и авалистите по същите, независимо от качеството им на абстрактни сделки. Като е приел, че решението по т. д.№ 85/2021 г. на Окръжен съд – Монтана ще установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията на „Г. Б. ЕООД, обосноваващи материалноправната му легитимация по настоящите искове срещу всеки от ответниците, съдът е счел, че е налице връзка на преюдициалност по чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
По частната жалба на синдика на „А. С. „ ООД / н./ :
Правилни и в съответствие с формираната непротиворечива практика / така решения по т. д.№ 38/2018 г., т. д.№ 1825/2017 г. на ІІ т. о. на ВКС / , която настоящият състав споделя, са съображенията на съда, че синдикът на „А. С. ООД / н./ не е надлежна страна в производство по предявен по чл.135 ЗЗД, предходно на несъстоятелността, иск срещу разпоредителна сделка на дружеството в несъстоятелност, тъй като не се касае за иск по чл.135 ЗЗД, свързан с несъстоятелността, в който случай намира приложение чл. 649 ал.3 ТЗ, когато искът е предявен от кредитор на несъстоятелността, а не от синдика. Последващо откритото производство по несъстоятелност на ответника не съставлява съобразим, съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК факт, който променя иска в такъв по чл.135 ЗЗД, свързан с несъстоятелността, тъй като последният се различава и по основание, и по петитум от вече заведения, предходно на несъстоятелността. А и не може да се обоснове отпаднал правен интерес на кредитора, завел иска, с оглед възможността за предявяване на такъв по реда на чл. 649 ал. 1 вр. с чл. 135 ЗЗД , в полза на всички кредитори на несъстоятелността, по изложените от въззивния съд съображения, а и с оглед липсата на предварителна яснота относно развитието на производството по несъстоятелност.
Обстоятелството, че въззивният съд не е изложил мотиви, съобразно исканото от синдика конституиране, в качество на „ трето лице – помагач на ищеца„, не съставлява основание за обезсилване на определението му и връщане за произнасяне на действително предявеното основание. Синдикът на „А. С. ООД / н. / не обуславя правен интерес от конституиране и в това качество. Съгласно чл. 223 ал. 1 ГПК, постановеното с участие на подпомагаща страна решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. Това установително действие, обаче, следва да е предпоставено и значимо именно с оглед вътрешните отношения между подпомагана и подпомагаща страна. В хипотеза на подпомагане на ищеца, тези вътрешни отношения следва да предпоставят интерес на подпомагащата страна от встъпване в процеса, за да помага за уважаване на иска срещу насрещната страна, защото само в такава хипотеза обвързващите я с подпомаганата страна вътрешни отношения не биха се развили неблагоприятно за подпомагащата. Не са налице вътрешни отношения между кредитора на несъстоятелността „Г. Б. ЕООД и останалите кредитори на несъстоятелността, чийто процесуален субституент е синдика. Ако искът по чл.135 ЗЗД на кредитора „Г. Б. „ ЕООД бъде отхвърлен, това по никакъв начин не би накърнило останалите кредитори на несъстоятелността . За възползване от правните последици на иск по чл.135 ЗЗД - какъвто интерес мотивира за конституирането си синдика, с оглед бъдещото предявяване на такъв иск, свързан с несъстоятелността – за всеки от кредиторите на несъстоятелността е необходимо влязло в сила съдебно решение, обвързващо ги със сила на пресъдено нещо, като главни страни : за „Г. Б. ООД – по вече предявения, предходно на несъстоятелността, иск по чл.135 ЗЗД, а за останалите – ако е предявен иск по чл. 649 ал.1 ТЗ вр. с чл. 135 ЗЗД, с оглед предвиденото в чл. 649 ал. 5 пр. второ ТЗ правно действие.
Следователно, определението на Окръжен съд - Монтана, за оставяне без разглеждане частната жалба на синдика на „А. С. „ ООД / н./ , предявена в качеството му на процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността на дружеството, е правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като не изхожда от страна по спора, при това не предвид липсата на формално конституиране, а поради липсата на предпоставки за конституирането й – и като съищец, и като трето лице – помагач на ищеца.
По частната въззивна жалба на „Г. Б. „ ЕООД :
В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Решението по иск, с правно основание чл. 694 ТЗ, в което се разглежда съществуването на вземане по каузална сделка / без в предмета му да са включени записи на заповед, като абстрактна сделка и без страни по иска да са авалистите по тези записи на заповед / обуславящо ли е за предявен година по-рано иск по чл.135 ЗЗД срещу авалистите по абстрактната сделка, които не са страна по каузалното правоотношение, на основание вземане срещу тях по абстрактната сделка ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с приетото в определения по ч. т.д.№ 852/2012 г. , ч. т.д.№ 10682011 г., ч. т.д.№ 4547/2013 г. и ч. т.д. № 714/2015 г. на ВКС; 2/ Следва ли производството по П. иск да бъде спряно след като искането за спиране е мотивирано с друг иск, заведен година по-късно, по който се правят възражения за нищожност на документите, свързани с основанията на вземанията, при условие, че е настъпила преклузия за оспорване на документите, на които се основават вземанията ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с приетото в ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и определения по ч. гр. д.№ 347/2019 г. , ч. т.д.№ 569/2011 г., ч. г.д№ 72582011 г., ч. гр. д.№ 6148 2015 г. на ВКС ; 3/ Може ли производството по П. иск да продължи само по отношение на част от ответниците по делото, ако между тях и другия ответник, спрямо който има основание за спиране, няма отношения на задължително другарство ? - въпросът обосноваван в идентична хипотеза, поради противоречие с ТР № 5 /29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/ 2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по гр. д.№ 463/2016 г., т. д.№ 184/2012 г. и по гр. д.№ 2077/2019 г. на ВКС ; 4/ Може ли третото лице – приобретател на процесния имот по иска по чл.135 ЗЗД да прави искане по делото, на основание чл.229 ГПК , позовавайки се на възражения срещу съществуването на вземането ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК, с формално позоваване значение на отговора му за точното приложение на закона и развитието на правото . Жалбоподателят поддържа и очевидна неправилност на въззивното определение, на основание доводите, обосноваващи релевантността на формулираните въпроси.
