Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: РОСЕН ВА. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 10259 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Ф. Б.,[ЕГН] от гр.София чрез адв. В. против Решение № 4581/05.07.2022 г., постановено по адм. дело № 1220/2022г. по описа на Административен съд – София град,11-ти състав, в частта му, с което е отхвърлена жалбата на Ф. Б. против Решение № 1040-21-13/12.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ – София град и потвърдените с него Разпореждане № 213-00-6640-5/08.12.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО,с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 01.01.2016-01.08.2016г в размер на 7475,20лв и са потвърдени Разпореждане № 213-00-6640-3/03.12.2021г и Разпореждане № 213-00-6640-4/08.12.2021г на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ София град.

Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал събраните в хода на съдебното производство доказателства, като по този начин е направил грешни правни и фактически изводи относно възникване на основанието за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО и качеството на „осигурено лице“ по смисъла на 1 т. 3 от ДР на КСО. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се уважи жалбата против оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира разноски.

Ответникът по касация – директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-София град чрез юрисконсут Вълева заявява становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд – София град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София град е Решение № 1040-21-13/12.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което е отхвърлена жалбата на Ф. Б., подадена по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО, против Разпореждане № 213-00-6640-5/08.12.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО,с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 02.12.2015-01.08.2016г в размер на 8499,20лв и са потвърдени Разпореждане № 213-00-6640-3/03.12.2021г и Разпореждане № 213-00-6640-4/08.12.2021г на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ София град.С решение №4581/05.07.2022г по адм. Дело № 1220/2022г АССГ,11-ти състав е уважил частично жалбата на Ф. Б., като е отменил посоченото по горе решение на Директора на ТП на НОИ София град, в частта му, с която е потвърдено Разпореждане № 213-00-6640-5/08.12.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО,с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 02.12.2015-31.12.2015г в размер на 1024лв поради погасяване по давност, като в останалата й част жалбата е отхвърлена.Именно отхвърлителната част на първоинстанционното решение е предмет на настоящето касационно производство.

От фактите по делото е установено, че на 10.06.2014 г. е сключен Трудов договор между „Делтапро 5" ЕООД, в качеството му на работодател и Ф. Б., в качеството му на служител, на длъжност „анализатор проучване на пазари“,като договорът е прекратен на 02.11.2015 г.В декларация до осигурителните органи Ф. Б. е посочил, че дейността по договора е извършвана дистанционно от дома му, като е получавал и предавал задачите си по мейл.Същите се състояли в проучване на цени, възможности за доставки на различни стоки и услуги.Възнаграждението си получавал в брой от приносител, без да знае имената на лицата, които му го предавали.

На Ф. Б. първоначално е отпуснато парично обезщетение за безработица с Разпореждане № 213-00-6640-1 от 16.12.2015 г. на основание чл. 54ж, ал.1 и във вр. с чл. 54а, ал.1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО. Обезщетението е отпуснато за периода от 02.12.2015 г. до 01.08.2016 г. в размер на 51,20 лева дневно, като паричното обезщетение за безработица за периода от 02.12.2015 г. до 01.08.2016 г. е изплатено на лицето.

В хода на извършен последващ контрол по реда на чл.108 ал.1 КСО в ТП на НОИ София град е извършена проверка в „Делтапро 5“ ЕООД, [ЕИК], обективирана в констативен протокол № КВ-5-21-00974803 от 06.08.2021 г. При проверката е установено считано от 22.10.2012г, едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е В. Х., като същият е починал на 27.12.2015г, и от наличните данни в отделните регистри се установява, че от регистрацията на дружеството то не е извършвало търговска дейност и не е сключвало договори с лица и няма информация кой извършва дейност и сключва договорите.Имало обявен ГФО за дейността единствено за 2010г, като за периода 2013-2021г няма подадени ГДД по ЗКПО,имало данни само за едно фискално устройство с отчетени обороти в периода 08.2011- 01.2012г, на дружеството са установени данъчно - осигурителни задължения.В тази връзка от контролните органи на НОИ са предприети действия по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица/ в това число и досежно Ф. Б./ за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Подадените данни са заличени във връзка с влезли в сила задължителни предписания № ЗД-1-21-00974792 от 06.08.2021 г. (същите не се установява да са обжалвани от осигурителя).Идентични са и констатациите на органите по осигуряването и досежно предходния осигурител на Ф. Б. – Стройтехподем 2 ЕООД,като приключилата при него проверка, обективирана в КП № 5-21-0096229/28.07.2021г отново констатирало, че дружеството не е извършвало търговска дейност, поради което и за наетите там лица, в това число и Божилов не са възникнали осигурителни права.

Във връзка с получените констативни протоколи КП № КВ-5-21-00969229/28.07.2021г и № КВ-5-21-00974803 от 06.08.2021 г. на контролните органи на ТП на НОИ София град, на основание чл. 54ж ал.2 т.1 от КСО с Разпореждане № 213-00-6640-3 от 03.12.2021 г. е отменено Разпореждане №213-00-6640-1 от 16.12.2015 г. С Разпореждане №213-00-6640-4 от 08.12.2021 г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица с мотив „при извършена проверка от контролните органи на НОИ е установено, че Божилов не е упражнявал трудова дейност нито при осигурителя „Делтапро 5“ ЕООД,нито при осигурителя Стройтехподем 2 ЕООД и за него не е възникнало основание за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО и 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО.С разпореждане № 213-00-6640-5/08.12.2021г на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО,с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 02.12.2015-01.08.2016г в размер на 8499,20лв.

Трите разпореждания са обжалвани от Ф. Б. пред Директора на ТП на НОИ София град. На основание чл. 117, ал. 3 от КСО с Решение № 1040-21-13 от 12.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ София град същите са потвърдени.

С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения пред него административен акт и потвърденото с него разпореждане за възстановяване на добросъвестно получено ПОБ за периода 02.12.2015-31.12.2015г в размер на 1024лв и е отхвърлил жалбата в останалата й част.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ, както и потвърденoтo с него разпорежданe, e издаденo от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и e подробно мотивиранo, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че не е доказано по несъмнен начин Божилов да е полагал труд в полза на дружеството Делтапро 5 ЕООД,тъй като самият търговец не е осъществявал дейност, поради което не е възникнало осигурително правоотношение, респ. той не е придобил качеството "осигурено лице" по смисъла на легалното определение, дадено с 1, ал.1, т. 3 от КСО, т. е. не е налице е спорната предпоставка за отпускане на парично обезщетение за безработица. За да достигне до тези правни изводи, първоинстанционният съд се е позовал на анализ на приетите частни писмени документи - фишове за заплати в това число и за периода ноември - декември 2014 и представения болничен лист за времето от 24.11.2014-23.12.2014г и съпоставката между тях е показала, че в периода на временната нетрудоспособност са отчетени пълни отработени 20 дни.От друга страна е посочил, че с оглед на упражняваната от касатора и разпитания в производството свидетел - Тодоров длъжности - мениджър проучване на пазари и финансов анализатор, същите предполагат реализиране на финансови сделки за извършване на доставки и/или на услуги, но не само, че не са посочени конкретни подобни сделки от лицата, но и официалните документи, съставени по време на проверката на осигурителя Делтапро 5 ЕООД доказват, че за периода 2014-2015г липсват каквито и да било данни за търговска дейност, деклариране на финансови отчети, на годишни данъчни декларации и осъществен оборот при дружеството.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно.

Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за „осигурено лице“ следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният.

От данните по делото е установено, че спрямо касатора е налице трудов договор с дружеството Делтапро 5 ЕООД за периода 10.06.2014-02.11.2015г.Липсват обаче останалите елементи от осигурителното правоотношение - а именно - касаторът да е полагал труд по трудовия си договор за периода на осигуряването.Независимо от свидетелските показания на свид.Тодоров, които следва да се преценят ведно с всички останали писмени доказателства, правилно първоинстанционния съд е установил, че проверката на дейността на дружеството от компетентните органи, обективирано в официални документи съгл. чл.179 ГПК - констативни протоколи сочат на извода, че за периода 2013-2021г ЕООД Делтапро 5 не е осъществявало търговска дейност, не е реализирало оборот, няма данни за фискални устройства в търговски обекти за този период, нито декларирани данни в ТР или в НАП – ГДД по реда на ЗКПО.Тези обективни факти, съотнесени към обстоятелството, че касаторът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода 11.2014-12.2014г, а същевременно в представения от него фиш за заплати са отчетени пълно отработени 20 работни дни, сочат, че документацията в дружеството не е водена по редовен начин.Всички тези индиции съотнесени с принципно допустимия дистанционен метод на работа, посочен в предмета на изпълняваната от касатора дейност не могат да установят при условията на главно пълно доказване, че Божилов е осъществявал ефективно трудовата си дейност като мениджър проучване на пазари, доколкото полезен ефект от подобна дейност липсва при отчитане дейността на дружеството осигурител.Ето защо и правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че касаторът няма качеството осигурено лице по смисъла на КСО. В горния смисъл е практиката на ВАС,обективирана в решение № 11840/20.12.2022г по адм. дело № 4349/2022г на ВАС VI отд.Ето защо и не се откриват посочените от касатора основания по реда на чл.209 т.3 от АПК за отмяна на първоинстнационното решение.

При наличие на доказателства, безспорно установяващи неизвършването на стопанска/търговска дейност от дружеството през периода 2014-2015г, следва да бъде подкрепен формираният от съда извод за осъществяването от лицето на трудова дейност в полза на ЕООД „Делтапро 5“.Доказателства в подкрепа на твърденията, че дружеството е осъществявало реално търговска дейност, както и че Божилов е осъществявал трудова дейност в полза на това конкретно дружество липсват.При това положение липсват предпоставките за отпускане на парично обезщетение за безработица по реда на чл.54а и чл.54б от КСО.Ето защо и правилно първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата против решението на Директора на ТП на НОИ София град срещу Разпореждане № 213-00-6640-3/03.12.2021г и Разпореждане № 213-00-6640-4/08.12.2021г на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ София град, с които е отменено първоначално издаденото разпореждане от 16.12.2015г за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО и е постановен отказ за отпускането на подобно обезщетение.Последното оспорено разпореждане № 213-00-6640-5/08.12.2021г на ръководителя на осигуряването за безработица е издадено на основание чл.114 ал.3 вр. ал.2 т.2 от КСО.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Правилно е прието от ръководителя на осигуряването при безработица, че по отношение на Ф. Б. са изплатени парични обезщетения за безработица, но при извършени проверки е установено, че Ф. Б. не е извършвал трудова дейност в ЕООД „Делтапро 5“, за която да подлежи на осигуряване. Поради това законосъобразно ръководителя на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – София град е постановил разпореждане за възстановяване на добросъвестно получени суми.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е съобразил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение и обосновано е приел, че органите на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения.

При този изход на спора, заявеното своевременно искане за присъждане на разноски за касационната инстанция преди с. з. на 10.05.2023г се явява основателно - на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв на осн. чл.24 от НЗПрП вр. чл.143 от АПК вр. чл.144 АПК.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4581/05.07.2022 г., постановено по адм. дело № 1220/2022г. по описа на Административен съд – София град,11-ти състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА Ф. Б.,[ЕГН] от гр. София,[улица] да заплати на директора на ТП на НОИ – София град сумата от 100 лв разноски в производството.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. В. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