Първият от въпросите не кореспондира с действителния предмет на преюдициалния спор – в същия не се оспорва действителността на каузалните сделки / които визира въпроса / - договора за заем и за сух лизинг, а договорите за цесия на вземания от същите, като по същество се оспорва легитимацията на ищеца, като кредитор, а не съществуването на тези вземания към праводателите му / налице е непрецизност в мотивите на въззивния съд в интерпретиране предмета на спора, но при съобразяване на действително значимите факти /. Отричането на легитимацията на „Г. Б. ЕООД като кредитор на тези вземания, изключва и преминаването на обезпеченията за същите в правната му сфера, съгласно чл. 99 ал.1 ЗЗД , т. е. изключва качеството му на кредитор и спрямо ответниците – авалисти, по издадените, в обезпечение вземанията по каузалните сделки, записи на заповед, конституирани в производството в качеството на страна по разпоредителната сделка и длъжници, на основание на авала. Поради изложеното, формулираният въпрос очевидно не включва действително значимата предпоставка за отговор, относно наличието на преюдициалност и конкретно – наведената от самия ищец обезпечителна функция на записите на заповед спрямо цедираните вземания и значението на осуетени правни последици по чл.99 ал.1 ЗЗД, в случай че бъдат уважени възраженията за нищожност на цесиите. Само на това основание, въпросът не удовлетворява изискването за правен, отговор на който би бил от естество да промени правния резултат, защото не кореспондира с предмета на преюдициалния, а и на процесния спор .
Вторият от въпросите е формулиран превратно на въведените в преюдициалния спор оспорвания, които не са оспорвания на истинността на документи, представени и в настоящия, но неоспорени своевременно, а на материализираните в тях сделки - действителността им като привидни, сключени в противоречие със закона и добрите нрави.Предявяването на нищожността не е ограничено със срок. Несъстоятелно с въпроса е въведен, като значим критерий, и времевия интервал между образуването на обусловеното и това на обуславящото съдопроизводство. Отново, поради разминаване с действителния предмет на преюдициалния спор, формулираният въпрос не удовлетворява изискването за правен. Неотносима към действителното съдържание на преюдициалния спор е и цитираната съдебна практика, вкл. ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, отнасящо се до правните последици на пропуснат срок по чл.193 ал.1 ГПК, за оспорване истинността на документ, спрямо допустимостта на установителен иск по чл.124 ал.4 предл. първо ГПК, относно истинността му, когато правният интерес за установителния иск се извежда от възможността на ищеца да се позове на влязлото в сила решение в производството по висящия исков процес, в който документът е бил представен, но не е бил оспорен.
Третият от въпросите не удовлетворява изискването за правен, по съображенията изложени за първия от въпросите .
Четвъртият въпрос няма отношение към решаващите мотиви на въззивното определение, правно несъстоятелен е, а и неточен – в частта, посочваща автора на искането за спиране и предмета на преюдициалния спор / по изложените по първи въпрос съображения /. Искането за спиране изхожда от ответниците - авалисти, като само е подкрепено от ответника – приобретател по разпоредителната сделка „А. С. ЕООД. Независимо от кого изхожда, обаче, констатирането и съобразяването на съществуваща преюдициалност между разглеждания и друг висящ спор, е дължимо и от съда служебно, под страх от недопустимост на постановеното от него решение - т.1 от ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Доколкото очевидната неправилност касаторът обосновава с идентични на въведените с формулираните въпроси съображения, такава не се установява от мотивите на въззивния акт.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 41/21.01.2022 г. по ч. гр. д.№ 19/2022 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е оставена без разглеждане подадената от синдика на „А. С. ООД / н. / - Г. Ч. частна въззивна жалба срещу определение на Районен съд - Монтана от 30.11.2021 г., за спиране на производството по гр. д.№ 1079/2020 г. на същия съд, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до разрешаване със сила на пресъдено нещо спора по т. д.№ 85/2021 г. по описа на Окръжен съд – Монтана .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по подадената от „ Г. Б. ЕООД частна касационна жалба против определение № 41/21.01.2022 г. по ч. гр. д.№ 19/2022 г, на Окръжен съд – Монтана, в частта му, с която е потвърдено определение на Районен съд - Монтана от 30.11.2021 г., за спиране на производството по гр. д.№ 1079/2020 г. на същия съд, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до разрешаване със сила на пресъдено нещо спора по т. д.№ 85/2021 г. по описа на Окръжен съд Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: